Р Е Ш
Е Н И Е
№ 235
гр.Русе, 24.02.2017 г.
в името на народа
Русенски районен съд ІV граждански
състав
в
публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета
година в състав :
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря В.Ж.
в присъствието на прокурора
……………………………
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 3316 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата по допускането й.
Ищците П.И.Д., С.И.Д. и В.С.Г. твърдят, че са наследници
на И. Д.Г., баща за първите двама и съпруг за третата от тях, починал на
07.04.2013 г.
Наследодателят
и двамата ответници са наследници по закон на своя баща Д.Г.М., починал на
15.09.1973 г.
Сочи се, че двамата
наследодатели са придобили по покупко-продажба по силата на Нот.акт № 116, том
II, дело № 606 от 26.03.1962 г. процесния недвижим имот, находящ се в
с.Кошарна, общ.Сливо поле, обл.Русе, по ул. ... № 3, представляващ дворно място
от 1 200 кв.м, подробно описано по исковата молба, като след закупуването
му съсобствениците построили там едноетажна жилищна сграда със застроена площ
от 126 кв.м, гараж от 16 кв.м и долепена до него селскостопанска постройка
(навес), без оградни стени, с площ от 40 кв.м, разположени в югоизточната част
на имота.
Твърдят, че до
преди смъртта й през 1994 г., в едната част на така построената от двамата
наследодатели жилищна сграда, е живяла
съпругата на Д.Г.М.-П.Р.М., а в другата част, обособена с отделен вход-нейният
син И. Д.Г. заедно със съпругата си /ищцата В.С.Г./, която обитава имота и към
настоящия момент.Не могат да се поделят доброволно с ответниците.
Искат съдът да
допусне делба имота при права, както следва:
-за В.С.Г.-16/54
ид.части /с оглед обстоятелството, че към момента на закупуването на 1/3 ид.
част от дворното място през 1962 г. е бил сключен гражданският брак между нея и
И. Д.Г.-чл.103 от ЗПР на СК от 1968 г.
(отм.);
-за П.И.Д. —
7/54 ид. части
-за С.И.Д. —
7/54 ид. части
-за Г.Д.Г. -
12/54 ид. части и
-за С.Д.Г. —
12/54 ид. части.
Ответниците Г.Д.Г.
и С.Д.Г. оспорват правата, при които да се допусне делбата на постройките.Вторият
от тях се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на
описания по исковата молба гараж и стопанска постройка (навес) и други
второстепенни постройки, незаконно построени в югоизточната част от имота.Има
еднолични претенции и за втория етаж от източната част на жилищната сграда.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от У-ние за наследници № 20/ 03.05.2016
г., издадено от Община–Сливо поле, Д. Г.
***, е починал на 15.09.1973 г. и е оставила наследници по закон преживяла
съпруга П.Р.М. и трима сина-Г.Д.Г., И. Д.Г. и С.Д.Г.. Майката починала на
25.12.1994 г. /л.22/, а вторият син-на 07.04.2013 г.Същият оставил наследници
по закон-преживяла съпруга и двама сина, ищци в настоящото производство
/л.10/.Бракът на съпрузите е сключен на 08.12.1956 г./л.11/.
Видно от Нот.акт № 116 т.ІІ д.№ 606/
16.03.1962 г. на РН, Д.Г.М. и И. Д.Г. придобили по покупко-продажба, при права
съответно 2/3 ид.части и 1/3 ид.част, следния покрит селски имот: празно дворно
място от 1 200 кв.м, съставляващо парцел II-256 в
кв.54 по плана на с.Кошарна, при граници: улица, Г.Д.Г., М.П. Д. и П.М.П..
Приложена е скица на имота от 05.05.2016 г.Видно от този документ, в
дворното място са налични полумасивна жилищна сграда и паянтова сграда.Според У-ние
№ 3/ 26.05.2016 г., издадено от Община-Сливо поле, към настоящия момент имотът
съставлява УПИ VIII-128 в кв.45 по новия план, с административен адрес:
с.Кошарна, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул. ... № 1.Там има жилищна сграда със
застроена площ от 126 кв.м.В приложената данъчна оценка на л.13 е посочено, че
първият етаж е от 63 кв.м, а мазето-от 52 кв.м.В дворното място има още навес
без оградни стени от 40 кв.м и гараж от 16 кв.м.Свободната площ от имота е
записана на 800 кв.м.
Страните не спорят, че определената като ”мазе” площ всъщност съставлява
приземен етаж и във всяка част от него има изградени по две стаи с коридор.На
основния етаж от къщата има по три стаи.Няма спор, че до смъртта на родителите М.
те са живели в приземния етаж на дясната /източна/ част от къщата.От изявления
на страните и с оглед събраните гласни доказателства стана ясно, че всеки от
етажите на постройката е със самостоятелен вход.
Според Заповед № РД-09-561/ 09.07.2014
г. на Кмета на Община-Сливо поле, в имота от 1978 г. има изградена двуетажна
масивна сграда на уличната регулация-гараж от 25,71 кв.м, пристройка от 1983 г.
от 2,91 кв.м /масивна/, и надстройка над гаража от 1983 г. с площ от 22,43 кв.м
/полумасивна/, със застроена площ от 25,71 кв.м, явяваща се незаконен строеж
пета категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.”а” от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.2 от
Наредба № 1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, без
възможност за търпимост по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, като е
наредено събарянето им от наследниците на И. Д.Г..
Назначената в производството строителна
експертиза, след запознаване с доказателствата по делото и извършен оглед на
място, се е произнесла, че в спорния имот има изградена едноетажна жилищна
сграда, т.н. тип ”близнак”, с два самостоятелни входа за етажа и две
самостоятелни остъклени антрета за приземния етаж.Експертът е посочил, че при
измерването е констатирал, че постройката е с площ от 127,35 кв.м, а не 126
кв.м.
В двора, в дълбочина зад къщата на около 15 м има изградени две стопански
сгради, склад за стопански инвентар и други спомагателни постройки, обслужващи
сградата, с обща площ от 30 кв.м.Същите не са нанесени в кадастралната карта на
селото, респ. не са отразени на представената по делото скица.Вещото лице е
определило, че вероятно тези сгради са от 70-те години на миналия век.
На уличната и междусъседска дворищна регулационна линия към УПИ I-89 по
плана на селото има построен гараж от 25,71 кв.м с надстройка над него от 22,43
кв.м, като достъпът до последната се осъществява посредством метална стълба
непосредствено залепена до стената на гаража.На уличната дворищна регулационна
линия има изградена дворищна тоалетна със застроена площ от 2,92 кв.м с
покривна железобетонна плоча с ниво, равно на тази на гаража.Чрез металната стълба се излиза на покрива на дворищната тоалетна и
на част от покривната плоча на гаража, явяваща се тераса на новопостроената
стая.Тези две постройки също не фигурират в представената по делото скица.
При съпоставка на размерите и вида на сградите, става ясно, че те съвпадат
с тези, описани като незаконен строеж в заповедта от 09.07.2014 г.
Експертът е докладвал, че на уличната регулационна линия и в близост на
междусъседската дворищна регулационна линия към УПИ VII-126 има изграден гараж
със застроена площ от 16,17 кв.м, навес от 14,10 кв.м, пилчарник от 5,90 кв.м и
склад от 5,90 кв.м, или обща застроена площ-40,07 кв.м.Според вещото лице, по
външен вид и по вида на вложените в тези сгради строителни материали, те са
строени през 60-70-те години на миналия век.Същите са без носещи конструктивни
ж.б.елементи и не са осигурени в сеизмично отношение.
В двора има налична още една тоалетна със застроена площ от 3,52 кв.м, с
железобетонна плоча, строена 70-те години на ХХ век.
При изслушване на експерта в съдебно заседание става ясно, че към момента
първият ищец ползва към тяхната част от къщата една стая от дясната равностойна
част, за която претенции има С.Д.Г., като зидът към лявата част е съборен и е
зазидан отвора към другата къща-близнак.В този смисъл данни изнасят и
свидетелите А.С. /като според нея завземането на помещението е станало със
съгласие на бабата на ищеца-П.М., която заедно със съпруга си е ползвала този
етаж до 1972 г., когато ответникът С.Г. се нанесъл там със семейството си, като
разполагала с ключ и след напускането им през 1978 г./, Р.Д. /като според него
ищците също разполагат с ключ от източния основен етаж на къщата, а завземането
на стаята датира още приживе на наследодателя И. Г./,
Р.Д. установява, че законният гараж в дясната част на имота е строен от С.Г.
и баща му / в този смисъл и св.А.Г./.Тази сграда, както и другата постройка с
аналогично предназначение, се ползвали от първия ищец.Ответникът не знаел,
че племенникът му си държи автомобила в
десния гараж, тъй като рядко си ходил на село.Ст.Г. признава, че при
отсъствието му постройката се ползва от
ищцовата страна.
Р.Д. установява, че дворното място зад къщата от години е разделено с оградна
мрежа, според него по средата.Дясната част също се ползвала от ищците до
момента, когато започнали кавгите около завзетата стая.В момента този участък
от двора пустее.
Разпитаните в производството свидетели установяват, че къщата била
построена през 1962 г., като при изграждането бил ползван годният строителен
материал от старата къща на родителите / тухли, камък и прозорци/.Към него
момент ответникът Ст.Г., предвид работата си, живеел в друго село.При
родителите си се прибирал в почивните дни.Това обстоятелство се признава от
тази страна.Направено е изявление, че Ст.Г. и семейството му са живели на
втория етаж в дясната половина на къщата
през периода 1972-1978 г.Ответникът признава, че при строежа са участвали
всички, като предвид недостига на строителен материал, са печени и тухли на
място. Впоследствие той поставил
дограмата и керемидите на ползвания от него етаж, а в лявата част от къщата
това направил брат му И. Г..
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищците са наследници по закон на И. Д.Г., който
заедно с ответниците се явява наследник на Д.Г.М., починал на 07.04.1973 г.,
както и на П.Р.М., починала на 25.12.1994 г.
На 26.03.1962 г.
наследодателят на ищците и Д.Г.М. закупуват процесното дворно място при права
1/3 ид.част към 2/3 ид.части.С оглед нормата на чл.103 от ЗПР и чл.13 ал.2 от СК от 1968 г. /отм./ имотът се явява придобит в съсобственост в режим на
съпружеска имуществена общност и за П.Р.М. и за В.С.Г..
Към 07.04.1973 г., когато
почива Д.Г.М., при съобразяване разпоредбата на чл.14 ал.7 от СК от 1968
г./отм./ съсобственици на имота са П.Р.М. с 6/18 ид.части, Г.Д.Г. с 2/18
ид.части, С.Д.Г. с 2/18 ид.части, И. Д.Г. с 2/18 ид.части по наследство и с
6/18 ид.части в режим на съпружеска имуществена общност с В.С.Г..
Към 25.12.1994 г., когато
почива П.Р.М. имотът става съсобствен между тримата братя при права за всеки от
тях по 4/18 ид.части и 6/18 ид.части за И. Д.Г. в режим на съпружеска имуществена
общност с третата ищца.
Към 07.04.2013 г., когато
почива И. Д.Г., притежаваната от него по наследство част се поделя при равни
права между двете му деца и преживялата съпруга с оглед нормата на чл.5 ал.1 и
чл.9 ал.1 от ЗН, а 6/18 ид.части, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност-при права 4/6 ид.части за В.С.Г. и по 1/6 ид.част за П.И.Д. и за С.И.Д..
При
съобразяване на тези обстоятелства, към датата на завеждане на исковата молба
правата на страните от имота са, както следва: 16/54 ид.части за В.С.Г.,12/54
ид.части за Г.Д.Г. и за С.Д.Г., и по 7/54 ид.части за П.И.Д. и за С.И.Д..
От събраните в
производството доказателства става ясно, че през 1962 г. в дворното място от
1 200 кв.м се построява къща на две нива, т.н. тип ”близнак” с
обща реална застроена площ от 127,35 кв.м, като на всеки от основните етажи с
площ 63 кв.м има по три стаи с коридор, а на приземните етажи с площ от 52
кв.м-по две стаи и коридор.Статутът на постройката е в условия на търпимост.До
началото на 80-те години на миналия век в двора се изграждат две дворищни
тоалетни, стопански постройки и два гаража, подробно описани от експертизата,
като само този в дясната част на имота е със статут на търпимост.
Съдът намира, че в производството не се доказва твърдението на пълномощника
на ответника С.Г., че къщата е изградена изцяло от Д.Г.М..В друг аспект са
свидетелските показания, както и обясненията на страната в съдебно заседание.От
тях става ясно, че при изграждане на къщата е бил използван строителен материал
от друг имот на родителите, но той се е оказал недостатъчен и са били печени
допълнително тухли на място. Ирелевантно за спора е кой е поставял дограмите, дюшамето и е правил
замазка в стаите.Това са довършителни дейности и те не променят статута на
собственост.Съдът приема, че наследодателите на страните са придобили части от
къщата, респ. и от останалите постройки, съответстваща на правата им по
отношение на дворното място.Неоснователно е твърдението на ответника С.Г., че
дворът зад къщата е реално поделен, тъй като на място има поставена оградна
мрежа.Не се установява приживе съсобствениците да са уредили по предвидения в
закона ред реално разделяне на имота.
В отговора на исковата молба, с допълнителни уточнения в
съдебно заседание на 23.11.2016 г., ответникът С.Г. е направил изявление, че е
придобил по давност втория етаж от източната част на жилищната сграда, законния
гараж, стопанска постройка (навес) и други второстепенни постройки, построени
в югоизточната част от имота, което е надлежно отразено в доклада по делото, по
който страните са нямали възражения.
В писмената защита, след даване
ход по същество на спора, претенция има
вече и за първия етаж от тази част на къщата.Съдът намира искането за
недопустимо.Действително съгласно цитираното от страната ТР № 4 от 17.12.2012
г. по т.д.№ 4/2012 г. на ОСГК на ВКС защитата на правата на владелеца при
изтекъл срок по чл.79 от ЗС може да се осъществи и чрез възражение по предявен
срещу него иск.Това право обаче се явява ограничено от срока по чл.133 във вр.
с чл.131 ал.2 т.5 от ГПК, в който смисъл е и т.4 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по
т.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От събраните в производството
доказателства се установява, че безспорно в периода 1972-1978 г. ответникът С.Г.
и семейството му са ползвали втория етаж от къщата.Постепенно те изнесли вещите
си и там останала непотребна покъщнина.Въпросът за наличие на придобИ.е на
собственост по давностно владение на спорната част може обаче да се изследва
чак след 1994 г., когато почива майката П.М..Свидетелите установяват, че тя е
разполагала със свой ключ от втория етаж и очевидно е имала съзнание за
собственост, след като е предоставила на сина си И. Г. едната стая от основния
етаж.За това помещение се явява неоснователно възражението на ответника, че го
е придобил по давност.Наследодателят на ищците безспорно е демонстрирал
намерение да свои стаята, макар, че тази страна не се позовава на чл.79 от ЗС.Доколкото съдът не прилага служебно
института на придобивната давност, като краен резултат, при отчитане на данните
по делото, че след 1994 г. само ответникът С.Г. ползва еднолично, макар и
епизодично, двете стаи и коридор от втория етаж, то следва да се приеме, че той
е техен едноличен собственик.Тази част от сградата би могла да има
самостоятелен характер по смисъла на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделни видове територии и устройствени зони.С оглед
вида на имота-селски, две стаи и коридор, външна дворищна тоалетна /източната/
и второстепенни стопански постройки, играещи ролята на складови помещения, може
да се приеме, че ответникът С.Г. ги е придобил по давност.
По отношение на законния гараж,
по делото се установява, че той е строен от общия наследодател и ответникът С.Г..Доколкото
обаче в случая от значение се явява факта на собственост в имота, то страната
може само да твърди, че го е придобил по давност.Според св.Р.Д. обаче, гаражът
се ползва от ищеца П.Д..Това се признава и от ответника С.Д..Св.Р.Д.
установява, че от години чичо му не си е идвал в имота.През цялото време
гаражът в източната част се ползвал само от семейството на ищеца и до момента,
до който постройката била в добро техническо състояние.
Придобивната давност е способ за придобИ.е на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време /чл.79 ЗС/.Фактическият състав
на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други лица с цел да се разкрият тези преживявания и
представи.Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото
изявление на субективния елемент на владението чрез процесуални
средства–предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост,
какъвто е процесния случай.Доколкото обаче по делото става ясно, че след 1978
г. гаражът се е ползвал еднолично от семейството на ищеца, няма как ответникът С.Г.
да го е придобил по давност.Ирелевантно за спора е обстоятелството, че
лицето е вложило средства в
строителството на този гараж.Това създава право на облигационно вземане, но не
и на собственически правомощия.При това положение постройката се явява
съсобствена между страните при посочените по-горе права.От делбата следва да се
изключи само описаната част от основния етаж на източната сграда, ведно с
дворищната тоалетна към нея и стопанските постройки до нея.С оглед това
разрешаване на спора, искът за делба трябва да се отхвърли в тази част.В тежест
на всеки от ищците, съобразно чл.9 от ТДТГПК следва да се възложат по 50 лв.
държавна такса.Във втора фаза на делбата ответникът С.Г., ползващ се от
решението досежно правото на собственост на част от втория етаж и стопанските
постройки в източната част на дворното място, следва да внесе държавна такса
след оценка от вещото лице, което ще бъде назначено.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА до
съдебна делба на основание чл.34 от ЗС във вр. с чл. 69 от ЗН между П.И.Д., ЕГН **********,***, С.И.Д., ЕГН **********,
от гр.В.Търново, В.С.Г., ЕГН **********,***,
Г.Д.Г., ЕГН **********,***, и С.Д.Г., ЕГН **********,***,
следния недвижим имот, находящ се в с.Кошарна,
общ.Сливо поле, обл.Русе: дворно място
с площ от 1 200 кв.м, представляващо по стария регулационен план на селото
парцел II-256 в
кв.54, а по настоящия регулационен план-УПИ VIIII-128 в
кв.45, при граници на имота съгласно актуална скица: север-УПИ II-187,
североизток-УПИ III-187, изток-УПИ VII-126, юг-улица и запад-УПИ I-189,
заедно с построените там двуетажна
масивна жилищна сграда с реална
площ от 127,35 кв.м /БЕЗ две стаи и коридор от основния
етаж на дясната страна на къщата/, гараж
със застроена площ от 16,17 кв.м, със статут на търпим строеж, гараж от 25,71 кв.м, пристройка от 2,91
кв.м /масивна дворищна тоалетна/, надстройка над този гараж с площ от 22,43
кв.м /полумасивна/, последните явяващи се незаконен строеж пета категория
съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.”а” от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.2 от Наредба № 1/
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, без възможност за
търпимост по смисъла на § 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, при права:
16/54 ид.части за В.С.Г.
12/54 ид.части за Г.Д.Г.
12/54 ид.части за С.Д.Г.
7/54 ид.части за П.И.Д.
7/54 ид.части за С.И.Д.,
и ОТХВЪРЛЯ иска за делба на две
стаи и коридор от основния етаж на дясната страна на къщата, с дворищна
тоалетна към нея, навес от 14,10 кв.м, пилчарник от 5,90 кв.м и склад от 5,90
кв.м, като неоснователен.
ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН **********,***, С.И.Д., ЕГН **********,***, В.С.Г., ЕГН **********,***, всички със
съдебен адрес:***, офис 7-8, чрез адв.Б.К. ***, да заплатят по с/ка на РРС
сумите от по 50 лв.-държавна такса за първа фаза на производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/