№ 46223
гр. София, 06.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110148030 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от името на „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК ***, срещу С. Д. Н., ЕГН **********, с която ищецът е предявил
срещу ответника обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД вр
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че С. Д. Н., ЕГН ********** дължи в полза на „**“
ЕООД суми, както следва: 1/ сумата от 388,77 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. между „Стик - Кредит“ АД, в
качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН **********, в качеството на длъжник, вземанията
по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 27.06.2025 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 237,82 лева
представляваща лихва за забава за периода от 20.09.2019 г. до 27.06.2025 г.; 3/ сумата от
17,90 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.09.2019 г. до
20.07.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.06.2025 г.
по ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
Ищецът твърди, че на дата 20.09.2019 г. длъжникът С. Д. Н., е сключил Договор за
потребителски кредит № *** със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата
от 1200 лева, срещу което се е съгласил да върне 10 вноски по 239,22 лева в срок до
20.07.2020 г. Заявява, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на
42,58 %. Счита, че видно от приложените по делото ОУ и Договор за паричен заем № *** на
дата 20.09.2019 г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор,
задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Счита, че процесния договор е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че съобразно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния
договор, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Заявява, че процесния договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР.
Същия бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като при сключването на договора на ответника е предоставена цялата
информация, изискуема по закон. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че процесния
договор е сключен по електронен път, то тогава Договора за паричен заем, представлява
реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума. Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 22.03.2024
г. „Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.
Сочи, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния Договор за
1
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че
уведомяването на длъжника е надлежно извършено.
Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че процесното вземане не е възникнало, тъй като процесния договор
е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП, както и ЗЗД и съответно
несъществуващи вземания не могат да бъдат предмет на цесията. Счита, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като липсва задължителната изискуема форма поради
обстоятелството, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Заявява, че дори и да се
приеме, че ответницата е получила заемната сума от кредитора, то това не е достатъчно, за
да възникне между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че ако процесният
ДПК отговаря на изискванията за форма, то ДПК е изцяло недействителен по смисъла на
ЗПК и ЗЗП. Заявява, че процесния договор е изцяло нищожен, а в условията на евентуалност
намира за нищожни отделни негови клаузи. Поддържа, че разпоредбите на общите закони –
ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Също така счита, че в
процесният ДПК е посочен ГПР, който е по – нисък от реалния, както и че в същия не е
включен разходът „неустойка за непредоставено обезпечение“, който по своята правна
същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване на
кредита.
Изтъква, че не ответницата не са й представено ОУ, като намира за ирелевантно, че
в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на ответницата са представени ОУ. Сочи,
че ДПК съдържа множество препратки към ОУ и при непредоставянето им, ДПК остава
неясен и потребителят не може точно да разбере какви са параметрите му. Счита, че не са
спазени законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са
изрично регламентирани в ЗПК, което влече до пълна недействителност на ДПК. Заявява, че
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, което от друга страна представлява
нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин –
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Също така счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Намира за недействителен и ДПК, в който
не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Сочи, че липсата на този реквизит влече до недействителност на целия ДПК. Заявява, че
ДПК е недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като неустойката в
размер на 2 392,00 лева, дължима за непредоставено „обезпечение“ на кредита,
представлява скрита лихва. Посочва, че не е ясно как е формиран самият ГПР и какво
включва, освен договорната лихва. Счита, че процесния ДПК е сключен при нарушение и на
добрите нрави. Също така заявява, че и клаузата, регламентираща договорна лихва в размер
на 36 %, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Намира и неустоечната клауза за нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Счита, че
тя представлява почти 100 % от чистата стойност. Заявява, че ако сумата за неустойка бе
включена при формирането на ГПР, то последният би надхвърлил многократно допустимия
петкратен размер на законната лихва. Твърди, че по този начин се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че е налице неясното при определяне на ГПР, което
води до недействителност на договора – чл. 22 от ЗПК. Счита, че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и клаузата, регламентираща размера на договорната лихва.
Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата
по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито заседание.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
2
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 38665/2025 г.
по описа на Софийски районен съд, ГО, 66 състав.
Съдът намира, че на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, и предвид изложените твърдения
за извършени плащания на дължими суми по процесния договор, следва да допусне
служебно изслушване на съдебно-счетоводна експертиза в настоящото производство със
задачи, както следва: 1/ Изпълнил ли е ищецът задължението си в качеството на заемодател
по договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. между „Стик Кредит“
АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател, вземанията по който са прехвърлени в полза на заявителя по силата на
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), да предаде заемната
сума в полза на заемополучателя, и ако да - то на коя дата е предадена сумата; 2/
Извършвани ли са плащания по договор за потребителски кредит № ***, сключен на
20.09.2019 г. между „Стик Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., ЕГН
**********, в качеството на заемател, ако да, то какви задължения по процесния договор за
потребителски кредит са погасени с извършените плащания; 3/ Какъв е размерът на
останалите непогасени задължения по процесния договор за потребителски кредит № ***,
сключен на 20.09.2019 г. 4/ Какъв би бил годишния процент на разходите по договор за
потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г. в случай че в същия бъдат включени
и сумите във връзка с уговорената неустойка по т.6.1, вр. с т.6.4 от договора. 5/ Да се изготви
вариант на заключението, които да посочи какъв е размерът на останалите непогасени
задължения по процесния договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.09.2019 г.
в случай, че по него се приеме за дължима само стойността на главницата, като се
приспаднат от нея погасените от ответника вноски.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
I. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2025г. от
15:00 часа, за когато да се призоват страните.
II.ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът твърди, че на дата 20.09.2019 г. длъжникът С. Д. Н., е сключил Договор за
потребителски кредит № *** със „Стик – Кредит“ АД, по силата на който е получил сумата
от 1200 лева, срещу което се е съгласил да върне 10 вноски по 239,22 лева в срок до
20.07.2020 г. Заявява, че бил уговорен и ГЛП в размер на 36 %, както и ГПР в размер на
42,58 %. Счита, че видно от приложените по делото ОУ и Договор за паричен заем № *** на
дата 20.09.2019 г. по безспорен начин се установяват сключения между страните договор,
задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на
договора. Счита, че процесния договор е сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК. Изтъква, че съобразно уговореното в раздел „Неустойки“ от процесния
договор, страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
Заявява, че процесния договор бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР. Същия
бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
като при сключването на договора на ответника е предоставена цялата информация,
изискуема по закон. Поддържа, че в случай, че съдът не приеме, че процесния договор е
сключен по електронен път, то тогава Договора за паричен заем, представлява реален
договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
3
Сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от дата 22.03.2024 г.
„Стик – Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по
процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД.
Сочи, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по процесния Договор за
потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Счита, че
уведомяването на длъжника е надлежно извършено.
Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Счита, че процесното вземане не е възникнало, тъй като процесния договор
е нищожен поради противоречието му със ЗПК, ЗЗП, както и ЗЗД и съответно
несъществуващи вземания не могат да бъдат предмет на цесията. Счита, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като липсва задължителната изискуема форма поради
обстоятелството, че не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП. Заявява, че дори и да се
приеме, че ответницата е получила заемната сума от кредитора, то това не е достатъчно, за
да възникне между страните договор за потребителски кредит. Посочва, че ако процесният
ДПК отговаря на изискванията за форма, то ДПК е изцяло недействителен по смисъла на
ЗПК и ЗЗП. Заявява, че процесния договор е изцяло нищожен, а в условията на евентуалност
намира за нищожни отделни негови клаузи. Поддържа, че разпоредбите на общите закони –
ЗПК и ЗЗП, дерогират общите правила, съдържащи се в ТЗ. Също така счита, че в
процесният ДПК е посочен ГПР, който е по – нисък от реалния, както и че в същия не е
включен разходът „неустойка за непредоставено обезпечение“, който по своята правна
същност не представлява неустойка, а скрита лихва или друг вид такса по усвояване на
кредита.
Изтъква, че не ответницата не са й представено ОУ, като намира за ирелевантно, че
в индивидуалния ДПК е записано от кредитора, че на ответницата са представени ОУ. Сочи,
че ДПК съдържа множество препратки към ОУ и при непредоставянето им, ДПК остава
неясен и потребителят не може точно да разбере какви са параметрите му. Счита, че не са
спазени законовите изисквания при изчисляване на ГПР по формула, чиито компоненти са
изрично регламентирани в ЗПК, което влече до пълна недействителност на ДПК. Заявява, че
липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до
неяснота относно включените в него компоненти, което от друга страна представлява
нарушение на основното изискване за сключване на договори по ясен и разбираем начин –
чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Също така счита, че неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за
нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Намира за недействителен и ДПК, в който
не е изрично уговорен лихвен процент на ден – чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.
Сочи, че липсата на този реквизит влече до недействителност на целия ДПК. Заявява, че
ДПК е недействителен/нищожен и поради заобикалянето на закона, тъй като неустойката в
размер на 2 392,00 лева, дължима за непредоставено „обезпечение“ на кредита,
представлява скрита лихва. Посочва, че не е ясно как е формиран самият ГПР и какво
включва, освен договорната лихва. Счита, че процесния ДПК е сключен при нарушение и на
добрите нрави. Също така заявява, че и клаузата, регламентираща договорна лихва в размер
на 36 %, също е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Намира и неустоечната клауза за нищожна по смисъла на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Счита, че
тя представлява почти 100 % от чистата стойност. Заявява, че ако сумата за неустойка бе
включена при формирането на ГПР, то последният би надхвърлил многократно допустимия
петкратен размер на законната лихва. Твърди, че по този начин се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че е налице неясното при определяне на ГПР, което
води до недействителност на договора – чл. 22 от ЗПК. Счита, че е нищожна поради
противоречие с добрите нрави и клаузата, регламентираща размера на договорната лихва.
Моли за отхвърляне на така предявените искове. Претендира и разноски.
1.Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и
4
на възраженията на ответника (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
2.Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
Няма права и обстоятелства, които се признават от страните.
3.Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с
чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
4.Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти
(чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
между „Стик - Кредит“ АД, в качеството на заемодател и С. Д. Н., в качеството на
заемополучател, е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което
заемодателят е предоставил на заемателя посочената сума, а последният се е задължил да я
върне в посочения срок, че е било договорено възнаграждение в претендирания размер, че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по
силата на което ищецът е предоставил на заемополучателя посочените в исковата молба
услуги, а за последния е възникнало задължение да заплати възнаграждение за получените
услуги в претендирания размер; действителността на процесния договор за потребителски
кредит; изпадането на ответницата в забава за заплащане на дължимите главници, периодът
на забавата и размерът на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричните си задължения.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти
III.По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите, представените
ведно с исковата молба и отговора на искова молба.
ПРИЛАГА за послужване по делото ч.гр.д. № 38665/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 66 състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени
в мотивите на настоящото определение, при депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М..
Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен
депозит.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК, ако страната остане задължена за
разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е
най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
5
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието (http://www.justice.govemment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис III” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно време за
медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани - вторник и четвъртък
от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Н.,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени.
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички
съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването
им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в
ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7