РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210101031 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба подадена от П. Б. С., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. Б.........., чрез адвокат Г. М., със съдебен адрес: гр. Б.......срещу Л. К. К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б..........
С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника
Л. К. К., че П. Б. С., ЕГН ********** е собственик, въз основа на давностно владение,
продължено още от нейните родители, на поземлен имот с идентификатор 17405.46.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г...с ....., Община С..... Област Б........
одобрени със Заповед № РД- 18-496 от 24.07.2019 година на Изпълнителния директор на
АГКК, с номер по предходен план: 046001, с трайно предназначение на територията:
„земеделска“, с начин на трайно ползване: „нива“, категория на земята: 5, с площ 3266, 00
квадратни метра, с адрес на имота: село Г.........местност „Г..........- Д...... при граници (съседи):
имоти с идентификатори: 17405.46.230; 17405.46.3; 17405.46.220; 17405.46.2.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК се иска от съда да отмени Нотариален акт за
удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно
владение № 99, том I, рег. № 1200, дело № 91/2024 г. на нотариус ....К.... с район на действие
Районен съд - Б....... вписан в Регистъра на НК под №241.
Претендират се сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че след смъртта на бащата на ищцата Б.... през 1985 г.
процесния поземлен имот с идентификатор 17405.46.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Г.. с.... Община, Обла....... одобрени със Заповед № РД-18-
496 от 24.07.2019 година на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план:
046001, с трайно предназначение на територията: „земеделска с начин на трайно ползване:
„нива“, категория на земята: 5, с площ 3266,00 квадратни метра, с адрес на имота: село Г.....
местност „Г...., при граници (съседи): имоти е идентификатори: 17405.46.230; 17405.46.3;
17405.46.220; 17405.46.2, се е владял от П. С. и нейната майка. Сочи се, че от 1997 г. след
смъртта на нейната майка процесният имот се владее единствено от нея.
Твърди се, че с Удостоверение № 106/19.03.1984 г. е предоставено право на ползване
1
на имота, находящ се в землището на с. Г.... на бащата на ищцата - ....Б.П..А....като с
Решение на ПК № Д304 от 07.06.1999 г. за възстановяване правото на собственост в стари
реални граници, издаден от ОСЗГ — С........ се възстановява правото на собственост на
наследниците на П... А. П...който е дядо на ищцата и общ родоначалник. Сочи се, че
наличието на такова решение е показателно, че собствеността на процесния имот от
семейството на П. С. датира много назад във времето.
Твърди се, че през последните двадесет и седем години П. С. лично владее
поземления имот, както и изградената върху него вила, като периодично и редовно в
почивните дни, най-често в неделя ищцата и мъжът й посещават процесния имот, като
извършват различни действия по неговото стопанисване като: заковаване на врати, на дъски
по прозорците, тъй като вилата няма прозорци към настоящия период от време. Твърди се,
че много често със семейството си правят пикник в имота и барбекю на открито, както и се
сочи, че там оставят и личните си автомобили, тъй като от това място се твърди, че П. и
семейството й тръгват за походи, като редовно се разхождат около местността с цел
събиране на чай. Навежда се, че до преди няколко години имотът е бил заграден със стара
бодлива тел, като между теловете са допълвали с тръни, като през ранната пролет на 2020 г.
ищцата с недоумение е установила, че оградата е премахната, както и била премахната и
импровизираната дървена порта, през която са влизали в имота и която е служела за
възпиране на добитък, който да влиза.
Твърди се, че владението и стопанисването на имота в с. Г.... се осъществява
единствено от П. С. със знанието и без противопоставянето на нейните братя и братовчеди,
които според ищцата нямат интерес към този наследствен имот и устно са се договорили той
да се стопанисва и владее именно от нея.
Твърди се, че след издаването на Решение № Д304 на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ от 07.06.1999 г., с което решение е било възстановено правото на собственост на
наследниците на... . А. П..... за поземлен имот с идентификатор 17405.46.1 до момента на
предявяване на исковата молба, а именно повече от 25 години, владението върху имота не е
прекъсвано. Нещо повече се сочи, че в случая е налице и присъединяване на владение,
съгласно чл. 82 от ЗС.
Твърди се, че за собствеността са характерни три правомощия - владение, ползване и
разпореждане. Твърди се, че през последните двадесет и седем години ищцата си е служила
с имота, владеела го за себе си със знанието и съгласието на останалите наследници и
нееднократно е манифестирала собственост, като до момента никой друг освен нея не е
владял имота, както и никой не е имал претенции спрямо него.
От обективна страна се сочи, че ищцата лично е упражнявала фактическата власт
върху имота, а от субективна страна е налице намерението да се свои вещта, което се е
изразявало чрез различни действия /чрез извършване на ремонтни дейности на вилата,
попълването на дупките в оградата и охраната от селскостопански животни, оставяне на
личните автомобили в имота и др./, които фактически запълват според ищцата
съдържанието на правомощието на собственика. Наред с всичко изложено дотук се сочи, че
са налице и допълнителните признаци на владението - то е било непрекъснато, явно,
постоянно и спокойно, като не е налице каквото и да е противопоставяне от никого.
Твърди се, че считано от 1997 г. владението на имота от ищцата е постоянно,
изразяващо се в трайната воля да държи вещта за себе си; непрекъснато - не е отнемано от
никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и
явно. Твърди се, че до настоящия момент трети лица не са имали претенции към
собствеността на имота, както и никой не се е противопоставял на явното владение на
имота.
Навежда се, че за наличието на Нотариален акт за удостоверяване на правото на
собственост върху недвижим имот на основание давностно владение № 99, том I, рег. №
2
1200, дело № 91/2024 г. на нотариус И...... К.., с район на действие Районен съд - Б.... вписан
в Регистъра на НК под № 241 и вписването на Л. К. К.... в като собственик поземлен имот с
идентификатор 17405.46.1. ищцата разбрала след като е получила Уведомление с изх. № 24-
9382-22.03.2024 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Б....Сочи, че освен
наличието на нотариален акт, нейните племенници установили в интернет пространството,
че именно този имот е пуснат за продажба от ответната страна.
Твърди се, че ответникът на около километър от техния имот има имот, който се
използва като къща за гости. Сочи се, че ответната страна не е засичана да минава през
имота или да спира там. Твърди се, че до края на месец февруари 2024г. П. С. владее и
стопанисва имота без да подозира, че някой друг ще прояви претенции към собствеността на
имота. Твърди, че Л. К. никога преди издаване на нотариалния акт не е стопанисвал като
собственик процесния имот, не го е посещавал и не го е владял.
С Разпореждане № 1478/16.05.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпрати на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника Л. К. е връчено лично на същия на 21.05.2024
година.
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител-адвокат М.. Поддържа се подадената искова молба,
ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за доказаност и
основателност на иска, като се иска уважаването му. Претендират се сторените по делото
разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, се явява лично и с редовно
упълномощен процесуален представител-адвокат С., оспорва иска, не ангажира
доказателства. По същество изразява становище за недоказаност на предявения иск,
подробни съображения излага в писмени бележки.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 205/19.03.2024г. на община Симитли е,
че ищцата П. Б. С. е един от наследниците на П.. А.... П.....починал на..../под номер 6.4 от
удостоверението/, като е негова внучка, дъщеря на сина на П...Б.... П...А... починал на ....
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1411/01.04.2024г., издадено от Община Б..., че
Б... П..... А..... е оставил като наследници съпруга Н...А..починала 04.01.1997г., двама сина и
ищцата П. Б. С..
От Решение № Д304/07.06.1999г. на Поземлена комисия Симитли /сега ОСЗ С.../ е
видно, че на наследниците на П.. А... П... са възстановени в съществуващи /стари/ реални
граници недвижими имоти, сред които и нива от 3, 266 дка, пета категория, местност Г.....
имот № 046001 по картата на землището при съседи имот № 046002-пасище, мера на насл.
На Н..... Й...М.....№ 000230-полски път на Общината, № 000220-път II кл. На Държавна
собственост, № 046003-пасище, мера на Общински-неидентифицирани имоти. Видно от
отбелязването решението е влязло в сила на 03.12.2013г.
