Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Кърджали, 05.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело № 465 по описа на КАС за 2019 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от
Закона да данък върху добавената стойност /ЗДДС/. Образувано е по жалба от „Симекс“ ЕООД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощник, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №ФК-875-0411607/02.12.2019 г., издадена
от началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, с която, на
основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, вр. с чл.25,
ал.5, изр.3 от Наредба Н-18/2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./, е постановено запечатване и забрана за достъп,
за срок от 15 дни, на търговски обект – бензиностанция, находяща
се в ***, стопанисвана от дружеството.
Жалбоподателят
сочи незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена в противоречие с материалния
закон и при липса на мотиви. Твърди, че дружеството е подавало данни по електронен
път към НАП, включително и такива за всяка издадена касова бележка. Излага съображения
за необоснованост на срока, за който е наложена ПАМ. Счита, че с налагането на принудителна
административна мярка от вида на процесната, не може да
се постигне предотвратяване на укриването на приходи, нито да се обезпечат възникнали
публични вземания. Твърди и несъразмерност на наложената ПАМ, както и несъответствие
с целта на закона. В тази връзка сочи, че случаят не касае неотчитане на приходи
от продажби, за да е ощетен фискът, а става въпрос за несвоевременна подмяна на софтуера
за продажби. По горните съображения иска отмяна на
обжалваната заповед, респ. намаляване на срока,
за който е постановено запечатване и забрана за
достъп до обекта. Няма искане за разноски. В
с.з. чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата
по изложените в нея доводи.
Ответникът
– Началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция
"Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в о.с.з.,
както и в представено писмено становище, намира жалбата за неоснователна. Сочи,
че заповедта е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, с подробно изложени
мотиви и съдържаща всички реквизити по чл.59 АПК. Излагат се съображения за наличие
на предпоставките на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ ЗДДС, за налагане на принудителната
административна мярка, както и за обоснованост на срока, за който е наложена. Счита,
че неизпълнението на задължението по чл.25, ал.5 от Наредба Н-18/2006г. винаги води
до негативни последици за фиска, тъй като се препятства
контролната дейност. По горните съображения счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доказателствата по делото, приема за установено следното:
Видно
от протокол №***,
на 26.11.2019 г., в търговски обект "бензино-газстанция“,
находяща се в ***, стопанисвана от „Симекс“ ЕООД, е извършена проверка от служители при ЦУ на НАП.
В протокола е отразена липсата на нарушени пломби и стикери на бензиноколонките, като при проследяване на последните три доставки
от НИС е установено, че по вид и количество отговарят на посоченото в документите
за произход. Констатирано е също, че в обекта се издават касови бележки от фискалното
устройство. При проверката е констатирано нарушение на Наредба Н-18/13.12.2006 г.,
изразяващо се в това, че в търговския обект са извършвани продажби с ЕСФП рег.№***,
което било от неодобрен тип и не отговаряло на новите технически и функционални
изисквания, предвидени в горната наредба.
Със
Заповед №***/*** г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив
при ЦУ на НАП, предмет на настоящия спор, на „Симекс”
ЕООД, *** е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находяща се в *** и забрана за
достъп до нея, за срок от 15 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ ЗДДС, за
нарушение на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба Н-18/2006 г. Мярката е приложена за това,
че като задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/2006 г., дружеството не предало данни
за всяка издадена касова бележка автоматично, чрез фискалното устройство, по установена
дистанционна връзка с НАП, съгласно приложение №17, за периода 01.08.2019 г. –
03.10.2019 г. вкл. Прието е, че в горния период, в търговския обект на дружеството
е функционирало ФУ-ЕСФП с рег.№ ***, което не отговаряло на новите функционални
и технически изисквания към ЕСФП, предвидени в §22, ал.1 ПЗР на Наредба Н-18/2006
г. Горното се установявало и от дневните финансови отчети, за периода от
01.08.2019 г. до 03.10.2019 г., за който не били изпращани данни от всяка издадена
фискална касова бележка автоматично, чрез фискално устройство, по установената дистанционна
връзка към НАП. Изложени са и мотиви, касаещи определената продължителност на срока
на наложената мярка. Заповедта е надлежно връчена на 14.12.2019 г., а жалбата срещу
нея е подадена по пощата, на 16.12.2019 г.
За
констатираното нарушение по чл.25, ал.5 от Наредба Н-1882006г., срещу дружеството
– жалбоподател е съставен и АУАН №***/*** г., в който е отбелязано, че
нарушението не води до неотразяване на приходи.
Според
приложените писмени обяснения на Райна Благоева - управител на „Симекс“ ЕООД, към 31.07.2019 г., в НАП не е подавано уведомление
за наличие на фактура, за закупен нов ЕСФП, за процесния
търговски обект, като липсва и график за монтаж със сервизна фирма.
По
делото са представени и дневни финансови отчети, касаещи извършените в процесния обект продажби през 2019 г., в т.ч. и за относимия период.
С оглед установеното
от фактическа страна, след преценка на допустимостта на жалбата, и след като извърши
проверка на обжалвания акт по чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в рамките на установения от закона срок, и от лице с правен
интерес от оспорването, а разгледана по същество е основателна.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – началник отдел “Оперативни дейности" - Пловдив
към Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№***/*** г. на изпълнителния директор на НАП, приложена по делото.
Не се констатираха
и съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основание за отмяна на оспорения акт. Заповедта е издадена
в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити.
Посочени са фактическите и правни основания за издаването й, поради което актът
отговаря на изискванията на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
Според
разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1 б. "г" от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни независимо от предвидените глоби и имуществени санкции
се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.
118 ЗДДС в НАП. Съгласно чл.118, ал.4, т.3 и т.5 от ЗДДС, изискванията, редът и
начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната
агенция за приходите, както и видът на подаваните данни, формата и сроковете на
подаването им, се определят в наредба, издадена от министъра на финансите. От своя
страна, в чл. 25, ал.5, изр. 3 от относимата Наредба Н-18/2006 г. в приложимата редакция /Доп.,
бр. 76 от 2017 г., бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г., предишна ал. 4, бр.
75 от 2019 г.) се предвижда, данни от всяка фискална касова бележка да се предават
автоматично от фискалното устройство/интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност по дистанционната връзка към НАП съгласно приложение №
17. С §22, ал.1 и ал.2 от ПЗР на Наредбата
за изменение и допълнение на Наредба Н-18/2006 г. /Обн.
ДВ. Бр.52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г./ е предвидено задължение за лицата,
използващи ЕСФП, които към датата на влизане в сила на тази наредба не са привели
дейността си в съответствие с изискванията й, да го направят до 31 юли 2019 г. При
условие, че към 31 юли 2019 г. лицата, използващи ЕСФП, имат документ за придобиване/сключен
договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31 март
2019 г. тип, както и изготвен график за въвеждане в експлоатация на ЕСФП в стопанисваните
от тях обекти, и те са подадени по електронен път в компетентната териториална дирекция
на НАП чрез използване на квалифициран електронен подпис, е предвидено срокът за
привеждане в съответствие по ал. 1, да е 30 септември 2019 г.
Безспорно
е по делото, че процесната бензиностанция е стопанисвана от жалбоподателя и представлява търговски
обект, както и че в периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г. не са били изпращани
данни от издадените фискални касови бележки, по установената дистанционна връзка
към НАП. Между страните не се спори също, че в горния период, за извършените в обекта
продажби се издават касови бележки от функциониращо фискално устройство от одобрен
тип, видно и от съставения протокол от извършената проверка. С оглед представените
по делото данни от документ за продажба от ФУ за периода от 02.10.2019 г. до
25.11.2019 г. /стр.25 от делото/, както и посочения в заповедта период на неизпълнение
на процесното задължение, съдът приема, че след
03.10.2019 г. и към датата на извършване на проверката - 26.11.2019 г., изискуемите
по чл.25, ал.5, изр. 3 от приложимата наредба данни, са били подавани към НАП.
В
настоящата хипотеза, ПАМ е наложена за установено непредаване на данни от всяка
фискална касова бележка, автоматично от ФУ/ ИАСУТД по дистанционната връзка към
НАП, в периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г., представляващо основание за налагане
на мярката по чл. 186, ал.1, т.1 б. "г" от ЗДДС. Въпреки формалното наличие
на условията на чл. 186, ал.1, т.1 б. "г" от ЗДДС обаче, съдът намира
оспорената заповед за незаконосъобразна, като постановена в противоречие с целта
на закона - основание за отмяна по чл. 146, т.5 от АПК.
Съгласно чл.4,
ал.2, вр. чл.6, ал.2 от АПК, административните актове
се издават за целите, установени в закона, като не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издават.
Запечатването
на търговски обект и забраната на достъпа до него, представлява принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН и за прилагането й следва да е налице нарушение
на реда или начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП.
Според чл.22 ЗАНН, принудителните административни мерки имат за цел предотвратяване
или преустановяване извършването на нарушение, както и за предотвратяване и отстраняване
на вредните последици от тях. Във връзка с горното, при прилагане на мерките по
чл. 186, ал.1, т.1 б. "г" от ЗДДС, следва
да се съобрази и необходимостта от тяхното налагане за всеки конкретен случай. По
аргумент от разпоредбата на чл.22 ЗАНН, с оглед правната природа и характера на
горната мярка, последната няма за цел да санкционира задълженото лице, за извършеното
от него деяние, защото тази цел е присъща на административните наказания, налагани
по реда на ЗАНН.
В случая деянието,
за което е наложена ПАМ, е извършено в периода от 01.08.2019 г. до 03.10.2019 г.,
и към момента на извършване на проверката - 26.11.2019 г., както и към датата на
издаване на оспорената заповед – 02.12.2019 г., не е съществувало деяние, което
да бъде преустановено. Запечатването на обекта, не би довело и до предотвратяване
на нарушение, свързано с подаването на данни към НАП, защото към датата на издаване
на обжалваната заповед жалбоподателят вече е изпълнил задължението си по чл.25,
ал.5 от наредбата. Наложената принудителна мярка не би могла да предотврати или
поправи последиците от липсата на подадени данни по установената дистанционна връзка
към НАП, за минал период, тъй като към момента на прилагането
й, административното нарушение е било преустановено /в този смисъл Решение № 13189 от 30.10.2018 г. по адм. д. №
5363/2018 г., I о. и Решение № 2474 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 5881/2014 г., I о. на Върховния
административен съд/. Освен това, от събраните доказателства се установява,
че за този период, за извършените в обекта продажби са издавани касови бележки от
функциониращо фискално устройство от одобрен тип, като е прието, че нарушението
не води до неотразяване на приходи. В тази връзка, не може да се приеме, че е препятствана
контролната дейност и са налице негативни последици за фиска.
По горните
съображения съдът намира, че прилагането на процесната
принудителна административна мярка, не би постигнала нито една от целите на административната
принуда, от една страна, а от друга, ограничава в значителна степен правата на жалбоподателя. В конкретния
случай е нарушен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК, и правата на
жалбоподателя са засегнати в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за постигане
на която се предвижда налагането на подобна мярка.
По
изложените съображения, оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в
противоречие с целта на закона, и следва да бъде отменена.
Ето защо и
на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-875-0411607/02.12.2019 г., издадена от началник отдел
“Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП, като незаконосъобразна.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: