Решение по дело №201/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 203
Дата: 21 септември 2020 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20207110700201
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                            Р  Е  Ш  Е Н  И Е

                                                21.09.2020 г.

 

Номер 203                                     2 0 2 0 година                     гр. Кюстендил

 

                           В     И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

Кюстендилският административен съд

на двадесети пети август                                                   2 0 2 0 година

в открито заседание в следния състав:

 

 

                                                            Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Лидия Стоилова и с участието на

Прокурора: Марияна Сиракова

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

административно дело № 201 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         

        Производството е по чл. 203 и сл. от АПК по  искова молба с правно основание чл. 285 ал. 1, вр. с чл. с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

        С.Х.С., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол твърди, че ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” София му е нанесъл неимуществени вреди в размер на 5 /пет/ лв., причинени му от от действия на служители на ответника, изразяващи се в това, че ИСДВР Георгиев е отворила и прочела писмото му адресирано до С. ***.. Излагат се мотиви, че това му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на правата му на лична кореспонденция и е претърпял психически и физически дискомфорт. Моли да се уважи исковата му претенция.

        Ответникът – ГД “Изпълнение на наказанията” София, чрез процесуалния си представител, вкл. и в писмен отговор представен по делото, моли да се отхвърли исковата молба като неоснователна. Претендират се и разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.

        Прокурорът от ОП - Кюстендил дава становище за неоснователност на исковата молба като счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да се отхвърли.

        Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на исковата молба, счита същата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията за това са следните:               

        Ищецът л. св. С.Х.С., понастоящем е в Затвора в гр. Бобов дол, където изтърпява присъда “лишаване от свобода” за срок от 15 години. Твърди, че са нарушени правата му за лична кореспонденция, в резултат на проявено виновно действие на ИСДВР г-жа Георгиева, която на 10.04.2020 г. прочела писмото му от ОП - Кюстендил, което довело до нанесени му неимуществени вреди в размер на 5 лева, изразяващи се в претърпян психически и физически дискомфорт.

       По делото са приети като доказателства и преписката по жалбата вх. № 1783/28.04.2020 г.; вх. № 1967/21.05.2020 г.; вх. № 2368/09.06.2020 г.; вх. № 2698/26.06.2020 г. и писмен отговор от процесуалния представител на ответника с вх. № 3081/23.07.2020 г., съгласно текста.

       Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните и приложени   по делото доказателства, която не се оспорва от страните.

       По допустимостта на подадената искова молба:

       Искът е за присъждане на обезщетение и вреди от незаконосъобразна дейност, предявен от лице, което твърди, че е претърпяло вреди, като настъпването им е в резултат на действия и бездействия на длъжностни лица на държавата. В случая, действията са на администрацията на Затвора – Бобов дол и ГД “Изпълнение на наказанията” – ЮЛ към Министерство на правосъдието, с териториални служби и затвори /чл. 12 ал. 3 от ЗИНЗС/, е легитимирана да отговаря по искове по чл. 284 ал. 1 , вр. с чл. 3 от ЗИНЗС. За допустимостта на едно производство по ЗИНЗС е достатъчно да е налице отменен незаконосъобразен административен акт, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица и да се претендират причинени от неговото издаване, или действия/бездействия вреди, поради което настоящият състав, счита че подадената искова молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество, относно нейната основателност.

       Искът е предявен пред компетентния съд, по настоящият адрес на ищеца, съгласно чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС.

       По основателността на подадената искова молба: 

       В чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС е уредено, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените и задържаните под стража. Съгласно чл. 3 ал. 1 от закона, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение, а съгласно чл. 2 – за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържаните под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, мидицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. за да е основателен иска в настоящата хипотеза е необходимо да са налице няколко предпоставки: 1. бездействие /действие/ на специализиран орган по изпълнение на наказанията /; 2. противоправност – да е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от гледна точка изискванията към условията, при които са поставени осъдените и задържаните под стража; 3. реално причиняване на вреди; 4. пряка причинна връзка между противоправното бездействие /действие/ и вредите. Тези законови предпоставки трябва да са налице кумулативно.

       В разглеждания случай, от анализа на фактите по предявеният иск следва извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, по предвидения специален ред, поради което искът срещу ГД “Изпълнение на наказанията” ще се отхвърли.

       Незаконосъобразността на действието/бездействието е първият елемент от състава на търсената отговорност, подлежащ на установяване от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. В конкретният случай това не е налице – от доказателствата по делото, се налага изводът, че не е налице незаконосъобразност на действията, съответно бездействие на затворническата администрация.

       На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са и пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него или от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията.

       С разпоредбата на чл. 86 ал. 1 т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/ се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция и неприкосновеност на тайната й. Съгласно чл. 75 ал. 2 от ППЗИНЗС, получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления. В ал. 3 на същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на служител от надзорно  - охранителния състав, като е допустимо пликът да се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл. 90 от ЗИНЗС е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да подават молби и жалби до различни институции. В случая, ищецът не доказа в съдебното производство, че му е било нарушено правото на кореспонденция. В конкретният случай, на 10.04.2020 г. писмото от Окръжна прокуратура Кюстендил е предадено на  л. св. С. от ИСДВР Георгиева, при спазване на горепосочените законови и подзаконови разпоредби. Писмото, което е било адресирано до С. е било отворено от Георгиева, в негово присъствие и в присъствието на надзирател. Физическата проверка относно наличието на забранени вещи е извършена от служителя мл. инсп. В.Ж., който на процесната дата е бил на пост № 3 – в трета затворническа група, след което писмото е било предадено на С. срещу подпис и това е отразено в книгата на предадената поща на 3 – та група. Това се потвърждава от приложените писмени доказателства по делото, вкл. и от свидетелските показания на В.Ж.Ж. в о.с.з. от 25.08.2020 г.      

      От доказателствата по делото не се установява по безспорен начин да са настъпили неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, изразяващи се във вреди от проявено виновно действие от страна на служители на Затвора гр. Бобов дол довели до нарушаване на правата му. Ангажираните от него доказателства не доказват по безспорен и категоричен начин неимуществените вреди да са произтекли от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на Затвора – гр. Бобов дол. Ищецът е страната, която следва да установи по пътя на пълното доказване осъществяването на незаконосъобразното действие или бездействие на администрацията на затвора.     

      При осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора – гр. Бобов дол, не се установи същите да са нарушили чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото на С.С., като лишен от свобода, на свободна кореспонденция, съответно нарушаване на хуманно отношение към него и уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Това сочи на липсата на един от основните елементи от правопораждащия фактически състав на ангажиране на отговорността на държавата по чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, съответно и на неоснователност на предявения иск, без да има нужда да се изследват и останалите елементи на тази отговорност.

      С оглед на изложеното, искът на л. св. С. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ за присъждане на сумата от 5 /пет/ лева – обезщетение за неимуществени вреди за неосигуряване на лична кореспонденция за посочения период в Затвора в гр. Бобов дол, нарушаващи правата му, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като недоказан.

      Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286 ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.

       

      Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 285 ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Кюстендилският административен съд

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Х.С., понастоящем в Затвора в гр. Бобов дол, иск срещу ГД “Изпълнение на наказанията” София, за заплащане на сумата от 5 /пет/ лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие от нарушаване на правото му на лична кореспонденция, като недоказан и неоснователен.                 

      Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на АС - Кюстендил.

      Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.

 

 

                                                                                  Административен съдия: