№ 260038
гр.Д., 21.06.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
– Д., граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при секретар
Нина Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 778 по
описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по правилата на глава XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.
С
влязло в сила решение № 91/07.08.2020 г., съдът е допуснал извършване на
съдебна делба между съделителите: Х.И.С. с ЕГН **********,***, Г.Б.С. с ЕГН **********,***, Г.Б.С. с ЕГН **********,***
и Б.Б.С. с ЕГН **********,***, на следния недвижим земеделски имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/номер по предходен план ***/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З, общ.Д., обл.Силистра,
одобрени със Заповед № РД -18-965/18.04.2018г. на изпълнителен директор на
АГКК, находящ се в местността «К.», с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – НИВА
с площ от 7302 кв.м./седем хиляди триста и два квадратни метра/,
категория на земята при неполивни условия – трета, при съседи: имоти с
идентификатори ***, ***, ***, ***и ***, при
права: за Х.И.С. –
5/8 ид.части, за Г.Б.С. – 1/8 ид.част, за Г.Б.С. – 1/8 ид.част, и за Б.Б.С. –
1/8 ид.част.
В законоустановения срок (най – късно
в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делба) ищецът
е направил по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки спрямо ответника Б.Б.С. за
заплащане обезщетение стопанските 2014/2015 година, 2015/2016
година, 2016/2017 година, 2017/2018 година в размер на 90 лв./ декар за
полагащият й наследствен дял от делбеният имот, тъй като е била лишена от
правото си да го ползва и да получава плодовете от него.
Ответниците не са направили искания по реда на чл. 346 от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца прави
искане допуснатият до делба земеделски имот да бъде възложен на ищеца, а на
ответиците да бъдат заплатени парични уравнения за полагащият им се дял.
Ответниците не изразяват становище по искането на ищеца за
възлагане.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на
страните, прие за установено следното:
Страните
се легитимират като собственици на земеделски имот -Нива с площ от 7302 кв.м./седем
хиляди триста и два квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия
– трета, представляваща ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** /номер по предходен план ***/по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. З, общ.Д., обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД
-18-965/18.04.2018г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността
«К.», представляващ НИВА с площ от 7302
кв.м. по силата на наследство и Решение
на ОЗС гр.Д. № 08/19.12.2009 г., като съделителите са
наследници на общия наследодател Б.С. М.с
ЕГН **********– техен съпруг и баща, починал ***., видно от приложеното Удостоверение
за наследници № 0120/19.12.2019 г., издадено въз основа на Акт за смърт №
0002/24.06.2013 г. от Кметство с.З, общ.Д..
От
заключението на вещото лице Д.В.В. се установява, че посоченият делбен имот
представлява нива и при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ППЗСПЗЗ,
от него не могат да се обособят четири отделни имота.
При
така установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни
изводи:
Крайната
цел на съдебната делба като особено исково производство е да бъде
прекратено състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената
общност от вещи. Първата фаза
завършва с решение по допускане на делбата, с което се установява
съществуването на потестативното право. Втората фаза завършва с решение по
извършване на делбата, с което се прекратява съсобствеността. В случая
съществуването на съсобственост между страните и правата на всеки от тях върху
наследствените имоти е установено с влязло в сила Решение № 91/07.08.2020 г.,
постановено от РС-Д. на основание чл. 344 ГПК.
Настоящото
делбено производство се намира във втората фаза. В производството по
съдебна делба във втората му фаза съдът следва да извърши преценка по
какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос се решава съобразно
императивните норми на чл.
348, чл. 349, чл. 350, чл. 353 ГПК,
за чието служебно приложение от съда е необходимо преди всичко да бъде изяснен
въпроса: дали имотът- предмет на делбата е поделяем.
По
отношение на искането на ищеца да му бъде възложен на процесния имот по реда на
чл. 349 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно, тъй като не са налице
изискванията за това. В случая се касае за земеделски имот, а не за жилище
поради което възлагане може да бъде извършено ако останалите съделители са дали
съгласие за това, каквото не е налице.
В
случая съдът намира, че имотът предмет на делото е неподеляем. Този извод
намира своето основание в императивно формулираното правило на чл. 72 от ЗН,
заложено и в препращащата норма на чл. 7, ал. 3
във вр. с ал.1 от ЗСПЗЗ, в които се
установява забраната земеделските земи да се обособяват в самостоятелни дялове
под определен размер на площта на конкретен дял, като за нивите този минимален
размер е 3.00 дка, за ливадите - 2.00 дка, за лозя и овощни градини - 1.00 дка.
В този смисъл са и множество решения на ВКС, напр. Решение № 177/91 г. на ВС, I
г. о., № 380/1988 г. на ВС, I г. о., Решение № 805/2003 г. на ВКС, I г. о.,
Решение № 604/2002 г. на ВКС, I г. о. и мн. др. Процесния имот е нива с площ от
7 302 дка. Ето защо от него не могат да бъдат обособени чтири реални
дяла. В този смисъл е и заключението на приетата и неоспорена от страните
експертиза, което съдът възприема с доверие, като пълно и обективно.
С
оглед възприетия по-горе извод, при избор на най-подходящия способ, съдът
е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове съответства на
броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки
един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за
възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на
жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства,
които биха имали значение за извършване на делбата посредством един от
възможните способи. Наред с това според задължителната съдебна практика,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК делбата
на земеделски земи трябва да се извърши по начин, който дава възможност всеки
от съделителите или съделителите от съответното коляно да получат реален дял от
имотите. Така Решение № 493 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3861/2008 г.,
III г. о., ГК, докладчик съдията Ц. Г.. Тъй като обаче, делбата между
съделителите в настоящото производство е допусната при еднакви квоти, а с оглед
посочените забрани, както вече се прие, е невъзможно обособяване на два реални
дяла от процесните земеделски земи, то делбата не може да бъде извършена по
реда на чл. 347 и чл. 353 от ГПК. Ето защо съдът намира, че единствения
възможен начин за ликвидиране на съсобствеността на страните върху него, е
изнасянето му на публична продан на основание чл. 348 ГПК, като получените от
проданта суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им, като ще
постанови акта си в посочения смисъл.
В същото време следва да се има предвид, че
изнасянето на имота на публична продан не лишава съделителите от възможността
да го придобият в изключителна собственост, тъй като всеки от
тях има право да участва при наддаването в публичната продан – арг.
от разпоредбата на чл. 348, изр. 2 ГПК.
Достигайки
до горните прани изводи съдът възприема оценката на имота, изготвена от вещото
лице, в размер на 9 916.00 лв., доколкото съгласно съдебната практика,
изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява по действителната му
цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г. това е пазарната цена,
която се определя от икономическите фактори на търсенето и предлагането на
недвижимите имоти за даденото населено място към датата на ликвидиране на
собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е определило
цената на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата. Заключението
е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за обективно,
поради което съдът му се доверява.
ПО
ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ:
Искането
по претенцията на Х.И.С. е за обезщетение за ползата, от която е лишена, чрез
отдаването под наем на допуснатия до делба поземлен имот, вследствие на
което съделителят Б.Б.С. е получил цялата
наемна цена, за стопанските 2015/2016 г., 2016/2017 г., 2017/2018г. и
2018/2019г.
За
да се уважи претенцията по сметките следва да се установи, че един от
съсобствениците си служи с вещта като пряко задоволява определени свои
нужди, вещта се държи лично от съсобственика и е изцяло на негово
разположение.
По
делото е изготвено заключение на вещото лице, прието от съда без
възражения от страните, като доказателство по делото, от което се установява,
че Б.Б.С., в качеството си на наследник на Б.С. ***, през
периода от 2015/2016г. до 2018/2019г. стопански години е получавал наем за процесия
поземлен земеделски имот, който е предмет на настоящото делбено производство.
Земеделския
производител ******* обработвал земеделския
имот е заявил по телефона на вещото лице, че е заплащал на Б.Б.С. следния
наем: за 2015/2016г., 2016/2017г. по 40лв./дка, за 2017/2018г. по 50лв./дка, за
2018/2019 г. – общо 500 лв. и за 2019/2020 г. – общо 500 лв.
Видно
от допълнителното заключение на приетата по делото експертиза, се установява,
че припадащите се 5/8 ид.части на ищеца Х.И.С., според реално полученият наем
от ответника Б.Б.С. за периода от 2015/2016г. до 2018/2019г.
стопански години включително, е в размер на 905.63 лв(182,50+182,50+228.13+312.50).
С
оглед на изложеното, съдът приема за установено, че съделителят Б.Б.С. е получавал граждански плодове от отдаването
под наем на допуснатият до делба поземлен имот за процесния период –
2015/2016г. до 2018/2019г. стопански години
включително. От тези получени граждански плодове се дължи на ищеца припадащата й
се част, съобразно определените от съда квоти за земеделския имот - нива. Съгласно възприетото със задължителната
практика на ВКС Тълкувателно решение № 7/2012 г. по описа на ОСГК на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение
от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване
от лишения от възможността за ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато
трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика . В настоящия
случай, съдът приема, че писменото поискване са предявените в първото съдебно
заседание във фазата по извършване на делбата претенции по сметките на 04.11.2020г.
До момента на приключване на съдебното дирене, съделителят Б.Б.С. не е представил доказателства да е предоставил на ищеца
припадащата му се част от получения наем. Ето защо, съдът следва да осъди този
съдеител да заплати на ищеца сумата от 905.63лв.
За
стопанската 2019/2020 година искания по сметките не са предявени, нито е
направено изменение след изготвяне на допълнителното заключение на вещото лице.
По
отговорността за разноски и дължимите държавни такси:
По
отношение на направените от страните в хода на производството разноски страните
не поддържат искания и претенции.
На
основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят държавна такса, както
следва: за Х.И.С. – 247.90 лв./за 5/8
ид.ч.=6197.50лв.х4%/, за Г.Б.С. – 49.58 лв./за 1/8 ид.ч.=1239.50лв.х4%/, за Г.Б.С. – 49.58 лв./за 1/8 ид.ч.=1239.50лв.х4%/, и за Б.Б.С. – 49.58 лв./за 1/8 ид.ч.=1239.50лв.х4%/
По
отношение на направените от страните в хода на съдебното производство относими към съдебната делба и необходими за извършването й деловодни разноски:
Искане
за присъждане на такива е направено от ищеца Х.И.С.. Представен е списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответниците
не са направили искане за присъждане на разноски.
Видно
от представените в тази насока писмени доказателства (вносни бележки,
квитанции), ищеца е извършил подлежащи
на разпределение такива в общ размер от 789.00лв.,
а именно: 600.00лв. за възнаграждение на адвокат, 150.00лв. - депозит за вещо
лице, 29.00 лв. – такси за издаване на скица, удостоверение за наследници и
данъчна оценка, и 10.00 лв. – такса за вписване на исковата молба, а ответниците не са извършили разноски.
Съгласно
чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответниците
съразмерно с уважената част на иска. Поначало ищеца има право да иска от
ответниците да му заплатят направените разноски, ако той не е предизвикал
нуждата от делото. Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска
и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято
полза съдът е решил делото.
От
друга страна обаче, чл.355 от ГПК предвижда, че страните в делбеното
производство заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. В
настоящият казус е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 355 от ГПК,
която в случая е специална спрямо тази на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Извършената
съдебна делба осъществява правото на делба на всеки от съделителите. Ето защо
всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички
съделители за съдебната делба, която съответства на размера на неговия дял в
имуществената общност.
Направените от страните разноски за адвокат не подлежат на
възстановяване от другите съделители и са за сметка на страната, която ги е
направила. Поради това,съдът не включва сумата от 600 лева платено от
ищеца възнаграждение за адвокат.
Между
страните не е било спорно, че имота на който се иска делба, е съсобствен
помежду им, поради което направените от тях разходи за правна защита и
съдействие не се включват в разноските, които на основание чл. 355 ГПК всяка
страна в делбено производство има право да претендира. В този смисъл е и
разрешението дадено в определение № 55 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 22/2010 г.
на ВКС, ІІ г. о., в определение № 335 от 01.07.2015г. по гр.дело № 2020/2015г.
на ВКС, I г.о. и в ППВС №7/1973г.
С
оглед изложеното, разноските които ищеца е направил и които следва да бъдат
присъдени в настоящото производство са в общ размер от 189.00 лева.
Предвид това и
с оглед стойността на дяловете, които получават страните, всеки от съделителите
ще поеме своята част от подлежащите на разпределение разноски по делбата (общо
в размер на 189.00лв. ), като
припадащата се част за всеки от тях, е както следва: за Х.И.С. са
в размер на 118.15 лв., за Г.Б.С. са в
размер на 23.63 лв., за Г.Б.С. са в
размер на 23.63 лв., и за Б.Б.С. са в
размер на 23.63 лв.
Съдът
следва да присъди и съответните разлики между направените и припадащи
се разноски, както следва:
Ищеца
Х.И.С. е направила разноски със 70.89лв. повече, поради
което съдът следва да осъди съделителите - Г.Б.С. да й заплати 23.63лв.,
Г.Б.С. да
й заплати 23.63лв.,
и Б.Б.С. да й заплати 23.63 лв.
Водим от горното и на основание чл.348 ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, допуснат до делба
по силата на влязло в законна сила Решение № 91/07.08.2020 г., постановено от РС-Д.
на основание чл. 344 ГПК по настоящото дело № 778/2019г. на ДРС: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***/номер
по предходен план ***/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. З,
общ.Д., обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД -18-965/18.04.2018г. на
изпълнителен директор на АГКК, находящ се в местността «К.», с трайно
предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване –
НИВА с площ от 7302 кв.м./седем хиляди
триста и два квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия –
трета, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***и ***.
СТОЙНОСТТА на изнесения на
публична продан имот е 9 916.00 лв. (девет хиляди деветстотин и шестнадесет лева).
Получената при публичната продан сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ между
съделителите, както следва: За Х.И.С. с ЕГН ********** – 5/8 ид. части; За Г.Б.С.
с ЕГН ********** – 1/8 ид. Част, за Г.Б.С. с ЕГН ********** – 1/8 ид.част, и за Б.Б.С. с ЕГН ********** – 1/8 ид.част.
ОСЪЖДА Б.Б.С.
с ЕГН **********,*** да заплати на Х.И.С. с ЕГН **********,***,
сумата от 905.63 лв./деветстотин и пет лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща припадащата й се част от получена рента от отдаването
под наем на поземлен имот с идентификатор ***/номер по предходен план ***/
за периода от 2015г./2016г. до 2018г./2019г. стопански години включително,
ведно със законната лихва считано от 04.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Х.И.С. с ЕГН **********,*** да заплати по
сметка на РС – Д. държавна такса в размер на 247.90 лв./двеста
четиридесет и седем лева и деветдесет стотинки/, както и 5.00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС – Д. държавна такса в размер
на 49.58 лв./четиридесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС – Д. държавна такса в размер
на 49.58 лв./четиридесет и девет лева и петдесет и осем стотинки/,
както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.Б.С. с ЕГН **********,*** да
заплати по сметка на РС – Д. държавна такса в размер на 49.58 лв./четиридесет
и девет лева и петдесет и осем стотинки/, както и 5.00 лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Б.Б.С. с ЕГН **********,*** , да заплати в полза на
Държавата, по Бюджета на съдебната власт,
по сметката на Районен съд – Д., държавна
такса върху уважената част от исканията по сметки в размер от 36.22 лв./тридесет
и шест лева и двадесет и две стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН **********,***, да
заплати на Х.И.С. с ЕГН **********,*** , сумата от 23.63лв./двадесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/- за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.Б.С. с ЕГН **********,***, да
заплати на Х.И.С. с ЕГН **********,*** , сумата от 23.63лв./двадесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/- за разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Б.С. с ЕГН **********,*** , да
заплати на Х.И.С. с ЕГН **********,*** , сумата от 23.63лв./двадесет и три лева и шестдесет и три
стотинки/- за разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Силистра в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: