РЕШЕНИЕ
№ 1329
гр. Пловдив, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330109965 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от “Ти Би Ай Банк” ЕАД срещу М. И. Р., с която
са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 Търговски закон и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1023, 06 лева- главница,
дължима по Договор за потребителски кредит № ****************** от
************г.; сумата от 88, 46 лева- възнаградителна лихва, дължима за периода от
25.10.2019г. до 25.07.2020г.; сумата от 138, 34 лева- мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода 25.10.2019г.- 17.09.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда-
02.10.2020г. до окончателото й погашение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260513/ 05.10.2020г., по ч.гр.д.
№ 12653/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в.
Ищецът поддържа, че на *******г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М. И. Р. е
сключен Договор за потребителски кредит № *************, по силата на който
длъжникът е усвоил сума в общ размер от 1209, 59 лв. Към размера на посочената
сума, освен главница в размер на 1000 лв. е включена застрахователна премия в
размер от 79, 99 лв. и еднократна такса за оценка на риска, която е в размер от 129, 60
лв. Посочените такса и застрахователна премия се финансират от кредитора и
впоследствие се изплащат от длъжника, като стойността им е разсрочена в отделните
анюитетни вноски. Било договорено посочената обща сума да бъде изплатена от
длъжника на кредитора на 12 месечни вноски, ведно с възнаградителна лихва.
Длъжникът е преустановил плащанията си по кредитното правоотношение, като
всички вземания по договора са падежирали на дата **********г. Доколкото
паричното задължение не е изпълнено своевременно от длъжника, то за периода
1
25.10.2019г. до 17.09.2020г. се претндира и мораторна лихва. Предвид гореизложеното,
предявяват се процесните претенции. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Сочи, че е
преустановил плащанията по договора, тъй като здравословното му състояние е
влошено, не е в състояние да полага труд и не разполага с парични доходи. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна
следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Ти
Би Ай Банк” ЕАД и ответникът е възникнало правоотношение по повод на сключен
Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който на длъжника Р. е
предоставена сума в размер от 1000 лева /л.*- */, която е усвоена по банкова сметка на
ответника, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД ( чл. 7.2 от договора ). Ищецът- кредитор е
финансирал и застрахователна премия на ответника в общ размер от 79, 99лв.,
включваща покрития по клаузи „**********“ на стойност 39, 60 лв. и “***********“
на стойност 40, 39 лв. В чл. 7.1 от договора е посочено, че общата сума, която е
усвоена от потребителя- ответник е 1209, 59 лв., като съобразно обективирания в чл.
11.2 от договора погасителен план следва да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка
на стойност от 111, 16 лв. Крайният срок за погасяване на задълженията по договора за
кредит е ********г. ( към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда-
**********., всички вземания са падежирали ). Съобразно чл. 7.1 от договора,
длъжникът следва да заплати на кредитора и еднократна такса „оценка на риска“, която
възлиза на сума в размер от 129, 60 лв.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ / л. **- **/ се
установява, че отпуснатата по силата на процесния договор за кредит сума в размер от
1000 лв. е усвоена от длъжника на *******г. по посочена от него банкова сметка в „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД. Отразено е, че длъжникът е осъществил частични плащания по
договора, които са в общ размер от 222, 40 лв. В заключението е посочено и че на
*******г. ищецът е заплатил по сметка на застрахователя дължимата премия в размер
от 79.99 лв. по застрахователния договор за покритие по клаузи „*****************“
и “**************“.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ,
като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между
"Ти Би Ай Банк" ЕАД като заемодател и М. И. Р. като заемател, е възникнало
правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева.
Допълнително, ищецът и ответникът са постигнали съгласие кредиторът да финансира
заплащането на застрахователна премия в размер от 79, 99 лв. по сключен между
ответника и ЗК „Уника“ АД застрахователен договор, обективиран в застрахователна
полица № ************ / л. **- **/.
От заключението на вещото лице се установява, че отпуснатата сума в размер на
1000 лв. е усвоена от длъжника чрез превод по посочена от него банкова сметка, а
сумата от 79,99 лв., с която ищецът е финансирал застраховката, е преведена по
банкова сметка на застрахователя. Тоест, за съда не съществува съмнение, че
длъжникът е усвоил сума в общ размер от 1079, 99 лв.
Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на
2
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Същевременно, ответникът е физическо лица, което му придава качеството на
потребители на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само
общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и
особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит.
Освен по изрично възражение, съдът следи служебно за нищожност на договора
и когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на
представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с
добрите нрави – в тази връзка решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011
год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС ; 4.) е налице
неравноправна клауза.
Прочитът на съдържанието на процесния договор за кредит налага разбирането,
че същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 11 ЗПК- „Договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа по т. 7 - общия размер на кредита и
условията за усвояването му; по т. 10- годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин; по т. 11- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
На първо място, съдът счита за нужно да посочи, че кредиторът неправилно
отразява в чл. 7.1 от договора, че общият размер на кредита, усвоен от потребителя е в
размер от 1209, 59 лв. Съществен пропуск от страна на кредитора при изготвянето на
договора е, че не посочва какви компоненти се включват в сумата от 1209, 59 лв. По
този начин, кредиторът поставя в подчертана неяснота потребителя защо при чиста
стойност на предоставения финансов ресурс в размер от 1000 лв., усвоената сума е
посочено да е 1209, 59 лв. Осъществявайки съответна правно- аналитична дейност,
съдът достига до заключението, че в тази сума се включва главницата от 1000 лв.,
застрахователната премия от 79,99 лв. и таксата „оценка на риска“ в размер от 129, 60
лв. ( сборът от посочените величини е именно 1209, 59 лв. ). Подобна дейност обаче, не
е присъща за потребителя и именно предвид това, чл. 11, ал. 1, т. 7 Закон за
потребителския кредит изисква от кредитора ясно е и разбираемо да посочи не само
общия размер на кредита, но и условията за усвояването му (тоест, как се формира и
предоставя на потребителя сумата ). Съобразно изложеното, поведението на
кредитора е недобросъвестно, особено предвид факта, че кредиторът разсрочва
плащането на таксата „оценка на риска“, като при формирането на всяка анюитетната
вноска добавя и част от дължимата сума за посочената такса. Изложеното следва да се
окачестви като нелоялна и по –специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО ( директивата адресира
нелоялните търговски практики ), тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Отделно от гореизложеното, такса за „оценка на риска“ не следва да се събира от
3
кредитора, съответно да се включва при формирането на главното задължение по
договора, тъй като оценката на кредитния риск представлява присъща дейност на
кредитора. Последният по занятие предоставя кредитно финансиране, поради което
преценяването на платежоспособността на всеки длъжник е дейност, свързана с
основното му занимание и на основание чл. 10а, ал.1 ЗПК не следва да събира
допълните такси.
Гореизложеното поставя потребителя в неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Последното обстоятелство е особено значимо, тъй като в
процесния случай недобросъвестният подход на кредитора се явява и в директно
противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Кредиторът бланкетно е
посочил единствено крайния размер на ГПР, което на практика обуславя и
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали
те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Отделно от гореизложеното, към договора не е налице и ясен погасителен план,
което е в противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. В чл. 11.2 от договора са
посочени дванадесет анюитета ( всеки в размер от по 111, 16 лв. ), но не е отразено
как се формират същите. Тоест, неясно е каква част от посочената месечна вноска
представлява главница, лихва и такса „оценка на риска“ ( която съобразно чл. 7.1 от
договора, кредиторът разсрочва и прибавя към всяка погасителна вноска ). Предвид
това, неизяснено за потребителя остава и обстоятелството дали кредиторът спазва
разписаната в чл. 9.2 и чл. 9.3 от договора методика при формиране и изчисляване на
дължимата договорна лихва. Потребителят не би могъл да установи и кои пера от
кредита погасява с месечното внасяне на сумата в размер от 111, 16 лв.
С оглед приетите по-горе постановки съдът счита, че Договор за потребителски
кредит № *********** от *********г. на основание чл. 22, вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 7, т.
10 и т. 11 ЗПК е недействителен.
Съобразно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Следва да се посочи, че цитираният текст не
съставлява самостоятелен иск, който следва да бъде предявен в отделно производство,
а по- скоро е предвидена последица от прогласяването на недействителността на
правоотношението, по която съдът следва да се произнесе в същото производство. В
тази връзка, то законодателят е предвидил, че длъжникът ще следва да върне само
чистата стойност на получения финансов ресурс- доколкото в противен случай би се
стигнало до неоснователно обогатяване на длъжника (в тази насока е и актуалната
практика на Окръжен съд- Пловдив- Решение № 260570 от 18.12.2020 г. по в. гр. д. №
1603/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, Решение № 260498 от 08.12.2020 г. по в. гр. д.
№ 2513/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260464 от 03.12.2020 г. по в. гр.
д. № 2151 / 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, Решение № 260416 от 23.11.2020 г. по
в. гр. д. № 2269 / 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, и др.).
От материалите по делото и предвид дадените по- горе разяснения се установява,
че чистата стойност на усвоения от длъжника финансов ресурс възлиза на 1079, 99 лв. (
1000 лв. са преведени по банкова сметка на длъжника, а със сумата от 79,99 лв. е
финансирано сключването от страна на длъжника на договор за застраховка със ЗК
„Уника“ АД ). От заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза / л. **
/ се изяснява, че длъжникът е заплатил по недействителния договор сума в размер от
4
222, 40 лв. Както вече бе коментирано, след като договорът за потребителски кредит е
недействителен, то ответникът не дължи претендираните суми за възнаградителна и
мораторна лихва. Поради изложеното, заплатената сума от потребителя в размер от
222, 40 лв. следва да бъде насочена единствено за погасяване на дължимата по
договора главница. След като се съобрази заплатената сума в размер от 222, 40 лв., то
ответникът дължи на ищеца сумата от 857, 59 лв.- непогасена част от главница по
Договор за потребителски кредит № *************** от **********г. Върху
вземането за главница в размер от 857, 59 лв. се дължи законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда / 02.10.2020г. / до
окончателното й погашение.
Във връзка с възражението на ответника за наличие на застрахователен договор,
който покрива риска от неплатежоспособност, то съдът счита същото за неотносимо
към настоящия процес. Сключеният застрахователен договор е между ответника и ЗК
„Уника“ АД / л. **/, като дори и рискът от неплатежоспособност на ответника да е
покрит по силата на посоченото застрахователно правоотношение, то за кредитора не
съществува материално или процесуално задължение да насочи иска си първо срещу
застрахователя. Тоест, кредиторът- ищец сам преценява дали да потърси дължимите му
парични средства от длъжника по кредитното правоотношение или от застрахователя (
ако се приеме, че застрахователният договор покрива съответния риск ).
Съобразно гореизложеното, предявеният установителен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ се явява основателен за сумата от
857, 59 лв. и като такъв следва да бъде уважен. За разликата от посочената величина до
пълния претендиран размер от 1023, 06 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни претенциите с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 Търговски закон и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за сумата от 88, 46 лева – договорна лихва за периода от 25.10.2019 г. до
25.07.2019 г. и сумата от 138, 34 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 25.10.2019 г. до 17.09.2020 г.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца, съобразно уважената част от исковите претенции.
Представени са доказателства за общо сторени разноски в размер от 450 лв., като
съобразно уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 308, 77 лв. – сторени разноски в рамките на исковото и заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски и в полза на ответника,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции. Ответникът не е представил
доказателства за сторени разноски, поради което и такива не му се дължат.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. И. Р.,
ЕГН: ********** дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 Търговски закон сумата от 857, 59 лв.-
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *********** от
*********г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда (02.10.2020г.) до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница с правно основание
5
чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 Търговски закон за разликата от
857, 59 лв. до пълния претендиран размер от 1023, 06 лв.; иска с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 2 Търговски закон за сумата от 88, 46 лв.
– договорна лихва за периода от 25.10.2019 г. до 25.07.2020 г. и иска с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 138, 34 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 25.10.2019 г. до 17.09.2020г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
№ 260513/ 05.10.2020г., по ч.гр.д. № 12653/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр.
с-в.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН: ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 308, 77 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 12653/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, V- ти гр. с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________
6