Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 22.02.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи януари
две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при секретаря Мария Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 167/2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Настоящото дело е
образувано по искова молба на А.Г. против Б.Г., В.Г. и Е.Г.. Предявените искове са с правно основание по чл. 64 и по чл.
109 от Закона за
собствеността (ЗС). Ищецът твърди, че е собственик на сграда
находяща се в поземлен имот, на който ответниците са съсобственици. Поради
наличието на спорове между страните, тя иска от съда :
1) да определи обема на
правото ѝ като собственик на
постройка да ползва част от земята, собственост на ответниците ;
2) да осъди ответниците Б. Г. и В. Г., да преустановят
действията си, с които ѝ пречат да упражнява
правото си да използва земята, основано на правилото на чл. 64 ЗС, като
премахнат или преместят поставената от тях телена мрежа, която ограничава
достъпа ѝ до главния водомер,
до септичната яма, до стълбичките пред входа, до външните стени на сградата,
както и да бъдат задължени да не паркират автомобилите си пред прозорците на
къщата.
От страна на ответниците Б. и В. Г. се
посочва, че те по никакъв начин не ограничават правото на Г., като собственик
на постройка, да се ползува от земята - доколкото това е
необходимо за използуването на сградата, според нейното
предназначение. По тези съображения се иска от съда да отхвърли
предявените искове.
Ответникът Е. Г. не оспорва предявения
срещу него иск и го признава. Становището му по отношения на втория иск,
предявен срещу другите двама ответника, е безпредметно, тъй като той не е
страна в това правоотношение.
В представени писмени защити пълномощниците на страните подробно
аргументират тезите си.
В хода на производството
са събрани писмени доказателства, разпитан е един свидетел и е приета и
изслушана съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът
възприема като обективна и компетентно изготвена.
Свогенският районен
съд, първи състав, като взе предвид становищата и доводите на страните и съобразявайки
приетите по делото доказателства, приема за установено следното :
Видно е от
представените документи за собственост и съдебни решения, че Б.Г. и Е.Г. са
собственици, всеки от тях, на по 1/6 идеална част от имота : УПИ I-277 с площ от 1010 кв.м., находящ се в кв. 3 по ПУП на
с. В. Т., общ. С., С. област. Отделно Б.Г. и съпругата му В.Г. са собственици
на останалите 4/6 идеални части от имота, в режим на съпружеска имуществена
общност. А.Г. няма право на собственост върху земята, а е собственик на построена в
имота двуетажна
жилищна сграда. По силата на съдебно решение е разпределено ползването на
имота, но само между собствениците на земята, като на Г. е гарантирано право на
преминаване до собствената ѝ сграда.
Според съда, за да се прецени дали
ответниците Б. и В. Г. ограничават правото на Г., най-напред трябва да се определи
площта по чл. 64 ЗС. Законът за устройство на територията (ЗУТ) създава ред по който да се определят прилежащите площи към
съществуващите сгради, като чл. 22, ал. 7 ЗУТ препраща към Наредба №
7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони. Според смисъла, вложен в ЗУТ, прилежащата площ към
сградите следва да се приеме за площ, необходима за обслужването на съответната
сграда, а изричното посочване на закона, че тези правила касаят и съществуващи
сгради, води до извода за приложимост на нормите на Наредба № 7 от 2003 г. и
при определяне на площите, за които правото на ползване на собственика на земята
следва да бъде ограничено при разделна собственост между земята и постройките
върху нея. Вещото лице се е съобразило с посочените законови
изисквания и е изготвило скица, в която е обозначил прилежащата площ. От заключението,
както и от свидетелските показания се установява, че в тази площ ответниците Б. и В. Г. са
поставили телена мрежа, чрез която се ограничава достъпа на Г. до притежаваната
от нея сграда. Също така тези ответници паркират автомобили върху посочената площ,
застъпвайки я частично.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
По делото ищецът успя да докаже, че е собственик
на постройка в имот собственост на ответниците, както и обема на ползуване на
такава част от мястото, върху което е построена сградата, която осигурява на Г.
нормален
достъп до сградата, включително до входа ѝ, и
за поддържането ѝ в нормално и
годно за ползуване състояние. Осигуряването на това ползуване във всички случаи
предполага и съдействие от страна на собствениците на земята, които следва да
търпят определени ограничения, като при наличие на
пречки от тяхна страна суперфициарният собственик може да
осъществи правата си и по реда на чл.
109, ал. 1 ЗС. Определящото обаче е
това, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на
дворното място са такива по чл.
64 ЗС, а не права на собственик,
поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива
дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята. Съобразявайки
се с тези принципни постановки, съотнесени към настоящото дело, съдът счита, че
поставената ограда трябва да се премахне – в очертанията на прилежащата площ. Спирането
на автомобили в посочената площ е правомощие на собствениците, от което
последните не могат да се лишат, тъй като в противен случай правото им на собственост
би загубило съдържание и фактически Г. ще получи ограничено вещно право върху
чужд имот, без да са налице законовите предпоставки затова.
По разноските :
Двата иска се уважават, макар и втория
частично. Ответникът Е.Г. не оспорва иска по
чл. 64 ЗС и не е страна по иска по чл. 109 ЗС, следователно разноските ще трябва
да се поемат изцяло от Б. и В. Г.
Така мотивиран и на
основание чл. 12 и чл. 235 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), съдът
Р Е Ш И
:
Определя на основание чл. 64 от Закона за собствеността, по иска предявен от
А.Е.Г., ЕГН **********, срещу Б.Б.Г., ЕГН **********, В.К.Г.,
ЕГН **********, и Е.Б.Г., ЕГН **********, прилежащата част
от УПИ I-277 в кв. 3 по ПУП на
с. В. Т., общ. С., необходима за използване според предназначението на
построената в него масивна жилищна сграда (североизточен близнак) с пл. № 635, като тази прилежаща част включва в себе си частта от имота
заключена в точките А, Б, В, Г, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, А, съгласно скицата на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя
на съдебния състав и съставляваща
неразделна част от настоящото решение.
Осъжда Б.Б.Г., ЕГН **********, В.К.Г., ЕГН **********, да премахнат или
преместят поставената от тях телена мрежа в частта от УПИ I-277 в кв. 3 по ПУП на с. В. Т., общ.
С., заключена в
точките
А, Б, В, Г, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П, Р, А, съгласно скицата на вещото лице инж. Л.М., приподписана от председателя
на съдебния състав и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, като отхвърля иска на А.Е.Г., ЕГН **********, в частта му, с която се иска от съда да
задължи ответниците да прекратят паркирането на автомобили под прозорците на масивна
жилищна сграда с пл. № 635 - североизточен близнак.
Осъжда Б.Б.Г., ЕГН **********, В.К.Г.,
ЕГН **********,***, да заплатят на А.Е.Г., ЕГН **********, живуща на същия адрес, направените по
делото разноски в размер на 830 лева.
На
страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Решението
подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :