Решение по в. т. дело №1359/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

                             Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            13.01.2020 г.                             Град С.З.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 26.11.                                                                                            2019 г.

В публичното заседание в следния състав:       

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  АННА ТРИФОНОВА

                                                                                   ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                              

Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА 

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

в.т.д. № 1359 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

        

         Обжалвано е решение № 1089/22.07.2019 г. постановено по гр.д. № 1786/2019г. по описа на Районен съд – С.З., в частта с която „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на сумата 1800 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033, за периода 22.02.2014 г. – 22.03.2014 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 26.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 893.72 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г. както и направените по делото разноски в размер на 841.49 лв.

Въззивникът „Е.” ЕАД излага доводи за неправилност на решение в обжалваната част. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да се отхвърлят исковете, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия „В.” ЕООД, с който взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Моли да се постанови решение, с което да се остави в сила обжалваното решение. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.

Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да осъди ответника „Е." ЕАД да заплати сумата 1800 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „К.", ИТ № 2939033, за периода 22.02.2014 г. до 22.03.2014 г., представляваща разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение по фактура № ********** от 31.03.2014 г. от общо платената сума за цена пренос в размер на 2418.25 лв., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца; сумата 907.22 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г. Претендира за  направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал подробен писмен отговор, в който оспорва основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

Безспорно е установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел. енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в т.ч. и на обект Помпена станция „К.”, ИТН № 2939033.

Процесният обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „К.” е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на ниво ниско напрежение и на 19.11.2015 г. е променено меренето на ниво средно напрежение, видно и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от 19.11.2015 г.

Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.

По делото е представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на нивото на мерене, съгласно която „Е." ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „В.“ ЕООД С.З., че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „Е.” АД все още не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.”, като са посочени документите за собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „Е.“ АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция гр.Т. на ИТ №2939032 ПС „О.”, с. О. и на ИТ № 2939033 В. с. К., като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод 20 kV „В.”, собственост на „В.“ ЕООД, за което с писмо изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. Е.“ АД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV извод „В.” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.

Ищецът „В.” ЕООД гр. С.З. е заплатил на  ответника  за периода от 01.03.2014 г. до 31.03.2014 г., сумата 2418.25 лева по фактура № ********** представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до ел. разпределителната мрежа.

Пред първоинстанционния съд е разпитан в качеството си на свидетел лицето Александър Русев Огнянов, който твърди, че работи във В. С.З. като ръководител отдел „Енергомеханичен”. През 2008 г. получили писмо от ЕВН за идентификация на обекти, захранвани със собствени електропроводи, като сочи, че им дали необходимите документи. За обект „К.” подали акт 16 за приемане на електропровода 20 кв., захранващ станцията и прилежащ трафопост, извлечение от счетоводните книги на дружеството, заповед на Община Т., която им предоставя безвъзмездно  ползването на електропровода. Било им отговорено, че с тези документи не можели да докажат собственост. Заявява, че относно експлоатацията на електропровода - поддръжка, експлоатация, ремонтни дейности били за сметка на В.. През 2014 г. получили писмо с молба за съдействие относно европейски проекти. Всички въздушни линии станали подземни. От края на 2015 г. те си направили кабелни линии и въздушния провод бил изключен. Сочи, че въздушния електропровод бил на В..

Видно от заключението на назначената съдебно- техническа експертиза, тъй като измервателната група е следвало да бъде поставена на ниво средно напрежение 20 kV в ЗРУ на подстанция „Т.", ищецът не дължи заплащане за пренос на ел.енергия по ел.разпределителната мрежа средно напрежение 20 kV /електропровод „В."/ до обект помпена станция „К.", ИТ №2939033 за съответния период. Заплащането за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за загубите на ел.енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонтът й. Ако същата е собственост на ищеца, съответно поддръжката и ремонтът й са за негова сметка, и той заплаща загубите на ел.енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава електроразпределителното и електроснабдителното предприятие няма разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод „В." и няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел.енергия на ниво средно напрежение през електропровод „В.".

Дори и измервателната група да е монтирана на страна ниско напрежение в ЗРУ на помпена станция "К.", както е в конкретния случай през процесния период, то ответникът няма основание да калкулира на ищеца цена за пренос през електроразпределителната мрежа ниско напрежение в месечните фактури за потребена ел.енергия, защото в помпена станция "К." и/или след нея няма електроразпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да има такава, тя не е собственост на ответника, той няма разходи по поддръжката и ремонтът й, а загубите на ел.енергия по нея се заплащат от ищеца чрез показанията на измервателната група, монтирана в ЗРУ „К." на страна ниско напрежение.

В заключението си, вещото лице сочи, че ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е бил собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за пренос на ел.енергия през този електропровод до ПС„К." нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС "К.", нито при монтирана измервателна група на страна средно напрежение в подстанция „Т.". ЕВН ЕР няма никаква собственост по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса пренос по електроразпределителната мрежа до обекта.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обекта на ниско напрежение, помпена станция „К.“ за периода 22.02.2014 г. – 22.03.2014 г. е в размер на 2418.25 лв. без ДДС. Разликата в стойността на отчетените в обект помпена станция „К.“ количества енергия при измерване на ниво средно и при измерване на ниво ниско напрежение за посочения период е в размер на 1832.93 лв. без ДДС /2418.25 лв. – 585.32 лв. и 2199.52 лв. с включен ДДС/.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява ищеца.

В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.

Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа енергия.

Впоследствие съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.

В настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция „Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е налице основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане. С оглед на горното предявеният иск за сумата от 1800 лева – главница е основателен и следва да бъде уважен.

Настоящият състав намира, че предявеният иск за сумата от 893.72 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съгласно приетото с ТР № 5/21.11.2019г. по тълк. д. № 5/2017г. на ВКС, ОСГТК при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че кредиторът е оправил такава покана към длъжника преди предявяване на исковата молба, поради което искът за заплащане на обезщетение за забава като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата от 893.72 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г., като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 841.49 лева направени по делото разноски, като вместо това на ищеца за първата инстанция бъдат присъдени разноски в размер на 679.52 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноски във въззивната инстанция:

Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5000 лв. - 300 лв. +7% за горницата над 1 000 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 418,56 лв. х 20 % ДДС  = 502, 28 лв. В настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Поради  това настоящата съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.

Въззивникът “Е.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

                                      Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1089/22.07.2019 г.,  постановено по гр.д. № 1786/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в частта, с която „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД сумата в размер на 893.72 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г., както и в частта, с която „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД е направените по делото разноски в размер на 841.49 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** против „Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П.**за заплащане на сумата в размер на 893.72 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в размер на 1800 лв. по фактура № ********** от 31.03.2014 г. до датата на предявяване на молбата в съда 27.02.2019 г. като неоснователен.

 

ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П.**да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** направените пред първата инстанция разноски в размер на 679.52 лева /шестстотин седемдесет и девет лева и 52 ст./, съразмерно с уважената част от исковете по банкова сметка ***  ***.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1089/22.07.2019 г.,  постановено по гр.д. № 1786/2019г. по описа на Районен съд – С.З. в останалата обжалвана част.

 

ОСЪЖДА “Е.” ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр. П.**да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/ по банкова сметка *** .

Решението е окончателно не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.       

 

 

 

                                                                                                             2.