От представената по делото скица е видно, че същият към настоящият момент
представлява поземлен имот с идентификатор 17405.46.1 по кадастралната карта и
3
кадастралните регистри на село Г...с Е.. Община С... Област Б..... одобрени със Заповед №
РД- 18-496 от 24.07.2019 година на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по
предходен план: 046001, с трайно предназначение на територията: „земеделска“, с начин на
трайно ползване: „нива“, категория на земята: 5, с площ 3266, 00 квадратни метра, с адрес на
имота: село Г......местност „Г... при граници (съседи): имоти с идентификатори: 17405.46.230;
17405.46.3; 17405.46.220; 17405.46.2. В същата е отразен като собственик Л. К. К. на
основание нотариален акт № 102, том 2, рег. № 506/дело 228/05.04.2024г. –Служба по
вписванията.
Представеното Удостоверение № 156/19.03.1984г., с което на наследодателя на
ищцата е предоставен за ползване имот от 2 дка в землището на с. Г...... е неотносимо към
делото, доколкото касае имот, различен от процесния.
Видно от уведомление изх. № 24-9382/22.03.2024г. на СГКК Б.... със същото ищцата и
други наследници на Петър Попкочев са уведомени за извършено изменение на КР на
недвижимите имоти, касаещо процесния имот и изразяващо се във вписване на Л. К. К. като
собственик на същия на основание нотариален акт № 102, том 2, рег. № 506/дело
228/05.04.2024г. –Служба по вписванията.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелят Б..... Б... сочи, че живее в с. Градево, познава и двете
страни, като познава и брата на ищцата. Твърди, че имотът, за който спорят се намира на
вливането на Погорожка река, близо до пътя, като в него има къща. Заявява, че знае за
имота, тъй като имали намерение той и синът му да правят водноелектрическа централа, за
която тръбопровода трябвало да мине през няколко парцела и един от тях бил парцела на П.,
на покойния й брат и другия й брат. Подписали му право на преминаване преди повече от 10
години. Заявява, че в селото се знае, че имота и къщата са на П. и брат й, който е в чужбина.
Виждал е няколко пъти ищцата и съпругът й в имота, като не е виждал ответника в него.
Сочи, че къщата в него е около 40 кв., че е карабина, имало прозорци и врати, но последната
година 2024г. ги няма вече. Виждал е като минава покрай имота П. и съпруга й в двора да
работя, а колите им били паркирани до черния път. Сочи, че имотът се намира на около 300-
400 м. въздушно от имота, който стопанисва ответника.
Свидетелят В.......Ф.....сочи в показанията си, че живее в с. Г..... че е помагал на
бащата на ищцата при строежа на сградата в имота, който е около 2-3 дка. Твърди, че през
1982г. бил на втората плоча на вилата. Докато били живи родителите на ищцата те си го
владяли, а след това е виждал П., съпруга й и децата им, които си поддържали имота и то
наглеждали. Не знае някой да е оспорвал собствеността на имота на П.. Сочи, че цялото село
знаело, че имота е неин, баща й свирел на акордеон и там се събирали и веселили в имота.
Описва, че имота е от лявата страна на река Погорожка, под него е другата река Г....като
преди време от там минавал стария път, който и сега се ползва от хората, за да отидат до
земите си. Заявява още ,че имотът бил ограден с бодлива тел, но с годините всичко се е
разпаднало, П. си ходи на имота, който вътре е чист и тя го поддържа. Твърди, че не е
виждал в имота ответника, както и никой друг освен ищцата, съпруга й и децата им. Преди
една година е виждал ищцата в имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които не са противоречиви, основани са
на лични впечатления, като са дадени добросъвестно и не са опровергани.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост за признаване за
установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на процесния имот на основание
давностно владение – правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, искането за отмяна на
нотариалния акт по обстоятелствена проверка е с правно основание с чл.537, ал.2 от ГПК.
Искът е процесуално допустим – налице е активна и респ. пасивна процесуална
4
легитимация, достатъчно от твърденията на ищцата, че с ответната страна е налице спор
относно притежанието на субективното право на собственост по отношение на вещ.
С оглед на липсата на твърдения за това, че ответника осъществява владение на
имота то за ищцата е налице правен интерес да поддържат именно установителната форма
на защита, преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с вида на
засягане на правото, чиято защита се претендира.
По същество:
В тежест на ищцата е пълно и главно да установи осъществяването на придобивното
основание, което сочи. Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание
давностно владение, към което е присъединила и владението на своите родители.
За да се признае на едно физическо лице правото на изключителна собственост по
отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона установява, че претендиращият
следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на
конкретната вещ /согрus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост, както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по отношение
на претендиращото собствеността лице и то установени при едно пълно и пряко доказване в
хода на процеса, твърдението за изтекла придобивна давност на конкретен недвижим имот,
може да бъде уважено.
Владението се дефинира от чл. 68 ЗС като „упражняване фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи като своя лично или чрез други го“. Основните признаци на
владението са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна
вещ, като обективна възможност /факт/ за непосредствено въздействие върху вещта.
Субективният признак е характеристика на едно субективно/ лично/ поведение на
владелеца- да се държи вещта като своя - animus, animus domini, animus rem sibi habendi. Да
се държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че
той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказване, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се , че владелецът държи вещта като
своя, доколкото не се докаже, че я държи за другиго“. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, тази презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите лица,
които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си- т.е. презумпцията размества
тежестта на доказване, като се докаже, че владелецът е придобил фактическата власт на
правно основание, което изключва възможността той да държа вещта като своя-договор за
заем, влог и др. Тази презумпция се оборва, когато се установи, че вещта се държи на правно
основание (договор), т. е. за другиго (пряко доказване); ако се установи, че лицето не може
да държи вещта като своя (обратно доказване), ако владелецът не може да разбира смисъла и
значението на постъпките си, няма правно релевантна воля, призната от правото като годна
да поражда правно действие (т. е. лицето да не е малолетно, да не е поставено под пълно
запрещение, за разлика от непълнолетните или поставените под ограничено запрещение),
които могат да изразяват воля за своене.
Допълнителни признаци на владението, които не са нормативно установени, но са
приложими в практиката и пълно и главно следва да се установят от ищеца, който се
позовава на придобиване по давност са: Владението да е постоянно –т. е. фактическата власт
върху вещта да няма случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи вещта по
начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Да е непрекъснато – в смисъл да
не е било прекъсвано за период по-дълъг от 6 (шест) месеца – чл. 81 ЗС. Да е несъмнено – да
5
няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си.
Владението да е спокойно – такова е, когато не е установено с насилие. Докато има насилие,
владението е опорочено по отношение на лицето спрямо което се упражнява насилието и да
е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Освен владение, в чл. 68, ал. 2 от ЗС е дадена дефиниция и на понятието - държане -
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя, т. е. сочената
от законодателя разлика засяга субективния момент, субективното отношение по повод на
упражняваната фактическа власт на една вещ. Държателят държи вещта за владелеца или за
собственика. Държането се получава от владелеца или от носителя на вещното право по
силата на договор – за наем, за заем, за влог, превоз, консигнация, лизинг и др.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото безспорно се установи от събраните
по делото доказателства, че ищцата е придобила процесния имот на соченото основание.
На първо място се установи, че с Решение № Д304/07.06.1999г. на Поземлена комисия
С.... /сега ОСЗ С..... на наследниците на П..... А...... П.. са възстановени в съществуващи
/стари/ реални граници недвижими имоти, сред които и нива от 3, 266 дка, пета категория,
местност Г..........., имот № 046001 по картата на землището при съседи имот № 046002-
пасище, мера на насл. на Никола Й.ов Мутафчиев, № 000230-полски път на Общината, №
000220-път II кл. На Държавна собственост, № 046003-пасище, мера на Общински-
неидентифицирани имоти. Видно от отбелязването решението е влязло в сила на
03.12.2013г. Действително ищцата е сред наследниците на П....... но в случая същата се
позовава, че е придобила имота на основание давностно владение, което е започнало от
1997г. самостоятелно, с присъединяване на владението от нейните родители, владяли преди
това. В случая съдът намира, че ограничението, че не може да се придобива имот, който
подлежи на реституция не следва да се изследва, доколкото искът е предявен не срещу някои
от наследниците, а срещу трето лице, снабдило се с документ за собственост по
обстоятелствена проверка. Съгласно трайната съдебна практика, един имот може да бъде
обект на давностно владение едва след неговата реституция. Така и Решение
№547/12.01.2011г. на ВКС /същото, се позовава и на Решение №584/25.09.2009г. по гр.д.
№2949/2008г. на ВКС/. В тях е прието, че не може да бъде придобит по давност имот, за
който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Това
разбиране изхожда от заложения в закона принцип, че не тече давност срещу този, който не
може да се защити чрез иск, при което давностният срок за придобиване на имота, започва
да тече именно от момента на влизане в сила на решението за възстановяване на
собствеността. Следователно, е недопустимо давност да тече спрямо лице, което не
разполага с възможност да защити правата си по съдебен ред. Необходимостта от установява
по административен ред на правото на възстановяване на собствеността, както и на
определяне на реалните граници на имота, който следва да бъде възстановен, обуславя
извода, че едва от момента на издаване на окончателния индивидуален административен
акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на
собствеността, лица, може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. В
случая обаче давността не се противопоставя на заявилите възстановяване, а на трето лице.
От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като основани
на лични впечатления, допълващи се и неопровергани от други доказателства по делото, се
установи, че имотът се е владял от родителите на ищцата още от 1982г. Така в тази насока са
показанията на свидетелят Веселин Филимонов, от които се установи, че е помагал на
бащата на ищцата при строежа на сградата в имота, който е около 2-3 дка, че докато били
живи родителите на ищцата те си го владяли, а след това е виждал П., съпруга й и децата
им, които си поддържали имота и го наглеждали. Не знае някой да е оспорвал собствеността
6
на имота на П., цялото село знаело, че имота е неин, баща й свирел на акордеон и там се
събирали и веселили в имота. Свидетелят описва имота, като видно от показанията му
същият сочи, че се намира до път, което е в съответствие и със представената по делото
скица. Свидетеля Биров също описва имота, което съответства на скицата по делото.
Установи се, че преди повече от 10 години именно ищцата и братята й са му подписали като
собственици на имота разрешение за преминаване на тръбопровод през техния имот. И от
двамата свидетели се установи, че в имота са виждали единствено ищцата и нейния съпруг и
деца, като същата го е поддържала и наглеждала. Ищцата е установила самостоятелно
владение на имота от 1997г., след смъртта на майка й, като от този момент до предявяване
на исковата молба е изтекъл много повече от 10 годишен период, поради което същата е
придобила имота по давност.
Относно възраженията в хода по същество и в писмената защита на ответника следва
да се отбележи и следното. Видно от данните по делото ответникът не е подал отговор на
исковата молба, не е взел становище по иска до момента на устните състезания. Съобразно
трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, след като едно лице веднъж е
установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до доказване на
противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в
който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и
категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата
власт върху имота /решение №330/28.11.2011г. по гр. д. №1519/2010г. на ВКС/. В случая, от
свидетелските показания се установява, че ищцата е владяла имота спокойно, явно,
продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най- късно от 1997г. до датата
на предявяване на иска, поради което се налага изводът, че го е придобила по давност.
Ответника не е сторил възражения, нито е ангажирал доказателства да е прекъсвал по
някакъв начин това владение или да е осъществявал такова чрез други лица. Обстоятелството
дали ищцата е демонстрирала владение на имота по отношение на други сънаследници е
извън предмета на спора, тъй като подобно оспорване не е било въведено от
заинтересованите лица. Доколкото съдът не е бил сезиран с подобно възражение,
твърденията в писмената защита в тази насока са ирелевантни за настоящия спор, развиващ
се между ищцата и ответника, който не е техен правоприемник. Отделно от това, според
съдебната практика, при липсата на данни други лица да са отблъсвали владението,
установено от ищеца, респ. да са го отстранили от имота, по начин прекъсващ владението,
следва да се приеме, че фактическата власт върху имота е упражнявано непрекъснато от
ищеца за целия период /в този см. Решение № 16 от 7.02.2020 г. на ВКС по гр. д. №
1246/2019 г., I г. о., ГК/.
Доколкото ищцата е установила самостоятелна фактическа власт върху дворното
място при липса на правно основание за това към момента на установяването й, то по
отношение на намерението, с което тази фактическа власт е била упражнявана, приложение
следва да намери презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго /в този см. решение
№262 от 29.11.2011г. по гр. д. №342/2011г. на Второ ГО на ВКС, решение №45/16.03.2015г.
по гр. д. №6533/2014г. на Второ ГО на ВКС и др./. В горната насока и Решение №
559/02.10.2024г. по гр.д. № 608 по описа за 2024г. на ВКС I-во отделение.
По изложените съображения съдът приема, че въз основа на установената
самостоятелна фактическа власт от 1997г., упражнявана явно, необезпокоявано и
непрекъснато, ищцата е придобила по давност правото на собственост върху процесния
имот и се легитимира като негов собственик към датата на предявяване на иска, поради
което искът е основателен и следва да бъде уважен.
Относно направеното искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за
удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот на основание давностно
7
владение № 99, том I, рег. № 1200, дело № 91/2024 г. на нотариус И... К...с район на действие
Районен съд - Б......... вписан в Регистъра на НК под №241, съдът намира следното. Макар по
делото да не е представен същия, няма спор и се установява от уведомление изх. № 24-
9382/22.03.2024г. на СГКК Б.... и от приетата по делото скица, че ответникът е вписан в
кадастралните регистри като собственик на основание нотариален акт № 102, том 2, рег. №
506, дело 228 от 05.04.2024г. по описа на Служба по вписванията, който по описа на
Нотариус И......К.... е № 99, том I, рег. № 1200, дело № 91/2024 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. по тълкувателно дело № №3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, с констативния нотариален акт се установява право на собственост върху
недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с
участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието
на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост
в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на
собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи
несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е
по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
В случая съдът е уважил предявения иск и с оглед на това следва да бъде отменен
констативния нотариален акт.
Предвид изложеното на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменен
Нотариален акт за удостоверяване на правото на собственост върху недвижим имот на
основание давностно владение № 99, том I, рег. № 1200, дело № 91/2024 г. на нотариус Искра
Кутева, с район на действие Районен съд - Б.... вписан в Регистъра на НК под №241, с № 102,
том 2, рег. № 506, дело 228 от 05.04.2024г. по описа на Служба по вписванията.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК има само
ищцата. Видно от данните по делото същата е сторила разноски, както следва: 50, 00 лв.-
внесена държавна такса, 15, 00 лв. –за издаване на съдебни удостоверения и сумата от 2050,
00 заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представените по делото договори за
правна помощ. Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищцата сумата от
2115, 00 лв., представляваща сторени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.537, ал.2 от ГПК и
чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК по отношение на Л. К. К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б..... че ищцата П. Б. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б....ч със съдебен адрес: гр. Б..... е собственик на основание изтекла в
нейна полза придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор 17405.46.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Г.... с
...Община С... Област Б......одобрени със Заповед № РД- 18-496 от 24.07.2019 година на
Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: 046001, с трайно
предназначение на територията: „земеделска“, с начин на трайно ползване: „нива“,
8
категория на земята: 5, с площ 3266, 00 квадратни метра, с адрес на имота: село Г.... местност
„Г.... при граници (съседи): имоти с идентификатори: 17405.46.230; 17405.46.3; 17405.46.220;
17405.46.2.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ОТМЕНЯ издадения в полза на Л. К. К., с ЕГН
********** Нотариален акт за удостоверяване на правото на собственост върху недвижим
имот на основание давностно владение № 99, том I, рег. № 1200, дело № 91/2024 г. на
нотариус И..... К.... с район на действие Районен съд - Б....... вписан в Регистъра на НК под №
241, с № 102, том 2, рег. № 506, дело 228 от 05.04.2024г. по описа на Служба по вписванията.
ОСЪЖДА Л. К. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б..... ДА ЗАПЛАТИ НА
П. Б. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б...със съдебен адрес: ..гр. Б. сумата от
2115, 00 лв. /две хиляди сто и петнадесет лева/, представляваща сторени по делото
разноски.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Б......
пред ..... окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9