Решение по дело №9399/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 4651 от 17.10.2023г. по НAХД № 9399/2013г. по описа на
СРС
Производството е образувано въз основа на акт за констатиране на дребно
хулиганство на полицейски служител при 01 РУ-СДВР срещу нарушителя И.И.П..
В съдебно заседание СРП, не изпраща представител.
В съдебно заседание нарушителят И.И.П. се явява лично и с адв. А.. Защитникът
поддържа, че от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че на
процесната дата между нарушителя П. и свидетеля С. е възникнал конфликт, който е бил
провокиран от неправилното шофиране на свидетеля С.. Посочва, че нарушителят П.
първоначално се е опитал да направи забележка на свидетеля С. за неправомерното
шофиране. Счита, че показанията на свидетеля С. и неговите приятели не пресъздават
достоверно инцидента. Намира, че и двете страни са си отправяли взаимно груби обиди.
Допълва, че свидетелят С. е нападнал нарушителя П. и му е причинил наранявания в
областта на главата. Заявява, че не е установена причинна връзка между скъсаното яке на
свидетеля С. и действия на нарушителя. Моли за постановяване на оправдателно решение.
Нарушителят И.И.П. изразява съжаление за своята прибързана и афектирана реакция.
Допълва, че съдът не следва да се довери на показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са необективни, противоречиви и тенденциозни, без ясен спомен относно
съществени за делото обстоятелства. Посочва, че не е нападал никого и не е инициирал
конфликта, тъй като е искал да направи забележка на свидетеля С., който пръв е започнал да
го обижда.
Нарушителят И.И.П. се възползва от правото си да даде обяснения. Отрича описаната
в акта за констатиране на дребно хулиганство фактическа обстановка и възпроизвежда
своите лични възприятия относно инцидента. Посочва, че на инкриминираната дата е станал
очевидец на три нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на свидетеля
С., при две от които последният почти е ударил нарушителя, който по това време е
управлявал велосипед. При третото нарушение свидетелят С. спрял управлявания от него
лек автомобил, препречвайки нормалното движение на пътното платно. Нарушителят П. се
насочил към автомобила на свидетеля С., за да му направи забележка за неправилното и
опасно шофиране. Свидетелят С. му отвърнал, като го нагрубил с обидни думи и се опитал
да излезе от автомобила, за да удари нарушителя, който обаче не му позволил. По това
време на местопроизшествието се появили и други лица, които били приятели на свидетеля
С. и също започнали да нагрубяват нарушителя П.. Изложената фактическа обстановка била
възприета от двама полицейски служители, които се намирали в непосредствена близост и
се намесили, за да предотвратят възникване на физически конфликт помежду им.
Нарушителят П. апелирал полицейските служители да вземат отношение към
неправомерното поведение на свидетеля С. и неговите приятели, но те отказали и
нарушителят П. си тръгнал. След около 10 метра нарушителят П., подразнен от
обстоятелството, че полицаите не са взели отношение към неправомерните действия,
подвикнал към свидетеля С. и двамата отново си разменили груби реплики. Свидетелят С.,
последван от своите приятели се насочил към нарушителя П. и започнал да го удря в
областта на главата, който защитавайки се го хванал здраво с дясната си ръка. След като му
нанесъл няколко удара, свидетелят С. се уплашил и спрял. В този момент дошли
полицейските служители и нарушителят П. пуснал свидетеля С.. Поддържа, че не е
използвал посочените в акта обидни и непристойни думи и действия спрямо свидетеля С.,
като дори да го е нагрубил е бил провокиран от поведението на свидетеля С., който пръв е
започнал да го обижда и удря.
В последната си дума нарушителят И.И.П. моли да бъде оправдан.
Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания
доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

1

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Нарушителят И.И.П. роден на ****., с адрес ****, българин, български гражданин, с
висше образование, неосъждан, безработен. Същият с добри характеристични данни, не е
наказван по реда на УБДХ.
На 19.11.2022г., около 02:00 часа, в гр. София, нарушителят И.И.П. се движил с
велосипед по ул. „6-ти септември“. В района на кръстовището с ул. „Генерал Гурко“, на
обозначена пешеходна пътека, нарушителят П. предприел пресичане. В този момент
преминал лек автомобил, управляван от свидетеля В.Л. С., който не изчакал нарушителя П.
да премине, и не му осигурил предимство на обозначена пешеходна пътека. Малко по-
късно, нарушителят П. продължил движението си по ул. „6-ти септември“, с посока на
движение към ул. „Граф Игнатиев“, на около 1-1,5 метра от спрелите на платното за
движение коли, когато свидетелят С. преминал покрай него с висока скорост и едва не го
ударил. Няколко минути след това, нарушителят П. възприел как свидетелят С. неправилно
е паркирал управлявания от него лек автомобил. Всичко това силно подразнило нарушителя
П., който се насочил към паркирания от свидетеля С. лек автомобил, за да направи
забележка на водача относно неправомерното шофиране. Свидетелят С. му отвърнал и
двамата си разменили обидни реплики, като свидетелят С. се опитал да излезе от
автомобила, но нарушителят П. не му позволил. Инцидентът бил възприет от приятелите на
свидетеля С. – свидетелите П.П.К., К.Л.П., С.Д.К. и Д.Н.Б. както и от свидетелите М.Д.Д. и
П.Н.Т. - полицейски служители от 01 РУ-СДВР, които се намирали в непосредствена
близост и се намесили, за да предотвратят физически конфликт помежду им. Нарушителят
П. апелирал полицейските служители да вземат отношение към неправомерното поведение
на свидетеля С. и неговите приятели, но те отказали и нарушителят П. си тръгнал. След
около 10 метра нарушителят П. подвикнал към свидетеля С. и двамата отново си разменили
груби реплики. Свидетелят С., последван от своите приятели се насочил към нарушителя П.
и започнал да го удря в областта на главата, който защитавайки се го хванал здраво с
дясната си ръка. След като му нанесъл няколко удара, свидетелят С. преустановил
действията си. В този момент дошли полицейските служители и нарушителят П. пуснал
свидетеля С..

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа на събрания по делото
доказателствен материал – показанията на свидетелите А.Г.М. Я.С.Г. М.Д.Д., П.Н.Т., П.П.К.,
К.Л.П., С.Д.К., С.Р.С., В.Л. С. и Д.Н.Б. материалите по преписка с вх. № 225000-
21005/2023г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 8758/2023г. по описа на СРП, писмо с вх.
№ 212917/26.07.2023г., писмо с вх. № 272247/02.10.2023г.
Съдът частично кредитира показанията на свидетелите П.П.К., К.Л.П., С.Д.К., С.Р.С.,
В.Л. С. и Д.Н.Б. тъй като намира, че не възпроизвеждат достоверно случилото се поради
липса на спомен относно съществени факти, както и наличието на вътрешни противоречия и
непълноти в показанията по отношение на релевантните за предмета на доказване
обстоятелства. Показанията са депозирани лаконично и хаотично, без конкретика и
еднозначен отговор на съществени въпроси, свързани с предмета на делото относно това кой
от двата автомобила не е пропуснал велосипедиста, какви реплики нарушителят П. е
отправил към свидетеля С., какви действия нарушителят П. е извършил, имало ли е
физическа саморазправа между двамата, в кой момент са се появили полицейските
служители и какви действия са предприели. Разпитаните свидетели не демонстрират
увереност и в изложението на хронологичната последователност. Не става ясно какво
поведение е демонстрирал свидетелят С., дали е нападал нарушителя П., както вербално,
така и физически, тъй като показанията са противоречиви и в тази насока. Прави
впечатление, че свидетелите заявяват, че се е наложило да държат свидетеля С., за да не
нападне нарушителя П., което създава у съда впечатление, че свидетелят С. също е проявил
2

агресивно поведение. Част от свидетелите отричат техният приятел да е нагрубявал
нарушителя П., но от показанията на полицейските служители Д. и Т. става ясно, че и двете
страни си разменяли обиди. Друга част от свидетелите потвърждават, че и двамата
участници в конфликта се нагрубявали взаимно. На следващо място, свидетелите П. К., С. и
Б. са се движили в друг лек автомобил, който според техните показания е паркирал на
разстояние от около 50 метра от управлявания от свидетеля С. лек автомобил, т.е.
първоначално свидетелите са се намирали на дистанция, която не им е позволила да
възприемат целия конфликт и особено неговото начало, конкретните думи и действия на
нарушителя П., както и обстоятелството кой от двамата пръв е демонстрирал непристойно
поведение, тъй като когато са се приближили към автомобила на свидетеля С., двамата вече
са се карали. Освен това, свидетелите П. и К. не са възприели продължението на конфликта,
тъй като са отишли да вземат храна от заведение за гироси и когато са се върнали вече е
имало спречкване между нарушителя П. и техния приятел С.. На последно място,
свидетелите К., П. К., С. и Б. отричат нарушителят П. да е имал наранявания, докато
свидетелят С. заявява, че нарушителят П. е паднал от велосипеда, когато е посегнал към
пострадалия С., вследствие на което получил нараняване в областта на челото. Подобно
твърдение не се съдържа в показанията на нито един от останалите разпитани свидетели.
Показанията на шестимата свидетели се опровергават от показанията на свидетеля М., която
посочва, че нарушителят П. се е прибрал вкъщи с наранявания в областта на главата. По
изложените съображения съдът намира показанията на свидетелите К., П. К., С., С. и Б. за
недостоверни и недопринасящи за изясняване на обективната истина, поради което не
основава фактическите си изводи на тяхното съдържание.
Същият извод следва при анализ на показанията на свидетелите М.Д.Д. и П.Н.Т..
Свидетелите са полицейските служители, които са възприели лично случилото се и са се
намесили, за да предотвратят ескалиране на конфликт между участнците. Въпреки това,
съдебният състав намира, че техният разказ не пресъздава достоверно събитията поради
наличието на съществени вътрешни противоречия, както и разминавания с останалия
доказателствен материал. На първо място, съдът констатира липса на спомен у свидетелите
относно съществени към предмета на доказване обстоятелства. На следващо място,
депозираните показания не са вътрешно единни и последователни, като от тях не стават
ясни конкретните действия на участниците в конфликта и тяхната последователност. Не
следва да се подмине без внимание обстоятелството, че свидетелите не са възприели
събитията от самото начало и са се намесили едва когато конфликтът вече бил започнал.
Първоначално свидетелите Д. и Т. посочват, че нарушителят П. е нападал както вербално,
така и физически свидетеля С.. След това, свидетелите заявяват, че са застанали помежду им
и така са предотвратили нанасяне на удар от нарушителя, т.е. не се е стигнало до физически
контакт. Същевременно посочват, че след като нарушителят П. се е отдалечил, свидетелите
Д. и Т. са възприели спречкване, но не могат да потвърдят кой кого е удрял. Липсата на
увереност и категоричност у разпитаните свидетели мотивира настоящият състав да не
възприема с доверие техните показания.
Настоящият съдебен състав, след внимателен анализ се довери на обясненията на
нарушителя И.И.П., тъй като са логични, подробни, последователни и достоверни.
Обсъждайки комплексно показанията на разпитаните свидетели, съдът намира, че тяхното
естество не позволява да бъдат опровергани обясненията на нарушителя поради
констатираните съществени противоречия, неясноти и липса на конкретика и спомен
относно релевантните към предмета на делото факти. При проверка на достоверността на
обясненията на нарушителя, за да бъдат приети за достоверни не се изисква те да намират
подкрепа, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства или да не се
дискредитират на собствено основание поради неясноти или тъй като съдържат обективно
невъзможна версия. Изхождайки от тези базисни процесуалноправни положения, в
настоящия случай съдът провери доказателствената стойност на обясненията на нарушителя
П., като ги сравни с останалите доказателства и на тази основа намира, че обясненията
следва да бъдат приети с доверие, защото не се опровергават от други несъмнени
доказателства. Детайлността на обясненията на нарушителя П. мотивират настоящия състав
3

