Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.01.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдия Желязкова гр.д. № 4352/2019 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание 439
ГПК за установяване по отношение на ответника недължимост на вземане в размер
на 34646,82 лв., предмет на изпълнително дело № 20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т.,
peг. № 795 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Благоевград поради погасяване по давност.
ИЩЕЦЪТ - Й.И.У., ЕГН: **********, чрез адв. И.Ю. от САК твърди, че въз основа на издаден на
18.08.2010 г. изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1082/2010 г. по описа на Районен
съд - Сандански, срещу нея и лицата Р.С.М.и З.Т.Ч.(като солидарни длъжници) от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е
образувано изпълнително дело № 20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т., per. № 795 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд -
Благоевград. С оглед на сключено на 09.02.2011 г. между нея и взискателя ОББ АД
споразумение за разсрочено плащане, изпълнителното производство е било спряно. На
16.03.2012 г. от взискателя е направено искане за налагане на запори върху
трудовите възнаграждения на длъжниците с молба вх.№ 03136/16.03.2012 г., а
изпълнителното дело е възобновено по искане на взискателя с постановление от
27.03.2012 г., когато е наложен и запор върху трудовото възнаграждение на Р.М..
Излага, че от този момент нататък в продължение на повече от 2 години от страна
на взискателя по изпълнителното дело не е направено искане за предприемане на
никакви изпълнителни действия. Такова искане е направено едва с молба вх.№
12271 от 02.11.2015 г., когато е поискано налагане на запор върху нейното
трудово възнаграждение. С уведомление от 01.06.2018 г. е информирана, че
взискателят е цедирал вземането си, предмет на
посоченото изпълнително дело, на „Е.М.” ЕООД. С оглед факта, че по делото не са
извършване изпълнителни действия от 27.03.2012 г. счита, че на 27.03.2014 г. изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в
който случай не е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител за
прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото би имало само
декларативно, а не конститутивно действие. В този смисъл излага, че са без правно значение последващите
тази дата (27.03.2014 г.) искания за извършване на изпълнителни действия, тъй
като те са направени в едно изпълнителното производство, което вече е било
прекратено по силата на закона т.е. това са негодни да породят правни
последици. Ищцата навежда, че от 27.03.2014 г., е започнала да тече погасителната
давност на вземането по издадения изпълнителен лист. Към датата на депозиране
на настоящата искова молба намира, че са изтекли повече от 5 години от датата
на прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство по изп.д.№ 20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т., като в този 5-
годишен период не са предприемани никакви действия от страна на кредитора или
по-късно и на цесионера, годни да спрат или прекъснат
давността. С оглед изложеното моли съдът да установи по отношение на ответника,
че ищецът не дължи сумата от 34 646,82 лв., предмет на изпълнително дело №
20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т., peг. № 795 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград поради погасяване по
давност. Претендира разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ******,
представлявано от Р.И. М.-Т., в качеството й на управител, чрез пълномощника си
юрисконсулт П.К., оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е налице изтекла погасителна
давност като излага, на първо място, че още след образуване на изп.дело № 290/2010 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител В.Й.Т., per. № 795 с район на действие
Окръжен съд - гр. Благоевград, са извършени изпълнителни действия, а и ищцата е
извършила плащания по дълга, поради което следва да се приеме, че е налице
неговото признаване. В хода на изпълнително дело №290/2010г. са искани и
предприемани множество изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Въз основа на
предприетите изпълнителни способи по образуваното дело са извършвани плащания
по него за периода от 09.02.2011г. до 02.04.2019г. На следващо място твърди, че,
видно от приложеното с отговора споразумение от 09.02.2011 г., сключено между Й.У.
и "Обединена Българска Банка" АД, съгласно чл.6 от същото, ищцата
изрично признава и не оспорва процесното задължение както по основание и
размер, така и по отношение на изискуемостта му. Ответникът излага и че преклузивният срок,
установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече за солидарните длъжници общо, а не
самостоятелно. Имайки предвид общото действие на изпълнението, за разлика от
давността, по смисъла на чл. 125 ЗЗД, преклузията по
чл.433 ГПК няма относително действие. Не е налице бездействие на взискателя по
смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, след като изпълняемото
право е едно и целта на образуваното изпълнителното производство е да събере
вземането, посочено в изпълнителния лист, по който длъжниците са осъдени
солидарно да заплатят на взискателя посочената сума. Изпълнението настъпва с плащане на събраните по изпълнителното
дело парични суми, независимо от кой от длъжниците е изпълнено. В случая се
осъществяват изпълнителни действия и постъпват суми по дълга, поради което не е
налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело в продължение на 2
години, което да доведе до прекратяване на изпълнителното дело. Взискателят не е бездействал и не се е дезинтересирал
от вземането си. За това свидетелства продължилото през целия период от 2011 г.
до 2019 г. принудително изпълнение по процесното вземане. Давността е
прекъсвана многократно. Евентуално на горното, ако съдът приеме, че прекъсването засяга правната
сфера само на един от солидарните длъжници, то твърди, че с оглед разрешението,
дадено в Решение №170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о.,
давност по изпълнителното дело не е текла до обявяването на ТР № 2/2013 на
26.06.2015 г. Това е така, защото делото е било висящо спрямо всички задължени
лица, към момента на обявяване на тълкувателното решение. Разбирането на ВКС,
обективирано в Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., според
което при постановяването на нов тълкувателен акт за приложението на правната
норма, в случая т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС е налице промяна в начина, по който ще бъдат
прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт -
ППВС № 3/118.11.1980г. Дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната
норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в
смисъла, посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с
отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява
действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От това следва,
че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в
който са постановени и обявени по съответния ред. В тези случаи, ако преди
постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на
тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването
на последиците. В тази връзка навежда, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 година образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността като по време на изпълнителното
производство давност не тече. С оглед изложеното моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено
следното:
Безспорно е
между страните, че между Й.У. и ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД е сключен договор за кредит, обезпечен с
поръчителството на Р.М.и З.Ч..
Няма спор, че ищцата
не е изпълнявала задължението си
да върне предоставената и в заем сума, както и че поради неизпълнение на
договорните задължения кредитодателят е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и
поръчителите.
От представените писмени доказателства се установява, че
заявлението е било уважено и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК от 18.08.2010 г., по гр.д. № 20101250101082 по описа за 2010 г. на
районен съд Сандански, с която Й.У., Р.М.и З.Ч. са осъдени да заплатят на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД следните суми: 27 839,99 лв. за непогасени
дължими вноски и лихви по предоставен потребителски кредит, от които сума от
24 772 лв. главница, 1873,73 лв. договорна лихва за периода от 10.12.2009
г. до 16.08.2010 г. и 1194,26 лв. наказателна лихва за периода от 10.12.2009 г.
до 16.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2010 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 1430,88 лв. разноски по заповедното производство.
В заповедта е обективирано и
разпореждане за незабавно изпълнение и съответно е издаден изпълнителен
лист от 18.08.2010 г.
Съобразно твърденията на страните горепосочената заповед
за изпълнение е влязла в сила.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредитодателят е подал молба за образуване на изпълнително
производство срещу тримата длъжници на 02.11.2010 г., по която е образувано
изпълнително дело № 20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т., с рег. № 795 и район
на действие Окръжен съд -Благоевград.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят
е поискал от ЧСИ да се извърши проверка на имуществото на длъжниците и да се
наложи запор върху трудовите им възнаграждения.
На 09.02.2011 г. между кредитодателя
и кредитополучателя Й.У. е сключено споразумение за разсрочено плащане на задължението, поради
което изпълнителното производство е било спряно по искане на взискателя.
С молба от 16.03.2012 г. взискателят
е поискал възобновяване на изпълнителното производство поради неизпълнение на
поетите от кредитополучателя задължения по посоченото горе споразумение и е
поискал от ЧСИ да наложи отново запори на трудовите възнаграждения на тримата длъжници.
С постановление от 27.03.2012 г. ЧСИ е уважил изцяло молбата на взискателя.
На 02.11.2015 г. взискателят е поискал да се наложи запор
на възнаграждението на длъжници Й.У. при Пенсионно
осигурителна компания „Съгласие“, което искане е уважено с разпореждане от
02.11.2015 г.
Въз основа на наложения запор по сметката на ЧСИ са
превеждани редовно суми от запорираното
възнаграждение, като последната дата, на която е постъпила сума, е 04.04.2019 г.
С молба от 29.03.2017 г. взискателят е поискал да се
извърши опис на движимите вещи на длъжниците и да се наложи запор на сметките
им, която е оставена без движение поради неплащане на авансови вноски и по
делото няма данни изпълнителното действие да е било извършено.
Няма спор между
страните, че процесното вземане е било прехвърлено чрез договор за цесия на Е.М.
ЕООД, за което длъжникът и настоящ ищец е бил редовно уведомен от цедента. В тази връзка по делото е представен договор за
цесия и уведомително писмо.
С молба от 18.07.2018 г. цесионерът
е поискал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело.
С разпореждане от 10.05.2019 г. ЧСИ е спрял
изпълнителното производство въз основа на обезпечителна заповед, издадена по
настоящето дело.
Други относими доказателства не са събрани от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК, съобразно
който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че
изпълнителното производство е образувано на 02.11.2010 г. срещу тримата
солидарни длъжници. Към момента на образуване на изпълнителното дело е действало
ППВС № 3/1980 г., съобразно което погасителната давност за вземания, признати с
влязло в сила съдебно решение, се прекъсва с образуване на изпълнителното дело
и не тече до неговото прекратяване. В този смисъл е прието и че тъй като
давността е спряна в периода на изпълнителното производство до неговото
прекратяване, то не е необходимо взискателят да иска постоянно извършването на
изпълнителни действия, за да поддържа висящността на
изпълнителното дело. На 26.06.2015 г. е постановено тълкувателното решение по
тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,с което в противоречие с действащото до
този момент тълкуване на разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД по ППВС
№ 3/1980 г. е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е било прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
Изпълнителни действия, които прекъсват давността, са
например насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, или т. нар "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Със същата точка 10 от това ТР на ОСГТК на ВКС е било
обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на
вземането.
В практиката на ВКС, обективирана в Решение № 170 от
14.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 774/2012 г., I т. о., ТК, Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК, решение № 51/21.02.2019 г. по
гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о. и други, която настоящият съд напълно
споделя, е прието, че когато е бил издаден тълкувателен акт за определена
правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на
нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият
акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага
от момента на постановяването му.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано през 2010 г., в който момент е действало ППВС
№ 3/1980 г. и същото е висящо към момента на постановяване на тълкувателното решение по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съответно следва да се прецени какво значение
имат двата съдебни акта по отношение на това производство и твърдяната от ищеца
погасителна давност.
На първо място следва да се установи дали ППВС № 3/1980 г. е приложимо досежно вземания, за които е
издаден изпълнителнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото
постановлението касае единствено установени с влязло в сила съдебно решение и
не включва в приложното си поле изпълнителните листове, издадени въз основа на
несъдебни изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК(отм.). В хипотезите,
предвидени по чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение,
тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират извън специалните хипотези на
чл. 424 и чл. 439 ГПК. (решение № 6
от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., Т. К., І Т.О. на ВКС). Съответно
следва да се приеме, че заповедта за изпълнение по действащия към момента ГПК е
приравнена по правни последици към влязлото в сила съдебно решение в
случаите когато не е подадено възражение
по реда на чл. 414 от ГПК и тя е влязла в сила. В този смисъл е практиката,
възприета в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
ВКС, IV г., както и в редица решения на СРС и СГС.
От приетото до тук следва изводът, че завареното като
висящо от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС процесно принудително изпълнение, до 26.06.2015 г. се
урежда съгласно задължителното тълкуване в ППВС № 3/1980 г., според което през
времетраенето му от 02.11.2010 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е
спряла, а от 26.06.2015 г. е приложимо приетото с тълкувателното решение, а
именно, че давността се смята за прекъсната с поискването на всяко изпълнително
действие и съответно от този момент започва да тече нова давност. При наличието
на период от две години, в който не е било поискано изпълнително действие от
страна на взискателя, изпълнителното производство се счита за прекратено по
силата на закона на основание чл. 433, т.8 от ГПК.
От представените писмени доказателства, съдържащи се в
кориците на приложения препис от изпълнително дело, е видно, че след 26.06.2015г.
взискателят е подал молба от 02.11.2015г. за налагане на запор на вземания на Й.У..
От 08.12.2015 г. до 04.04.2019 г. (съобразно отбелязванията на гърба на изпълнителния лист) почти ежемесечно
по делото са постъпвали суми по наложения запор на ищцата Й.У. без прекъсване за повече от
четири месеца. Съответно до тази дата е налице прекъсване на двегодишния срок
по чл. 433, т.8 от ГПТ и давността за вземането по чл. 116 ЗЗД, тъй като с т.10
от ТР № 2/2013 г. постъпването на плащания от трети задължени лица е приравнено
на изпълнително действие. Следователно към настоящият момент изпълнителното
производство не е прекратено на основание чл.433, т.8 от ГПК и не е изтекла и
погасителната давност за вземанията, предмет на същото на основание чл. 116 от ЗЗД. Следва да се посочи, че поисканото на 29.03.2017 г. изпълнително действие
( запори на длъжници, опис на движими вещи) също прекъсва давността, тъй като
макар и да не е платена авансовата такса за извършването му, с т.10 и т.11 от тълк. решение № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано
или е предприето последното валидно изпълнително действие, а невнасянето на
дължимите авансови вноски от взискателя не опорочават валидността на
изпълнителното действие ( в този смисъл и Определение № 388 от 10.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 5113/2016 г., III г. о., ГК). След него са продължили
плащанията по наложения на ищцата запор до 04.04.2019
г.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл.
439 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на делото ответната страна има право на
направените в хода на производството разноски на основание чл. 78, ал.3 вр.
ал.8 от ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Закона за правната помощ в размер на 200 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.У., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. И.Ю. от САК, със съдебен адрес: ***, Търговски дом,
ет. 3, к. 308 иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване, че същата
не дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ******, представлявано от Р.И. М.-Т., в
качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт П.К., със съдебен
адрес:***, п.к. 1766, район Витоша, кв. „Малинова Долина”, ул. „********,
сграда М.Т., етаж 4-6 сумата от 34 646,82 лв., предмет на изпълнително дело №
20107950400290 по описа на ЧСИ В.Т., peг. № 795 на
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Благоевград поради погасяване по
давност.
ОСЪЖДА Й.И.У., ЕГН: ********** да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: ****** сумата от
200 лв. разноски по делото на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК вр. чл.
25, ал.1 от Закона за правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :