№ 375
гр. Пазарджик, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
в присъствието на прокурора П. Б. С.
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело №
20245200100230 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000,00лв.,обективно
съединени с иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава,считано от
31.10.2023г.до 08.04.2024г.и от 09.04.2024г.-датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищецът Д. П. Г.-изтърпяващ наказание „***“ в
***,твърди против ответника по делото РС гр.Пазарджик,че последния
нарушил правото му на защита в производството по гр.д.№1424/2023г.като с
определение №2666 от 17.10.2023г.отказал да му предостави прана помощ,тъй
като същият е правно неграмотен.Именно поради тази причина ищецът
твърди,че не е обжалвал нито посоченото определение на съда,нито
постановеното по делото решение,с което предявеният от него иск е бил
отхвърлен.
Твърди /и пояснява след оставяне на исковата молба без движение с
разпореждане на съда от 03.07.2024г./,че вследствие на соченото действие на
ПРС, нарушаващо правата му,е претърпял неимуществени вреди изразяващи
се болки и страдания-унижение,главоболие,безсъние,чувство на
незащитеност,малоценност,нерви,невъзможност да обжалва решението на
1
Пазарджишкия районен съд по гр.д.№1424/2023г.,което било в негов ущърб.
Ищецът формулира доказателствени искания-да бъде изискано и
приложено като доказателство към настоящето дело гр.д.№1424 по описа на
ПРС за 2023г.и да бъде допуснат до разпит като свидетел по делото лишения
от свобода,изтърпяващ наказанието си в *** Н. Н. А..
Окръжна прокуратурата гр.Пазарджик не депозира отговор на исковата
молба.
В отговора на исковата молба,ответникът РС Пазарджик,оспорва иска
като неоснователен.Поддържа на първо място,че ПРС не е действал като
последна инстанция,постановявайки определението,с което е отказано да бъде
предоставена правна помощ на ищеца,а съгласно практиката на ЕС
отговорност за държавата възниква тогава,когато нарушението на правото на
ЕС произтича от акт на национална юрисдикция ,която се произнася като
последна инстанция.
На второ място ответникът оспорва твърдението на ищеца,че с
определението на ПРС са нарушени разпоредбите на (чл.47 и чл.52 ,пар.3 и
4,чл.53 и чл.54 от ХОПЕС,във вр.с чл.6,13 и 17 от ЕКПЧ,вр.с чл.6 пар.3 от
ДЕС,а още по-малко нарушението да е съществено.
Твърди се в допълнение на горното,че иска е недоказан и от гледна точка
на претърпените вреди,както и при евентуална основателност на
претенцията,иска е завишен по размер.
Като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,за да се произнесе,съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно,а се установява и от изготвената Справка от
началника на ***,на л.18 от делото,че ищецът изтърпява наказание по чл.38
ал.1 от НК-*** „***“,наложено с присъда №7 от 02.03.1999г.Наказанието се
изтърпява от 18.05.1998г.,а от 04.08.2000г.при специален режим.Към
26.04.2024г.ищецът е изтърпял 25 години и 11 месеца,като от постъпването си
в затвора не е полагал труд.
Като доказателство във връзка с твърденията на ищеца ,на които
основава предявения иск,е изискано и приложено към настоящето дело гр.д.
№1424 по описа на ПРС за 2023г.
2
От същото се установява,че ищецът е предявил иск против Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ два обективно съединени иска с
правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди в размер на съответно 8000,00лв.и
10000,00лв.
В исковата молба ищецът е твърдял,че неправилно и незаконосъобразно
му е удържана сума в размер на 8000,00лв.от присъденото му обезщетение в
размер на 20000,00лв.по дело,образувано по негова жалба против
Държавата.Сумата е удържана на основание изпратено запорно съобщение по
изпълнително дело №450 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев,рег.
№885,район на действие Пазарджишки окръжен съд.Твърди,че така
присъденото в негова полза обезщетение е несеквестируем доход по смисъла
на чл.466а ал.1 и ал.2 от ГПК.
