ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2538
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл. 248 ал.1 пр.1 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК – *********, чрез юрк. Е. А., против Определение № 8770/13.08.2022г.
на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., постановено по гр.д.№ 459/2022г., с
която е оставена без уважение молбата на дружеството с правно основание чл.
248 от ГПК за изменение на Решение № 2527/13.08.2022 г. по гр. дело №
97/2021 г. относно разноските, като неоснователна. Моли да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се уважи молбата за
неприсъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна М. Д. Д., ЕГН – **********, чрез адв.К. К.,
депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
По заявление, подадено на осн. чл.410 от ГПК от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД против М. Д. Д. е издадена Заповед № 2264/26.02.2021г.,
1
изд. от ПРС – X гр.с., по ч.гр.д.№ 3294/2021г. По делото е постъпило
възражение от длъжника, с което е оспорено вземането, поради което и ПРС е
дал указания към кредитора за предявяване на иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок. Тъй като в дадения срок не е предявен иска, Районният съд
с влязло в сила Разпореждане № 13249/07.07.2021г. е обезсилил на осн. чл.415
ал.2 от ГПК издадената Заповед № 2264/26.02.2021г.
Ищцата М. Д. Д. е завела искова молба против „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД и образувано гр.д.№ 459/2022г., като е предявила иск по
чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че не дължи на дружеството
сумата 451,18 лв. – главница, 40,97 лв. – възнаградителна лихва и 562,91 лв. -
лихва за забава. С писмения отговор по чл.131 от ГПК „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е признат иска като основателен, тъй като е погасен по
давност и сумите не могат да бъдат събрани по принудителен начин.
Направено е искане да не се присъждат на Д. разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на иска.
С Решение № 2527/07.07.2022г. на ПРС искът по чл.124 ал.1 от ГПК е уважен
изцяло, като дружеството е осъдено да заплати на М. Д. Д. сумата 360 лв. /с
вкл. ДДС/ за адвокатско възнаграждение, като е аргументирал, че ответникът
е станал причина за завеждане на делото, предвид предприетата от него
процедура по принудително изпълнение.
От „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е подадена молба по чл.248 от
ГПК с искане за изменение на решението в частта, за разноските, като
поддържа доводите за недължимост на сумата.
С атакуваното определение, Районният съд е изложил
съображения, че има активно поведение от ответника за принудителното
събиране на вземанията чрез подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Обезсилването за заповедта не решава спор по
същество и не създава сила на пресъдено нещо, поради което не може да се
приеме, че кредиторът се е отказал от задължението. Между страните е
налице спор за дължимостта на сумите, за които е поискано издаването за
заповед за изпълнение и всяка една може да предприеме действия за неговото
решаване.
С частната жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са
направени аналогични възражения, които дружеството е поддържало пред
първата инстанция.
Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав счита, че
възраженията следва да се оставят без уважение. Пред Районен съд – Пловдив
е издадена на осн. чл.410 от ГПК Заповед № 2264/26.02.2021г. по ч.гр.д.№
2
3294/2021г., но след като е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, съответно
е останала спорна между страните дължимостта на сумата 451,18 лв. –
главница, 40,97 лв. – възнаградителна лихва и 562,91 лв. - лихва за забава, по
процесния Договор за кредит от 09.12.2006г. За длъжника е налице правен
интерес да установи, че не дължи вземането, тъй като ответникът вече е
предприел действия по принудително изпълнение, макар и впоследствие да не
ги е продължил. Съобразно нормативната уредба за кредитора се е запазила
процесуалната възможност отново да повдигне спор за дължимостта на тези
суми, както и да приеме доброволно плащане от длъжника, независимо от
изтеклия срок на погасителна давност. Обстоятелството, че ответното
дружество с писмения отговор по чл.131 от ГПК признава изцяло иска по
чл.124 ал.1 от ГПК не е от правно значение при приложението на
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК за дължимостта на разноските, направени в
производството за адвокатско възнаграждение.
Обжалваното определение се явява законосъобразно и следва да
се потвърди изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 8770/13.08.2022г. на Районен съд –
Пловдив, XIV гр.с., постановено по гр.д.№ 459/2022г.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3