Решение по дело №170/2024 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1643
Дата: 17 май 2024 г.
Съдия: Михаил Русев
Дело: 20247240700170
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1643

Стара Загора, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20247240700170 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето /ЗЗ/.

Образувано е по жалба на Р. В. Г., в качеството му на законен наследник на А. Х. Б. срещу експертно решение №609 от 169/28.11.2023 год. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. С Решението е потвърдено експертно решение на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ ”Пловдив”АД, №0411 от зас. 062/20.04.2023 год., с което комисията не се е произнесла по наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата злополука и смъртта на пострадалия. В жалбата се твърди, че въпреки че не е извършена аутопсия на пострадалия, въз основа на изготвената медицинска документация, ТЕЛК са имали възможност да установят налице ли е причинно-следствена връзка между процесната трудова злополука и настъпилия летателен изход за пострадалия. При разглеждането на преписката, НЕЛК не е разгледала всички медицински документи, поради което е нарушен принципа на истинност заложен в разпоредбата на чл.7 от АПК. В тази връзка следвал извода за неправилност на решението на НЕЛК.

Ответникът - Национална експертна лекарска комисия, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но в депозираната писмена молба по делото, изразява становище за неоснователност на жалбата. Процедурата по издаването на оспореното решение е спазена, същото е постановено в изискуемата писмена форма и от надлежен орган. Не е спорно, че не е била извършена аутопсия на починалото лице, поради което и съгласно императивната норма на чл.66, ал.2 от НМЕ, ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по наличието на причинна връзка, но постановяват решение. Направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни Трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ“Пловдив“АД, Агенция за хора с увреждания гр. София, „ПИМК“ООД, ТП на НОИ гр. Пловдив, РДСП гр. Пловдив, не изразяват становище по подадената жалба

Административен съд Стара Загора като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред НЕЛК е образувано по жалба на Р. В. Г., в качеството му на законен наследник на А. Х. Б. срещу експертно решение на трети състав на ТЕЛК при УМБАЛ ”Пловдив”АД, №0411 от зас. 062/20.04.2023 год., с което комисията не се е произнесла по наличието на причинно-следствена връзка между трудовата злополука и настъпилия летателен изход на Б.. С жалбата решението на ТЕЛК е оспорено именно в тази част - относно липсата на произнасяне относно причинната връзка.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи:

Решението е връчено на пълномощника на жалбоподателя на 08.12.2023 год., а жалбата е депозирана в НЕЛК на 20.12.2023 год. с вх.№АС-248, поради което съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на оспорване. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.103, ал.4 от Закона за здравето във връзка с чл.106, ал.2 от същия нормативен акт.

Решението на НЕЛК - Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ е постановено от компетентен административен орган, при спазване императивната разпоредба на чл.49, ал.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, в установената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила и материалния закон и целта на закона. Същото е подписано от специализиран състав на НЕЛК, в който са включени лекари с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 год. трудов стаж по медицина, при спазване разпоредбата на чл.18, ал.3-4 и чл.19 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Съгласно чл.66, ал.1 от НМЕ, при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят само по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията, а според ал. 2 - при липса на протокол от аутопсията ТЕЛК и НЕЛК не се произнасят по причинна връзка, но постановяват експертно решение. В процесния случай ТЕЛК е издала експертно решение, с което не се произнася по съществото на въпроса, с който е сезирана – налице ли или не такава комплексна причинна връзка именно поради липсата на протокол за проведена аутопсия на починалото лице.

В конкретния случай за настъпилата смърт на лицето в Република България не е съставен протокол за аутопсия, а е издаден само акт за смърт. Всъщност това обстоятелство не е спорно между страните, тъй като в даденото обяснение на жалбоподателя в производството пред ТП на НОИ за станалата трудова злополука, същият декларира, че аутопсия не е правена.

При така изложеното следва да се приеме, че с оглед нормативната забрана в чл.66, ал.2 от НМЕ, ТЕЛК е решила да не се произнесе относно причинната връзка, което решение е правилно с оглед правилното приложение и забраната по чл.66, ал.2 от НМЕ. В този смисъл като е потвърдила решението без да се произнася по причинната връзка, НЕЛК също е постановила законосъобразно решение, в съответствие с цитираната нормативна забрана.

За жалбодателя обаче следва да се отбележи, че въпреки това не е налице пречка в евентуално бъдещо производство да се установи дали злополуката е трудова или не. Това установяване явно не може да бъде извършено от ТЕЛК поради забраната на чл.66, ал.2 от НМЕ, нито от длъжностното лице по чл.60 от КСО, което няма самостоятелни правомощия по определяне на причинна връзка предвид разпоредбите на чл.60, ал.1 и ал.2 от КСО и НУРРОТЗ. Причинната връзка или липсата на такава обаче не може да остане неизследвана по съществото си. Водещ принцип в уредбата на трудовите злополуки е установяването им – чрез разследване, проверка на всеки един от елементите на състава на чл.55, ал.1 от КСО, което при наличие на декларирана трудова злополука е процесуално задължение на териториалните органи на НОИ. В обратния случай означава да се приеме, че неизвършването на едно действие – аутопсия на починалия /без значение от причината за това/ преклудира изначално възможността настъпилото увреждане да бъде прието за трудова злополука, дори и да са налице предпоставките за това, което противоречи на нормативния акт от най-висока степен – КСО, който е категорично ясен – налице ли са предпоставките по чл.55, ал.1 от КСО – злополуката е трудова, не са ли налице – не е такава. В случая законовата празнота следва да бъде отстранена от горестоящия административен орган при евентуалното обжалване на разпореждането на длъжностното лице по чл.60 от КСО. При липса на специални правила в чл.117 от КСО при разглеждане на жалбата горестоящият административен орган разглежда жалбата по реда на глава шеста АПК. При сложност от фактическа и правна страна, както очевидно е в случая, следва да бъде назначена комисия по реда на чл.94 от АПК, така че да бъде отговорено на спорния и релевантен въпрос налице ли са предпоставките по чл.55, ал.1 от КСО, вкл. функционална и причинна връзка. Спрямо горестоящия административен орган – Директор на ТП на НОИ не е приложимо задължението за издаване на разпореждане само въз основа на решение на органите на експертизата по работоспособността. Законодателят е въвел това изискване спрямо длъжностното лице по чл. 60 КСО, тъй като при нетравматичните злополуки следва да бъдат изследвани множество фактори и обстоятелства, следва да се използват специални знания относно това налице ли е функционална връзка, нещо което органът самостоятелно не може да извърши. Горестоящият орган обаче има възможност да използва повече процесуални способи за събиране на доказателства и за изясняване на казуса. Липсата на положително решение на ТЕЛК относно причинната връзка не може и не следва да доведе до неизясняване на обективната истина при спазване на принципите на истинност и служебно начало. Съгласно чл.97 от АПК и чл.117, ал.3, изр.2 от КСО горестоящият орган може да се произнася по съществото на спора. Ето защо същият следва в едно бъдещо производство да извърши действия по изясняване на обективната истина чрез събиране на доказателства и доказателствени средства относно наличието на функционална и причинна връзка, като прояви процесуална активност и събира всякакви доказателства, вкл. и чрез назначаване на комплексна медицинска експертиза, за да се произнесе по поставения пред него въпрос.

С оглед на особения характер на регулираните обществени отношения и тяхната значимост, свързана със здравето на гражданите, законодателят е предвидил строго регламентирана процедура, намерила подробна регламентация в НМЕ и ПУОРОМЕРКМЕ. В тези два подзаконови нормативни акта, е посочена точно процедурата по установяването на ТНР, като и двата органа /ТЕЛК и НЕЛК/, действат в условията на обвързана компетентност. При наличието на определени законови предпоставки, органът има конкретно поведение, посочено в правилника и наредбата.

Предвид гореизложеното решението на НЕЛК, като издадено от компетентен орган и при спазване на установената форма, административнопроизводствените правила и материалния закон, и съобразено с целта на закона се явява законосъобразно и следва да се потвърди. Жалбата, като неоснователна, следва да се отхвърли.

По делото е направено искане и от двете страни за присъждане на разноски, като с оглед неоснователността на жалбата, такива следва да се присъдят в полза на ответника по делото в размер 100.00 лв., за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт. Възнаграждението е определено в съответствие с чл.27в от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл.173, ал.2 и чл.143, ал.3 АПК, Административен съд – Стара Загора, шести състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. В. Г., в качеството му на законен наследник на А. Х. Б. от с. Карлово, срещу експертно решение №609 от зас. 169/28.11.2023 год. на Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. В. Г., [ЕГН] да заплати на НЕЛК гр. София разноски в размер на 100.00 /сто/ лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му на страните.

Съдия: