№ ............................/12.02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр.дело № 30 по описа
за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявен от К.М.К., ЕГН**********, против М.Д.А., ЕГН**********, Пенка
Симеонова Николова, ЕГН ********** и Симона Иванова Иванова,
ЕГН**********, в качеството им на наследници на Симеон Иванов Атанасов, ЕГН**********
иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на ½ ид.части от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна,
с. о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, която
идеална част е била призната за собственост на ответниците с Решение
№111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС и осъждане на ответниците
да предадат владението върху тази част.
В исковата молба и уточняващите се
излага, че ищецът е собственик на процесната ½
ид.ч. от имота, който неправилно с решението на ВКС е
признат за собствен на ответниците. Сочи, че ВКС неправилно е възприел доводите
на ответниците, че са придобили имота процесната част
въз основа на давностно владение, като твърди, че показанията на свидетели са
неистински, а същите не са притежавали документи за собственост.
Съдът многократно е оставял без
движение исковата молба за отстраняване на редица нередовности
и неясноти на исковите претенции, като е изискал служебно - гр.д. № 9582/2014
г. по описа на ВРС, IХ състав, ведно с приложените към него в.гр.д.№ 2179 по
описа за 2015г., гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, гражданско дело
№4444/2018г. по описа на I
г.о. на ВКС, гражданско дело №2493/2017г. по описа на I г.о. на ВКС, както и гр.дело №
16512/2016г. по описа на ВРС.
Съдът след извършена служебна справка
констатира, че по идентична искова молба е образувано гр.д. №10674/2019 г. по
описа на ВРС, което към настоящия момент е висящо и не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съдът като взе предвид депозираните от
ищеца в настоящото производство уточняващи молби, както и с постъпилите гр.д. №
9582/2014 г. по описа на ВРС, IХ състав, ведно с приложените към него в.гр.д.№
2179 по описа за 2015г., гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, гражданско дело
№4444/2018г. по описа на I
г.о. на ВКС, гражданско дело №2493/2017г. по описа на I г.о. на ВКС, както и гр.дело №
16512/2016г. по описа на ВРС, както и образуваното гр.д. №10674/2019 г. по
описа на ВРС намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е
недопустим, поради следните съображения:
Видно от съображенията изложени в
исковата молба и допълнителните уточняващи молби от 17.01.2020г. и 29.01.2020
г. ищецът претендира преразглеждане на
Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС и Определение,
постановено по гр.д. №4444/2018 г. на ВКС.
От изисканото гр.д. № 9582/2014 г. по
описа на ВРС, IХ състав се установява, че с Решение №111/01.11.2016г. по
гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, съдът е отменил въззивното
решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. № 2179/2015 год. на Варненския
окръжен съд в потвърдителната му част относно иска за
собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 и е приел за
установено по отношение на К.М.К. ***, ЕГН **********, че М.Д.А., ЕГН **********
и Симеон Иванов Атанасов, ЕГН **********, двамата от гр. Варна, с.о.
„Планова-1" № 34, са собственици на 1/2 ид. ч.
от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при
граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, на основание давностно владение
от 20.08.2003 год. до настоящия момент, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК и е
потвърдил горното въззивно решение в останалата му
част.
С Решение №128/19.10.2017г. по гр.дело
№2493/2017г. по описа на I
г.о. на ВКС, съдът е оставил без уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за
отмяна на осн.чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в
сила решение на ВКС, второ гражданско отделение №111/01.11.2016г. по гр.дело
№1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по чл.124 ГПК.
С Решение №90/11.06.2019г. по гр.дело
№4444/2018г. по описа на I
г.о. на ВКС, съдът е оставил без уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за
отмяна на осн.чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в
сила решение на ВКС, второ гражданско отделение №111/01.11.2016г. по гр.дело
№1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по чл.124 ГПК, за собственост на
1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на гр.
Варна, с. о. „Планова".
Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК
решението влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото
основание. При преценката за наличието или липсата на идентитет
между две дела следва да се изходи от техните субективни и обективни предели, която
преценка, с оглед влязлото в сила решение на ВРС, обуславя извода на съда за наличието на абсолютна
отрицателна предпоставка за допустимост на инициираното производство.
От анализа на представените към исковата
молба документи, изисканите за послужване дела и наведените от ищеца фактически
твърдения се установява, че страните по настоящото дело са идентични с тези по гр.д. № 9582/2014 г. по описа на ВРС,
IХ състав, с което и съдът приема за проявени
субективните предели на СПН.
Под обективни предели на СПН следва да се
разбира предмета, за който СПН важи и който съвпада с предмета на делото. Или,
със СПН се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или
отричаното от ищеца спорно материално право с белезите, които го
индивидуализират /юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и
правно естество/.
Спорът въведен в настоящото производство касае собствеността на процесните
½ ид.части от имота, който обаче е решен с Решение
№111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, като в отношенията между
страните е създадена сила на пресъдено нещо. Молбата
за отмяната му е оставена без уважение, поради което способите за извънреден
контрол за отмяната му са изчерпани.
Ето защо, съдът намира, че е налице пълен обективен и
субективен идентитет между делата, поради което искът
се явява процесуално недопустим.
От друга страна, по идентично искане е налице и по-рано
заведено дело (гр.д.
№10674/2019 г. по описа на ВРС), поради което на основание
чл. 126 от ГПК, настоящото производство подлежи на прекратяване. Освен това и
указанията на съда за представяне на преписи от исковата молба и приложенията
към нея не са изпълнени, което съставлява самостоятелно основание за
прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК.
В гореизложения смисъл настоящия
състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС се явява
недопустим и като такъв производството по него следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 30/2020 г.
по описа на ВРС, 50 състав, по предявения от К.М.К., ЕГН**********, против М.Д.А.,
ЕГН**********, Пенка Симеонова Николова, ЕГН ********** и Симона Иванова Иванова, ЕГН**********, в качеството им на наследници на
Симеон Иванов Атанасов, ЕГН********** иск за признаване за установено, че
ищецът е собственик на ½ ид.части от УПИ №
1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова", при граници УПИ
№ № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, която идеална част е била призната за
собственост на ответниците с Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г.
по описа на II
г.о. на ВКС и осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част,
на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: