№ 281
гр. Монтана, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 30 от 26.04.2022 г. по гр. д. № 296/2021 г. по описа на
Районен съд – Б. е отхвърлен предявеният от „Ю.“ АД, ЕИК ***, гр. С. срещу
Б. Г. К. с ЕГН ********** от гр.Б. иск с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2
във вр. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1066,08 лева,
представляваща неизплатено парично задължение, произтичащо от Договор
за издаване на кредитна карта от 20.10.2009 г.
Недоволен от постановеното решение е ищецът „Ю.“ АД, който го
оспорва, чрез своя пълномощник адв. Х. И., с доводи за недопустимост и
неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. В жалбата се поддържа, че
първоинстанционният съд не е обсъдил възраженията на ответната страна, а
единствено е разгледал валидността на процесния договор. Освен това се
твърди, че към датата на сключване на договора е липсвала уредба на този
тип правоотношения, поради което сделката следва да се квалифицира като
заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. Твърди се, че за сключването на
договора са представени писмени доказателства, които доказват наличието на
облигационна връзка между страните. Направено е и искане за присъждане на
1
разноски пред двете инстанции. Моли се съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което ответната страна
да бъде осъдена да заплати претендираната сума.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба.
В съдебно заседание страните не се явяват, макар и същите да са
редовно призовани. Постъпила е писмена защита от въззивника, с която се
поддържа изцяло изложеното във въззивната жалба.
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
При извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният
съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на разглеждане в производството e иск с правно основание
чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Спор по
квалификацията на иска няма между страните, като освен това не са
направени възражения пред районния съд по отношение на доклада по
делото. Настоящата инстанция намира, че релевираните доводи във
въззивната жалба по отношение на квалифицирането на иска като договор за
заем /чл.240 от ЗЗД/ са основателни.
Във връзка с горно, следва да се отбележи, че договорът за заем се
счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят
получи заетата сума, а не от момента на писмения договор или от постигане
на съгласието за сделката. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане
на насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно.
Фактическият състав се счита завършен след като се предаде паричната сума.
Правилно първоинстанционният съд е указал в доклада, че в тежест на
банката-ищец е да докаже наличието на облигационно отношение, респ.
предаване на процесната сума.
От приложените към исковата молба писмени доказателства се
2
установява, че на 20.10.2009 г. ответната страна е подписала „Заявление-
договор за издаване на кредитна карта „American Express”, както и „Общи
условия за издаване и използване на кредитни карти „American Express”. От
приложеното заявление е видно, че Б. К. се е съгласила да й бъде издадена
карта от някои от посочените два вида - Златна кредитна карта American
Express или Кредитна карта American Express, в зависимост от оценката,
която банката ще й определи по отношение на нейната кредитоспособност. В
заявлението е посочен възможният минимум и максимум на размера на
кредитния лимит, в зависимост от издадената карта, като е уточнено, че
точния му размер ще бъде посочен при получаване на картата и в месечните
извлечения.
В т.1.2. от Общите условия е предвидено картата, която ще бъде
издадена да се изпрати чрез куриер на адреса, посочен в Заявлението-договор
или може да бъде предадена от служител на банката в нейн финансов център.
В т.1.3. се предвижда, че веднага след получаване на картата,
картодържателят е длъжен незабавно да се подпише на определено за тази
цел място на обратната страна на картата.
Съобразно гореизложеното, МОС намира, че по делото не са
ангажирани доказателства от въззивника, от които да се установи за кой вид
карта е одобрена ответната страна, както и какъв е определеният й кредитен
лимит. Няма данни, от които може да се установи по категоричен начин, че
ответната страна е получила именно кредитната карта, която е следвало да се
издаде въз основа на подаденото заявление от 20.10.2009 г., както и че чрез
тази карта е изтеглила суми.
От представената Параметрична справка по кредитна карта
5411963137937018 е видно, че са извършени тегления на различни суми, но
това само по себе си не доказва наличието на твърдяната облигационна
връзка, респ. сключването именно на процесния договор за заем. Предвид
липсата на доказателства по делото досежно получаването на картата от
въззиваемата страна, както и конкретно за номера на картата, следва да се
приеме, че фактическия състав на договора за заем не е осъществен. Както се
изтъкна по-горе договорът за заем ще се счита за сключен от момента, в
който заемополучателят получи заетата сума, в настоящия случай - когато
получи кредитната карта, издадена въз основа на заявлението и изтегли
3
парична сума чрез тази карта.
От доказателствата по делото не се установява, че фактът, който се
твърди - сключването на договор за заем. Предвид тези съображения, МОС
намира, че исковата претенция е неоснователна и правилно и
законосъобразно отхвърлена от първоинстанционния съд.
С оглед пълнота, настоящия състав намира за важно да поясни, че при
липса на облигационна връзка, е безпредметно да се анализират доказателства
досежно размера на твърдяното неизплатено задължение, както и неговата
изискуемост. Съобразно това, доводите в жалбата, че районният съд не се е
произнесъл по възраженията на ответника се явяват несъстоятелни. Предвид
липсата на сключен договор, е ненужно съдът да се произнася по възражения,
които са именно във връзка с твърдяния договор.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното решение за правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено:
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно Решение № 30 от 26.04.2022 г. по гр.
д. № 296/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4