Решение по дело №398/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 434
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 6 юни 2022 г.)
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200398
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 434
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200398 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Светла Петрова“, депозирана против
наказателно постановление № 29/2021г от 13.10.2021г. на Директор на
Областна дирекция по безопасност на храните град Русе, с което на
едноличния търговец, на основание чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за
храните е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева, за
нарушение на чл. 10 от Закона за храните, вр. чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) №
852/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г. относно
хигиената на храните.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуални норми. В подкрепа на тези твърдения се
инвокират доводи, че нито в АУАН, нито в НП е посочен конкретния текст,
свързан с вида на приетите за нарушени процедури, тяхното съдържание и
начин на попълване и не става ясно, какви са тези постоянни процедури,
основаващи се на принципите на системата НАССР и какво е съдържанието
на програмите и процедурите, които следва да бъдат спазвани, като според
жалбоподателя това нарушава правото му на защита. Инвокират се доводи, че
в случая е нарушена императивната разпоредба на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6
1
ЗАНН, относно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като
разпоредбата на чл. 10 от Закона за храните има бланкетен характер и
препраща към чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004г, а разпоредбата на чл. 42,
т. 5 ЗАНН вменява в задължение да бъдат посочени конкретните нарушени
правни норми. На следващо място се релевират твърдения, касаещи
неправилно приложение на санкционната разпоредба, тъй като разпоредбата
на чл. 131, ал. 2 от Закона за храните не съответства на словесното описание
на санкционираното нарушение, дадено с наказателното постановление като
съгласно словесното описание на нарушението, следва да бъде приложена
санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 4 ЗХ. По същество се оспорват
фактическите констатации в АУАН и НП като се твърди, че описаната
фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, тъй като към
датата на съставянето на АУАН – 21.04.2021г. на актосъставителя са
представени дневник за поддържане на хигиенното състояние на обекта,
дневник за входящия контрол на приетите храни и опаковъчни материали и
дневник за отчитане на температурата в хладилните системи. На следващо
място се ангажират твърдения, че е налице липса на произнасяне от страна на
административнонаказващия орган по въпроса, касаещ приложението на чл.
28 ЗАНН, което според жалбоподателя, представлява съществено
процесуално нарушение, както и че наказващия орган не е съобразил
наложената санкция със изискванията на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН. Развиват се
съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като нарушението
е извършено за първи път, не е установено търговеца да има налагани други
санкции и се касае за нарушение, от което не са произтекли вреди и риск за
здравето, предвид това, че всички предлагани в обекта хранителни продукти
са в срок на годност и се поддържат в добро хигиенно състояние. Моли се да
бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител поддържа депозираната жалба по изложените в същата
фактически и правни доводи.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. В
подкрепа на същото релевира доводи, че правилно и законосъобразно е
2
проведена цялата административнонаказателна процедура и не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване или
нарушаване на правото на защита на нарушителя да разбере в точно какво
административно нарушение е обвинен. Инвокират се доводи, че
фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло кореспондира с тази в
НП и са спазени изискванията на чл. 43, ал. 1 и сл. ЗАНН, както и че НП
съдържа всички посочени в чл. 57 ЗАНН реквизити. По същество се излагат
съображения, че жалбоподателят има качеството на „Бизнес оператор“, по
смисъла на чл. 9 от Закона за храните, тъй като извършва дейност по
разпространение на храни и отговорността на същия е ангажирана, именно
заради неизпълнение на изискванията по поддържане на технологична
документация на храните и правилно е приложена съответстващата на
нарушението санкционна разпоредба, като размерът на санкцията е в
минималния предвиден в закона размер. Във връзка с възражението на
жалбоподателя за маловажност на нарушението се развиват съображения, че
конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
останалите деяния от този вид и не представлява маловажен случай, тъй като
неводенето на записи по програмите за системата за самоконтрол влияе върху
безопасността на храните и е налице риск за здравето на гражданите.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, адресат
на издаденото наказателно постановление, депозирана е в преклузивния срок
за обжалване и касае подлежащо на съдебен контрол наказателно
постановление, поради и което същата се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди наведените от страните фактически и правни
доводи и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно
постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и зависимост, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
3

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била
ангажирана за това, че при проверка, извършена на 16.04.2021г. в обект
магазин за хранителни стоки в село Кошов, Община Иваново, ул. „Хан
Аспарух“ № 19, стопанисван от едноличния търговец е било установено, че в
обекта не се прилагат и поддържат постоянни процедури, базирани на
НАССР и не са били представени записи, относно спазването на правилата за
безопасност на храните, което представлява предпоставка за реален риск от
увреждане здравето на хората, което е прието, че съставлява нарушение на чл.
10 от Закона за храните, вр. чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на
Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г., относно хигиената на
храните, за което нарушение на жалбоподателя, на основание чл. 131, ал. 2,
вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 ЗХ е наложена имуществена санкция в размер на 4000
лева.
Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и
писмените доказателствени средства.
Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото,
което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои
доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, доколкото както гласните, така и писмените доказателства
и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно
подкрепят приетите за осъществили се в хода на
административнонаказателното производство факти, включени в предмета на
доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК. Не е налице спор между
страните, че приложените в административнонаказателната преписка
дневници на са били представени на проверяващите към момента на
проверката в обекта, а са били представени при съставянето на АУАН.
Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената
оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
4

Не са налице допуснати процесуални нарушение в хода на
административнонаказателното производство, които да са нарушили правото
на защита на наказаното лице, да бъде запознато с всички приети за
осъществили се факти и дадената им от страна на наказващия орган правна
квалификация. В наказателното постановление са намерили отражение
всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова
разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от органа издал
наказателното постановление и санкционната норма, въз основа на която е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на санкционирания едноличен търговец.
В наказателното постановление, изрично е посочено, какви конкретни
процедури не са били спазени, а именно постоянните процедури базирани на
НАССР, които са нормативно регламентирани в посочения в НП чл. 5, § 1 от
Регламент (ЕО) № 852/2004г., поради и което непосочването на тези
нормативно установени процедури, чрез словесното възпроизвеждане на
посочената разпоредба от цитирания регламент, според настоящия съдебен
състав не е ограничило правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, да разбере, за какво
нарушение е ангажирана неговата отговорност и да организира защитата си. В
подкрепа на този извод е и факта, че към момента на съставянето на АУАН,
едноличния търговец е представил копия на дневниците за входящ контрол,
за поддържане хигиенното състояние на обекта и за отчитане температурата
на хладилните системи, който факт не е спорен между страните.
Не са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН,
тъй като са посочени, както приетата за нарушена разпоредбата на чл. 10 ЗХ,
така и нормата, към която същата препраща, която именно норма съдържа
нормативно установените процедурите по НАССР.
Не е налице неправилно приложение на санкционната разпоредба.
Именно разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от Закона за храните съответства на
словесното описание на санкционираното нарушение, дадено с наказателното
постановление, предвид това, че едноличния търговец е бизнес оператор, по
5
смисъла на чл. 9 ЗХ, тъй като извършва дистрибуция на храна, по смисъла на
легалната дефиниция на § 1, т. 6 от ДР на ЗХ, съгласно която „Дистрибуция
на храни“ е всеки етап на разпространението на храни, като съхранение,
транспортиране, търговия, внос и износ на храни.
Неоснователно е и последното възражение, касаещо допуснато
съществено процесуално нарушение при издаването на НП, предвид липсата
на мотиви, досежно отказа да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
от страна на наказващия орган, тъй като преценката, касаеща наличието на
предпоставките за „маловажен случай” винаги е задължителна, но нейното
обективиране в наказателното постановление не е, доколкото такъв реквизит
липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
По изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията с жалбата,
за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, имащи за последица
отмяна на издаденото наказателно постановление.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства
и извършената оценка на същите, поотделно и в тяхната взаимна връзка и
зависимост, следва да бъде изведен единственият възможен извод, а именно
че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е
ангажирана неговата отговорност.
От показанията на актосъставителя Ж. еднозначно се установява, че към
момента на извършване на проверката в обекта, на посочената дата –
16.04.2021г., на проверяващите не са били представени доказателства касаещи
прилагани и поддържани постоянни процедури, базирани на НАССР, както
изисква разпоредбата на чл. 10 от Закона за храните, съгласно която норма
„Бизнес операторите, с изключение на извършващите първично производство
и на аптеки и дрогерии по чл. 30, ал. 1, въвеждат, прилагат и поддържат
постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО)
№ 852/2004 и Приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004 и
технологична документация за храните, които произвеждат, и/или
национални, утвърдени или браншови стандарти“.
Едноличният търговец е бизнес оператор, по смисъла на чл. 9 ЗХ, тъй
като извършва дистрибуция на храни, съгласно легалната дефиниция на § 1, т.
6 ЗХ, а именно търговия с храни.
Принципите на НАССР, регламентирани в чл. 5 от посочения Регламент
6
(ЕО) № 852/2004г. се състоят в: а) идентифициране на опасностите, които
трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива; б)
идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на
който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати,
отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност; в)
установяване на критични граници в критичните контролни точки,
разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването,
отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности; г)
установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол
на критичните точки; д) установяване на коригиращи действия, когато
наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол;
е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за
проверка на това дали мерките, описани в букви a) д) действат ефективно; и
ж) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на
предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните
в букви a) е) мерки. Регламентирано е, че при всяко изменение в продукта,
процеса или етапа, операторите на предприятия за храни преразглеждат
процедурата и правят необходимите промени в нея. Изрично в § 3 е посочено,
че § 1 от чл. 5 се прилага само за оператори на предприятия за храни,
извършващи дейност по производството, преработката и разпространението
на храни след първичното производство и тези от свързаните с него операции,
изброени в приложение I. В § 4 е вменено задължение на Операторите на
предприятия за храни да: а) предоставят на компетентния орган доказателства
за съответствието им с параграф 1 по начина, изискван от компетентния
орган, като взимат предвид характера и размера на предприятието за храни; б)
гарантират, че документите, които описват процедурите, разработени в
съответствие с настоящия член, са винаги актуални; в) съхраняват всякакви
други документи и записи за подходящ период от време.
Безспорно, от събраните в хода на производство доказателства
едноличния търговец не е изпълнил тези изисквания, съгласно цитираната
разпоредба на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004г., поради и което е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Правилно е издирена и приложена, и съответстващата на това
нарушение санкционна разпоредба на чл. 131, ал. 2, вр. чл. 131, ал. 1, т. 4 ЗХ,
7
като на едноличния търговец е наложена имуществена санкция в минималния
предвиден в санкционната разпоредба размер.
Настоящия съдебен състав намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение разкрива
белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се
в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. В конкретният случай макар и жалбоподателят да е
осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата
отговорност, с оглед обстоятелствата, че нарушението е отстранено веднага
след неговото установяване, че в обекта не са намерени храни с изтекъл срок
на годност и обективно не е установено, в резултат на нарушението да са
произтекли, както вредни последици така и да е застрашено здравето на
потребителите, а така също и че се касае за първо нарушение и едновременно
с това не са били установени други нарушения при извършената проверка, то
всички тези обстоятелства в своята съвкупност сочат, че по отношение на
жалбоподателя целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без да
бъде наказван, а като бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По изложените мотиви, съдът намира, че административнонаказващият
орган е приложил неправилно материалния закон, като не е приложил
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, при наличието на визираните в закона
предпоставки за нейното приложение, поради и което наказателното
постановление следва да бъде отменено и да бъде предупреден нарушителят,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от същия разноски за
възнаграждение на един адвокат в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 29/2021г от 13.10.2021г. на
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните град Русе, с което
на ЕТ „СВЕТЛА ПЕТРОВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление село Кошов, Община Иваново, ул. „Хан Аспарух“ № 19, на
основание чл. 131, ал. 2, вр. ал. 1, т. 4 от закона за храните е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 (четири хиляди) лева, за нарушение на
чл. 10, от Закона за храните, вр. чл. 5, § 1 от Регламент (ЕО) № 852/2004г. на
Европейския парламент и на съвета от 29.04.2004г. относно хигиената на
храните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН, ЕТ „СВЕТЛА
ПЕТРОВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление село
Кошов, Община Иваново, ул. „Хан Аспарух“ № 19, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА
ХРАНИТЕ – РУСЕ ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „СВЕТЛА ПЕТРОВА“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление село Кошов, Община
Иваново, ул. „Хан Аспарух“ № 19, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 АПК СУМАТА в размер на 500,00 (петстотин) лева,
представляваща разноски за възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.


Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9