РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 05.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на 5 септември, две хиляди седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,
при секретаря Веселка Младенова , като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1061 по описа на съда за
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 415 от ГПК, за установяване съществуване на вземане на „Първа
инвестиционна банка” АД- гр. София срещу М.Д.Л. ***, по силата на Договор за издаване
на револвираща карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателната й сметка от 03.09.2008 г., ответницата Л. им
дължи сумите, както следва: 1000,00 лв.- главница, договорна лихва- 4424,27
лв., начислена за периода 19.05.2009 г. до 07.10.2015 г. вкл., наказателна
лихва - 3455,54 лв. за периода от 04.05.2009 г. до 14.10.2015 г. вкл.,годишна
такса за поддръжка – 117,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.10.2015 г., съдебни разноски- 179,94 лв.- държавна такса и 544,88 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът , твърди, че на 15.10.2015 г., в качеството си на кредитор на
основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ подал в Районен съд- гр. Лом Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводни
документи, по което било образувано ч. гр. д. № 1517/2015 г., по описа на ЛРС
срещу ответницата по делото, за заплащане на дължими към Банката суми, както
следва: 1000,00 лв.- главница, договорна лихва- 4424,27 лв., начислена за
периода 19.05.2009 г. до 07.10.2015 г. вкл., наказателна лихва - 3455,54 лв. за
периода от 04.05.2009 г. до 14.10.2015 г. вкл.,годишна такса за поддръжка –
117,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2015
г., съдебни разноски- 179,94 лв.- ДТ и 544,88 лв.- юрисконсултско
възнаграждение. Искането било уважено
изцяло и с Разпореждане на съда била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ и бил издаден изпълнителен лист на 16.10.2015 г. срещу длъжницата с дължимите към
банката суми. Въз основа на издадения изпълнителен лист и заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, ищецът образувал
изпълнително дело № 300/15г. при ЧСИ А.Василева. Длъжницата възразила /съгл.
Опр. От 07.06.2017г. на МОС по ч.гр.д. 145 от 2017г. по описа на съда/, поради
което ищецът получил съобщение от РС- Лом, с което бил уведомен, че по ч. гр.
д. № 1517/2015 г. постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ от длъжницата по делото, за
заплащане на дължими суми.
Ищецът счита подаденото
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение за недопустимо, като излага
мотиви за това. Съдът е постановил своя съдебен акт, който е отменен от
въззивната инстанция , съгл. Определение на МОС от 07.06.2017г. и делото
върнато за произнасяне на съда по делото по същество.
Ответницата, чрез пълномощника си по делото твърди,
че иска е допустим, но неоснователен,мотивирайки се с аргумента, първо за
изтекла давност, или евентуално иска да бъде отхвърлен понеже вземането, не е
обявено за предсрочно изискуемо, тъй като покана изх.№ 10-13336/07.09.2015. не
е връчена на ответницата, а подписа върху обратната разписка с баркод **********
не е неин, тъй като ответницата не е получавала и подписвали покана- уведомление
от Банката, с което я уведомява, че е обявила цялата кредитна експозиция за
предсрочно изискуема. Липсата на уведомление до длъжниците и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, било нарушение на задължителната съдебна
практика за съдилищата, постановена в т. 18 на ТР № 4/18.04.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, постановено по т. д. № 4/2013 г.
Оспорват истинността на приложените в заповедното производство
доказателства за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост на
задължението по смисъла на чл. 193 ГПК, че същите са достигнали до знанието им
и конкретно- авторството на изписаното . В съдебно заседание се излагат сходни
съображения. Пълномощникът й твърди, че не било установено по безспорен и
недвусмислен начин, уведомяването на ответницата по иска за обявената
предсрочна изискуемост на банката по отношение на процесния кредит. Поддържа
искането да бъде отхвърлен предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан. Прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
С доклада по делото съдът е признал
обстоятелства, които не се оспорват от страните и не се нуждаят от доказване, а
именно: че между „Първа инвестиционна банка” АД
и ответницата М.Д.Л., в качеството й на титуляр бил сключен договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № №
032СС-К-000639/03.09.2008г. („Договор")-
по
силата на който от Банката е открита и водена на
името на Титуляря картова разплащателна сметка с ГВАК ВС53РШУ915010ВСНКРЕМ („Сметката")
и е издадена към нея на името на титуляра револвираща международна кредитна карта с чип У18 А - класическа.
Съгласно т. 2 от Договора, от банката
била предоставен на титуляра овърдрафт по Сметката в размер на 1 000 (хиляда) лева, който може да
бъде усвояван с използване на
картата.
Срокът за ползване на
овърдрафта е до
03.09.2010г., като същият се подновява автоматично при условията и по реда,
предвидени в Общите условия на Банката за издаване и ползване на
револвиращи кредитни карти.
Титулярът се е задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, предвиден в Общите условия.
За използвания
овърдрафт от титуляра се ползвал гратисен период със срок до 45 (четиридесет и пет)
дни. В случай, че до датата на падежа от титуляря се погаси изцяло дебитното салдо по Сметката,
формирано до края на последния отчетен период, от Банката не се начислява лихва върху дебитното салдо.
Съгласно т. 7 от Договора, при непогасяване до датата
на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано по сметката
до края на последния отчетен период, от титуляря се заплаща на Банката, след изтичането на първите
три отчетни периода, годишна лихва в размер, съгласно действащите Общи условия и
Тарифата за таксите
и комисионните на банката.
Към датата на подписване на Договора, годишната лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо по сметката,
била в размери,
както следва:
16% - за дебитни салда, формирани в резултат
на ПОС-транзакции; 18% - за
всички останали дебитни салда
по сметката.
При неплащане до
падежа на минимална погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен
лимит (неразрешен овърдрафт по сметката), от банката се начислявало върху непогасената част на минималната
погасителна вноска, респ. върху надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размери, съгласно действащите
Тарифа и Общи условия на банката. Към датата на подписване на Договора,
годишната лихва за надвишение на разрешен
кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по сметката), била в зависимост от вида на
транзакцията, т.е. размер на
лихвата по т. 7 по-горе плюс наказателна надбавка в размер на 12 пункта, а лихвата за просрочена минимална
погасителна вноска, в зависимост от вида на транзакцията, е в размер на лихвата
по т. 7 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за надвишение на
разрешен кредитен лимит.
Съгласно т. 9 от
Договора, всички права и задълженията на страните във връзка с издаване и
ползване на кредитните карти във връзка с издаване и ползване на кредитните карти и предоставяне и
погасяване на предоставения овърдрафт, се уреждат от Общите условия на банката за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип
Маз1:егсагс1 и У1$а, които са неразделна част от Договора. Отношенията
между страните във връзка с
откриване и водене на сметката, се уреждат от Общите условия на Банката за откриване и водене на банкови сметки.
За ползване на
кредитната карта и предоставения овърдрафт, съгласно Договора, от титуляря се
заплаща на банката такси и комисионни, съгласно действащата Тарифа за такси и комисионни на банката, неразделна част
от Договора (т. 10).
Поради неизпълнение на
поетите с Договора задължения, ползвания кредит бил обявен за изцяло и
предсрочно изискуем на 08.10.2015 г., на основание Раздел ХШ, чл.13.1.1 от Общите условия към
Договора за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставяне на
кредитен лимит, за което
М.Д.Л. била уведомена с покана с изх. № 10-13336/07.09.2015 г., според данните от поканата
същата е получена на 09.09.2015 г. с
обратна разписка
№ **********
На основание извлечение от счетоводните
книги банката се е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 16.10.2015г. и Изпълнителен
лист, издадени по гр.д. № 1517/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Лом, с които М.Д.Л., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Първа инвестиционна банка" АД следните
суми, а именно: 1 000 лева (хиляда
лева) - просрочена главница, ведно
със законната лихва за периода от 15.10.2015г. до изплащане на задължението, 4
4424.27 лева (четири хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и
седем стотинки) - просрочена
договорна лихва, начислена за периода от 19.05.2009г. до 07.10.2015г.; З 455.54 лева (три хиляди четиристотин петдесет
и пет лева и петдесет и четири стотинки) - просрочена
наказателна лихва, начислена за периода от 04.05.2009г. до 14.10.2015г.; 117.00
лева (сто и седемнадесет лева) - годишна такса за поддръжка за 2009, 2010 и
За събиране на
вземанията на банката, е образувано изпълнително дело № 300 от 2015г. по описа на ЧСИ Ани
Василева Янакиева, с рег. № 747 на КЧСИ („Изпълнително дело") срещу длъжника М.Д.Л..
Със съобщение от 17.05.2016, „Първа
инвестиционна банка" АД е уведомена от Районен съд - гр. Лом за подадено възражение
срещу заповедта за изпълнение от длъжника М.Д.Л. срещу издадената заповед за изпълнение
по гр.д. № 1517/2015г. Посоченото съобщение е получено на 27.05.2016г, като е указано, че в едномесечен срок от
получаването му може да се подаде искова молба за установяване на вземанията си, както
и последиците от неподаването му.
2.
На
основание чл. 193 от ГПК по делото е открито производство по оспорване
авторството и изписаното на ръка съдържание на известието за доставяне, за
обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем.
Или спорните въпроси по делото са: Получена ли е обратна разписка за получаване
на пощенска пратка с известие с баркод ********** от 07.09.2015г. 8 /на стр. 131
от делото, която е представена в оригинал/ от ответницата по иска и респ.
станал ли е процесния кредит предсрочно изискуем за ответницата.
От заключението на вещото лице С.П., което съдът приема като обосновано и
законосъобразно, се установява, че на 3
септември 2008 година е сключен договор № 032СС-К-000639/03 09
В.л. е направило следните КОНСТАТАЦИИ, след направената от него проверка
е установил:
4.1.
Сумата от 1000
лева, предоставена на М. Л.
от „Първа
инвестиционна
банка" АД, съгласно Договор № 032СС-К-000632№03 09
усвоена
на 3 септември 2008 година в пълния размер на отпуснатия и кредит от
1000 лева
по откритата и
картова разплащателна сметка
с 1ВА1Ч:
ВС53ЕШУ915010ВС1ЧОиРЕМ.
4.2.
Поради това, че към 19 септември 2009 година, когато е
падежа за месечната
погасителна
вноска след 45 дневния гратисен период от
неплащане вноските от
Л., с
което е надвишен и кредитния лимит, същата дължи освен договорна
годишна
лихва от 18 % по т. 7 от договора, но и надбавка към нея и от още 12
пункта,
съгласно т. 8 от него. Тъй като, Л. е престанала да обслужва
кредита,
то на всеки падеж за плащане на
минималната погасителна вноска до
изтичане срока на договора, същата увеличава и размера на дебитното салдо по
сметката
върху които се начисляват лихвите. Така до 7 октомври 2015 година
просрочената
договорна лихва е в размер на 4424.27 лева.
Съгласно т 8 от договора се начисляват
отделно и лихви за просрочена минимална погасителна вноска, която е равна на основната
договорна лихва от 18 % с надбавка от 6 пункта. Така за периода от 4 май 2009
година до 14 октомври 2015 година просрочената наказателна лихва възлиза на
3455.54 лева.
Съгласно т. 10 от условията по
договора таксите по обслужване на кредита са в размер на 117 лева.
4.3. До 2 септември 2009
година Л. не е извършила 4 погасителни вноски за
535
лева.
4.4.
Съгласно Запорно съобщение от ЧСИ с рег. № 747 съм КЧСИ от
17 февруари
2016
година е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Л. *** с взискател „Първа
инвестиционна банка" АД. Съгласно удостоверенията приложени към делото под № 59 и
60, от заплатите за месеците май и юни на 2016 година на Л. е удържано 351.10
лева и
приведени
по сметката на ЧСИ.
ЗАКЛЮЧЕНИЕТО на в.л е, че: М.Д.Л. дължи на
„Първа инвестиционна
банка" АД по договор овърдрафт от 3 септември 2008 година: главница 1000 лева,
просрочена договорна лихва 4424.27 лева, просрочена наказателна лихва 3455 лева
и 117 лева за обслужване на кредита или общо н размер на 8996.81 лева, а М.Д.Л. е превела чрез
удръжки от трудовото си възнаграждение 351.10 на ЧСИ № 747 с взискател „Първа
инвестиционна банка" АД.
По делото са
представени и приети като доказателства , освен представените с ИМ и още
обратна разписка с бар код ********** / стр.131 от делото/, с която банката
уведомила ответницата , че поради нередовно погасяване на кредита, същият е
превърнат в предсрочно изискуем и дълга ще се събира по съдебен ред. С писмото
ответницата е поканена да внесе посочения като дължим остатък по овърдрафта.
Относно посочената по- горе обратна
разписка за доставяне, както вече се посочи, на основание чл. 193 от ГПК, по
делото е открито производство по оспорване авторството на подписа положен за
„Получател”. Във връзка с така откритото производство по оспорване истинността
на подписа „Получател” в обратната разписка, по делото е назначена съдебно-
почеркова експертиза с вещо лице А.Т., който е представил Протокол за извършена
съдебно- почеркова експертиза вх. № 19666/13.12.2016 г. В заключението си по
назначената единична съдебно- почеркова експертиза вещото лице сочи, че
подписа в обратната разписка с бар код ********** не бил на ответницата,
т.е сравнен с използвания сравнителен материал от ответницата, са изписани от
различни лица.
По искане на страните е надначена тройна съдебно-почеркова
експертиза, като заключението на тримата експерти е ,че липсва идентичност
между подписае положен в обратната разписка и и използвания сравнителен
материал. Съдът приема заключението на експертите изцяло, като изготвените
експертизи и като взе предвид, че вещите лица подробно са описали документите, които
са използвали като сравнителен материал; как са се запознали с тях и са
приложили към заключението; описали са всички подписи на ответницата поотделно
като сложност и строеж. Заключенията са изготвени незаитересовано и от
компетентни вещи лица.
С оглед изложеното и тъй като се установява безспорно, че подписа,
положен за „получател” в обратната разписка с бар код **********, не е изпълнен
от ответницата, поради което следва да се приеме, че оспореният процесен документ
е неистински, тъй като подписа не е положен от лицето, посочено като получател.
Поради изложеното, следва оспорената обратна разписка да се признае за
неистинска и да се изключи от доказателствата по делото, като се изпратят на
Районна прокуратура- Лом за извършване на проверка за наличие на престъпление.
Игнорирайки този факт
банката предприела действия по принудително събиране на вземането си и е
образувала изпълнително дело № 300/2015 г. Видно от приложеното към настоящото
дело ч. гр. д. № 1517/2015 г. по описа на ЛРС, процесната Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК , чрез ЧСИ А. Василева, била връчена на длъжницата М.Л..
Подадена била частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение . Или, налице е надлежно възражение от длъжницата
срещу заповедта за изпълнение и правилно ищецът е бил уведомен да предяви
установителен иск по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК./ В този смисъл е
и Решение на МОС по гр.д.145/17г./ Поради това несъстоятелно е твърдението на
ищеца, че подаденото от ответницата възражение било недопустимо като подадено
след преклузивния срок. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става
изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60 ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. В тази връзка, от събраните по делото доказателства се установява, че
кредиторът е изпратил писмо с изх. № 10-
13336 от 7.09.2015 г., до длъжницата, с което я уведомява, че поради нередовно
погасяване на кредита, същият е превърнат в предсрочно изискуем и дълга ще се
събира по съдебен ред . Както вече се посочи по- горе, това уведомление не е
достигнало адресата си. Или, в случая не се установява наличие на
предпоставката- уведомяване на длъжницата М.Л. за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. И това е така, тъй като оспорената обратна разписка за
доставянето им с бар код **********, е
неистинска и е изключена от доказателствата по делото като други доказателства,
установяващи уведомяване на длъжницата за обявената предсрочна изискуемост на
кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, не са представени по делото. С цитираното ТР №
4 от 18.06.2014 г. се приема, че с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, кредиторът упражнява правото си да иска принудително
изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е
съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът
узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за
изпълнение, поради което задължението за остатъка от кредита, така както е
заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките
по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако
получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради изложеното и тъй като не
се установява длъжницата да е била уведомена за обявената предсрочна
изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то и процесното вземане, основано на извлечението от счетоводните
книги на ищцовата страна, произтичащо от договора за кредит, не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявения установителен иск, с правно
основание чл. 422 от ГПК, да се признае за установено, че ответницата по иска
дължи на кредитора- ищец процесните суми, за което вземане е издадена заповед №
от 16.10.2015 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 1517/2015
г. по описа на ЛРС, е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че обратна разписка от 07.09.2015 г., касаеща
кореспондентска пратка и с бар код
********** с получател М.Д.Л., е неистинска в частта относно
подписа, положен за „получател”, и я изключва от доказателствата по делото,
като същата ведно с препис от решението да се изпратят на Районна прокуратура- Лом
за извършване на проверка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Драган Цанков” № 37, против М.Д.Л.,
с ЕГН ********** иск, с правно основание чл. 422 от ГПК, за съществуване на
вземане на „„Първа инвестиционна банка” АД”
от М.Д.Л., по силата на предоставен Договор
за револвираща международна кредитна карта с чип и представяне на овърдрафт разплащателна сметка № 032 CC-R-000639 от 03.09.2008 година,
дължи следните суми : сумата
от 1 000.00 (Хиляда) лева просрочена главница, договорна лихва в размер на 4 424.27 лева (Четири хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и двадесет и седем стотинки), за периода от
19.05.2009 година до 07.10.2015 година, наказателна
лихва в размер на 3 455.54 лева (Три хиляди четиристотин петдесет и
пет лева и петдесет и четири стотинки) за периода от 04.05.2009 година до
14.10.2015 година включително, годишна такса в размер на 117.00 лева (Сто и
седемнадесет лева) такса поддръжка за 2009, 2010 и 2011 година, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2015 година до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски по делото 179.94 лева (Сто седемдесет
и девет лева и деветдесет и четири стотинки) – държавна такса и 544.88 лева
(Петстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) – адвокатско
възнаграждение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.1517/15 г. на ЛРС , като неоснователен.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК ********* да заплати на М.Д.Л. ЕГН **********, направените по
делото разноски общо в размер на 1289,78 лв.
Решението може да се обжалва пред МОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :