РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Перник, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500504 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение по гр. дело № 92 по описа си за 2023г., Районен съд гр. Перник е уважил
ревандикационен иск с правно основание в чл. 108 от Закона за собствеността и е
признал за установено спрямо М. М. А., ЕГН **********, с адрес ***,
ЕГН:**********, че ищеца В. М. И., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** е
собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
55871.514.7982.1.97 с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, с брой нива на обекта: 1/едно/, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1/първи/ в сграда с идентификатор 55871.514.7982.1, с
предназначение жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имат с
идентификатор 55871.514.7982, находящ се в землището на ***, община ***, обл. ***,
по КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 91/13.10.2008г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.04.2016г, с
административен адрес на самостоятелния обект: ***, с площ по документ от 58.01
кв.м., заедно с избено помещение №***, с площ от 2.44 кв.м., заедно с 0.646 %
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж 55871.514.7982.1.75 и 55871.514.7982.1.98, под обекта: няма и над обекта:
55871.514.7982.1.100, и съгласно предходни документи, граници и съседи на
апартамента: от изток - преградна стена, от запад - апартамент №***, от север - двор и
от юг - двор, и при граници на избеното помещение: от изток-преградна стена, от
запад-мазе, от север - об. мазе и от юг-коридор и е осъдил А. да предаде на ищеца
1
владението върху този имот. Със същото решение е отменен по реда на чл. 537, ал.2 от
ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание на
давностно владение № ***, том ***, рег. № ***, дело 285/2022г. на Нотариус №*** с
район на действие ПРС В.Д., вписан в службата по вписванията като акт № ***, том
***, дело 3478/22, с който М. М. А. е призната за собственик на този имот по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност и А. е осъдена да заплати на Д. разноски
по първоинстанционното дело в размер от 1720 лева.
Недоволна от решението е останала М. А., която го обжалва с доводи за
неправилност. Според изложеното в жалбата, тя упражнява владение върху имота още
от 1997 г., като при проведена в по – късен момент доброволна делба, имота се паднал
в дял на Л. и спрямо нея изтекла придобивна давност. Моли решението на РС Перник
да бъде отменено и да се постанови ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
Въззиваемата И. не се ангажирала с отговор на въззивната жалба; в проведеното
открито съдебно заседание оспорва чрез процесуален представител жалбата като
неоснователна, отрича пороци на първоинстационния акт и моли той да бъде
потвърден.
Настоящия състав на Окръжен съд гр. Перник, като се запозна с твърденията на
страните и ангажираните от тях доказателства , съобрази следното :
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК , при
внесена такса, пред компетентен съд и от лице , имащо интерес от обжалването -
страна по делото. Постановеното решение е валидно и допустимо, постановено от
надлежен съд в рамките на компетентността му и в изискуемата форма.
Производството пред районния съд е било образувано по искова молба на В. М. И.,
ЕГН:**********, с правно основание в чл. 108 от Закона за собствеността и чл. 537,
ал.2 от ГПК. Ищецът е изложил фактически твърдения , че е собственик на имот с
идентификатор 55871.514.7982.1.97 по КК и КР на Перник, по силата на сделка и
наследствено правоприемство – като единствен наследник на чичо си Л. Т., с открито
на дата 12.11.2016г. наследство. Приживе,Т. бил във фактическо съжителство с
ответницата М. М. А., ЕГН **********, която обаче след датата на смъртта му
напуснала имота и той останал необитаем. Затова И. била изненадана да научи , че с
нотариален акт № ***т . ***, рег. № ***, нот. дело № 285 /22 и след извършена
обстоятелствена проверка , ответника бил признат за собственик на имота по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност, и искането до съда е да се признае за
установено спрямо А., че И. е собственик на процесния имот и да бъде осъдена тя да
предаде владението върху него на ищеца , а съставения за правото на собственост
нотариален акт № ***т . ***, рег. № ***, нот. дело № 285 /22 на нот. Д. при РС
Перник да бъде отменен.
В хода на делото, ответникът, легитимирайки се като собственик на имота по силата
на процесния акт, продал имота на трето на спора лице . Тази продажба е извършена с
нотариален акт № ***, т.*** рег. № ***, нот. дело № 23 на нотариус П. при РС
Перник. Впоследствие , отново в хода на делото – преди устните състезания – е
закупила обратно същия имот от третото лице , като това е станало с нотариален акт
№ ***, т. *** рег. № ***, нот. дело № 31 на нотариус П. при РС Перник.
Ответницата е оспорвала иска , поддържала е , че е придобила имота по давност,
след продължило повече от пет години владение.
Районния съд е преценил, че исковете са основателни и ги е уважил. Кредитирал е
показанията на свидетелите и е изложил мотиви , че А. владее имота от датата на
откриването на наследството на Т., но до датата на подаването на исковата молба в
2
съда – 13.01.2023г, давността не е изтекла и А. не може да се позове на това
придобивно основание.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. По същество , то е и правилно,
като следва – с оглед оплакванията във въззивната жалба – да се добави и следното:
Правото на лична собствеността на Л. К. Т. върху имота , продължило до
откриването на наследството му на дата 12.11.2016г не е било спорен пред първата
инстанция факт, а и се установява от данните по делото – договор за покупка на
държавен недвижим имот по НДИ ( л. 16 от първоинстанционното дело) ,
удостоверения за наследници и извършени откази от наследство , както и от договора
за доброволна делба. Не се спори също така, че през 2022 г, А. , с която Т. бил във
фактическо съжителство , се снабдила за имота с констативен нотариален акт , като й
било признато право на собственост по силата на изтекла придобивна давност. А. не е
въвела в процеса твърдения да е придобила права чрез друг придобивен способ, макар
и да е продала имота ( преди датата на вписването на исковата молба по настоящия
спор ) а впоследствие – и го откупила обратно от купувача си; няма твърдения и
досежно това , на коя давност се позовава ответника като приобретател. Същите са и
оплакванията във въззивната жалба, където вече се твърди , че владение е
осъществявано още от 1997 г . Това е единствения довод за неправилност на
решението на РС Перник. С оглед казаното, предмет на спора (макар и да не е
написано изрично) е всъщност това, дали спрямо А. действително е изтекла кратката (
5г.) или общата ( 10г.) придобивна давност.
Упражняваното от фактически съжител държане на вещ, лична собственост на другия
съжител, не се трансформира per se във владение със откриването на наследството на
собственика, дори тогава , когато преживелия партньор продължи да ползва вещта.
Необходимо е било затова А. да афишира ясно и безпротиворечиво спрямо ищеца или
нейните праводатели намерение да ползва вещта като своя. Едва тогава може да се
сложи началото на срок на бездействие на собственика да защити вещното си право,
изтичането на какъвто ще доведе до придобиването по давност. Противно на приетото
от РС Перник, настоящия състав приема, че по делото липсват каквито и да било
данни или доказателства, А. да е афиширала по отношение на ищеца или нейните
праводатели, в частност Л. Т., намерение да свои процесния имот. Волеизявлението на
несобственика, че владее съставлява положителен юридически факт и е в тежест на
последния да го докаже със всички допустими доказателства, включително ( и най-
често ) свидетелски показания. Разпитаните по делото свидетели обаче не установяват
такъв факт, а само от това , че след смъртта на Т., ответницата е продължила да държи
жилището, не може да се направи извод за своене. Установеното от показанията на
свид. Л.Т. намерение на баща му да прехвърли идеална част от имота на ответника не
е било реализирано , като такова намерение е без всякакво правно значение и не може
да сложи начало на владение от страна на А.. Извършените от част от наследниците на
Т. откази от наследство уголемяват дела на ищеца , от тях по никакъв начин ответника
не черпи права. Няма и ангажирани от ответника, комуто е тази тежест, писмени
доказателства да е упражнявал държане или владение върху имота. Изводите за такова
са направени изцяло възоснова събраните гласни такива, в частност показанията на
свидетелите Ш. и Л. Т..
Според показанията на свид . Е.С. , към датата на откриване на наследството на Л. Т.,
негов съсед, Т. живеел във фактическо съжителство с ответника; след смъртта на Т.,
апартамента останал празен , с отворени прозорци , вътре спял познат наркоман.
Свидетелят А.А. коментира , че апартамента е останал празен след смъртта на Т., като
при възникнал теч от водопроводната инсталация не могло да бъде намерено лице ,
което да го отвори – наложило се да бъде разбита ключалката. Свидетелят А. също
3
видяла отворени прозорци , сочи , че жилището е на първи етаж. В това отношение
показанията на доведените от ищеца свидетели са еднопосочни и от тях личи , че след
смъртта на Т. никоя от страните не е обитавала апартамента. Обратно , свидетелят Л.
Л. Т. твърди, че баща му, праводател на ищеца, искал приживе да прехвърли
апартамента на ответника, но не целия , а ½ ид . част от същия, което съставлява
противоречие с твърденията на самия ответник за своене на цялата вещ. Свидетелят
Ш. твърди, че А. започнала да подготвя жилището за ремонт; не е виждал отворени
прозорци. Както Ш., така и Т. твърдят също така , че след смъртта на праводателя на
ищеца , А. останала да живее в апартамента; според Ш., въззивникът напуснал
апартамента през 2023г. От така събраните противоречиви гласни доказателства ,
съчетани с липса на писмени такива, не може да се направи обоснован извод за това,
дали А. е ползвала имота след датата на откриването на наследството на партньора й.
Преживелият съжител, който е продължил да ползва имота след откриването на
наследството, не е добросъвестен по смисъла на чл. 70 от Закона за собствеността, тъй
като не владее на годно правно основание. Затова спрямо него кратката придобивна
давност не е приложима. Дори да приемем, че в полза на ответника (сега въззивник ) е
текла общата придобивна давност, тя е започнала най- рано на 13.11.2016г, и до
датата на предявяването на иска не е изтекла, както и правилно е приел районния съд .
На следващо място, не е било пречка да се осъди ответника да предаде владението
върху имота и факта , че същия се е разпоредил с него в деня преди датата на
вписването на исковата молба, доколкото към датата на устните състезания пред
първата инстанция, А. отново се легитимира като собственик на обратно изкупения
имот по силата на нотариален акт № ***т. *** рег. № ***по дело № 31 / 2023 на
нотариус П. към РС Перник. Въпреки че продажбата , извършена с нотариален акт
нотариален акт № ***, т. ***рег. № ***, нот. дело № 23 на нотариус П. при РС Перник
е вписана в имотния регистър преди датата на вписване на исковата молба по
настоящото дело, нормата на чл. 114 буква „в „ от Закона за собствеността не е
приложима в случая; тя охранява добросъвестно придобити права на трети лица ,
каквото А. не е .
След като ОС Перник стига до собствен извод за основателност на предявените
искове, то постановеното първоинстационно решение е правилно е следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на производството по жалбата, право на разноски би имал
въззиваемия , който не претендира такива. Разноски съдът няма да присъди.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 507/10.06.2024г., постановено по гражданско дело
№ 92 по описа на РС Перник за 2023г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Върховния
касационен съд, в срок от един месец от датата на съобщението до страните , че е
изготвено. На основание чл. 7 ал. 2 от ГПК, да се връчи препис от решението.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5