Присъда по дело №195/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 12
Дата: 18 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20221420200195
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. ****, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Искра П. Касабова
СъдебниГалина Димитрова Ценова

заседатели:Татяна Иванова Георгиева
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
и прокурора Р. П. К.
като разгледа докладваното от Искра П. Касабова Наказателно дело от общ
характер № 20221420200195 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ П. ЦВ. ЦВ., на 24 години, роден на **** в гр.****,
жител на гр.**** ул.„****“ №16, вх.В, ап.54, ет.6, живущ в с.****, обл.****, ул.“Мир“ №8,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, основно образование,
ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
За времето от 12 до 14.11.2018 г. в гр.****, с цел да набави за себе си имотна облага
е възбудил у ИВ. Г. К. от гр.**** заблуждението, че ще закупи за негова /на пострадалия/
сметка и ще му достави три превозни средства, и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 7830,00 лева - престъпление по чл.209, ал.1 от НК, поради което и
НА ОСНОВАНИЕ чл.209, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 НК вр. чл.371 т.2 НПК вр. чл.54
НК, ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ
МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НПК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
за срок от ТРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ П. ЦВ. ЦВ. със снета по делото самоличност ДА
ЗАПЛАТИ на пострадалото физическо лице ИВ. Г. К. от гр.**** сумата от 7230,00 лева
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието,
ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане.
1
ОСЪЖДА подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. /със снета по делото самоличност/ ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС, на основание чл.2 от Тарифата за д.т., които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, сума в размер на 289,20 лв., представляваща държавна такса
върху уваженият граждански иск.
ОСЪЖДА подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. /със снета по делото самоличност/
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД-МВР-**** направените по делото разноски
в общ размер от 26.25 лв.
НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1, т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
приложеното по делото веществено доказателство 1 бр. мобилен телефон
марка „Ейч Ти Си“ (НТС), модел „М9 Голд“, с ИМЕЙ № ****, закачен на
предна корица на том №1 на ДП - ДА СЕ ВЪРНЕ НА **** Ц.А.

НА ОСНОВАНИЕ чл.301, ал.1, т.11 от НПК ПОСТАНОВЯВА
приложеното по делото веществено доказателство, както следва:
- бял хартиен плик, съдържащ CD диск - л.62 от том №1 от ДП - ДА
ОСТАНЕ КЪМ ДЕЛОТО и се унищожи ведно с унищожаването му.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15 дневен срок, считано от днес
пред ВОС.

ОБЯВЯВА съгласно чл.310 ал.2 вр. чл.308 ал.2 от НПК, че мотивите
към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 60 дни.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №12 от 16.03.22г. по НОХД №195/2022г. на ВРС.

ВРАЧАНСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА е предявила обвинение против
подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. от гр.**** –за това че - За времето от 12 до 14.11.2018 г. в
гр.**** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у ИВ. Г. К. от гр.****
заблуждението, че ще закупи за негова /на пострадалия/ сметка и ще му достави три
превозни средства, и с това му е причинил имотна вреда в размер на 7830 лева -
престъпление по чл.209 ал.1 НК вр.чл.26, ал.1 от НК.
Производството е започнало по общият ред предвиден в НПК, като
подсъдимият Ц. е взел участие в разпоредителното заседание проведено на
16.03.2022г., след което е продължило при условията на глава 27 от НПК – чл.371, т.2
от НПК /съкратено съдебно следствие/.
Прокурорът, представляващ Врачанска районна прокуратура поддържа
обвинението така, както е предявено, като пледира за безспорна доказаност на
престъпната деятелност на подсъдимият, с искане за постановяване на осъдителна
присъда и налагане на наказание на подсъдимия с оглед на отчетените смекчаващи
отговорността му обстоятелства, съобразявайки правилата на чл.54 от НК, което след
последващата задължителна редукция по чл.58а, ал.1 НК, с една трета да е в размер
към минимума при условията на чл.66 от НК, и отмяна на наложената МН и забрана за
напускане пределите на страната, както и за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. лично се признава за виновен по предявеното му
обвинение и признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти, а чрез ангажираният договорен защитник адв.М.Б., моли за налагане на
наказание лишаване от свобода условно при условията на чл.54 и чл.58а от НК, в
размер около минимума предвиден в закона, както и за отмяна на наложената МН и
забрана за напускане пределите на страната и уважаване на гражданския иск.
По делото е предявен за съвместно разглеждане в наказателния процес на
основание чл.84 от НПК граждански иск от пострадалото лице ИВ. Г. К. от гр.****
против подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. от гр.**** за сумата от 7230 лева, като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деянието до окончателно изплащане на сумата.
След като се запозна с предявеният граждански иск съдът констатира, че същият
е своевременно предявен съгласно правилата на чл.85, ал.3 от НПК от активно
легитимирано за това лице и отговарят на законоустановените изисквания досежно
съдържание и форма, с оглед на което и е приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес, като пострадалият е конституиран, като гр.ищец в процеса.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
констатира следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. е родом от гр.****, но през 2016г., заминал да живее
и работи в Република **** заедно със баща си **** Ц. и майка си **** Ц.а, като там се
установил в населено място - Република **** гр.****, ****, обл.****, ул.“Пиаве“ №7, а
в последствие заживял на адрес ул. “****“ №113.
Първоначално подсъдимият се занимавал с покупко-продажба на употребявани
автомобили, които впоследствие продавал в България.
Бизнеса си подсъдимият осъществявал, като заснемал автомобилите, които
1
представлявали интерес, след което изпращали снимките на купувачите по имейл,
месинджър и т.н. В случай, че купувача хареса някои автомобил се свързвал по
посоченият начин с подсъдимия или с неговия баща и ако имало договорка по между
им, купувача превеждал сумата по сметка на подсъдимия.
Свидетеля ИВ. Г. К. живеел в гр.**** на ул.“****“№2 бл.**** №4, вх.А, ап.5,
като през месец октомври 2018г. същият решил да потърси и да си закупи товарен
камион. Той не познавал подсъдимият и неговият баща, но познавал сестрата на
подсъдимия, с която били приятели – свидетелката **** Ц.А, която била родом от
гр.****, но живеела в гр.****, на ул. „****“ № 5, вх.А, ап.10, и с която свидетеля
поддържал добри приятелски отношения, като често се чували по телефона и
социалните мрежи.
Пред нея, свидетелят ИВ. Г. К. по време на разговор осъществен на 03.11.2018г.
споделил, че търси да закупи товарен автомобил, при което св.Ц.а му споделила, че
нейният брат и баща са в Република **** и се занимават точно със това - покупко
продажба на автомобили втора ръка. Тъй като св.ИВ. Г. К. проявил интерес, то и
св.**** Ц.а му дала телефонния номер - /gsm № +****/, на който да се свърже с брат и
- подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. и баща и` - **** Ц., като също така св.Ц.а по „Месинджър“
му изпратила получени от баща си св.**** Ц. снимки на т.а. „Ивеко“ произведен
2008г., 3000кубика, 180 коня, предлаган за сумата от 2400 евро.
Св.ИВ. Г. К. харесал автомобила, и в началото на месец ноември 2018г. провел
разговори по дадения му от св.**** Ц.а gsm-номер със св.**** Ц. и с подсъдимия П.
ЦВ. ЦВ., които непознавал лично и не бил виждал, при който се уговорили последните
да му доставят в България, горния товарен автомобил за сметка на К. срещу сумата от
2400 евро или 4710 лв. За целта свидетеля **** Ц. му заявил, по телефона, че трябва
да изпрати парите по банков път в **** на разплащателна банкова сметка на своят син
– подсъдимия по делото в банка - Уникредит Булбанк. Допълнително свидетелката
**** Ц.а изпратила на пострадалия номера на банковата сметка на брат си, по която да
преведе парите.
Тук трябва да се посочи и че всички действия по заснемането на автомобилите,
определянето на цената и изпращането на снимките били фактически вършени от
подсъдимия П. ЦВ. ЦВ., който единствено използвал баща си св.**** Ц. за повечето
разговори с пострадалия, понеже св.Ц. разбирал повече от превозни средства.
В изпълнение на постигнатите уговорки за предварително плащане на
поисканата цена на 12.11.2018г., св. ИВ. Г. К. лично отишъл до банков клон на
банкова институция в гр.**** и от там наредил от собствената си банкова сметка в
„Юробанк България“ - финансов център - гр. **** по банковата сметка в Уникредит
Булбанк на подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. сумата от 4710 лв. за закупуване на лекотоварния
автомобил „Ивеко“.
След нареждане на превода, пострадалия се обадил по телефон да потвърди на
подсъдимия, който бил в ****, че е изпратил парите по уговорения начин, но в
проведения разговор със свидетеля **** Ц. последният пояснил, че са нужни
допълнителни 400 евро /800 лева/ за ДДС за лекотоварния автомобил, съответно на
следващият ден - 13.11.2018г. св.ИВ. Г. К. по същия начин и между същите сметки
превел поисканата сума от 800 лв. за ДДС за лекотоварния автомобил. При този
разговор свидетеля **** Ц. споделил, че освен договорения вече автомобил имал още
няколко автомобила и ако св. ИВ. Г. К. имал интерес да закупи можели да му доставят
2
и тях. Отново в изпълнение на поставената си цел за лично материално
облагодетелстване, подсъдимият изпратил на електронния адрес на св.ИВ. Г. К.
съобщения, придружени със снимков материал на автомобилите, за които баща му
споменал в телефонният разговор проведен с пострадалия, като намерението му било
да го убеди, че е готов да изпълни ангажимента си към него. Пострадалия ИВ. Г. К. се
запознал с изпратените му от подсъдимият снимки, като харесал и приел да закупи два
от тях. И двата леки автомобила били марка „Фолксваген“ модел „Голф 4“, сиви на
цвят, които свидетеля **** Ц. му предложил за 600 евро и за 580 евро - общо 1180
евро или 2320 лева. Пак по телефон св. К. се свързал с подсъдимият като му заявил, че
ще закупи на указаната цена и посочените МПС, подсъдимият му обяснил, че следва да
преведе парите предварително на същата банковата сметка. След като постигнали
посочената договорка и с убеждението, на базата на снимките и телефонните
разговори, че подсъдимият реално е подходил към осъществяване на ангажимента, на
14.11.2018г., свидетеля св.ИВ. Г. К. наредил по посочената му от подсъдимият сметка
в банка ,,Уникредит Булбанк, регистрирана на името на подсъдимия на парична сума в
размер на 2320 лева общо за двата леки автомобила.
След това, пострадалия св.ИВ. Г. К. позвънил в Република **** за
потвърждение, че изпратените парите са получени от подсъдимият, последният
потвърдил и обещал да натовари на автовоз трите платени от пострадалия - автомобила
и да му ги закара до няколко дни – 22 – 23 ноември 2018г. до гр.****.
Седмица след последния разговор с подсъдимия, на пострадалия се обадила
сестра му която обяснила, че е имало някакви не оправени документи и затова
автомобилите не са доставени. След това в нови разговори между пострадалия и
св.**** Ц. последният обяснил, че има затруднения с „някакви документи“ за
автомобилите и затова доставката се е забавила.
След като получил и изтеглил на територията на Република **** преведените от
пострадалия св.ИВ. Г. К. суми, подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. не доставил каквито и да било
автомобили, като малко след изпращането на парите провел разговор по телефон със
св.К. в който му заявил, че трябва да изчака, тъй като трябвало да се разписват някакви
документи и доставянето ще стане след Нова година. В следващите месеци
пострадалият постоянно търсел връзка по телефон със баща и син Ц.и, които давали
различни обяснения защо превозните средства не се доставят.В крайна сметка до
настоящият момент/вече 2022г./ св.К. не получил, нито едно от уговорените превозни
средства.
С получените общо 7830 лв. подсъдимият се разпоредил по начин, за който не
е дал обяснения, като липсват доказателства той да е предприел нещо за закупуването
на превозните средства и доставката им на пострадалия, като въпреки проведените
разговори с бащата на подсъдимия, и на самия подсъдим и поетите обещанията до
връщане на платените от пострадалия суми за договорените автомобили или
заместване на същите с други автомобили не се стигнало.
Все пак следва да се посочи и че в опит да му се върнат изпратените от
пострадалия суми, през месец април 2020 г. подсъдимия изпратил на св.К. чрез сестра
си - св.Ц.а л.а.„Пежо 206“, който съгласно уговорка К. отремонтирал и продал, а
получена печалба от 600 лв. задържал за себе си.
В началото на 2022 година подсъдимия и баща му доставили на пострадалия
3
като компенсация и друго превозно средство - „Рено Канго“, но същото не било
съпроводено с необходимите документи и пострадалият не могъл да се разпорежда с
него.
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от
събраните по делото при условията на чл.373 ал.4 НПК доказателства. Съдът взе
предвид самопризнанието на подсъдимия и показанията на свидетелите ИВ. Г. К., ****
Ц.а,**** Ц., относно авторството на инкриминираното престъпление, както и
подкрепящите го писмени доказателства, събрани по предвидения в НПК процесуален
ред в хода на съдебното производство и на досъдебното производство - ДП
№116/2019г. по описа на Районна прокуратура-****,/ ДП№216/2019г. по описа на РУ
**** - съдържащо 3 /три/ тома:
Том № 1 - 205 /двеста и пет/ броя листа;
Том №2 - 323 /триста двадесет и три/ броя листа;
Том №3-77 /седемдесет и седем/ броя листа, писмо на български с превод на
италиански до Ministero della Giustizia Prokura della Repubblica Press oil Tribunale di
Teramo, закачени на предна корица на Том № 1 от ДП, Искане до адвокатски съвет на
Адвокатската колегия гр.**** и писмо до РУ- ****, закачени на задна корица от Том
№1 на ДП - доказателства, копия на платежни нареждания, справка и извлечение от
сметка в „Уникредит Булбанк“АД, справка характеристика; справка съдимост,
пълномощно, Справка от РП - **** за водени досъдебни производства, Справки и
снимки от служба АИС БДС при ОД на МВР ****, Решение №262/29.07.19г. на ВРС за
разкриване на Банкова тайна, писма със приложения от всички банкови институции в
страната, копие от профилна снимка на П.Ц. от социална мрежа „Фейсбук“, Протокол
за доброволно предаване, Протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум
към него, документи на италиански език и в превод на български език, както и
останалите писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК, а също и
веществени такива както следва: 1 бр. мобилен телефон марка „Ейч Ти Си“ (НТС),
модел „М9 Голд“, с ИМЕЙ № ****, закачен на предна корица на том №1 на ДП ,
- бял хартиен плик, съдържащ CD диск - л.62 от том №1 от ДП приобщените по
реда на чл.284 от НПК
Тези доказателства поотделно и в своята съвкупност са последователни, логични
и взаимнодопълващи се и изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства имащи
съществено значение за решаване на делото по същество - фактът на извършване на
деянието, неговото авторство и субективното отношение на дееца към извършването
му. Съдът кредитира приложените писмени доказателства и показания на свидетелите.
При това следва да се посочи, че показанията на св.ИВ. Г. К., **** Ц.а, **** Ц.
очертават цялостната схема на действие на подсъдимия по осъществяване на
престъплението, като показания се подкрепят изцяло и от обясненията на самия
подсъдим дадени в хода на ДП производство и в хода на съдебното следствие по реда
на чл.371, т.2 от НПК.
Безспорно е установено авторството на деянието, от показанията на всички
разпитани по делото свидетели и от писмените доказателства, като са налице и двата
годни предмета на престъплението измамено лице /което има фактическа власт върху
определено имущество/- св. ИВ. Г. К. и ощетено имущество - паричната сума 7830
лева равняваща се на закупените три броя автомобили.
4
От обективна страна: Актът на имуществено разпореждане се осъществява от
измаменото лице в случая св. ИВ. Г. К., поради формираната у него неправилна
представа относно правното основание и условията за това разпореждане, като
изпълнителното деяние е осъществено само чрез действие, като в конкретният случай в
– едната форма: възбуждане на заблуждение,(въздействие върху съзнанието, което
формира неправилни представи), като последното е формирано през целия
инкриминиран период, у пострадалият свидетел от страна на подсъдимия.
Изградената неправилна представа, че подсъдимия П. ЦВ. ЦВ., ще му достави
общо 3 бр. автомобили - един от които лекотоварен, и два леки автомобили от
Република ****, както следва:
1бр. лекотоварен автомобил марка,, „Ивеко“ без регистрационен номер, за
сумата от 4700 лева;
2 бр. леки автомобили марка „Фолксваген“ модел „Голф 4“ без регистрационни
номера, за сумата от общо 1180 евро или 2320 лева;
намира израз в поведението на измаменото лице, св. ИВ. Г. К., който мотивиран от
неправилните си представи, че е закупил и ще получи договорените автомобили -
извършва акт на фактическо разпореждане с имуществения предмет, предоставяйки на
подсъдимия, /чрез извършени трикратно банкови преводи/ парични суми в общ
размер на 7830 лева, по договорената между тях доставка на три броя автомобили внос
от Република ****, което действие, е в причинна връзка с настъпилата имотна вреда за
св.К..
Факт, които е безспорно доказан, както чрез приложените по делото писмени
доказателства, така и чрез показанията на разпитаните свидетелите по делото е, че
подсъдимият не само не е притежавал визираните три броя автомобили, ами дори не е
бил съвсем наясно с тяхната предистория и налични задължения, респективно с
безпроблемността на сделката около закупуването им, тъй ако беше сторил
необходимото щеше да е наясно, че предложеният от него, на пострадалия -
лекотоварен автомобил е запориран и не би могъл последният да го купи преди да бъде
премахнат запора. Този факт е бил спестен на пострадалия и съобщен му, едва след
като той е превел парите, а подсъдимият получил и изтеглил от банковата институция.
Факта на превеждане на парите се потвърждава освен от св.ИВ. Г. К. и от
бащата на подсъдимия - **** Ц., но и от самия подсъдим, а също и от приложеното по
делото копия на платежни нареждания /т.1 л.5, л.6 и л.7/, както и от и справка
извлечение по банковата сметка с №****, на името на подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. от
банка „Уникредит Булбанк“АД, /т.1 л.55-61/, като от тях се установява, че парите са
били изтеглени от банкомати на територията на Република ****.
В следствие на действията на подсъдимият, предоставеният снимков материал,
чрез изпращането му чрез съответните приложения на на пострадалия и
демонстрираното поведение подсъдимият, е формирал, убеждение у св. св.ИВ. Г. К.,
че му е съдействал за закупуването три броя автомобили внос от Република ****, което
пък е мотивирало последният да му предостави /превеждайки по банков път на сметка
към банка Уникредит Булбанк“АД, издадена на името на подсъдимия процесни суми.
В потвърждение на измамното поведение на подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. са и
приложените по делото документи - копия на платежни нареждания /т.1 л.5, л.6 и л.7/,
както и справката - извлечение от сметка на подсъдимия в банка Уникредит
Булбанк“АД, /т.1 л.55-61/, както вече няколкократно, бе посочено по горе, което
5
изцяло потвърждава изложеното в показанията на свидетелите по делото.
Измамата по чл.209 от НК е резултатно, имуществено престъпление,
насочено против собствеността, и в завършения си вид винаги има за последица
имотна вреда в случая за физическото лице свидетеля ИВ. Г. К. от гр.**** - като е
необходимо, чрез заблуждението измаменият да извърши разпоредителни действия,
каквито свидетеля ИВ. Г. К. е извършил със сумите в общ размер на 7830 лева, които
чрез превеждането им на няколко пъти по банков път по сметката на подсъдимият, са
излезли от патримониума на пострадалото физическото лице и са влезли в
патримониума на подсъдимия, тоест от посочените разпоредителни действия на св. К.
е последвала имотна вреда за него в общ размер на 7830 лева.
От субективна страна: Подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. е действал с изискуемият
пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасният му характер, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и е искал настъпването на тези
последици.
Предвиждал е, че с активните си действията по провеждане на телефонни
разговори и изпращане на снимков материал е въздействал за убеждаването на
пострадалия и приемане предложението му от св.ИВ. Г. К. от гр.**** за съдействие
при закупуването и доставка на посочените от него автомобили, както и че с тези си
действия ще въздейства по такъв начин върху съзнанието на св.ИВ. Г. К. , че у него ще
възникнат неправилни представи относно действителните му намерения. Съзнавал е,
че така формираната у свидетеля ИВ. Г. К. невярна представа ще го мотивира да
извърши акт на разпореждане с пари негова и на семейството му собственост, както и
че това ще се отрази неблагоприятно върху имуществото му, както и че в резултат на
това разпореждане едно чуждо имущество собственост на св.ИВ. Г. К. от гр.**** ще
бъде увредено, като е налице и специалната користна цел - имотната облага за себе
си, като е съзнавал неизбежността на настъпилата имотна вреда. Съзнавал е и
настъпването на този резултат, но е целял да се облагодетелства с преведените от
пострадалият парични суми. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени от закона, тъй като е имал ясна представа относно
паричната равностойност на преведените суми.
На базата на възприетите и описани по-горе фактически обстоятелства и
съобразно обвинението, съдът прие, че подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. е извършил
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, като в инкриминирания период – от 12 до
14.11.2018 г. в гр.**** с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у ИВ. Г. К.
от гр.**** заблуждението, че ще закупи за негова /на пострадалия/ сметка и ще му
достави три превозни средства, и с това му е причинил имотна вреда в размер на
7830 лева.
ПОДСЪДИМИЯТ П. ЦВ. ЦВ., на 20 години към момента на деянието, на 24
години към момента на постановяване на присъдата, роден на **** в гр.****, жител на
гр.**** ул.„****“ №16, вх.В, ап.54, ет.6, и с.****, обл.****, ул.“Мир“ №8, а по
данните в делото живущ в Република **** гр.****, ****, обл.****, ул. “****“ №113,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, безработен, основно
образование, ЕГН **********.
6
Наказателният Кодекс предвижда за деянието извършено от подсъдимият П.
ЦВ. ЦВ. лишаване от свобода от една до шест години, като настоящият съдебен
състав е съобразил, че следва да наложи на подсъдимият наказание в такъв размер,
което да не се явява занижено, нито несправедливо с оглед високата обществената
опасност на деянието и ниската на дееца към момента на извършване на деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия П. ЦВ. ЦВ. за извършеното и при спазване задължителната разпоредба на
чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а НК, съдът съобрази ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от НК, следните обстоятелства:като смекчаващи отговорността
обстоятелства се отчетоха – сравнително младата му възраст - 20 г. към момента на
извършване на деянието, социалния и имуществен статус на подсъдимия – безработен,
с чистото съдебно минало, добри характеристични данни, както и изминалия период от
време от около три години и половина от извършване на деянието, а като отегчаващо
отговорността обстоятелство се отчете размера на причинената щета не
възстановена по делото.Превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства мотивира
съда да наложи по отношение на подсъдимият П. ЦВ. ЦВ., наказанието предвидено в
особената част на НК, както следва: в размер клонящ към минимума, а именно –
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което намали съгласно разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК, с 1/3 /една трета/, при което и на основание изложеното съдът
призна с присъдата си подсъдимият за виновен в извършване на престъплението по
чл.209 ал.1 от НК, като го ОСЪДИ на наказание ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Така определеният размер на наказанието, съдът намира за справедлив и
съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване
на законите и добрите нрави от страна на осъденият. Съдът счита, че така
определеното наказание ще му въздейства предупредително и ще му се отнеме
възможността да върши и други престъпления и ще въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
При последващата оценка относно начина на изтърпяване на наказанието и
отчитайки данните относно обществената опасност на престъплението и на самият
деец, съдът счете, че за постигане целите на чл.36 НК както на личната, така и на
генералната превенция не е необходимо извеждането му от обществото, за да се
изпълнят целите на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в законна сила.
По отношение предявеният граждански иск от пострадалото физическо
лице - ИВ. Г. К. за причинени имуществени вреди в резултат на деянието, съдът го
намери за доказан и по основание, и по размер тъй като съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Безспорно е
установено по делото авторството на инкриминираното деяние, причинената вреда и
причинната връзка между поведението на подсъдимият и вредата, претърпяна от
пострадалото лице, ето защо и съдът прие, че за причинените непозволени увреждания
7
пострадалият следва да бъде овъзмезден – за деянието в установения, като невъзмезден
размер по делото, в които смисъл и ОСЪДИ подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. да заплати на
гр.ищец - ИВ. Г. К. от гр.**** причинената от престъплението имуществена вреда в
размер на 7230,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, съдът ОСЪДИ подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК сумата от 289.20 лв., представляваща държавна такса
върху уважения граждански иск, която сума е вносима по сметка на ВРС, както и ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОД-МВР-**** направените по делото разноски в общ размер
от 26.25 лв.
Също така съдът се произнесе по веществените доказателства като на
основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК ПОСТАНОВИ приложеното по делото веществено
доказателство 1 бр. мобилен телефон марка „Ейч Ти Си“ (НТС), модел „М9 Голд“, с
ИМЕЙ № ****, закачен на предна корица на том №1 на ДП - ДА СЕ ВЪРНЕ НА ****
Ц.А.
ПОСТАНОВИ и приложеното по делото веществено доказателство, както
следва: - бял хартиен плик, съдържащ CD диск - л.62 от том №1 от ДП - ДА ОСТАНЕ
КЪМ ДЕЛОТО и се унищожи ведно с унищожаването му.
Причина за извършване на деянието е ниското правно и обществено
съзнание на подсъдимия, и желанието му да се облагодетелства по неправомерен
начин.
8
Съобщи за изтекли лични данни