РЕШЕНИЕ
№ 1993
гр. Варна, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20213110104077 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образува по искова молба от АТ. ХР. Г., ЕГН
**********, със съдебен адрес:**, адвокат Б.Ц. Ц. против „Е. – П. П." АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано съвместно от П. С. С. и Д. К. Д.
С исковата молба е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът
няма парично задължение към ответника в размер на сумата от 1846,15 лв., за доставена и
използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от 11.03.2011г., както и сумата от
1870лв., представляваща обезщетение за просрочие на посочената главница за периода
01.04.2011г. - 19.03.2021г.; сумата от 1876, 69 лв., за доставена и използвана ел. енергия, за
която е издадена фактура от 08.12.2011г., както и сумата от 1762,90 лв.,представляваща
обезщетение за просрочие на посочената главница за периода 29.12.2011г. - 19.03.2021г.
Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Със заповед № 3/19.01.1988г. на директора на „Х.", гр. Д., на осн. чл. 3 от ЗНО /отм./
и чл. 36, 37 и 38 от Правилника за прилагането му, ищецът е настанен във ведомствено
жилище - апартамент № 57, находящо се в гр. Варна, кв. „Владиславово“, бл. № 2, вх. 2, ет.
3. Настаняването се извършва на мястото на ползвалият го до тогава Ганчо Василев
Василев.
На 18.12.1990г. с договор № 17270, сключен между ищеца и председателя на ИК на
Общинския народен съвет - Варна, придобива собствеността на жилището, в което по-рано е
настанен, по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./.
1
Считано от тази дата, до настоящия момент, в качеството му на собственик на
посочения недвижим имот, ищецът се е явявал потребител за доставяната в жилището
електрическа енергия. Независимо от това обстоятелство, не подава изрична молба до
доставчика, за промяна на абонаментния номер, като използва този на Ганчо Василев
Василев - **********.
През месец февруари 2021г., за него се открива възможност да отчужди жилището,
поради което се налага да провери наличните задължения,свързани с ползването му, тъй
като от 2011г. не живее в него.В тази връзка се оказва, че дружеството ответник, е издало
две фактури от 11.03.2011г. на стойност 1 846,15 лв. и от 08.12.2011г. на стойност 1
876.69лв. сумите, по които не са погасени.
От придобиването на жилището, като титуляр на правото на собственост винаги е
изплащал по чужд абонаментен номер, сметките за използваната ел. енергия. В този смисъл,
съдебната практика е константна - че когато между две страни съществуват трайни
правоотношения, в настоящия случай търговски, е налице валиден договор.Следователно,
между ищеца и ответното дружество действа правоотношение по доставка и използване на
ел. енергия.В тази връзка, за него е налице правен интерес да заяви, че не дължи сумите по
посочените фактури, основанието на които не може да се установи от документите, но и не
се посочва от ответника при проверка на място.Заявява, че нито е използвал ел. енергия на
стойност, посочена в цитираните фактури, нито е извършвал нарушения на
правоотношението, които могат да доведат до начисляване на обезщетения за причинените
на доставчика вреди.Не е ползвал ел. енергия, която не е могла да бъде отчетена от
устройството за търговско измерване - електромер, поради причини, че същият е отчитал
неточно или не е бил в изправност.
От друга страна, дори да се приеме, че сумите по посочените фактури,почиват на
годно за претендирането им, респективно за изпълнението им, правно основание, тъй като
вземанията са периодични - чл. 111, б. „В", предложение последно от ЗЗД и не са
осъществени действия, които да прекъсват давността, то тези задължения се явяват погасени
по давност с изтичането на три годишен срок. Нещо повече, дори да се приеме, че за сумите
има издадено изпълнително основание, факт, който не му е известен,то те се явяват погасени
по давност с изтичане на общия давностен срок -5г.,чл. 110 от ЗЗД, който също не е
прекъсван.
При проверката на място при ответника, се оказва, също така, че начисленото
обезщетение за просрочие на сумата по първата фактура за периода 01.04.2011г. -
19.03.2021г. е в размер от 1874, 17 лв., а по втората фактура за периода 29.12.2011г. -
19.03.2021г. - е в размер от 1762, 90 лв.Началото на периода е съобразено с деня, следващ
деня на падежите на вземанията.
В тази връзка казаното за главниците, в частност, недължимостта на задълженията,
поради липса на главни задължения, съответно – погасяването им по давност, се отнася и за
акцесорните задължения.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в рамките на срока по чл. 131
от ГПК, ответникът депозира отговор.
Намира исковете за недопустими, тъй като задължено лице по горепосоченаите
фактури е лицето Г. В. В., а не АТ. ХР. Г..
В Констативен протокол № 26111/08.03.2011 г. и в Констативен протокол
№43528/02.12.2011г. е обективирано извършено демонтиране на СТИ. Констативните
протоколи са съставени на името на титуляра на партидата Ганчо Василев Василев,
клиентски №* и абонатен №*.
Издадени са справка № 20359 / 07.12.2011 г. и справка №15157 /10.03.2011 г. за
корекция при неточно измерване на електрическата енергия на абоната В., с клиентски № *и
2
абонатен №*.Корекцията е извършена в съответствие с чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
В тази връзка „Е О. Б. П." АД е издало корекционни фактури с №**********/11.03.2011 г. и
№**********/08.12.2011 г. на вписания към този момент титуляр на партидата Г. В. В., с
когото дружеството е в договорни отношения.
Видно от представените с исковата молба Заповед за настаняване № 3/19.01.1988 г. и
Договор № 17270/18.12.1990 г., сключен на основание Наредба за държавните имоти,
ищецът е ползвал, а в последствие и придобил имота, в който се доставя и потребява
начислената електроенергия, като не е предприел никакви действия за встъпване в
договорни отношения с ответното дружество.
Едва на 16.03.2021 г. в офис на „Е.-П. П." АД е входирано Заявление №5696578 за
продажба на електрическа енергия от „Е.-П. Пр." АД при Общи условия от лицето Н. Н.
А.,придобил собствеността от ищеца АТ. ХР. Г. по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № *, том *, рег. № *, дело № *от 2021 г., вписан в СВ при АВ под вх.рег.
№ *от 09.03.2021 г., акт №*, том *, дело */2021 г.
По тази причина всички документи са издадени на титуляра на партидата Г. В. В. и
не е възможно да се префактурират сумите по издадените корекционни фактури на името на
ищеца АТ. ХР. Г., като титуляр на партидата. Отделно от това Общите условия
представляват договор между страните и нямат обратна сила, а действат занапред. С
подаването на заявление до „Е.-П. П." АД се изразява воля за сключване на договор, поради
което едва след това новият клиент може да бъде обвързан от Общите условия и да има
правата и задълженията, уредени в тях.
С оглед горното, не следва издадените фактури да се префактурират на името на
ищеца, защото към датата на издаването им „Е.-П. П." АД не е било в договорни отношения
с него, а с лицето Г. В. В. Фактурата не е издадена въз основа на реален отчет, а на
основание съставен от „Е.-П. М. " АД констативен протокол и Справка за корекция при
неточно измерване на електрическа енергия.
Крайният снабдител "Е. - П. П." АД не би могъл да знае каква е актуалната
собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото
да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица
(чл.11 и 12 от ОУ на "Е. - п. П." АД). Именно затова е предвидено задължението по чл. 17,
т.З от ОУ на "Е.-П. П." АД за лицата,които поради наследяване, промяна в собствеността на
обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за
снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване
на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като
представят съответните документи удостоверяващи това.
В този смисъл към датата на установяване на неизмерването с демонтираните СТИ,
ищецът АТ. ХР. Г. не е бил в договорни отношения с „Е.-П. П. " АД и не би могло на негово
име да бъдат издавани документи.
Както към момента на извършване на проверката, така и към момента на съставяне
на процесиите фактури, между „Е.-П. П." АД и АТ. ХР. Г. с ЕГН ********** липсва изобщо
облигационно правоотношение и съответно потребени услуги.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на отрицателен
установителен иск е наличието на правен интерес, който се обуславя от съществуването на
правен спор.
В конкретния случай липсва правен спор между АТ. ХР. Г. с ЕГН ********** и
"Е.-П. П." АД, относно следните суми: 1846,15 лв. по фактура №********** от 11.03.2011 г.
и 1876,69 лв. по фактура №********** от 08.12.2011 г.
Ищецът не установява активната си материалноправна легитимация, която е
3
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното възникване на правото на иск. За ищеца
не е налице правен интерес от водене на иска, тъй като не е нарушено негово право. В
случай, че съдът приеме, че исковете са процесуално допустими изразява следното
становище досежно тяхната основателност:
Предявените искове са изцяло неоснователни.
Налице е правно основание за възникването на оспорваното материално право -
предмет на отрицателните установителни искове, а именно вземането на „Е. -П. П." АД за
потребена електрическа енергия на стойност 1846,15лв., конкретизирано по размер с
фактура №********** от 11.03.2011г. и на стойност 1876,69 лв., конкретизирано по размер с
фактура №********** от 08.12.2011 г.
Процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната
електрическа енергия в размер се дължи от ищеца на основание чл.38, ал.3,т. 3 от ОУ на
ДПЕЕЕМ.
Възражения срещу иска и обстоятелства, на които те се основават.
Процесните фактури са издадени на името на Ганчо Василев Василев, но: Към
момента на извършване на проверките /08.03.2011 г. и 02.12.2011 г./ в системата на „Е ОН
България Мрежи" АД титуляр на процесната партида за имот, находящ се в гр. Варна, кв.
„Владислав Варненчик" бл. 2, вх. 2ап. 57, с абонатен №********** и клиентски
№********** е лицето Василев.
Съставени са Констативен протокол №43528/02.12.2011г. и Констативен протокол
№26111/08.03.2011 г., издадени от ЕПРМ.Издадени са справка №20359/07.12.2011 г. и
справка №15157/10.03.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическата енергия
на абоната Василев, с клиентски №*и абонатен №*.
В тази връзка „Е ОН Б. П." АД е издало корекционни фактури с
№**********/11.03.2011 г. и №**********/08.12.2011 г. на вписания към този момент
титуляр на партидата Г. В. В., с когото дружеството е в договорни отношения.
Ответното дружество изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и
точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в процесния имот.
След закупуване на процесния обект, находящ се в ** ищецът не е изпълнил
задължението си и не е предприел своевременни действия за встъпване в договорни
отношения с ответното дружество.
На 16.03.2021г. е депозирано Заявление №5696578 за продажба на електрическа
енергия от „Е. П.-П." АД при Общи условия от лицето Н. Н. А., закупил от ищеца АТ. ХР. Г.
процесния имот, с адрес на потребление в **.
Крайният снабдител "Е. П.-П." АД не би могъл да знае каква е актуалната
собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото
да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица
(чл.11 и 12 от ОУ на "Е. - п. П." АД).
Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Е.-П. П." АД за
лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно
основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на
електроенергия за даден обект, в 30 -дневен срок от настъпване на съответното основание да
уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните
документи удостоверяващи това.
Ответникът изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява непрекъснато
4
необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в **, с абонатен №*и
клиентски №*.
Извършените на 08.03.2011 г. и на 02.12.2011 г. технически проверки на
измервателната система в обекта от служители на "Е.О. Б. М." АД, са осъществени в
присъствието на свидетелите Д. С. М. и К. Н. Н., които не са служители на ответното
дружество. Дружеството няма вменено от закон или от ОУ на ДПЕЕЕМ задължение
предварително да известява потребителите за проверките, които извършва, реализирайки
правата си на собственик, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило усилията по
предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните системи и
средствата за търговско измерване.
На средствата за търговско измерване се извършват първоначална и последващи
проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Дружеството
следи за техническото състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка
е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната.
При проверката, осъществена на 08.03.2011 г. се установява, че електромер с
фабричен № 33396899 е изключен за неплатени сметки, но изходящият кабел от
електромера е прикачен за прекъсвач AR63A, преди електромера, като по този начин
абонатът ползва електрическа енергия без същата да се отчита от СТИ. Процесният
електромер е оставен без напрежение. Проверката е извършена в отсъствието на абоната, но
в присъствието на свидетеля Даниела Стоянова Михалева.
При проверката, осъществена на 02.12.2011 г. се установява, че електромер с
фабричен № 33396893 е изключен за неплатени сметки, но изходящият фазов проводник
към апартамента е монтиран на АП63А, преди електромера, изходящият проводник е със
сечение 6 мм2, като по този начин консумираната електрическа енергия не минава през СТИ
и не се отчита.
Процесният електромер е оставен без напрежение. Проверката е извършена в
отсъствието на абоната, но в присъствието на свидетеля К. Н. Н.
Констативните протоколи за техническа проверка отразяват действителното
фактическо положение, като същите са подписани от независими свидетели. Извършените
проверки на електромер с фабр.№33396893 и на електромер с фабр.№ 33396899, на тяхната
цялост и функционалност, притежават съответната юридическа стойност. Безспорно в имота
е консумирана електрическа енергия, която не е заплатена. Ако абонатът е потребил
електрическа енергия, той дължи заплащането му по силата на договорната връзка.
На 10.03.2011 г. и на 07.12.2011 г. „Е.О. Б. П." АД издава Справка №15157/10.03.2011
г. и Справка №20359/07.12.2011 г. за корекция при неточно измерване на електрическа
енергия. Корекцията е извършена в съответствие с чл. 38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
С писма от "Е.О. Б. П." АД (изх. №534424/11.03.2011г. и изх. №884443/08.12.2011 г.)
са приложени справки № 15157/10.03.2011г. и № 20359/07.12.2011 г. за корекция на
количеството потребена енергия в резултат на констатирано неточно измерване на
електрическата енергия в обекта и фактури.
В случай, че съдът счете неприложимост на посочените разпоредби към конкретната
хипотеза, моли да отхвърли иска на основание чл. 183 ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от
абоната по силата на установена между страните облигация по покупко-продажба на ел.
енергия, в който смисъл е и Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. дело №
4160/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.
След настъпване изискуемостта на задължението по процесната фактура, същото не е
5
заплатено до настоящия момент. Предвид гореизложеното моли съда да прекрати
производството по гр.д. № 4077/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, 16 състав,
поради недопустимост на исковете, с които съда е сезиран.
В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че са налице всички процесуални
предпоставките за допустимост на предявените искови претенции, то моли да постанови
решение по гр.д. №4077/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Варна, с което да отхвърли
предявените от АТ. ХР. Г. с ЕГН ********** срещу „Е. П.-П." АД, като неоснователни и
недоказани.
Моли да му бъдат присъдите сторените в производството съдебно - деловодни
разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание исковете се поддържат , като процесуалния представител на
ищеца адв.Б.Ц. моли за тяхното уважаване и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован , чрез процесуален представител
адв. Б. поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество поддържа наведеното с
отговора на исковата молба възражение за липса на правен интерес за ищеца да предяви
настоящите искове. Моли за присъждане на сторените по делото разноски.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на присъдено нещо на
спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за
осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. За
ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск, доколкото отричаното
вземане се води по партида на собствения му недвижим имот, като неплатено. По тези
съображения съдебният състав приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приетата по делото заповед №3/19.01.1988год. на Директора на Стопански
химически комбинат „Д.“ град Д. се установява , че ищецът е настанен във ведомствен
жилищен блок №2,вх.2,ет.III,ап.57 в град Варна, квартал Владиславово. Настаняването се
извършва на мястото на ползвалият го до тогова Г. В. В.
Съгласно приет по делото договор №17270 за продажба на недвижим държавен имот
по реда на Наредба за държавните имоти се установява,че на 18.12.1990год. ищецът
придобива собствеността на жилището в което по-рано е бил настанен.
Приобщени към доказателствата по делото са следните ангажирани от ищеца
писмени документи: онлайн извадка на проверка на сметка и плащане и разписки за платена
електроенергия – 6 бр.
Приобщени към доказателствата по делото са следните ангажирани от ответника
писмени доказателства : констативен протокол №026111 от 08.03.2011г.; дебитно известие
№********** от 11.03.2011г.; дебитно известие №********** от 08.12.2011г.; справка за
корекция при неточно измерване на електрическа енергия №15157 от 10.03.2011г.; справка
за корекция при неточно измерване на електрическа енергия №20359 от 07.12.2011г.;
уведомително писмо изх. №884443 от 08.12.2011г.; уведомително писмо изх.№534424 от
11.03.2011г.; извлечение за фактури и плащания за период към 22.04.2021г. за клиентски
№*; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 22.04.2021г. за
6
клиентски №**********; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за
абонатен №**********; извлечение от сметка към 22.04.2021г. за клиентски №*; заявление
№5696578 от 16.03.2021г.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
правни изводи :
За успешното провеждане на настоящите искове в тежест на ответника по
предявения отрицателен установителен иск е да установи, при условията на пълно и главно
доказване, основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца е да установи релевираните от него правоизключващи и правопогасяващо
възражение срещу правото на ответника.
В конкретната хипотеза ответникът оспорва качеството потребител на ищеца с
доводите , че фактурите от които произтичат вземанията са издадени на друго лице, на което
се води и партидата за имота.
"Битовият клиент" според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в
ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия за
собствени битови нужди. Съобразно чл.91 ЗЕ сделки с електрическа енергия могат да се
сключват по регулирани от комисията /КЕВР/ цени, по свободно договорени цени между
страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на електрическа енергия, като
сделките се извършват при спазване разпоредбите на закона и правилата за търговия с
електрическа енергия. Цитираните Правила за търговия с електрическа енергия предвиждат
в чл.15 т.3, че договорите по регулирани цени се сключват между крайните снабдители, от
една страна, и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Съответно пък редът за присъединяване към
електроразпределителната мрежа е регулиран чрез Наредба, към която препраща чл.116 ЗЕ.
Така НАРЕДБА № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи/отм. 2014г/,
но действаща към момента на издаване на процесните фактури. В чл. 13 от Наредбата се
предвижда, че договор за присъединяване на обекти на потребители към електрическата
мрежа може да се сключи както с лице, което има предварителен договор за
присъединяване, така и с лице, което е титуляр на право на собственост или друго вещно
или облигационно право за ползване на обекта, за който друго лице има сключен
предварителен договор за присъединяване или писмено становище за условията за
присъединяване. Следователно, безспорно се налага извода, че договор за присъединяване
може да бъде сключен само с лице, което има вещни права върху присъединения обект-
независимо дали ограничено право на ползване или право на собственост. Респективно,
битов клиент, който може да бъде страна по договор за продажба на електрическа енергия е
само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху
процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и
правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
електрическа енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието. Това приема
ОСГК в ТР №2/18г. по т.д. №2/2017г. по описа на ВКС по отношение на договорите за
продажба на топлинна енергия, което напълно е приложимо и по отношение на договорите
за търговия с електрическа енергия. Както условията, при които се сключват договорите,
така и предпоставките и изискванията по отношение на страните по тези договори, са
7
идентични. В рамките на настоящото производство се установи,че ищецът е бил ползвател
от 19.01.1988год. и собственик от 18.12.1990год. Т.е. от 19.01.1988год. той е бил клиент по
смисъла на т.2а §1 ДР на ЗЕ, тъй като е имал качеството титуляр на право на ползване, а
впоследствие от 18.12.1990год. и на собственик, макар и формално да не е бил сключван
договор между него и енергийното дружество от този момент той е имал качеството на
потребител на ел.енергия и е дължал заплащане цената на доставената ел.енергия на
електроразпределителното дружество предприятие. Само фактът, че не е налице
уведомяване по предвидения ред за придобитите от ищеца права и промяната на партидата,
не е основание да се приеме, че ищецът не е потребител на ел.енергия на процесния период
и като такъв дължи заплащането за доставка на електрическа енергия до собствения му
имот.
Като основание за вземанията, произтичащи от процесните фактури, ответникът сочи
осъществена корекционна процедура по реда на чл.38,ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ. В
резултат на констативни протоколи и справки за корекция , ответникът издава настоящите
фактури.
Начислената служебно електрическа енергия в процесния случай е за периода от
06.06.2011год. до 02.12.2011год. , в който период са били в сила Общите условия на „Е.О. Б.
П.” АД, считано от 30.11.2007г., когато е датата на публикуването им. Към този момент е в
сила променената от 01.07.2007г. разпоредба на чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, съгласно която ОУ
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо приемането им от потребителите.
Ищецът е потребител на електрическа енергия по смисъла на чл. 4 от ОУ, а исковата
сума се претендира под формата на извършена корекция на сметката му за минал период на
основание действащите между страните ОУ за продажба и за пренос на ел. енергия.
С Решение № 189 от 11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. на ВКС, ІІ ТО; Решение №
79/11.05.2011г. по т.д. № 582/2010г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 29 от 15.07.2011г. на ВКС по
т.д. № 225/2010г., II ТО, ТК и Решение № 165/19.11.2009г., по т.д. № 103/2009г.,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по
смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса съществува
ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В
посочените решения е обосновано категорично становище, че извършването на промяна в
сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на
доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето на
действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, така и при действието на приложимите към спора
нормативни актове - Закон за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003г./ и Наредба № 6 от
09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи /обн. в ДВ бр.74/24.08.2004 г./. С
решение № 189/11.04.2011г. по т.д. № 39/2010г. е отречена и възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от
самия него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, подобни
клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа
енергия. Задължителната практика се придържа и към разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия, противоречи на
8
регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е
недопустимо, ако не е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало
правилното отчитане.
Дадените в този смисъл разрешения на ВКС се споделят изцяло от настоящия състав,
като обосновават извод за основателност на предявения иск .
Основателността на иска се обосновава и от заявеното от ищеца правопогасяващо
възражение за погасяване на вземанията по давност.
С тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г., постановено по тълкувателно дело № 3
по описа за 2011 г. на ОСГКТК, се прие, че понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В посоченото решение
изрично се прие, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също
съдържат изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
С оглед гореизложеното тълкувателно решение се налага извод , че процесните суми,
формирани от фактура №**********/11.03.2011год. със срок на плащане 31.03.2011год. и
фактура №**********/08.12.2011год. са погасени по давност, тъй като са изминали три
години от изискуемостта на вземанията, формиращи исковите претенции.
С оглед недължимостта на главните вземания, недължими се явяват и акцесорните
искове за лихва.
Вземайки предвид гореизложените мотиви настоящият съдебен състав постановя
решение с което уважава исковете.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищеца за
присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Претендираните съгласно списъка разноски в общ размер
на 1097.14лв. са доказани, като реално сторени.Същите се изразяват в заплащането на
държавна и преводна такса в размер от 297.14лв. и заплащането на адв.възнаграждение в
размер от 800лв. Предвид на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените разноски.
Възражението на ответника за прекомерност на претендираното за присъждане от
ищеца адв. възнаграждение се явява неоснователно, по следните съображения: Отчитайки
действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажираните в производството
доказателства и фактическото участиет на процесуалния представител на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че адв. възнаграждение е съобразено около рамките на
минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и
при преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е задължен да
намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го определи
съобразно правната и фактическа сложност на делото.
Освен това, съдът счита, че ответникът, договаряйки с процесуалния си представител
възнаграждение в размер на 1668лв. сам е оценил и признал, че правната и фактическа
сложност на делото следва да отговаря на хонорар в размер значително по-голям от
присъдения с решението по делото. По този начин ответната страна, която е направила
възражението за прекомерност, сама е оценила високо фактическата и правна сложност на
делото, като е уговорила и изплатила на своя процесуален представител адвокатско
9
възнаграждение в размер на 1668лв. Съгласно Определение № 3 от 05.01.2015г. на ВКС по
гр.д. № 7153/2014 година, фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса. Така при уговорен между него и адвокатското дружество хонорар в
размер на 1668 лв., ответникът не може да претендира, че платеното от ищеца адв.
възнаграждение в размер на 800лв. се явява прекомерно, съгласно разпоредбите на чл. 78,
ал. 5 ГПК, тъй като сам е определил, че еквивалентен на правната и фактическа сложност на
делото е хонорар от 1 668лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца АТ. ХР. Г., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в град Варна със съдебен адрес: **, адвокат Б.Ц.
Ц.,от една страна и ответника „Е. – П. П.и" АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано съвместно от П. С. С. и Д. К. Д., от друга, че ищецът няма
парично задължение към ответника в размер на сумата от 1846,15 лв., за доставена и
използвана ел. енергия, за която е издадена фактура от 11.03.2011г., както и сумата от
1870лв., представляваща обезщетение за просрочие на посочената главница за периода
01.04.2011г. - 19.03.2021г.; сумата от 1876, 69 лв., за доставена и използвана ел. енергия, за
която е издадена фактура от 08.12.2011г., както и сумата от 1762,90 лв.,представляваща
обезщетение за просрочие на посочената главница за периода 29.12.2011г. - 19.03.2021г., на
основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е. – П. П." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано съвместно от П. С. С. и Д. К. Д. ДА ЗАПЛАТИ на АТ. ХР. Г., ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в ** със съдебен адрес: *, адвокат Б.Ц. Ц. , сумата
от 1097.14лв., представляваща сторени по делото разноски, от които 297.14лв. държавна и
преводна такса и 800лв. адв.възнаграждение , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщаването на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10