Твърди,че горното му причинило и неимуществени вреди като се
чувствал отхвърлен от обществото,унижен,безсилен,нервен,психически
тормоз от държавни институции,чувство за малоценност и незащитеност.
Ведно с исковата молба ищецът е депозирал искане до съда да бъде
освободен от внасяне на ДТ и за предоставяне на безплатна правна помощ
поради липса на средства.
По указания на съда дадени с разпореждане от 22.08.2023г.,от ищецът
пояснява основанието за присъденото му обезщетение по негова жалба
№73516/2016г.против България за нарушение на правата му по чл.3 от
ЕКПЧОС.
Изложени са правни доводи и съображения по приложението на чл.446а
от ГПК и правилата относно определяне на подсъдността на спора като в тази
насока е цитирана и съдебна практика.
След размяна на книжата по делото по реда на чл.131 от ГПК,с
определение от 17.10.2023г.съдът е изготвил проект за доклад по
делото,насрочил същото в открито съдебно заседание и е оставил без
уважение искането на ищеца да му бъде предоставена правна помощ за
процесуално представителство по делото като е приел,че това не е оправдано
от гледна точка на ползата,която би донесло.Отбелязано е,че липсва
необходимост от правна квалификация с оглед на факта,че липсват подлежащи
3
на извършване процесуални действия изискващи такава.Посочено е,че ищецът
е изложил твърденията си и е формулирал исканията си ,а в случай,че не е
доволен от решението ,може да го обжалва.
Определението на съда е изпратено до ищеца чрез *** по електронен
път на 24.10.2023г.ведно с призовката за насроченото съдебно заседание.Най-
вероятно поради липса на потвърждение за получаване,определението е
изпратено по същия начин на 30.10.2023г.На същата дата от *** до съда е
изпратено писмо с изх.№6739,към което е приложена върната в цялост
призовка,в която е посочено и определението на съда ,с което е отказано
предоставяне на правна помощ.В призовката е положен подпис за
получател,но не е изписано името и качеството на същия.Оформена е с дата на
получаване 25.10.2023г.Втора призовка е връчена на лицето на 31.10.2023г.-
надлежно оформена с посочване,че получена лично от получателя и положен
подпис от същия.
Определението касаещо отказа за предоставяне на правна помощ не е
било обжалвано от ищеца,въпреки,че в същото е указана изрично тази
възможност.
Делото е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание,на
което ищецът се е явил,изразил е адекватно становище по поставените за
обсъждане въпроси и извършените процесуални действия.Изявленията на
ищеца в съдебно заседание кореспондират с изложеното в исковата молба и в
допълнителната молба,депозирана за отстраняване на нередовности на
исковата молба.
С постановеното по делото решение на 02.01.2024г.съдът е отхвърли
предявените искове.
Решението е връчено на ищеца на 15.01.2024г.и не е било
обжалвано,въпреки,че в същото е указана изрично тази възможност.
С оглед на така изложената и приета за установена по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът приема,следното:
Предявеният иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и ПОС ,е
процесуално допустим,а ПОС е родово и местно компетентен да го разгледа.
По същество иска е неоснователен и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен.
4
Съгласно чл.1,ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност както и за вредите, причинени
от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.Разпоредба на чл.2в ЗОДОВ урежда ред за
разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на
Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ когато
нарушенията са извършени от дейност,различна от правораздавателната
дейност на административните съдилища,споровете подлежат на разглеждане
по реда на ГПК от общите граждански съдилища.
Фактическият състав за ангажиране на отговорност се осъществява,
когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на
частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и
съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и
претърпяната от частноправните субекти вреда.При липсата дори само на
един от елементите на фактическия състав отговорността на ответника за
обезвреда не може да бъде реализирана.В тази връзка в тежест на ищеца е да
докаже следното:1.Осъществено нарушение (чрез постановен съдебен акт) от
ответника на правна норма на ЕС, предоставяща материални права на ищеца
(сочените в исковата молба нарушение норми - чл.47,чл.52 пар.3 и пар.4,чл.53
и чл.54 от Хартата на основните права на Европейския съюз,чл. 6,чл.13 и
чл.17 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните
свободи ); 2.Нарушението на тази норма да е достатъчно
съществено;3.Наличие на сочените вреди; 4. Съществуването на пряка
причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от ищеца
вреда.
Конкретните оплаквания на ищеца са от отказа за предоставяне на
безплатна правна помощ,което му пречило да защити правата си.
При това положение съдът приема,че в случай като
настоящия,отговорността на съд за нарушение на правото на ЕС може да се
ангажира само от съдебен акт, постановен в последна инстанция (в този
смисъл решение от 30.09.2003 г., Kobler, C-224/01, EU: C: 2003: 513, точки 32-
36 и 59; решение от 13.06.2006 г., Tragheti del Mediterraneo, C-173/03, EU: C:
5
2006: 391, точка 31; решение от 09.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C-
160/14, EU: C: 2015: 565, точки 47 и решение от 28.07.2016, Tomasova, C-
168/15, EU: C: 2016: 602).Това е така,тъй като съдът,произнасяйки се с
окончателен съдебен акт,по дефиниция е последната инстанция,пред която
могат да се предявяват правата,предоставени им от съответните съюзни
норми.Следователно само решенията на последната инстанция , могат да
ангажират отговорност на съда.
Това правило намира своето основание в идеята,че засегнатото лице
трябва да положи необходимите грижи,за да предотврати вредата.Ако то не се
е възползвало от средствата за защита, които са му били на разположение,
следва да се счита,че не е положило дължимата грижа.
Тук е мястото да се посочи,че не е обжалвано определение №
2666/17.10.2023 г. по гр. д. №1424/2023 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, с което искането за предоставяне на правна помощ е оставено без
уважение.Дори и само по тази причина не може да се ангажира отговорността
на правораздавателния орган, доколкото ищецът не го е обжалвал, респ. не е
положил дължимата грижа.Нещо повече,ищецът не е обжалвал и
постановеното по делото решение,с което исковете му са били отхвърлени
като неоснователни.По този начин и в случай,че жалбата му би била уважена
биха се избегнали вредите от твърдения увреждащ го акт на съда.
За пълнота на решението съдът ще следва да се спре и на останалите
визирани в закона предпоставки за реализиране отговорността на Държавата.
По отношение на твърдяното нарушение ,съдът отбелязва следното:
Понятието "достъп до правосъдие" е заложено в чл.6 и чл.13 от
Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 47 от Хартата на
основните права на ЕС, които гарантират правото на справедлив съдебен
процес и ефективни правни средства за защита, така както те се тълкуват
съответно от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на
Европейския съюз.
Разпоредбата на чл.6 ЕКПЧ урежда правото на справедлив съдебен
процес,което по определението на ал.1 предвижда,че всяко лице при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието
на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
6
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от
независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Съгласно чл. 13 ЕКПЧ всеки, чиито права и свободи,провъзгласени в
тази Конвенция,са нарушени,има право на ефикасни правни средства за
тяхната защита пред съответните национални власти,дори и нарушението да е
извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.
По аналогичен начин са разпоредбите на чл.47 от Хартата на основните
права на Европейския съюз,според които всеки,чиито права и свободи,
гарантирани от правото на Съюза,са били нарушени,има право на ефективни
правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в
настоящия член условия.Всеки има право неговото дело да бъде гледано
справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен
съд,предварително създаден със закон.Всеки има възможността да бъде
съветван,защитаван и представляван.На лицата,които не разполагат с
достатъчно средства,се предоставя правна помощ,доколкото тази помощ е
необходима,за да се осигури реален достъп до правосъдие.А според чл.52,
пар.3 от Хартата на основните права на Европейския съюз,доколкото
настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права,гарантирани от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,
техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената
Конвенция.Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-
широка защита.
Правото на достъп до правосъдие е основно право и дава възможност на
всяко лице да се обърне към съда,за да получи правна защита,ако се установи,
че правата на това лице са били нарушени.Основните права не са абсолютни и
според първичното право на ЕС упражняването им може да бъде ограничено.
В чл.52,пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз е
регламентирано,че всяко ограничаване на упражняването на правата и
свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон
и да зачита основното съдържание на същите права и свободи.При спазване на
принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани,само
ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от
общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на
други хора.
7
В тази връзка на държавните – членки е предоставена такава
възможност за въвеждане на ограничения чрез въвеждане на изисквания за
предоставяне на безплатна правна помощ,а именно:липса на средства за
заплащане на адвокат и интересите на правосъдието да изискват това.По този
начин се цели пресичане на възможността за необосновано изразходване на
средства от бюджета за предоставяне на правна помощ на лица, които реално
не търсят съдебна защита или предоставянето на правна помощ не е
оправдано с оглед претенцията.
Повдигнатият от ищеца въпрос е свързан с това,че неправилно му е
отказан достъп до безплатна правна помощ за процесуално представителство
по делото пред ПРС.Съдът намира,че както освобождаването от такси и
разноски по делото по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК ,така и предоставянето на
правна помощ по чл.21 т.2 от Закона за правната помощ,е необходимо за
обезпечаване достъпа до правосъдие.Преценката дали са налице условията за
освобождаването от такси и разноски и предоставяне на правна помощ,не
следва да се прави само и единствено на база имущественото и материалното
състояния на ищеца,а следва допълнително да се държи сметка дали са налице
визираните в закона предпоставки за предоставянето на безплатна правна
помощ,а и не на последно място дали не са налице опити за злоупотреба с
права.
Настоящия съдебен състав приема,че отказа на районния съд да
предостави правна помощ на ищеца не е незаконосъобразен.В разпоредбата на
чл.23 ал.3 от ЗПрП е предвидено,че по граждански и административни дела
правна помощ се предоставя в случаите,когато въз основа на представени
доказателства от съответните компетентни органи съдът,съответно
председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на
адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП,
формира преценката си,като взема предвид доходите на лицето или на
неговото семейство;имущественото състояние,удостоверено с
декларация;семейното положение;здравословното състояние;трудовата
заетост;възрастта и други обстоятелства.В настоящия случай ищеца е
депозирал декларация,в която под страх от наказателна отговорност по чл.313
от НК,е посочил,че няма доходи и имущество,не е семеен,има сърдечно
заболяване и високо кръвно налягане ,на 58 години е и изтърпява наказание
8
лишаване ***.
В разпоредбата на чл.24 от ЗПрП са формулирани отрицателни
предпоставки,при наличието на които правна помощ не се предоставя,а
именно: когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна
точка на ползата,която тя би донесла на лицето,кандидатстващо за правна
помощ;когато претенцията е очевидно неоснователна,необоснована или
недопустима и в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс,освен ако страната, кандидатстваща за
правна помощ,е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на
правна помощ.
В случая,по делото пред районния съд,въз основа на изготвената и
предоставена в съда справка по личната партида на ищеца,се установява,че
към датата на подаване на исковата молба – 18.04.2023г.,действително ищецът
не разполага с парични средства.Установява се също така,че на 02.12.2021г.по
сметката са постъпили 12492,30лв.от Министерство на правосъдието като не
се спори,че това е остатъка от сумата изплатена като обезщетение,присъдено
с решение на СЕС по жалбата на ищеца против България с №73516/2016г.,след
като от общия размер на обезщетението е удържана сума в размер на
8000,00лв.по запорно съобщение изх.№7681/30.07.2021г.по изп.д.
№20218850400450 по описа на ЧСИ Георги Самарджиев,рег.№885,Район на
действие Пазарджишки окръжен съд за наложен запор на бъдещо
вземане.Запорното съобщение е получено в Министерство на правосъдието на
02.08.2021г.
При това положение от формална гледна точка са налице
предпоставките по чл.23 ал.3 от ЗПрП.
Налице е обаче отрицателната предпоставка по чл.24 от ЗПрП,а
именно,че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на
ползата,която тя би донесла на лицето,кандидатстващо за правна помощ и
защото претенцията е очевидно неоснователна.Реално ищецът не е имал
нужда от правна помощ,тъй като ясно и недвусмислено е изложил фактите,на
които основава искането си пред районния съд и е формулирал петитум в
съответствие с тях.Нещо повече,цитирани са правни норми като е направен
правен извод за приложението им в съответния случай-чл.446а от
ГПК,формулирани са относими към предмета на спора и допустими
9
доказателствени искания – изискана е справка от началника на затвора за
наложен запор по изп.д.№450/2021г.по описа на ЧСИ Георги Самарджиев и
има ли данни за преведени суми по личната му партида от Министерство на
правосъдието и ако има в какъв размер и на коя дата са преведени.С оглед на
това и след събиране на доказателствата ,делото е било изяснено от
фактическа страна.По делото ищецът не е формулирал твърдения за наличие
на реална нужда от предоставяне на правна помощ.
При това положение освен ,че не е било необходимо да бъде
предоставено правна помощ от гледна точка на ползата,която тя би донесла на
лицето,кандидатстващо за правна помощ ,то това не е било необходимо и
защото претенцията е очевидно и изначално неоснователна.Сумата от
8000,00лв.е удържана от Министерство на Правосъдието въз основа на
наложен на 02.06.2021г.като запорното съобщение е получено в
Министерството на 02.08.2021г.,или преди постъпване на сумата
представляваща съдебно присъдено обезщетение в полза на ищеца.Ето защо
на първо място липсват действия на ответника- ГДИН,въз основа на които тази
сума да е задържана ,а на второ място същата законосъобразно е удържана от
дължимото на ищеца обезщетение и преведена по сметка на ЧСИ въз основа
на наложения запор по изпълнителното дело.С оглед на горните факти ,не
съществува основание ищецът да иска връщане на сумата в неговия
патримониум,т.е. против неговите интереси не е извършено противоправно
действие,а още по-малко такова от ответника Главна Дирекция „Изпълнение
на наказанията“.
Не на последно място съдът следва да разгледа действията на ищеца във
връзка с искането му за предоставяне на правна помощ по гр.д.№1424/2023г.на
ПРС и на плоскостта на злоупотреба с права.Съдът приема,че данни наличие
на такава злоупотреба са налице.Още по делото на районния съд,а и по
настоящето дело,са събрани доказателства,че по личната партида на ищеца на
02.12.2021г.е постъпила сума в размер на 12492,30лв.Към
13.06.2022г.наличността по партидата е равна на 0.Или за шест месеца ищецът
се е разпоредил със значителна по размер сума при положение ,че е на пълна
държавна издръжка като е заплащал покупки в лавката на затвора на стойност
4031,78лв.,фонокарти на стойност 3295,00лв.,закупуване на лекарства на
08.12.2021г.- 129,02лв.,изпращане на запис – 5026,50лв.и внасяне на ДТ по
10
адм.д.-10,00лв.С действията си на разпореждане с тази не малка по размер
сума,съдът счита,че обосновано може да се приеме,че ищецът умишлено е
останал без налични средства,въз основа на което да има правна възможност
да претендира освобождаване от ДТ и допускане на безплатна правна помощ
по множество дела,които е инициирал в Пазарджишкия районен съд,Окръжен
съд Пазарджик и в административните съдилища в гр.Пазарджик и
гр.Пловдив,факт който е служебно известен на съда.
Злоупотребата с права в тази насока не следва да се толерира,тъй като
освобождаването от внасянето на държавна такса и предоставянето на
безплатна правна помощ не означава, че предоставената от държавата
правосъдна услуга е безплатна, а за нея заплаща обществото чрез държавния
бюджет, поради което при преценката за освобождаване следва да се държи
сметка и доколко действията на ищеца са целенасочени в противоречие на
обществения интерес. В случай,че ищецът има желание да образува
множество дела, то същият следва да съобрази тези свои намерения с
условията за достъп до правосъдие,сред които е внасянето на символична
държавна такса от 10 лева и заплащане на адвокатска услуга.
В обобщение съдът заключава,че от една страна липсва действие и акт
на съдебен орган,с който неправомерно са нарушени граждански права на
ищеца,а именно достъп до правосъдие,а от друга страна при упражняване на
тези си граждански права от страна на ищеца е налице злоупотреба с
права,което е обществено укоримо и правно забранено.Нещо повече,като
злоупотреба с право съдът квалифицира и пасивното процесуално поведение
на ищеца да не обжалва отказа за предоставяне на правна помощ,а и самото
решение,което съдът счита,че е единствено и само с цел да има повод за
производства като настоящето по реда на ЗОДОВ ,което от своя страна
мотивира съда да приеме,че търсената защита с предявяването на иска
предмет на делото реално не цели обезщетяване на понесени неимуществени
вреди ,а по-скоро реализиране на доходи.
Несъстоятелно и неприемливо е твърдението на ищеца в исковата
молба,че не е обжалвал определението на съда поради липса на знания и
умения в правната сфера.Това твърдение противоречи на процесуалното
поведение на ищеца и демонстрираните от него правни познания при подаване
на множеството молби,декларации,искания и др.по делата.
11
Липсва и втората предпоставка за уважаване на иска предмет на
настоящето дело,а именно вредата ,претърпяна от ответника.
За доказване на неимуществените вреди,по искане на ищеца,пред съда е
разпитан лишения от свобода,изтърпяващ наказание ***, в *** Н. Н. А..
Свидетелят установява,че той написал исковата молба от името на
ищеца,с която е инициирано производството по гр.д.№1424 по описа на ПРС
за 2023г.Ищецът бил неграмотен ,завършил основно образование,и не можел
сам да пише искови молби и частни жалби.Пише по два три реда
максимум.Определението , с което му била отказана правна помощ по делото
не било обжалвано,понеже свидетелят бил в София и не могъл да спази срока
да подаде частна жалба.
Относно неимуществените вреди свидетелят дава показания,че по повод
отказа за предоставяне на правна помощ ищецът станал нервен,бил отчаян,не
могъл да спи,бил ядосан защото загубил делото и не му предоставили правна
помощ,вземал лекарства за кръвно.Не обжалвал и решението ,защото не го
разбрал изцяло.
Съдът преценява достоверността на цитираните свидетелски показания
от гледна точка на създадената близост между свидетеля и ищеца и служебно
известния на съда факт,че двамата свидетелстват в полза един на друг по
множеството дела,които водят .В този смисъл съдът не кредитира показанията
на св.А. изцяло като приема,че същият е пряко заинтересован от изхода на
делото в полза на ищеца,с който е създал близки доверителни отношения и
такива на взаимна зависимост.
Дори да кредитира изцяло показанията на свидетеля в частта,в която
същия установява как се чувствал ищеца след като научил за отказа да му бъде
предоставена правна помощ,то описаното състояние на ищеца не може да се
свърже и обясни единствено с този факт.Следва да се отчете и това,че същият
от повече от 26 години е в затвора и изтърпява най-тежкото предвидено в НК
наказание-доживотен затвор без замяна.Дори само тези обстоятелства биха
повлияли негативно върху душевното равновесие на ищеца.Отделно от това
ищецът води и други дела –някои от които в Пазарджишкия окръжен
съд,които по същото време са приключили с негативен за него краен
резултат,поради което не може да се установи по категоричен начин на какво
именно се дължи състоянието на ищеца описано от свидетеля А..
12
С оглед на гореизложените правни изводи,предявеният иск,както и
обективно съединения с него акцесорен по своя характер иск по чл.86 от ЗЗД,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН,иска с правно основание чл.2в ал.1
т.2 от ЗОДОВ във вр.с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,предявен от Д. П.
Г.,ЕГН**********-изтърпяващ наказание *** в *** против Районен Съд
гр.Пазарджик,за осъждане на ответника да заплати обезщетение в полза на
ищеца в размер на 30000,00лв.-неимуществени вреди поради съществено
нарушение на правото на ЕС,изразяващо се в отказ на Пазарджишкия
районен съд да предостави правна помощ по гр.д.№1424/2023г. и обективно
съединения с него иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
лихва за забава върху главницата,считано от 31.10.2023г.до окончателното
изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13