да не възприема с доверие показанията на горепосочените свидетели и буди съмнение в
истинността на техния разказ.
Съдът не постави в основата на своите фактически изводи показанията на свидетеля
Я.С.Г., тъй като същият не е очевидец на твърдяното нарушение и не е възприел
извършеното деяние. Свидетелят Г. е пристигнал на местопроизшествието, когато
конфликтът е бил преустановен. Свидетелят няма ясен спомен за случилото се и единствено
заявява, че е имало спор между участниците в конфликта и размяна на реплики, като не
уточнява тяхното съдържание.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля А.Г.М. тъй като намира показанията за
добросъвестно депозирани и нетенденциозни. Заявеното от свидетеля М. не съдържа пряка
информация досежно инкриминираното деяние, тъй като същата не е очевидец на случилото
се и в показанията си възпроизвежда споделената от нарушителя П. фактическа обстановка.
Макар да не е възприела инкриминираното деяние нейният разказ спомага за изясняване на
други релевантни факти, които се отнасят до предмета на делото. Такова е обстоятелството,
че нарушителят П. се е прибрал с наранявания в областта на главата.
Съдът се довери на писмения доказателствен материал, поради пълнотата,
последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на
пряка доказателствена информация относно обстоятелствата около извършване на
инкриминираното деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят И.И.П.
не е осъществил състав на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ, с прояви,
каквито са описани в акта за констатиране на дребно хулиганство, съставен срещу него.
Хулиганството засяга обществените отношения, гарантиращи реда и общественото
спокойствие. Изпълнителното деяние се изразява в извършване на непристойни действия.
Непристойни са онези действия, които са неприлични, безсрамни, най-често свързани с
буйство, ругатни и могат да имат различни проявни форми. Най-често това са действия,
извършвани на обществени места, които стават достояние на неограничен кръг лица. На
второ място, възможно е тези непристойни действия да са свързани с посегателството върху
личността на някого. Често свързани със засягането на неговото достойнство или на
телесната му неприкосновеност. На трето място, тези непристойни действия могат да са
свързани с посегателство върху имуществото на някого – чупене, запалване. Нарушението е
резултатно – резултатът е грубото нарушаване на обществения ред. Характерни като
допълнителен елемент от субективната страна на деянието са хулиганските подбуди на
дееца, демонстриращи явно неуважение към обществото. Налице е престъпен състав, когато
непристойните действия са довели до грубо нарушаване на обществения ред и деецът е
извършил това с подбудите да демонстрира явно неуважение към обществото. Хулиганските
прояви са предмет на регулация и санкциониране не само от наказателното право. В
законодателството има още два нормативни акта от по-ниска степен, които имат за задача
борба с подобни прояви. На първо място, това е УКАЗ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с
дребното хулиганство. Съгласно чл. 1, ал. 2 от УБДХ непристойна проява, изразена в
употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече
хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава
общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност
не представлява престъпление по НК. Разграничителен критерий е степента на обществена
опасност. Административните нарушения по УБДХ са с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с престъпленията по НК. В случаите, когато непристойните действия
са довели до грубо нарушаване на обществения ред е осъществен състава на престъпление,
докато в случаите, при които нарушаването на обществения ред не е в толкова висока степен
4

степен, е налице административно нарушение.
В конкретния случай съдът намира, че повдигнатото административнонаказателно
обвинение не се доказа по несъмнен начин – събраните по делото доказателства не
обуславят единствен възможен извод, че нарушителят П. е извършил непристойни прояви,
изразяващи се в псуване на свидетеля С., отправяйки обидни думи и изрази: „Майка ти са я
чукали 200 човека. Льольо, боклук, ще те шибам и теб, и семейството ти!“. Не се установи
по безспорен начин, че нарушителят П. е скъсал якето на свидетеля С., както и че му е
нанесъл удари с ръце в областта на лицето. По делото не се доказа с категоричност, че
нарушителят П. е ударил няколко пъти автомобила на свидетеля С.. Анализът на обсъдените
свидетелски показания води до заключението, че на процесната дата е възникнал конфликт
между нарушителя П. и свидетеля С., при който ескалацията е достигнала до отправяне на
обидни реплики и физическо съприкосновение. Посоченото само по себе си не би могло да
доведе съда единствено до извод, че на процесната дата нарушителят П. е извършил
посочените в акта за констатиране на дребно хулиганство действия. Съдът намира, че при
анализ на събраните по делото доказателства не може да се направи единствен възможен
извод за осъществен фактически състав на административно нарушение. Обвинителната теза
не намира опора в доказателствения материал, тъй като доказателствените източници за
извършени от нарушителя П. непристойни действия са противоречивите показания на
разпитаните очевидци, които не бяха кредитирани от настоящия състав по изложените
съображения. Това обаче не е достатъчно, за да докаже конкретното обвинение. По делото
не се установи с необходимата категоричност, че нарушителят П. пръв е нанесъл обиди и
удари спрямо свидетеля С., тъй като последният също е демонстрирал агресивно поведение.
Тук съдът се довери на обясненията на нарушителя П. поради горепосочените
непротиворечивост, достоверност и последователност. От показанията на разпитаните
свидетели не се потвърждава основателното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, тъй като свидетелите нямат ясен спомен относно процесното
събитие и депозират противоречиви показания относно последователността и съдържанието
на развилата се фактическа обстановка. Съдебният състав намира събраните доказателства
за недостатъчни за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. В процесния случай единствено на базата на цитираните свидетелски
показания не би могло да се достигне до единствения възможен извод, че нарушителят е
извършил вмененото му деяние.
Дори да се приеме, че нарушителят П. е осъществил посочените в акта за
констатиране на дребно хулиганство действия, не се установява наличие на хулигански
подбуди. Както бе изложено, в хода на съдебното производство не е установено по
несъмнен начин дали нарушителят П. не е бил провокиран от свидетеля С. и дали
нарушителят П. пръв е нанесъл обиди и удари спрямо свидетеля С., който също е
демонстрирал агресивно поведение. Освен това, за да е налице признак за хулиганство е
необходимо отсъствие на възможен мотив за осъществяване на деянието. В случая,
нарушителят П. е станал очевидец на три нарушения на правилата за движение по пътищата
от страна на свидетеля С., при две от които последният почти е ударил нарушителя.
Нарушителят П. силно се е подразнил от действията на свидетеля С., изразяващи се в
нарушение на правилата за движение по пътищата, който е застрашил безопасността на
нарушителя, като не го е пропуснал да премине по обозначена пешеходна пътека,
отнемайки неговото право на предимство. В тази ситуация съдът намира, че
противоправното поведение на нарушителя П. е било породено от притеснение поради
създалата се вероятност за настъпване на транспортния инцидент, но не и от демонстриране
на незачитане на обществения морал. От събраните по делото доказателства не може да се
направи извод, че с поведението си нарушителят П. е целял да покаже явно неуважение на
моралните ценности и незачитане на общоприетите правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК е недопустимо присъдата да почива
на предположения, като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, подсъдимият може да бъде
признат за виновен, само ако обвинението е доказано по несъмнен начин. Предвид
5

недоказаността на обективната страна на престъпния състав досежно обвинението, за
нарушителя П. следва да бъдат приложени последиците, визирани в чл. 304 от НПК.
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението
по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно обстоятелствата, касаещи същото
обвинение. Само когато осъществяването на престъплението и всички факти, включени в
причинно-следствения процес на престъпното деяние, и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна
присъда. Последната не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и
колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните признаци от
състава на престъплението. Всичко това е относимо в цялост и по отношение на съдебния
акт, с който съдът следва да се произнесе в производство по УБДХ.
Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства
пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид деяние, взети в тяхната
съвкупност, то неосъществяването на който и да е от признаците – в случая неговото
изпълнително деяние, означава, че не е извършено нарушение по УБДХ. Поради това съдът
намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си нарушителят П.
е осъществил нарушението от субективна страна.
Мотивиран от изложеното от фактическа и правна страна съдът постанови решението
си.

6

Номер на акта:	4651
Дата:	28 февруари 2024 г. (в сила от 17 октомври 2023 г.)
Съдия:	Албена Такова Момчилова

Дело:	20231110209399
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юли 2023 г.

Решение по дело №9399/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите