Решение по дело №12807/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 657

гр. Варна, 13.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12807 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Р.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** чрез пълномощника му адв.Ц.Д. – АК Варна срещу „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество:

сумата от 5079.28 лв. /пет хиляди седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Р.С.Д..

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия доставяна му от ответното дружество в обект находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

При заплащане на ежемесечните си задължения към ответното дружество, ищецът установил, че има начислена сума в размер на 5079.28 лева. При посещение в център за обслужване на клиенти на ищеца било обяснено, че сумата е начислена въз основа на представени от електроразпределителното дружество „Е.С.“ АД документи, като корекцията била извършена на годно правно основание. Ищецът не бил съгласен с начислената сума и депозирал възражение на ***г. против процесната фактура на стойност 5079.28 лева до ответното дружество, но не получил отговор на депозираното възражение. Тъй като с оглед падежа за плащане на фактурата и вече изпратено до ищеца едностранно предупреждение, че ако не се заплати процесната сума, ще му бъде преустановено електрозахранването, то за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иск, с който да бъде разрешен наличния между страните спор относно дължимостта на процесната сума.

Ищецът твърди, че в процесния период и през служебно определения период не е потребена начислената ел. енергия, поради което и процесната сума не се дължала на ответника. Изцяло се оспорват документите, въз основа на които е начислена сумата и правилността на приложената методика.

На самата проверка и демонтаж на средството за търговско измерване не присъствал ищеца или негов представител. Абоната не бил търсен за съдействие за проверката, а посочените свидетели били срещнати пред входната врата на жилищната сграда, като им бил връчен протокол за подпис, след като електромера е бил демонтиран. На ищеца не било връчено своевременно копие от протокола за проверката в сроковете предвидени в Общите условия на ЕРПС. Проверката била извършена в нарушение на всички законови и подзаконови нормативни актове, както и в нарушение на задължението по Директива 2006/32/ЕО сметките въз основа на действително потребление да се изготвят толкова често, че да позволяват на потребителите да контролират консумацията си на енергия.

В евентуалност дори и да имало неизправност върху точността на измерване на обслужващите абоната измервателни системи и свързващите ги електрически инсталации, то можело да се предполага, че тя е възникнала по време на проверката на ***г. Задължението да поддържа тези системи в изправност и да гарантира точното измерване на доставяната до границата на имота на потребителя ел. енергия било единствено за собственика на цялата електрическа мрежа „ЕРПС“ АД.

Липсвало доказателства, от които да се установи вина на абоната – процесния електромер да е бил манипулиран или върху него да е оказано нерегламентирано вмешателство от потребителя или друго лице с негово знание и поради това  да не е отчитано цялото количество ел. енергия преминаваща през него. Абоната не притежавал софтуер, с който да има възможност да чете какви количества ел. енергия има записани в паметта на електромера, което при наличие на невидими регистри на електромера това било в нарушение на задължението по чл.10, ал.1 ПИКЕЕ за осигуряване на възможност на потребителя за достъп до показанията на визуализираните регистри на средствата за търговско измерване в съответствие с избраната от страната тарифност на измерване. Наличието на така наречените скрити или невидими регистри на електромера било в противоречие и с чл.662 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Действащите към момента на проверката Общи условия на ответното дружество и на „ЕРПС“ АД допускали  възможност сметката на абоната да бъде завишена едностранно въз основа на количество ел. енергия, което не е реално доставено и потребено, а предполагаемо доставено, поради което и се явявали неравноправни по смисъла на чл.143, т.14 ЗЗП.

Ищецът моли за уважаване на исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.

Не оспорва, че ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел. енергия, че е извършена техническа проверка на изправността на средството за търговско измерване и резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Поддържа, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия. Процесното количество ел. енергия било реално доставено и консумирано от абоната и последния дължал заплащането на цената му. В случая не било налице служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а реално потребено количество ел. енергия, което било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не било фактурирано. Процесната фактура била издадена след остойностяване по цени за технологични разходи  на електроенергия, която реално била доставена на ищеца и отчетена от процесния електромер.

Моли за отхвърляне на иска, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че ищцата е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***.

От представено от ответника надлежно заверено копие от констативен протокол № *** се установява, че на ***г. служители на „Е.С.“ АД са извършили проверка на измервателната система в обекта на потребление на ищеца. При проверката е констатирано наличието на запис в невизуализиран на дисплея на електромера регистър 1.8.3 – 26048 кВтч. Средството за търговско измерване е демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, запечатано и изпратено за проверка в БИМ. Проверката е извършена в присъствието на двама свидетели – М.М.Д. и С.П.К. /л.23-24/.

В седмодневен срок от извършване на техническата проверка процесния електромер е изпратен за метрологична проверка в Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Русе. За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен протокол №***г., в който е отразено, че е установена  намеса в тарифната схема на електромера и наличието на регистрирана енергия в тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия. При извършената метрологична проверка не е установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера /л.25-26/.

Със становище от ***г. изготвеното от специалист „ЕК“ при „Е.С.“ АД, въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия в размер на 26048 кВтч, от които 5995 кВтч за периода от ***г. до ***г. и 20053 кВтч за периода от ***г. до ***г. по клиентския и абонатния номер водени на ищеца. В същото е посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерно прочитане на съхранената в паметта на електромера информация /л.27/.

По делото липсват доказателства действително да е извършвано софтуерно прочитане на паметта на електромера и как точно е извършено определянето на допълнителното количество електроенергия, която да се начисли и периодите за това.

От представен с исковата молба протокол № ***г. се установява, че на посочената дата на обекта на потребление на ищеца е монтиран електромер № *** с нулеви показания по визуализираните на дисплея тарифи. Протокола е съставен и подписан от служители на „Е.М.“ /л.38/.

Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество ел. енергия като е  издало фактура № ***г. за сумата от 5079.28 лева, с получател ищеца Р.С.Д. /л.28-29/.

Ищецът е уведомен за извършената проверка, резултатите от същата и за допълнително начисленото количество ел. енергия с писма с изх. № ***г. /л.34-37/.

По делото са ангажирани специални знания посредством назначена съдебна електротехническа експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г. и е подлежал на повторна метрологична проверка през 2021г., т.е. метрологичната годност на електромера не е изтекла към момента на демонтирането му от обекта на потребление на ищеца. Наличието на показания в регистър 1.8.3 означавало, че посоченото количество ел. енергия действително е преминало през електромера и е потребено. Електромерът бил монтиран нов и с нулеви показатели. Не се установявало в кой момент е започнало вмешателството и в коя часова зона. Налице било неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по-точно в тарифната схема /л.49-52/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени от ищеца отрицателен установителен иск. Исковата претенция се явява процесуално допустима и при наличие на правен интерес у ищеца, тъй като същият е потребител на доставяна от ответното дружество електроенергия и последното претендира от ищеца заплащане на процесната сума като стойност на доставена, но неотчетена и незаплатена стойност на потребена ел. енергия.

В тежест на ответника по предявения иск бе да установи при условията на пълно и главно доказване процесното количество ел. енергия реално е доставено в обекта на потребление на ищеца за процесния период и е отчетено от метрологично годно средство за търговско измерване.

Поради спецификата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).

В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за потребителите на електроенергия.

С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения в общите условия начин.

Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5 - членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г., с изключение на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ. Тези норми също са отменени по-късно с Решение № 13691/08.11.2018г. по адм. д. № 4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018г.

На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на ***г., след тяхната отмяна.

Доколкото липсва изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено.

За установяване на релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.

На следващо място от събраните по делото доказателства не се установи твърдяното от ответника основание за процесното вземане - претендираното количество електроенергия реално да е доставено на абоната. Наличието на количество ел. енергия в невизуализиран на екрана на електромера регистър само по себе си не установява, че тази енергия е доставена на абоната. Вписването на допълнителното количество електроенергия констатирано при извършената проверка и определянето на произволен срок за начисляване на допълнителното количество ел. енергия не доказват, че посоченото в становището количество ел.енергия действително е доставено на абоната, още по-малко  в посочения в справката период. Не е установена грешка при отчитането и кога е възникнала същата, а констатацията е за извършено софтуерно манипулиране на показанията на електромера, което може да е извършено и преди монтирането на електромера на обекта на абоната. При извършване на софтуерно манипулиране на показанията на електромера е възможно и еднократно въвеждане на такива показания в регистрите на електромера.

По изложените съображения съдът намира, че ответникът не успя да докаже при условията на пълно и главно доказване основанието, на което претендира процесната сума от ищеца, поради което и исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 908.20 лева, съобразно представения списък на разноските. Разноските в посоченият размер  следва да се възложат в тежест на ответника.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 5079.28 лв. /пет хиляди седемдесет и девет лева и двадесет и осем стотинки/, претендирана от ответното дружество като цена на консумирана ел. енергия за периода от ***г. до ***г. в обект на потребление находящ се в гр.***, отчитан по абонатен номер *** и клиентски номер ***, за която сума ответното дружество е издало фактура № ***г. с получател Р.С.Д..

 

ОСЪЖДА „Е.П.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С.Д., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 908.20 лв. /деветстотин и осем лева и двадесет стотинки/ представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: