№ 1320
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000501464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 34/21.03.2024 г., постановено по гр. д. № 19/2023 г. по
описа на СОС, I първоинстанционен състав, е осъден, на основание чл.432 КЗ
и чл.45ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание чл.497, ал.1 КЗ, „Застрахователно
акционерно дружество ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на В.
Н. С. сумата 100 000 - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания по повод смъртта на нейния съпруг С. Г. С.,
вследствие ПТП, настъпило на 10.09.2022 г. и наличие на задължителна
застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица №
BG/30/122001764326, ведно със законната лихва върху посочената по-горе
сума, считано от 13.01.202 3г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен искът за остатъка до пълния предявен размер от 170 000 лв. и искът
за лихви за забава за периода от 28.10.2022 г. до 12.01.2023 г. Ответникът е
осъден, на основание чл.432 КЗ и чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.497, ал.1 КЗ, да заплати на Н. С. С. сумата 100 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания по повод
смъртта на нейния баща С. Г. С., вследствие ПТП, настъпило на 10.09.2022г. и
наличие на задължителна застраховка гражданска отговорност със
застрахователна полица № BG/30/122001764326, ведно със законната лихва
върху посочената по-горе сума, считано от 13.01.2023г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлен искът за остатъка до пълния предявен размер от
170 000 лв. и искът за лихви за забава за периода от 28.10.2022 г. до 12.01.2023
г. Ответникът е осъден да заплати на адв. Б. А. А., сумата от 8 650 лв.,
представляващи разноски по делото на ищцата В. Н. С., съобразно уважената
1
част от иска, както и да му заплати, на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г., сумата от 8 650 лв.,
представляващи разноски по делото на ищцата Н. С. С., съобразно уважената
част от иска. Ответникът е осъден, на основание чл.78 ал.6 ГПК, да заплати на
СОС, сумата 8 600 лв., представляваща държавна такса и разноски в
настоящото производство.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за сумата над 100 000 лв. до 130 000 лв. за всяка от ищците,
отхвърлен е искът за законна лихва върху присъдените суми за периода
28.10.2022 г. – 12.01.2023 г., както и за законната лихва върху извънсъдебно
изплатените обезщетения в размер на по 80 000 лв. за периода от 28.10.2022 г.
до датата на плащането на сумите – 06.02.2023 г., е депозирана въззивна жалба
от В. Н. С. и Н. С. С.. Излагат съображения, че решението в обжалваната част
е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и в противоречие с формираната съдебна практика.
Решаващият съд не е отчел отношенията на ищците с пострадалия, които са
основани на изключителна близост, любов, доверие, взаимна отдаденост,
емоционална привързаност и зависимост, които превръщат загубата им в
изключително тежка, непрежалима и непосилна за тях трагедия, още повече
предвид начина и обстоятелствата, при които тя е настъпила. Считат, че
липсват изложени мотиви от първостепенния съд относно определянето на
справедливия размер на дължимите обезщетения за всеки един от ищците,
като е отчел единствено възрастта на пострадалия и на ищците. По тази
причина е достигнал до неправилен извод за размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.считат, че от
ангажираните по делото свидетелски показания се установяват заявените
неимуществени вреди. Поддържат, че съгласно формираната съдебна практика
застрахователят дължи законна лихва, на основание чл.429, ал.3 КЗ от датата
на уведомяване от застрахования или делинкветна за настъпване на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от пострадалото лице – най-ранната от тези
дати. В случая не са събрани доказателства причинителят на вредите да е
уведомил застрахователя, поради което последният дължи законна лихва от
датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 28.10.2022 г., до
окончателното плащане. Молят съда да отмени решението в обжалваната част,
като им присъди по още 30 000 лв. – обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, ведно със законната лихва за период от 28.10.2022 г. до
13.01.2023 г., както и законна лихва върху извънсъдебно изплатените
обезщетения в размер на по 80 000 лв., за периода от 28.10.2022 г. о датата на
плащането на сумите – 06.02.2022 г. претендират сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с
който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
правилно и законосъобразно. Твърди, че до момента от общо присъдените по
180 000 лв. застрахователят е платил на всяка от ищците 130 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди: на 06.02.2023 г. е платил сумата от по
80 000 в., а на 27.03.2024 г. е платил сумата от още по 50 000 лв. Счита, че
оплакванията на жалбоподателите са неоснователни. Моли съда да потвърди
2
решението в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която на ищците е присъдено обезщетение за
сумата над 50 000 лв. до пълния присъден размер от 100 000 лв. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че
определеният размер на дължимото обезщетение, който възлиза на 180 000
лв., предвид платената сума от 80 000 лв., не е справедлив и не съответства на
формираната съдебна практика по аналогични казуси. Решаващият съд не е
съобразил също така и икономическите условия в страната към дата на ПТП.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
предявените искове за сумата над 50 000 лв. до 100 000 лв. за всяка от ищците.
Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на
въззивната жалба ответниците оспорват предявения иск. Считат, че
определеното от решаващия съд обезщетение за неимуществени вреди не е
завишено по размер. Налице е изключителен интензитет на болките и
страданията, породени от загубата на родственика на ищците. Отчитането на
икономическите условия в страната би довело единствено до присъждане на
по – висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. От значение са
и актуалните лимити на отговорността по чл.492 КЗ. Считат, че посочената от
жалбоподателя съдебна практика е неотносима към случая, тъй като се отнася
за казуси с различна фактическа обстановка и доказателствена съвкупност за
събития, настъпили през 2018 г. и 2019 г. Молят съда да потвърди решението в
обжалваната част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Софийски окръжен съд е сезиран с иск с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че на 10.09.2022 г., около 15.15 ч., на
около 2 км. От м. „Мечката“, в с. Чурек, е настъпило ПТП, реализирано по
вина на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег.
№ ******** – Ф. Р. А., който навлязъл в платното з насрещно движение и
реализирал удар с правомерно движещия се влекач марка „Ман“, модел ТГХ,
рег. № ********, управляван от С. Г. С.. В резултат на инцидента водачът С. Г.
С. е претърпял множество и тежки телесни увреждания, несъвместими с
живота и настъпването неговата смърт. Пострадалият бил съпруг на В. Е. С. и
баща на Н. С. С.. Към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния
водач е била застрахована при ответника. С молба вх. № 4331/28.10.2022 г.
ищците са отправили искане до ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение. Ответникът ги уведомил, че е определено застрахователно
обезщетение без да е посочен неговия размер. Въпреки предоставената
информация за банковите сметки на ищците, ответникът не извършил
плащане на определеното застрахователно обезщетение. Пострадалият имал
пълноценно и щастливо семейство. В. С. е изгубила моралната опора от
съпруга й, получавана над 40 години. Били неразделни, в граждански брак от
13.07.1986 г. Семейните им отношения били изпълнени с любов, радости,
подкрепа. Страданията й се засилвали от факта, че смъртта на съпруга й
настъпила нелепо и жестоко. Търпените от нея неимуществени вреди се
3
отличавали с особен интензитет, тъй като В. С. е разчитала на съпруга си за
всичко, намирала подкрепа в него. Правили планове за старините си,
подготвяли се за най-важните събития, които им предстояли – завършването
на средното образование на дъщеря им, обучението й във висше училище,
създаването на семейство от нея. Негативните последици от загубата били
невъзстановили и оставили дълбок, болезнен отпечатък в нея. В. С. страдала,
че завинаги е лишена от любовта и подкрепата на съпруга си. Преди
инцидента била активна, борбена, радвала се на спокоен живот, заобиколна от
хората, които е обичала. След инцидента се затворила в себе си,
съпреживявала постоянно катастрофата, болезнено изживявала смъртта на
съпруга й, отказвала да говори и общува с близки, приятели, роднини по
време на съвместния им живот са живеели заедно, в едно домакинство, били
неразделни. Съпругът й бил любящ, грижовен и всеотдаен. След смъртта на
съпруга й при В. С. е налице повишено ниво на раздразнителност, тревожност,
напрегнатост, безпокойство, повишена чувствителност, депресивни епизоди,
загуба на интерес от общуване, ненамиране смисъл в живота. Ищцата Н. С. е
била на 17 години към момента на инцидента. Баща й бил център на света,
най-близък човек и приятел. Били изключително близки. Изпитвала
затруднения да приеме, че е изгубила баща си завинаги. Помежду им имало
трайна емоционална връзка. Преди инцидента Н. С. била весела, безгрижна,
щастлива, радвала се на внимание и любов от родителите си. След това при
нея са налице негативни психологически и емоционални последици- станала
по-уязвима, неуверена и несигурна. Проявявала избухливост, сприхавост,
затворила се в себе си, отказвал да общува с приятели и съученици. Молят
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата
от по 250 000 лв. на всяка от тях, ведно със законната лихва, считано от
28.10.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение за автомобила, причинил ПТП. Твърди, че
на ищците е определено застрахователно обезщетение в размер по 80 000 лв.,
което е платено на 06.02.2023 г. Счита, че така определеното обезщетение е в
пълен размер и обезщетява всички претърпени от ищците неимуществени
вреди. Заявено е възражение за съпричиняване от пострадалия, който не е
използвал предпазен колан. Поддържа, че съпричиняването възлиза на 50 %.
Счита, че инфлационният индекс няма значение при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение. В качеството си на наследници на
пострадалия ищците са получили от неговия работодател обезщетение във
връзка с настъпилата трудова злополука. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е депозирана допълнитевлна искова
молба, с която ищците оспорват възражението за съпричиняване. С
разпореждане № 32230/06.01.2023 г. на ТП на НОИ – София град настъпилата
злополука е била призната за трудова, но ищците не са претендирали
обезщетение от работодателя на пострадалия.
В срока по чл.373, ал.2 ГПК е депозиран допълнителен отговор на
допълнителната искова молба, с която поддържа всички своевременно заявени
възражения.
4
С молба от 23.02.2023 г. (стр.80) ищците са заявили, че оттеглят
исковата си молба за сумата от 80 000 лв. за всяка от тях, предвид
извършеното плащане на тези суми от ответника. Така искът да се счита
предявен за сумата от по 170 000 лв. за всяка ищца. Заявено е, че ищците
поддържат претенцията си за присъждане на законна лихва, на основание
чл.429, ал.3 КЗ върху изплатените на всяка от ищците суми по 80 000 лв. за
периода 28.10.2022 г. до датата на извършване на плащането – 06.02.2023 г.
Видно от представения по делото констативен протокол с пострадали
лица № 15810.09.2022 г. на посочената дата в 15.15 ч. е настъпило ПТП с
участието на влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ********,
собственост на „Клоувър Транс“ ЕООД и управляван от Ф. Р. А. и влекач
марка „МАН“, модел ТГХ, рег. № ********, собственост на „Порше Лизинг
БГ“ ЕООД и управляван от С. Г. С.. Пострадал от настъпилото ПТП С. Г. С.,
който е починал. Посочено е, че причините да настъпилото ПТП са
неизяснени към момента на съставяне на протокола, като първото МПС
навлиза в лентата за насрещно движение и блъска челно правомерно
движещото се второ МПС.
Страните не спорят, а и от ангажираното удостоверение за съпруга и
родствени връзки от 26.11.2022 г. се установява, че В. Н. С. е съпруга на
пострадалия, а Н. С. С. е негова дъщеря.
Съгласно представения препис от удостоверение за граждански брак
С. Г. С. и В. Н. Б. са сключили граждански брак на 13.07.1986 г.
Ищците са депозирали при ответника претенция за заплащане на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди – по 250 000 лв. за
всяка от тях, с вх. № 4331/28.10.2022 г., по която е образувана щета № 0801-
006473/2022-01 и № 0801-06473/2022-02.
С платежни нареждания от 06.02.2023 г. ответникът е превел по
банков път в полза на ищците сумата от по 80 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице инж. А. П. Д. по изслушаната пред
СОС автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП е
следният: на 10.09.2022 г., на първокласен път I-1, към 15.15 ч. , при много
добра видимост в зоната на 215-ти км., в землището на с. Чурек, в посока гр.
София, към гр. Ботевград, в дясната си за посоката пътна лента се движи
влекач „МАН“ , рег. № ********, с прикачено към него полуремарке, рег. №
********, управляван от С. Г. С.. В същото време и условия на движение, но в
противоположната посока се е движил товарен състав с влекач марка
„Мередес“, модел „Актрос“, рег. № ********, с прикачено към него
полуремарке, рег. № ********, управляван от Ф. Р. А.. Преди да навлезе в
десния за посоката си на движение завой, влекачът е навлязал в лентата за
насрещно движение, ударил се е в стоманената предпазна ограда,
ограничаваща в ляво платното за движение и започнал да се приплъзва по нея
с лявата си странична част, като я деформирал в продължение от 78.4 м. до
103, 20 м. след приетия по време на огледа ОР 1 и в същото време се движил
по левия край на платното за движение. Така в зоната на около 130 м. след ОР1
настъпил челен удар между челните части на влекачите „Мерцедес“ в дясната
лента движещият се в дясната си лента влекач „Мерцедес“ и насрещно
движещият се в дясната си лента влекач „МАН“. От удара кинетичната
енергия на двата състава се преобразува в енергия за деформации и двата
5
състава са останали в мястото на удара. От техническа гледна точка вещото
лице приема, че причина за настъпване на ПТП са субективните действия на
водача на товарен състав с влекач „Мерцедес“, модел „Актрос“, който в
зоната на ПТП, движейки се по двупосочен път с две ленти за движение
плавно е навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение.
В допълнителното експертно заключение вещото лице е установило,
че в зоната на ПТП товарен състав с влекач „МАН“, модел „ТГХ“, рег. №
********, управляван от С. Г. С. в посока София – Благоевград, се е движил
със скорост 60 км/ч., а в момента на удара се е движил със скорост 52 км/ч. В
разстояние на около 5-6 сек. Преди момента на удара, в графиката на
скоростта му липсват данни за употребяване на спирачната система от страна
на водача му. в зоната на ПТП към момента преди удара товарен състав с
влекач марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № ********, управляван от Ф.
Р. А. в посока Ботевград – София се е движил със скорост 58 км:ч., след което
е започнал да намалява скоростта и в момента на удара се е движил със
скорост 26 км/ч.
От заключението на вещото лице д-р В. Т. по изслушаната пред СОС
съдебномедицинска експертиза се установява, че С. Г. С. е починал в резултат
от процесното ПТП, настъпило на 10.09.2022 г. вещото лице е описало
получените травматични увреждания при инцидента. Общият механизъм на
причиняване на травматичните увреждания е удари, съчетани с притискане с и
между твърди тъпи предмети. Налице е и характерно лентовидно косо
ориентирано охлузване, съчетано с кръвонасядане в лявата гръдна половина с
ход от ляво надясно, което е получено от действието на поставен
обезопасителен колан. Получените от С. Г. С. травматични увреждания не са
получени от свободното движение на тялото на пострадалия в кабината на
автомобила, а от действието на деформираните части върху тялото му. няма
данни да е изпаднал от кабината.
От показанията на разпитаната пред СОС свидетелка С. С. Н. –
първа братовчедка на Н. С., се установява, че познавала страните и
семейството им. В. се омъжила за С. през 1986 г. Ищците живеели заедно с
пострадалия в къща в ***. Свидетелката живеела в *** до 2001 г. Почти всяка
седмица пътувала до там и се виждала с В., а Н. й гостувала през лятото.
Чували се по телефона почти всеки ден, имали много близки отношения
помежду си. Свидетелката била в *** към момента на инцидента, присъствала
на рожден ден на племенницата й. няколко часа след инцидента отишли при
ищците. Те били съкрушени. Не можели да повярват. Малко преди инцидента
са се чули със С., който трябвало да се прибере. Ищците били съсипани, но
можели да повярват това, което чули. Преди инцидента ищците живеели в
едно домакинство. Пострадалият почти постоянно бил на работа. Семейството
основно на него разчитало. В продължение на 17-18 години нямали деца.
Винаги били заедно, обичали се. Пострадалият бил всеотдаен за семейството
си. Преимуществено той осигурявал прехраната на семейството. До ден
днешен ищците не можели да приемат случилото се. Те организирали
погребението на С.. Не са превъзмогнали загубата му. В. никъде не ходела – от
работа, в къщи. Почти не контактувала с хора, само със свидетелката, с майка
си и брат си. Н. правела опити да превъзмогне загубата, но на този етап не са
го превъзмогнали. Преди инцидента ищците били усмихнати, контакти, а сега
били съсипани, затворили се в себе си, станали неконтактни, трудно живеят
6
без С.. Всеки разговор приключвал с темата за С. - какво е щял да направи,
ако бил жив. Н. живеела с родителите си. От 2023 г. била студентка в гр.
София. Понастоящем и двете ищци не били превъзмогнали загубата. Н.
търсила професионална психологическа помощ.
Във въззивното производство е допуснато изслушването на
съдебнопсихологическа експертиза. От заключението на вещото лице Г. Г. Г.
се установява, че настъпилата в резултат на процесното ПТП смърт на
съпруг/баща на ищците има характер на екстремно изразен стресогенен
фактор, който има интензивно и трайно негативно отражение върху
цялостното психическо функциониране на ищците. При В. С. са очертани
остра фаза с преживяване за шок и интензивна скръб, фаза на изразена
депресивна реакция, характеризираща се с преживелищни (трайно потиснато
настроение, песимистични интерпретации, намалена концентрация,
плачливост, лабилност на емоцията, социално оттегляне) и вегетативни
(понижена енергия, нарушение на съня, липса на апетит) симптоми.
Понастоящем, въпреки медикаментозното лечение с антидепресанти,
пресистират оплаквания, свързани с потиснато настроение и чувство за
невъзвратима загуба, както и лесна уморяемост. При Н. С. свързаните с
процесното ПТП последици са довели до дистрес и са обусловили
психотравмено преживяване, което и понастояшем не е преработено. Към
момента на стресогенното събитие са били налице интензивни емоции на
ужас и шок, невъзможност за възприемане на стимули, безпомощност, скръб,
чувство за невъзвратимва загуба, а след това – продължителна, с флуктуиращ
ход и недобропреработване на психичната травма, депресивна реакция,
характеризираща се с преживелищни (потиснатост, лабилност на емоцията,
нежелание за обсъждне на темата, песимистични интерпретации) и
вегетативни (нарушение на съня и нивата на активност) симптоми. Вещото
лице е установило, че и при двете ищци е налице продължителна депресивна
реакция вследствие загубата на техния съпруг/баща. При възпроизвеждане на
стресогенните събития се отчитат характеристики на психотравмено
преживяване, претоварващо индивидуалния капацитет за справяне. При Н. С.
се наблюдава капсулиране (недобро преминаване през фазите на реакция на
скръб, на психотравченото преживяване. Към момента на изследването –
около 26 месеца след ПТП, и при двете ищци се отчита повишена
депресивност с характеристики на умерен депресивен епизод. Вещото лице е
установило сравнително ниска социабилност при В. С., която предпочита
общуването в определен кръг, задържа негативните емоции. За първи път е
ходила на психиатър през м.07.2024 г., след като била хоспитализирана в
неврологично отделение в болница „Сърце и мозък“ в гр. Бургас. Там
диагнозата не била установена, насочена е към психиатър, какъвто посетила.
Назначена й е медикаментозна терапия. При нея е налице повишена
депресивност с характеристики на умерен депресивен епизод. При изследване
на Н. С. вещото лице е установило, че внезапната смърт на баща е довела до
дистрес и е обусловила психотравмено преживяване, което и понсастоящем не
е преработено. Налице е умерено изразена депресивна симптоматика със
съответните измерения на преживелищно и соматично ниво. И при двете
ищци няма данни за предшестващи личностови девиации.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че и при двете ищци
състоянието, което към момента е на ниво умерен депресивен епизод,
7
надхвърля обичайната адаптивна реакция. при В. С. има медикаментозна
подкрепа, назначена от психиатър, а при Н. С. има капсулиране на травмата,
което е с недобра прогноза, което предполага необходимост да се работи по
този проблем. Вещото лице приема, че състоянието е сериозно. По принцип е
добре в такива случаи да има психологична и психотерапевтична работа. Н.
С. на рационално ниво много добре разбира проблемите, но емоционално не
може да се справи. Тъй като травмата е капсулирана, тя може да се справя с
ежедневните си задължения, но при нови стресови ситуации състоянието й
ще се влоши.
Съдът възприема изцяло експертното заключение като компетентно и
задълбочено изготвено. Вещото лице е използвало всички релевантни за
поставените му задачи материали, като на 01.11.2024 г. е провел изследване на
ищците, което е анализирал задълбочено. Изводите му кореспондират с всички
събрани по делото доказателства.
От показанията на разпитания във въззивното производство свидетел
Г. С. Н. – осъждан за кражби, реабилитиран, се установява, че познавал
ищците, които живеели на съседната улица. В семейството отношенията били
нормални – обичали си, гледали си къщата, без ексцесии. Дълго време нямали
деца. Когато се сдобили с дете, го обгрижвали по всякакъв начин. С. бил
международен шофьор, но предпочел да работи в България. Прибирал се на 2-
3 дена. Преди това отсъствал за 2-3 месеца. Искал да вижда как детето му
расте. С. и В. били семейни отдавна около 1980 г. Видял ищците в деня на
инцидента. Били съкрушени. След инцидента животът на ищците се сринал.
В. всеки ден се чувала по телефона със С. – сутрин и вечер. Питала го дали е
пристигнал, интересувала се от него. От една година В. тотално се сринала.
Потърсила лекарска помощ, вдигала високо кръвно налягане, била много зле,
приемала лекарства. Не знаела как да продължи живота си. За всичко се
грижил С. – купувал пелети за зимата, носел доходи в семейството. На Н.
също й било много трудно. Опитвала се да е опора на майка си. Сега била
студентка в София. Към момента и двете не са преодолели загубата на С.. В.
ограничила контактите си. От работа се прибирала в дома си. Н. имала силна
връзка с баща си, подражавала му, пътувала с него на кратки курсове, много
го обичала. За всичко разчитала на него. Свидетелят често общувал със
семейството на ищците – виждали се веднъж-два пъти месечно, а лятото – по-
често.
Съдът възприема показанията на разпитаните по делото свидетели,
тъй като те са логични и последователни, възпроизвеждат личните им
впечатления. Показанията им изцяло кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимиранa страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, въззивната жалба на ищците е основателна, а на ответника е
неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
8
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че към датата на ПТП гражданската отговорност
на водача на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. №
******** е застрахована при ответника по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност. Обект на застраховате по тази застраховка е
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ.
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на
чл.477 КЗ са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е
необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по
изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно
средство. В случая посоченият автомобил е управляван без противопоставяне
от собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на
10.09.2022 г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската
отговорност на който е покрита от ответника. Причина за настъпилото ПТП е
неизпълнение на задълженията на виновния водач, регламентирани в нормата
на чл.15, ал.1 ЗДвП, да се движи на пътя възможно най - вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента, както и чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране
скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия,с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Ето защо и доколкото не е оборена презумпцията за вина, регламентирана в
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД, са налице предпоставките за ангажиране
гражданската отговорност на виновния водач.
Нормата на чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния
водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на застрахователно
обезщетение на пострадалото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди.
С решението в необжалваната от ответника част е установено
наличието предпоставките за ангажиране отговорността му.
Във въззивното производство спорен между страните е въпросът
относно обема на отговорността на застрахователя във връзка с претърпените
от ищците неимуществени вреди. Жалбоподателите поддържат, че неправилно
е определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът
не е съобразил установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливост.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
9
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност (решение № 16 от
06.03.2012 г. по т. д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на
чл.290 ГПК и др.)
В резултат от настъпилото на 10.09.2022 г. ПТП причинена смъртта
съответно на съпругът и баща на ищците. Същите са надлежно легитимирани
по предявения иск, съгласно разясненията, дадени с ППВС 4 от 25.05.1961 г.,
III.1.
От ангажираните по делото свидетелски показания, както и съдебно-
психиатрична експертиза се установи, че ищците са понесли изключително
тежко загубата техния съответно съпруг и баща. Изпитвали шок от внезапната
му смърт, дълбока болка и скръб. Животът им се сринал. В. С. се е затворила
в себе си, не общувала с приятели, а само с най - близките си роднини. Със
смъртта на съпруга й загубила своята опора и подкрепа в живота. Имали са
дълбока емоционална връзка, щастливо и хармонично семейство, помежду им
имало обич и разбирателство, заедно се грижили за детето им. Съвместният
им живот е от 1986 г., повече от 36 години, през които са живеели заедно, не са
се разделяли, пострадалият бил всеотдаен за семейството си. Макар, че
професията му предполага отсъствие от дома им, непрекъснато са поддържали
връзка помежду си, общували по телефона.
Смъртта на С. С. се отразила изключително тежко и на Н. С.. Тя
имала хармонични и близки отношения с него. С. С. променил служебните си
ангажименти, като от международен превоз извършвал транспорт в страната,
за да отсъства за по – кратки периоди и да може да общува с дъщеря си, да
участва в отглеждането и възпитанието й. Живеели са в едно домакинство.
Загубата на нейния баща й се отразила тежко. И понастоящем скърби за него и
не може да се съвземе.
Въззивният съд счита, че в случая претърпените от ищците
неимуществени вреди надхвърлят обичайните такива при загуба на близък
човек. От заключението на вещото лице Г. Г. по изслушаната във въззивното
производство съдебнопсихологическа експертиза се установи, че смъртта на
съпруга/бащата на ищците съставлява стресогенен фактор, който е дал трайно
негативно отражение върху цялостното функциониране на ищците. В. С.
проявява повишена депресивност с характеристики на умерен депресивен
епизод. При нея са очертани остра фаза с преживяване на интензивна скръб,
фаза на изразена депресивна реакция, свързана с преживелищни и
вегетативни симптоми, описани по – горе. За период от повече от две години и
половина това състояние не се е подобрило, наложило се да потърси
медицинска помощ, консултация с психиатър, който й е назначил
медикаментозна терапия, приемана от нея и понастоящем. При Н. С. е
установен дистрес, обусловил психотравмено преживяване, което и
понастоящем не е преработено. След дълбоките негативни преживявания от
загубата на нейния баща е налице депресивна реакция, характеризираща се с
преживелищни и вегетативни симптоми. Психичната травма при Н. С. не е
добре преработена и понастоящем. Налице е продължителна депресивна
10
реакция, капсулиране на психотравменото преживяване. Налице е
необходимост от психологична и психотерапевтична работа с нея, тъй като
капсулирането на травмата води до това, че при нови стресогенни ситуации
състоянието й ще се влоши.
Към датата на ПТП пострадалият е бил на 61 г. – в активна,
трудоспособна възраст. В. С. е била на 56 години, а Н. С. – на 18 години.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на справедливост,
залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната икономическа обстановка
към момента на настъпване на ПТП, установените застрахователни лимити,
както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът
счита, че обезщетението за неимуществени вреди възлиза на по 210 000 лв. за
всяка от ищците, което ще ги възмезди в най - пълна степен за претърпените
от тях изключително тежки болки и страдания във връзка с настъпилата при
процесното ПТП смърт на техния съответно съпруг и баща (решение № 50105
от 12.01.2024 г. по т. д. № 1723/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
110/16.07.2024 г. по т. д. № 644/2023 г. на ВКС, ТК, I ТО).
От тази сума следва да се приспадне изплатеното от застрахователя
застрахователно обезщетение в хода на производството, на основание чл.235,
ал.2 ГПК – по 80 000 лв., поради което предявените искове се явяват
основателни за сумата от по 130 000 лв.
Във въззивното производство са ангажирани доказателства относно
извършени от ответника плащания на сумата от по 50 000 лв. за всяка от
ищците. Доколкото същото е извършено във връзка с необжалваната в
настоящото производство част от постановеното съдебно решение, тези
плащания нямат отношение към изхода на спора във въззивното
производство.
Спори се между страните относно началния момент, от който
застрахователят дължи заплащането на лихва за забава.
Съгласно разясненията, дадени с решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.
д. № 2466/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл.429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ.
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от
момента на увреждането. В тази насока е и решение № 167 от 30.01.2020 г. по
т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. Лихвата за забава от момента на
уведомяване на застрахователя до изтичане на срока по чл.497 КЗ
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно
чл.429, ал.3, изр. 2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, включително чрез предявяване от последното на застрахователна
претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на
застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
11
По изложените съображения върху дължимото застрахователно
обезщетение следва да се присъди законна лихва, считано от 28.10.2022 г. –
датата на депозиране при ответника на претенцията на ищците за заплащане
на застрахователно обезщетение.
Жалбоподателите ищци претендират присъждане на законна лихва
върху сумата от 80 000 лв. за периода 28.10.2022 г. до 06.02.2023 г.
С молба вх. № 1589/23.02.2023 г. ищците са оттеглили предявения иск
за сумата от по 80 000 лв. за всяка от тях, предвид постъпилото от ответника
плащане, като са заявили, че продължават да поддържат претенция за
присъждане на лихва върху изплатените на всяка от тях суми в размер на по
80 000 лв. за периода от 28.10.2022 г. до 06.02.2023 г. С обжалваното решение
съдът не се е произнесъл по това искане на ищците, нито се е развило
производство по реда на чл.250 ГПК за допълване на обжалваното съдебно
решение. Ето защо липсва предмет на обжалване, който да бъде разгледан във
въззивното производство във връзка със заявените оплаквания от
жалбоподателките – ищци. Също така не е налице процесуална възможност за
първи път това искане да се разгледа от въззивния съд. Ето защо оплакванията
на жалбоподателкте – ищци в тази насока не следва да се разглеждат по
същество.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
сумата над 100 000 лв. до 130 000 лв., като в полза на ищците следва да се
присъди сумата от по още 30 000 лв. на всяка от тях. Обжалваното решение
следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на лихва
за забава за периода от 28.10.2022 г. до 12.01.2023 г. В останалата обжалвана
част решението следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и доколкото жалбоподателките – ищци са
представлявани от адв. Б. А. безплатно, по силата на договор за правна защита
и съдействие от 15.11.2024 г., в негова полза следва да се присъди сумата от по
3 050 лв. или общо 6 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 1 200 лв. и
500 лв. – възнаграждение за вещо лице, а по сметка на СОС – още 2 400 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34/21.03.2024 г., постановено по гр. д. №
19/2023 г. по описа на СОС, I първоинстанционен състав, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявеният от В. Н. С., ЕГН **********, както и на Н. С. С.,
ЕГН ********** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.432 КЗ
и чл.45ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и чл.497, ал.1 КЗ – за заплащане на сумата над
100 000 (сто хиляди) лв. до 130 000 (сто и тридесет хиляди) лв. за всяка от тях
- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
12
страдания по повод смъртта на нейния съпруг/баща С. Г. С., вследствие ПТП,
настъпило на 10.09.2022 г. и наличие на задължителна застраховка гражданска
отговорност със застрахователна полица № BG/30/122001764326, както и за
заплащане на лихви за забава за периода от 28.10.2022 г. до 12.01.2023 г., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на В. Н. С., ЕГН
**********, както и на Н. С. С., ЕГН ********** и двете с адрес гр. ***, ул.
„***“ № * и съдебен адрес гр. София, пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ
Бизнес Център“, т.3 – адв. Б. А. А., на основание чл.432, ал.1 КЗ, по още
30 000 (тридесет хиляди) лв. за всяка една от тях, формирана като разлика
над присъдените по 100 000 лв. до 130 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания по
повод смъртта на техния съответно съпруг/баща С. Г. С., ЕГН **********,
вследствие ПТП, настъпило на 10.09.2022 г. и наличие на задължителна
застраховка гражданска отговорност със застрахователна полица №
BG/30/122001764326, ведно със законната лихва считано от 28.11.2022 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати ЗАКОННА ЛИХВА върху
присъдените с горепосоченото решение на СОС обезщетения за периода от
28.10.2022 г. до 12.01.2023 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/21.03.2024 г., постановено по гр. д.
№ 19/2023 г. по описа на СОС, I първоинстанционен състав, В
ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на адв. Б. А. А.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, площад „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ Бизнес Център“, етаж 3, на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. с чл.38,
ал.2 ЗАдв., сумата от общо 6 100 (шест хиляди и сто) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателките – ищци във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, с адрес гр. София, бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати по сметка на
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от
1 200 (хиляда и двеста) лв., представляваща държавна такса за въззивно
обжалване и 500 (петстотин) лв. – възнаграждение за вещо лице, както и да
заплати по сметка на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от още 2 400 (две
хиляди и четиристотин) лв., представляваща държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за
разликата над 130 000 лв. до 170 000 лв. за всяка от ищците, както и в частта, с
която е присъдено обезщетение по 50 000 лв. за всяка от ищците, като
необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14