Между „Ш.В.д.Р.” ЕООД *** и „Т.С.” ЕАД не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.

В § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006г.) потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, „Ш.В.д.Р.” ЕООД *** е потребител на ТЕ и за него важи действащото за този период законодателство в областта на енергетиката.

В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Т.С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕВР) към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

Въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Б.Б.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, видно от които - сумите за топлинна енергия били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.

На 04.05.2016г. ищцовото дружество изпратило писмо покана, с което длъжникът бил поканен да заплати доброволно дължимата сума и да сключи договор, както и че ако не заплати същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, „Т.С.” ЕАД ще пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл. 154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от това.

МОЛИ съда, да постанови решение, е което да признае за установено по отношение на „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***, че дължи заплащане на „Т.С.” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3379.23 лева, от които: 2734.91 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2013г. - м.04.2015г.; 544.10 лева - законна лихва за забава от 31.08.2013г. до 09.08.2016г., 83.04 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м.07.2013г. до м.04.2015г.; 17.18 лева законна лихва за забава, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Претендира за направените по делото разноски.

Твърди, че не било вярно и разбирането на ищеца, че „Ш.В.д.Р.” ЕООД *** използвало доставената му топлинна енергия за небитови цели. Посоченото обстоятелство, че в случая се касае за доставка на топлоенергия за отопление на самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна собственост по дефиниция изключва възможността топлоенергия да е била използвана за небитови цели. Определянето на едно потребление като битово или небитово не се определяло от това дали потребителя е физическо или юридическо лице, нито от предназначението на топлоснабдения обект, а единствено и само от нуждата за задоволяването на която се ползва доставяната топлинна енергия. Безспорно било, че в случая доставената им топлина енергия била използвана за отопление на помещенията в апартамента, а не за стопански нужди, поради което потреблението било битово.

В резюме на изложеното счита, че „Ш.В.д.Р.” ЕООД *** е потрябвало доставяната му от „Т.-С.“ ЕАД топлоенергия по силата на възникнало ех lege договорно правоотношение за битови цели, което от своя страна изключвало абсолютно основателността на претенцията на ищеца за наличие на тяхно неоснователно обогатяване за негова сметка, тъй като според съществуващата по въпроса константна съдебна практика вземането от неоснователно обогатяване възникна, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществувала обвързаност от договор, геетия или деликт. Когато страните са обвързани от договор (писмен, устен или сключен е конклудентни действия), както е в случая, разместването па благата се основава на постигнатото съгласие и даденото може да подлежи па връщане според изпълнението или неизпълнението на дължимите престации, но не и под формата па неоснователно обогатяване.

Между страните не се спори, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в град С., община С., улица „Р.Д.“ №***, вх. ***, ет. ***, което се установява и от представения нотариален акт № 2, том III, рег. № 3041, дело № 154/1999г. на нотариус К.А.с район на действие района на СРС. По делото не се оспорва, че за целия процесен период ответното дружество е ползвало имота, находящ се на посочения адрес. За периода, за който се претендира заплащането на топлоенергията, дружеството –ответник е регистрирало адреса си на управление ***, видно от справката с ТР при АВ.

За установяване твърденията на страните по делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.” АД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол № 23 от 03.08.2007г. на Съвета на директорите на „Т.-С.“ ЕАД, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и одобрени с Решение № ОУ – 033/08.10.2007г. на ДКЕВР, на основание чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, както и Договор № 1197/14.03.2002г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, сключен между представител на етажните собственици на адрес: град С., община С., улица „Р.Д.“ № **, вх. ***, ет. ** и „Б.Б.” ООД, протокол от 13.02.2002г. и08.03.2002г. адреса, договор при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ от 08.07.2011г., сключен между ищеца и „Бруната” ООД, и приложения към него, вкл. и ценоразпис. Отделно „Б.Б.“ ООД *** е представила индивидуални справки за използване на топлинна енергия за процесния период, форми за отчет, документи за връчване на индивидуални справки на представител на етажната собственост и сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия за отопление.

С Писмо № П-3259/04.05.2016г. изпратено от „Т.-С.“ ЕАД до „Ш.В.д.Р.” ЕООД ***, ответното дружество е уведомено, че има неплатени задължения, като му е определен 7-дневен срок за погасяването им. Допълнително, по делото са изслушани заключение на вещото лице В.П. по допуснатата съдебно –техническа експертиза и заключение на вещото лице Р.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице Р.М. се установява следното:

Съгласно заключението на вещото лице, на база предоставени счетоводни данни от „Т.С.” ЕАД по процесни фактури, а именно:

се дължат суми на обща стойност 2817.95 лева. По фактура № **********/30.11.2014г. на стойност 278.23 лева са извършени две прихващания на 18.05.2016г. в общ размер на 187.86 лева (151.67 лева и 36.19 лева) и е осчетоводена остатъчна дължима сума в размер на 90.37 лева с ДДС. Процесните фактури са отнесени от „Т.С.” ЕАД като съдебни вземания (от фактури от № 54 до № 72 включително)

Съгласно заключението на вещото лице, осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период за дялово разпределение е в общ размер на 83.04 лева. Осчетоводената дължима сума за ТЕ за процесния период е в общ размер на 2734.91 лева по пера, както  следва: сума сградна инсталация  - 324.73 лева; сума отопление - 2027.78 лева (по фактура № **********/30.11.2014г. на стойност 278.23 лева са извършени две прихващания на 18.05.2016г. в общ размер на 187.86 лева - 151.67 лева и 36.19 лева) и е осчетоводена остатъчна дължима сума в размер на 90.37 лева с ДДС. Прихващанията в размер на 187.86 лева ССЕ отнася за отопление;сума битова гореща вода (БГВ) - 382.40 лева. Или общо дължима сума в размер на 2817.95 лева.

     Съгласно заключението на вещото лице, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирма за дялово разпределение (ФДР) „Б.Б.“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За процесния период за ответника са изготвени следните изравнителни сметки: 05.2013г. до 04.2014г. - обща сума за възстановяване на ответника -17.06 лева; 05.2014г. до 04.2015г. - обща сума за възстановяване на ответника – 392.57 лева. Посочените изравнителни сметки не са погасени суми от процесния период.

От заключението на вещото лице В.П. по допуснатата съдебно-техническата експертиза се установява следното: Вещото лице констатира, че партидата на името на ответника, като потребител на ТЕ в процесния имот е открита на 25.06.2002г., под абонамент № 63469. Разпределението на ТЕ в процесната СЕС се извършва по прогнозни месечни вноски и изготвяне на изравнителни сметки от ФДР („Б.Б.“ ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Конкретните стойности са дадени в приложение 1 към Техническата експертиза. Сумите за ТЕ за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба (Наредба 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването). Ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период и съответните отчисления за сметка на „Т.С.“ ЕАД са показани в Приложение 2. Отчислените за сметка на „Т.С.“ ЕАД количества ТЕ за технологични разходи на абонатната станция в СЕС са в съответствие с нормативната уредба. Сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от ФДР („Б.Б." ООД) на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. За процесния период за Ответника са изготвени следните изравнителни сметки: от 05.2013г. до 04.2014г. - обща сума за възстановяване на ответника – 17.06 лева и от 05.2014г. до 04.2015г. - обща сума за възстановяване на ответника – 392.57 лева. Индивидуалните справки са дадени в Приложение 4 и Приложение 5. Вещото лице прави заключение, според което – разпределението на ТЕ за имота на Ответника от страна на ФДР, както и начислените суми от страна на „Т.С.“ ЕАД са извършени в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Съдът кредитира всички заключения по делото като обективни, компетентно изготвени от вещи лица, притежаващи специални знания в съответната област.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Според нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая такъв договор между страните е сключен и ответникът се е съгласил тези общи условия да се прилагат по отношение на него, като между страните е възникнало индивидуално правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. Установява се от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, че за процесния период в имота, посочен в договора, е доставяна топлинна енергия. Същата е била отчитана на база отчет от уреди за дялово разпределение. Отчислените за сметка на „Т.С.“ ЕАД количества ТЕ за технологични разходи на абонатната станция в СЕС са в съответствие с нормативната уредба. Сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004г. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Установиха се и количествата топлинна енергия, доставена за имота на ответника за процесния период, като видно от заключението на вещото лице доставените и начислени такива от топлинния счетоводител съвпадат с начислените на ответника от ищцовото дружество. Установи се и техният размер, който е изчислен съобразно изискванията за това.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Общите условия, в случаите при наличие на съмнение относно отчетеното и фактурирано количество ТЕ страните по договора се уведомяват взаимно, като в 5-дневен срок продавачът е длъжен да организира проверка по случая. Доколкото ответникът не твърди да е възразил по количествата доставена и начислена топлинна енергия, то следва да се приеме, че той се е съгласил със същите. Отделно от това, по заключението на ССЕ е видно, че има извършени прихващания по фактури за началото на процесния период на обща стойност 187.86 лева. Страните по делото са търговци, ответникът е потребител на ТЕ за стопански нужди, получавал е доставената му топлинна енергия и не е изпълнил задължението си по Общите условия да възрази писмено в случай на съмнение относно количествата начислена и фактурирана ТЕ, ето защо същият мълчаливо е приел изпълнението от страна на ищцовото дружество. Следователно за него е възникнало задължение да заплати доставената му топлинна енергия в имота, на който е бил потребител. Същата, ведно с дължимите такси за процесния период е на обща стойност 2817.95 лева. Дължимата мораторна лихва върху неплатения остатък възлиза на 591.758 лева, като претенцията на ищеца е в по-нисък размер – 561.28 лева.

Неоснователно се явява възражението на ответното дружество, че претенцията на ищеца е на основание чл. 55, ал. 1 - неоснователно обогатяване за негова сметка, тъй като вземането от неоснователно обогатяване възникна, когато е налице разместване на блага, без в отношенията между страните да съществувала обвързаност от договор. В случая, видно от исковата молба, с която е сезиран съда, ищецът претендира установяване на задължения  по консумирана топлинна енергия, в т.ч. – главница и лихва.

Отношение на разноските:

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство и с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на 413.85 лева и в този размер съдът уважава искането.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА  „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес управление:***, р-н “К.с.” улица „Я.” № ***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор, разноските направени в исковото производство в размер на 1061.91 лева.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес управление:***, р-н “К.с.” улица „Я.” № ***, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор да заплати на „„Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. - управител, разноските направени в исковото производство в размер на 14.05 лева.

ОСЪЖДА  „Ш.В.Д.Р.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. – управител да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: *****, със седалище и адрес управление:***, р-н “К.с.” улица „Я.” № **, представлявано от Г.Б.- Изпълнителен директор, разноските, направени по частно гражданско дело № 1155/2016г. по описа на КрлРС в размер на 413.85 лева.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на подпомагаща страна - „Б.Б.“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя – Н. Г. Ж.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.