Присъда по дело №207/2016 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 16
Дата: 13 септември 2016 г. (в сила от 29 септември 2016 г.)
Съдия: Динко Минчев
Дело: 20163220200207
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 август 2016 г.

Съдържание на акта

     П  Р  И  С  Ъ  Д  А  

Гр. Г. Т., 13.09. .2016г.

В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

Районен съд Г. Т.,  на тринадесети септември    две хиляди и шестнадесета година в открито  съдебно заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:Динко Минчев

                                   

                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

                                                                 1.

                                                                  

                                                                  2.

                                                                 

При секретаря Р.С.

 И в присъствието на прокурора:    Мариян Маринов

Разгледа докладваното от съдията наказателно общ       характер дело №00207  по описа за 2016г. и

 

                               П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

Признава подс. И.Ф. Р., ЕГН**********,***, общ. Г. Т., ул. „В. ” №* *********ЗА  ВИНОВЕН  в това, че за времето от  22.03.2012г. до 14.12.2015г.  в с. Р., общ.Г. Т., след като е бил осъден с Решение№17/28.02.2012г. по гр. дело № 446/2011г. на РС Г. Т. в сила от 22.03.2012г.,    да издържа свой низходящ-  дъщеря си А. И. Р., родена на ***г., чрез нейната  майка и законен представител С.А.А.,   съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 45 месечни вноски, всяка в размер на 100, 00 лв. месечно, общо за сумата от 4 500, 00 лв., поради което и на осн. чл.183,ал.І,  и  чл. 54 от НК във вр. с чл. чл.42а, ал.ІІ, т.1 и т.2  от НК    ГО ОСЪЖДА НА  пробация чрез налагане на следните пробационни мерки : „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест  месеца и  „задължителни периодични срещи с пробационнен служител за срок от шест  месеца.

 

 

Потвърждава мярката за неотклонение “подписка “ по отношение на   подсъдимия И. Ф. Р.   до влизане на присъдата в сила.

 

Осъжда подс. И. Ф. Р., с установена по-горе самоличност да заплати  по сметка на ОД на МВР Д. сторените разноски  в размер на 67, 62 лв. на досъдебно производство № 317/2015г.   по описа на РУ Г. Т., както и да заплати по сметка на РС Г. Т., сумата от 30, 00 лв. сторени разноски  в съдебното производство.

 

Присъдата подлежи на жалба или протест пред Окръжен съд Д. в петнадесетдневен  дневен  срок, считано от днес.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……..…………

 

 

Съдебни  заседатели:

                             1…………………

                                                                                                                 

                                            2._____________

 

 

Съдържание на мотивите

 НОХД №00207/2016г. МОТИВИ по Присъда №     от 13.09.2016г. на Районен съд Г. Т. срещу подсъдимия И.Ф. Р.

Обвинителният акт, внесен в съда от Районна прокуратура Г. Т. е за престъпление по чл.183,ал.І   НК.

В съдебно заседание представителят на РП подържа обвинението, като предложи наказание порбация.

От доказателствата по делото се установи следната фактическа обстановка:

С Решение  по гр.дело №446/2011г. по описа на РС Г. Т., влязло в законна сила на 22.03.2012г., подс. Р.  бил осъден да заплаща на  детето си А. И. Р., родена на ***г. месечна издръжка в размер на 100, 00 лв.,  чрез неговата майка и законен представител С.А.А., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Не е спорно  по делото, че детето живее при майката, свид- С. А. *** Т., която единствена полага грижи за неговото отглеждане, образование и възпитание.

След като подс.Р.  не заплащал присъдената издръжка, съгласно съдебното решение, по молба на свид. С. А., било образувано изпълнително дело № 42/2012 по описа на ДСИ при ГТРС. Единствено на 12.11. 2015г.  подс. Р.  внесъл парична сума по присъдената издръжка в размер на 100, 00 лв., като след това не са последвали никакви  плащания.

Тогава свид. А.  подала жалба в  Районна прокуратура, по която било образувано настоящето досъдебно производство.   Неизпълнението на алиементното задължение продължило и по време на разследването по досъдебното производство, като действителното фактическо положение на не плащане на издръжката възлиза на повече от две месечни вноски. Така  от 22.03.2012г. до 14.12. 2015г. общият размер на неплатените месечни вноски бил в размер на  4 500, 00 лв.

От приложените по досъдебно производство №317/2015г. по описа на РУ Г. Т.  писмени доказателства-справка от НАП за регистрирани трудови договори, служебна бележка от Агенция по заетост, справка от Служба по вписвания се установява, че подсъдимият не получава трайни и редовни месечни възнагрждения или парични обезщетения за безработица, няма собственост върху  недвижими имоти.

В обясненията си на досъдебното производство  и пред съда подъсдимият заявява, че не му достигали парични средства, поради което не заплащал издръжката.

 

Независимо от това обаче, присъдената издръжка има безусловен характер, тъй като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.ІІ от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази идръжка по аргумент на противното по алинея четвърта от същата разпоредба, се дължи, дори и да съставлява особено затруднение за родителите.

 Тези доказателства насочват, че подсъдимият съзнателно не е изпълнявал заплащането на издръжката, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение.

Тази фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелката А., която потвърждава,че подсъдимият не е заплащал издръжката, през инкриминирания период, съгласно  цитираното съдебно решение на Районен съд Г. Т., както и от справка по изпълнителното дело на ДСИ при ГТРС.

С оглед на изложеното съдът приема за установено, че от обективна и субективна страна подс.Р.   е  осъществил наказателния състав на чл.183,ал.І   НК, като  за времето от  22.03.2012г. до 14.12.2015г.  в с. Рогозина, общ.Г. Т., след като е бил осъден с Решение№17/28.02.2012г. по гр. дело № 446/2011г. на РС Г. Т. в сила от 22.03.2012г.,    да издържа свой низходящ-  дъщеря си А. И. Р., родена на ***г., чрез нейната  майка и законен представител С.А.А.,   съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 45 месечни вноски, всяка в размер на 100, 00 лв. месечно, общо за сумата от 4 500, 00 лв.,

От субективна страна престъплението е извършено при условията на

Пряк умисъл, съобразно разпоредбата на чл.11,ал.ІІ НК деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието и последиците, но въпреки това не е предприел никакви действия, за да предотврати  настъпването на обществено опасните и вредни последици.

Събраните доказателства сочат по несъмнен начин, че престъплението е извършено от подсъдимия. Причини за извършеното престъпление са пренебрежително отношение към установения в страна правов ред и ниското му правно съзнание.

Смекчаващи вината на  подсъдимия обстоятелства са чистото му съдебно минало,/ настъпила реабилитация по право/,  ниската степен на обществена опасност на личността на дееца, липсата на други висящи наказателни производства, сравнително добри характеристични данни.

Съобразявайки този факт, относно наличието единствено на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,  съдът  наложи по-леко предвиденото алтернативно наказание по чл.183,ал.І от НК, като  на  осн. чл.42а, ал.ІІ,т.1и т.2  от НК наложи   наказание пробация  чрез налагане на следните  пробационни мерки: “задължителна регистрация по настоящ адрес за  срок от шест месеца, с продълбжителност на пробационната мярка два пъти седмично и   “задължителни срещи с пробационен служител за срок от шест месеца .

 На подсъдимия са присъдени и сторените разноските по делото.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :