Р Е Ш Е Н И Е
№ 157/5.7.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав
На
четиринадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В
открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
Стела Гюмлиева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
административно дело № 137 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.
145 и сл. от АПК, във вр.
с чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Делото е образувано по жалба на И.И.Д. ***
против Заповед № ТУ/04-00005 от 15.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в 20-дневен срок от датата на
влизане в сила на заповедта да бъде доброволно премахнат строеж „Преустройство
и пристрояване на сграда с идентификатор 87374.528.302.2 по КК на гр. Ямбол със
застроена площ от 49 кв.м. и адрес ул.*, с начин на трайно ползване „друг вид
сграда за обитаване“ - пета категория“ от собственика на строежа И.Д..
В жалбата се
сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение
на административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните норми и с несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски. Сочи се, че изцяло
поддържа депозираните възражения с Писмо вх. № 2801-01/04 от 22.01.2019 г. до
Община Ямбол срещу съставения Констативен акт № 24 от 21.12.2018 г., издаден от
служители в Дирекция „Устройство на територията
и строителството“ при община Ямбол.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, явява
се лично и с адвокат Ш., редовно упълномощен. Поддържа изцяло депозираната жалба. Представя подробни писмени бележки. Иска присъждане на
разноски.
Ответната
страна, Кмет на Община Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от * К., която намира, че заповедта е законосъобразна, а жалбата
неоснователна. Представя подробни писмени бележки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС,
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното:
Предмет
на настоящото административно дело е контрол по законосъобразност на Заповед № ТУ/04-00005 от
15.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол.
Производството по издаване на оспорения акт е започнало във
връзка с Жалба с вх. № 2801-10138 от
08.06.2018 г. за незаконно строителство в имот с адрес ул.*, след предоставяне
на достъп във
връзка с Жалба с вх.№ 2801-10138/08.06.2018 г. за незаконно строителство в имот
с адрес ул.“**“ № 4 на 27.08.2018 г., като служителите от Дирекция „Устройство
на територията и строителство“ при Община Ямбол са извършили оглед на място,
при който е констатирано наличие на едноетажна постройка с едноскатна
покривна конструкция, покрита с керемиди, разположена на южната междуимотна граница, видимо отговаряща по размери с
нанесената в скицата от СГКК – Ямбол сграда с идентификатор № 87374.528.302.2
(друг вид сграда за обитаване).
Във връзка с
жалба с вх.№ 2801-19175/06.11.2018 г. е извършена повторна проверка, при която,
поради отсъствието на собственичката на сградата и ползвателка
на имота, не е извършен вътрешен оглед на имота и постройките в него, за което
е съставен Констативен протокол № 161/21.12.2018 г.
След извършена
проверка на представените документи, наличните такива в Община Ямбол, както и
на кадастралните карти и регулационни планове за имот с адрес ул.“**“ е
съставен Констативен акт № 24/21.12.2018 г. за установяване на незаконен строеж
по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 от Закона за устройството на територията (ЗУТ)
за обект „Преустройство и пристрояване на сграда с идентификатор №
87374.528.302.2 по Кадастралната карта /КК/ на гр.Ямбол със застроена площ от
49 кв.м. и адрес ул.“**“, с начин на трайно ползване „друг вид сграда за
обитаване“.
В законоустановения срок, с вх.№ 2801-01104/22.01.2019 г., в
Община Ямбол е постъпило възражение срещу Констативен протокол № 24/21.12.2018
г. от И.И.Д.. С Писмо с изх.№ 2801-02932/18.02.2019
г. същата е уведомена, че изложените в депозираното възражение аргументи не са
приети за основателни, респективно не са основание за прекратяване на
започналото административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за
премахване на незаконния строеж.
Като установени нарушения се сочи, че
строителството е извършено без строителни книжа, поради което е изведен извод
за незаконност на строежа по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради
което като нарушена се цитира разпоредбата на чл. 148, ал. 13 от ЗУТ. Въз
основа на констатациите в Констативен акт № 24 от 21.12.2018 г. е издадена
оспорената заповед за доброволно премахване на незаконен строеж “Преустройство и
пристрояване на сграда с идентификатор 87374.528.302.2 по КК на гр. Ямбол със
застроена площ от 49 кв.м. и адрес ул.*“. Адм.орган
приема, че безспорно е установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ без одобрени проекти и без строително разрешение.
Видно от оспорената заповед адм. орган е приел, че хипотезите на параграф 16 от ПР на
ЗУТ и на параграф 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са неприложими, поради липса на кумулативни
условия за търпим строеж.
По
делото е представена цялата преписка по издаване на оспорената заповед. Освен
това в качеството на свидетели са разпитани В. З. и Д. О.. По делото е
назначена и изслушана СТЕ, с вещо лице архитект, чиято експертиза беше приета
по делото. Съдът възприема отговорите на вещото лице като обективни, всестранни
и пълни. Процесуалния представител на адм. орган
заяви в съдебно заседание, че оспорва отговора на Въпрос № 4, но не направи
друго искане за събиране на доказателства по делото.
В резултат на направената проверка
по документи се установява следното: на 21.VIII.1963 г. със Строително разрешение
№ 834 на бившия ползвател на имот с адрес ул.*/към настоящия момент ул.“**“/ се
разрешава да построи „стая без изба с размери 16 кв.м.“ . В утвърдения през 1975 г. Регулационен план на града, постройката
е нанесена като „полумасивна жилищна“ и прилежащ към
нея навес по южната граница на имота. На 26.08.1993 г. в съставения Нотариален акт
№* същият строеж е отразен като „лятна кухня, застроена върху 24 кв.м.“ с дата
на регистрация 20.07.2005 г. сграда с идентификатор 87374.528.302.2 в КК на
гр.Ямбол е нанесена с площ от 37,74 кв.м. и основна функция „друг вид сграда за
обитаване“. На 03.04.2018 г. със Заповед № 18-2739 на Началника на СГКК – Ямбол
е извършена промяна в границите на съществуващите обекти в КККР на сграда с
идентификатор 87374.528.302.2 с данни преди промяната: площ 35 кв.м., с данни
след промяната: площ 49 кв.м., с предназначение „друг вид сграда за обитаване“.
На 21.12.2018 г. при проверка, инициирана служебно в рамките на своите
правомощия Община Ямбол с Констативен акт № 24 започва административно
производство по реда на чл.225а от ЗУТ за премахване на въпросния незаконен
строеж. На 22.01.2019 г. в законоустановения срок в
Община Ямбол е постъпило Възражение с вх.№ 2801-01104 срещу Констативен акт № 24/21.12.2018
г. от И.И.Д.. На 08.02.2019 г. с Писмо с изх.№ 2801-02932
същата е уведомена, че изложените в депозираното възражение аргументи не са
приети за основателни, респективно не са основание за прекратяване на
започналото административно производство по реда на чл.225а от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж. На 15.03.2019 г. е издадена Заповед №
ТУ/04-00005 на Кмета на Община Ямбол, с която е наредено в 20 /двадесет/ -
дневен срок от датата на влизане в сила на същата, да бъде доброволно премахнат
строеж „Преустройство и пристрояване на сграда с идентификатор 87374.528.302.2
по КК на гр.Ямбол със застроена площ от 49 кв.м. и адрес ул.“**“, с начин на
трайно ползване „друг вид сграда за обитаване“ – пета категория“ от собственика
на строежа И.И.Д.. Видно от приложената по делото
схема, в настоящия момент въпросната сграда с идентификатор 87374.528.302.2
представлява постройка от допълващо застрояване. В конструктивно отношение
сградата е полумасивна с тухлени зидове, с външна
мазилка без стоманобетонови елементи, с дървен
гредоред и едноскатен покрив с отвеждане на водите
вътре в имота. 1 обект: WC със ЗП = 8 кв.м.; 2 обект: Лятна кухня със ЗП = 27 кв.м.; 3 обект: Склад /бивш навес със ЗП = 14 кв.м.; Обща
застроена площ на сграда с идентификатор 87374.528.302.2 е 49 кв.м. Във функционално
отношение сградата представлява 3 /три/ самостоятелни обекта с отделни входове
без технологична връзка по между им, а именно: в периода от 1963 г. до настоящия
момент за квартала, в който се намира имотът на ищцата – И.И.Д.,
са действали общо 4 /четири/ градоустройствени плана, а именно: Кадастрален
план одобрен през март 1958 г. – действал по време на издаване на Строително
разрешение № 834/21.VIII.1963 г. На Скица № 15-308120-17.05.2018г.
въпросната сграда е отразена в реалните си граници (виж лист 52 от делото), като
получава следните кадастрални и градоустройствени показатели, а именно: Сграда
с идентификатор: 87374.528.302.2, Застроена площ: 49 кв.м., Брой етажи: 1. При
анализа на плановете от 1963 г. насам и начина на отразяването в тях на
въпросната сграда по категоричен начин може да се констатира, че пристрояванията към същата /от 16 кв.м. през 1963 г. до 49
кв.м. – до настоящия момент/ са направени в периода най-късно до 27.03.1992 г.
– дата на издаване на Скица № 528, в която сградата е отразена в реалните си
граници. Допълнително, това потвърждават свидетелските показания, дадени в
съдебното заседание от 09.05.2019 г. от
В.З. и Д.О.. Свидетелката
З. установи, че цялата сграда с идентификатор № 87374.528.302.2 е построена
през шестдесетте години на двадесети век и от тогава не е извършвано каквото и
да било дострояване или пристрояване. Свидетелката установи, че сградата в
сегашния й вид е построена еднократно от бащата на И.Д.. Свидетелката установи
също така, че сградата на оспорващата е строена едновременно със сграда от
допълващото застрояване в съседния южен поземлен имот, двете сгради са на
калкан и се покриват изцяло на границата между поземлените имоти, като двете
сгради са строени по взаимно съгласие на техните собственици и както към
момента на построяването им, така и към настоящия момент, не са налице изразени
несъгласия от съседите още с разположението на тези сгради на имотната граница.
Установи и обстоятелството, че на сградата е извършван само един ремонт на
покрива.
Свидетелят
О. установи, че сградата с идентификатор № 87374.528.302.2 е построена
еднократно преди много години, като сградата видимо не е била достроявана и
пристроявана, като единствено през 2010 г. е извършван ремонт на покривната
конструкция и измазване на външната част на постройката. Свидетелят е
категоричен, че от датата на построяване на сградата до настоящия момент,
същата е с непроменени контури.
Вещото лице представи заключение,
което се възприема от съда като обективно, всестранно и пълно. Заключението не
беше оспорено от страните, с изключение на отговора по Въпрос № 4, който беше
оспорен от представителя на Община Ямбол. Не бяха направени искания за събиране
на други доказателства по делото.
Към заключението
на вещото лице са представени извадки от всички цитирани планове. Видно от адм.
преписка на Община Ямбол по издаване на оспорената заповед, не е проведена
процедура по изследване търпимостта на процесната
постройка.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването. Съдът приема, че е налице депозирана
редовна и допустима жалба. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, по следните съображения:
С оглед разпоредбата на чл. 142 АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на
всички основания по чл. 146 АПК без да се ограничава само с тези, посочени от
оспорващия.
Предмет на обжалване е заповед № №
ТУ/04-00005 от 15.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено в 20-дневен срок от датата на влизане в сила на
заповедта да бъде доброволно премахнат строеж „Преустройство и пристрояване на
сграда с идентификатор 87374.528.302.2 по КК на гр. Ямбол със застроена площ от
49 кв.м. и адрес ул.*, с начин на трайно ползване „друг вид сграда за обитаване
- пета категория“ от собственика на строежа И.Д..
Обжалваната
заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за
това административен орган, но в противоречие материалноправните
разпоредби по издаването й. Заповедта е издадена на основание разпоредбата на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която за
строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни
строежи, извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Издаването й се предхожда от съставен
констативен акт, който е задължителен етап в административната процедура,
съгласно чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е редовно съобщен.
Самият факт на издаване на Строително разрешение № 834
от 21.VIII.1963 г. за построяване на „стая без изба
с размери 16 кв.м.“ на база действащ в момента Кадастрален план от 1958 г.
говори за спазена административна процедура в съответствие с действащите тогава
правила и нормативи. Последвалото пристрояване на сградата до настоящата
застроена площ от 49 кв.м. без одобрена документация е в противоречие с
действащия тогава чл.66е, ал.2 от ЗПИНМ – отм. Обаче, в следващите по време
приети закони и подзаконови актове законодателят въвежда категория „търпими
строежи“. Тяхната дефиниция е дадена в §16 от ПР на ЗУТ, а именно:§ 16. (1)
(Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) Строежи, изградени до 7 април 1987 г.,за които
няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване.
Видно от горецитирания
законов текст и при подробен анализ на фактическата градоустройствена ситуация
в имота – собственост на И.И.Д., процесният
имот, видно от заключението на ВЛ е от допълващо застрояване с идентификатор
87374. 528.302.2, попада под хипотеза на §16 от ПР на ЗУТ и се явява „търпим
строеж“.
Независимо, че търпимостта на строежите е въпрос на
правна преценка, до който съда достигна от анализа на целия събран по делото доказателствен материал, до същия извод е достигнало и
вещото лице. Нещо повече, съдът констатира, че това изследване не е извършено
от адм. орган преди да издаде процесната
заповед, независимо от подробната фактология изложена
в нея.
Оспореният акт не е в съответствие и
с целите на закона /ЗУТ/ - недопускане на незаконно строителство и премахване
на същото при законосъобразно процедиране и отчитане на релевантните
положителни и отрицателни предпоставки за постановяването на заповед за
премахване. За пълнота на изложението, следва да се посочи следното: При преценката дали един строеж е незаконен
или не, извън липсата на строителни книжа за обекта, следва административният
орган да установи всички относими към
индивидуализацията на строежа факти, сред които факти е и времето на извършване
на строителството. Времето на изпълнение на строежа е от съществено значение за
преценката на приложимите към него момент нормативни разпоредби по отношение на
действащите към него момент строителните правила и нормативи, както и по
отношение действащия към него момент подробен устройствен
план, с оглед и преценката за търпимост на строежа и възможността за
узаконяването му. А търпимостта представлява отрицателна предпоставка за
пристъпване към премахване на незаконните строежи. В случая, липсата в
заповедта на мотиви в този аспект също представлява нарушение на формата на
акта, вследствие нарушение на административнопроизводствените
правила. Трайно в съдебната практика се приема, че с оглед времето на
извършване на строителството, статутът на един строеж дали е търпим или не
следва да се направи от административния орган при издаване на заповедта за
премахване и от съда – при оспорване на заповед за премахване. Мотивите на административния акт по отношение на основания
въпрос за търпимостта на процесната постройка не могат да бъдат заместени с тълкувания или
съждения от страна на съда, или страните в процеса. Последното нарушава правото на защита на засегнатия от
издадения акт лице.
С оглед гореизложените обстоятелства, съдът намира, че
е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила по издаване на оспорения
индивидуален административен
акт и е достатъчно само по себе си основание за неговата отмяна.
Безспорно по
делото се установи, че за извършеното строителство липсват строителни книжа и
документи за изграждането му, както и че строежът е изграден преди 1987 г. –
безспорни в тази насока са свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели П. и Б., чиито показания не са оборени от ответната страна и съдът
кредитира като достоверни и непротиворечащи на събраните по
делото писмени доказателства. Кореспондират с представените по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза. Съгласно §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежи, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. От текста следва, че даден строеж, който е
незаконен, не се премахва ако е търпим. За да се приеме, че незаконен строеж е
търпим, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки - да е
изграден до 07.04.1987 г. и да е бил допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон. Строежът е нетърпим при
липсата, на която и да е предпоставка, и в този случай разпоредбата за забрана
за премахването му е неприложима. В административното и съдебно производство по
премахване на незаконни строежи търпимостта на строежа подлежи на изследване и
доказване на общо основание с всички допустими доказателствени
средства. Задължението е както за органите на общината, така и за съда. Ето
защо, съдът намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР
на ЗУТ, тъй като са изпълнени законоустановените
предпоставки, а именно: строежът е изграден преди 07.04.1987 г. и е бил
допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, поради което е търпим и не
подлежи на премахване и забрана за ползване.
Съдът
намира оспорената заповед за незаконосъобразна и на още едно самостоятелно
основание. Установи се съществено несъответствие между фактическото състояние
на процесния строеж с описанието му от контролните
органи в констативния акт и заповедта. При разпита му в съдебно заседание,
проведено на 14.06.2019 г., вещото лице заяви, че макар и в забележката върху
разрешението за строеж от 1963 г. да не са вписани квадратурите, той прави
извод, че още през 1963 г. сградата е придобила същата квадратура, която е и в
момента, като вещото лице изрично заяви, че „въпросната постройка е придобила
сегашния си вид още тогава първоначално“. А в оспорената заповед некоректно е
посочено описанието на имота. Поради това обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде
отменена.
Обсъдени в
съвкупност всички доказателства, ангажирани по делото налагат категоричен и
еднозначен извод, че след 1975 г. не е извършвано пристрояване на сградата,
т.е. каквото е било построено до 1975 г., това е останало и към настоящия
момент и сградата след 1975 г. не е претърпяла никакви пристроявания,
реконструкции и ремонти.
Не е налице
„поетапно пристрояване и промяна на функцията от „една стая без изба“ в „лятна
кухня“ извършено след 2001 г., както се твърди в констативния акт, въз основа
на който е издадена обжалваната заповед. Каквото е построено на южното граница
на имота, то е построено през 1963 г. и след това нямаме пристрояване,
дострояване, основен ремонт, подмяна на конструкция и въобще каквото и да е,
което да се дефинира като строеж по смисъла на §5 т.38 от ДР на ЗУТ. Следва да
се приеме, че ремонтът на покривната конструкция, извършен през 2010 г.,
доколкото се касае за допълващо застрояване, попада в приложното поле на чл.147
ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.43 от ЗУТ, при които не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти и издаване на строително разрешение.
Тъй като
строежът на сградата с идентификатор № 87374.528.302.2 е извършен преди 7 април
1987 г., дори за тази сграда да няма строителни книжа, тя представлява търпим
строеж и не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Следва да се има
предвид и обстоятелството, че макар и оспорено заключението на ВЛ по т. 4 от ответната страна, по всички останали
въпроси беше прието от страните без възражения. А оспорването по т. 4 касае
търпимостта на процесната постройка, което е и въпрос
на правна преценка. Както се посочи по-горе анализа на доказателствата по делото
категорично сочи, че се касае за търпим строеж. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства по категоричен начин се обори изложеното от адм. орган в заповедта, че не са налице кумулативните
предпоставки, за да бъде един строеж търпим, мотиви, за което съдът изложи по-горе.
Ето защо,
съдът намира обжалваната заповед за незаконосъобразна, поради което ще следва
да бъде отменена. С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от
пълномощника на жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната
страна ще следва да бъде осъдена да заплати сторените по делото разноски общо в
размер на 380 лева, от които 10 лева – държавна такса, 370 лева – за вещо лице, адвокатско възнаграждение не се претендира.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд
– Ямбол
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № № ТУ/04-00005
от 15.03.2019 г. на Кмета на Община Ямбол.
ОСЪЖДА
Община Ямбол да заплати на И.И.Д. с ЕГН ********** ***
сумата от 380 /триста и осемдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/не се чете