Решение по дело №1061/2021 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 71
Дата: 21 април 2022 г.
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20212220101061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Нова Загора, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20212220101061 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ /чл.288, ал.12 от КЗ - отм./
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищецът в настоящото производство Гаранционен фонд с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4, представялван от
Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков, чрез пълномощника им
адв.Н. К. П. от АК - Сливен е депозирал на 06.10.2021 г. искова молба с вх.№ 3878 в
Районен съд – Нова Загора против ИВ. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, с цена на иска
5000.00 лв., като частичен от 912000.00 лв., представляващи изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение по щети № 210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; № 210341/2017 г.; № 210275/2017
г.; № 210275/2017 г.; № 210192/2018 г. и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на
СГС, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски.
С исковата молба се твърди, че Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1, т.2,
б.“а“ от Кодекса за застраховане изплатил по щети № 210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; №
210341/2017 г.; № 210275/2017 г.; № 210275/2017 г.; № 210192/2018 г. и съгласно
споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на СГС, заплатил сума в общ размер на 912000.00
лева, както следва:
Д.Ю.А., наследник на Ю.С.Х. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за застраховането
/отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а.„Мерцедес Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210008/2018 г., УС на
ГФ му определили обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лева за смъртта
на неговия наследодател, при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия. Така определеното обезщетение било редуцирано в размер на 120000
лева и било изплатено на молителя на 23.01.2018 г.
Ю.Ю.А., наследник на Ю.С.Х. се обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за застраховането
/отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за л.а.„Мерцедес Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210363/2017 г., УС на
ГФ му определили обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150000 лева, за
смъртта на неговия наследодател, при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия. Така определеното обезщетение било редуцирано в размер
на 120000 лева и било изплатено на молителя на 04.12.2017 г.
1
Ф.А.А. и С.Ю.А., наследници на Ю.С.Х. се обърнали към Гаранционен фонд за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от КЗ/отм./ сега чл.
557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ГО“ за лек автомобил „Мерцедес Ц
220“ с *** и по образувана щета № 210341/2017 г., УС на ГФ им определили обезщетение за
неимуществени вреди н размер на по 110000 лева за смъртта на техния наследодател, при
отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия. Така
определеното обезщетение било редуцирано в размер на по 88000 лева и било изплатено на
молителите на 02.11.2017 г.
О.Ю.А., Д.Ю.А. и Е.Ю.А., наследници на Ю.С.Х. се обърнали към Гаранционен
фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса
за застраховането /отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ГО“ за
лек автомобил „Мерцедес Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210275/2017 г., УС на ГФ
им определили обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150000 лева, за смъртта
на техния наследодател, при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия. Така определеното обезщетение било редуцирано в размер на по
120000 лева и било изплатено на молителите на 29.09.2017 г.
Мариана Геракиева Арабаджиева, фактически съжител на Ю.С.Х. се обърнала към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.288 от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена задължителна
застраховка ГО, за л.а.„Мерцедес Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210275/2017 г., УС
на ГФ й било определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140000 лева, за
смъртта на Хасанов при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия. Така определеното обезщетение било редуцирано в размер на 112000 лева и
било изплатено на молителката на 11.09.2017 г.
К.Й. /38 г./ от *** пострадал като пешеходец при описаното ПТП се обърнал към
Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.288 от
КЗ /отм./ сега чл.557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ГО“ за л.а.„Мерцедес
Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210192/2018 г., УС на ГФ му определил обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, за причинените му травматични
увреждания, при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат. Така
определеното обезщетение било редуцирано в размер на 24000 лева и било изплатено на
молителя на 18.06.2018 г.
Твърди се, че съгласно влязла в сила присъда по НОХД 239/2016 г. на ОС Сливен,
потвърдена с Решение на АС Бургас по ВНОХД № 189/2016 г., Решение по наказателно
дело № 288/2017 г. на ВКС виновен бил ИВ. Д. М., ЕГН **********.
Посочва се, че ПТП било настъпило при следния механизъм: На 30.08.2015 г. около
01.40 часа по автомагистрала Тракия, в района на км250+800 м. Юмер Хасанов управлява
т.а.„Ивеко Дейли“ по прав и равен пътен участък, сухо време и добра видимост със скорост
около 112 км/ч. Водачът загубил контрол над управлението на автомобила и след
последователни опити да го овладее автомобилът достигнал дясната мантинела по посока на
движението, където се ударил и обърнал върху дясната си станична повърхност и се
установил напречно върху платното за движение с гумите срещу посоката на движещите се
от изток на запад автомобили. След установяване на автомобила в покой Юмер Хасанов и
возещия се до него К.Й. излезли от кабината без да имат травматични увреждания и
започнали да обикалят около автомобила, търсейки изпаднали от него вещи и предмети.
В същото време в този участък, с посока от изток на запад и по посока на
преобърналия се автомобил в дясната лента за движение се движил на къси светлини л.а.
„Мерцедес Ц 220“ с ДК № ***, управляван от И.М., със скорост от 144 км/ч. Автомобилът
осветил подовите елементи на обърнатия товарен автомобил на разстояние от около 85 м, но
М. не предприел аварийно спиране, вследствие на което настъпил удар между челната част
на л.а.„Мерцедес“ и предната долна част на т.а.„Ивеко Дейли“. В резултата на удара двата
автомобила продължили движението си напред, завъртайки се по посока на часовниковата
стрелка на 180 градуса, при което последвал удар между покривната част на т.а.„Ивеко“ и
телата на намиращите се зад него Юмер Хасанов и К.Й..
В нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ ответникът управлявал увреждащия лек
автомобил без сключена ЗЗ „ГО“ към датата на ПТП, съгласно служебна справка от ИЦ.
В заключение се претендира от съда на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от
Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ, да осъди ИВ. Д. М. с ЕГН
**********, да заплати на Гаранционен фонд сумата от 5000.00 лева, като частична от
2
912000.00 лева, представляваща платеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети №
210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; № 210341/2017 г.; № 210275/2017 г.; № 210275/2017 г.; №
210192/2018 г. и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на СГС, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ищецът моли да му се присъди и юрисконсултско възнаграждение, в размер на 450
лева.
Представят се писмени доказателства по опис.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. Д. М., чрез
процесуалния му представител адв.С.И. С. - САК, с който същият счита предявеният срещу
него иск за недопустим и моли да бъде оставен без разглеждане.
Алтернативно оспорва изцяло предявеният иск, като счита същия за неоснователен
и недоказан, както по основание, така и по размер.
Излага съображения, като на първо място счита, че предявеният иск е недопустим,
поради допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че към изпратения препис на
исковата молба липсвало пълномощно, а още повече, че е подадена чрез пълномощник
адв.Н. К. П., а била подписана от ст.юрк.Калоян Янев, поради което не ставало ясно кое
лице подава исковата молба.
Предвид това, че исковата молба била подадена от лице без процесуална
легитимация се иска да се върне исковата молба и производството по делото да бъде
прекратено.
Също така се сочи, че исковата молба е подадена в нарушение разпоредбата на
чл.127, ал.4 от ГПК, тъй като не била посочена банкова сметка, по която сумата по
предявения осъдителен иск да бъде заплатена, в случай на уважаване на същия. В тази
връзка се иска исковата молба да бъде оставена без движение.
В приложените по делото щети, заведени към Гаранционен фонд, както и
протоколите от УС на Гаранционен фонд не личало да са посочени, каквито и да било
доказателства, относно претърпени неимуществени вреди от страна на близките на
починалото лице Юмер Хасанов, както и в какво се изразяват те. В същите съществували
единствено твърдения за претърпени неимуществени вреди, които обаче, в разрез с приетото
в тълкувателната практика на Върховната съдебна инстанция, не били доказани по никакъв
начин. Пред ГФ били заявили претенция и Ф.А.А. и С.Ю.А., съответно майка и баща на
починалото лице, като в заведената претенция пред Гаранционен фонд съществувало
твърдение, че същите са били изключително привързани към сина си. Следвало да се има
предвид обаче, че същите показали незаинтересованост, по отношение на наказателното
дело, водено срещу И.М., като дори не били открити на адреса, за да участват в
производството, видно от Мотивите към Присъда № 15 от 17.06.2016г. по описа на ОС -
Сливен, по НОХД № 239/2016 г.
Счита за противоречащо на всякаква житейска логика родители, които твърдят, че са
били изключително привързани към сина си, да проявят подобна пасивност по отношение
на дело, свързано със смъртта на същия и да не вземат никакво участие в същото, като дори
не били открити на адреса си. В последващ момент обаче, едва 3 месеца след влизане в сила
на присъдата по НОХД № 239/2016 г., същите заявявили претенция пред Гаранционен фонд
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В отговора се сочи, че претърпените неимуществени вреди следвало да бъдат
доказани от страна на лицата, претендиращи обезщетение за смъртта на починалия Юмер
Хасанов. Сочи се, че претенциите предявени от страна на лицата, искащи обезщетение за
смъртта на Юмер Хасанов били недоказани и същите били уважени в разрез с разпоредбите
на закона и тълкувателната практика на ВКС.
Сочи се, че не били налице и доказателства относно претърпените вреди от страна
на пострадалия К.Й.. Същият, в претенцията си до ГФ бил посочил, че вследствие на ПТП
„страда от последиците от претърпените повреди, изразяващи се в болки и страдания, както
и в затруднение в на горния десен крайник, който макар изминал продължителен период от
време не се възстановил напълно“. Въпросните обстоятелства не били доказани по никакъв
начин. Моли съдът да отчете, че в приложената към претенцията Епикриза от МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД от 31.08.2015 г., било посочено, че същият следвало да е с
имобилизация на рамо и лакът 20 дни. Категорично считам, че от представената епикриза не
се установяват посочените болки и страдания на пострадалия К.Й..
3
С оглед посоченото и доколкото правото на Гаранционен фонд на иск срещу
доверителя ми изхожда от правото на пострадалия К.Й., както и на близките на починалия
Юмер Хасанов, счита, че искът бил недоказан по основание. От страна на заявилите
претенции пред Гаранционен фонд лица не били представени каквито и да било
доказателства за претърпените неимуществени вреди. В тази връзка счита, че плащанията от
страна на Гаранционен фонд били извършени на база предположението, че най-близките на
починалия са претърпели неимуществени вреди, във връзка със смъртта му. Също така, без
каквито и да било доказателства за претърпени неимуществени вреди било извършено
плащане и по отношение на К.Й.. Неимуществените вреди представлявали физическите и
емоционалните страдания, както и всички други негативни преживявания, които
пострадалото лице изживява, във връзка с някакво увреждане. Счита, че подобни страдания
категорично са останали недоказани пред Гаранционния фонд, поради което счита, че
извършените плащания били в разрез със закона и задължителната съдебна практика, което
от своя страна правело предявения иск срещу ответника неоснователен.
В допълнение, моли съда да има предвид, че разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ
предвижда, че след изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на Платеното обезщетение. В тази връзка
счита, че ищецът по настоящото дело следвало да докаже изцяло фактическия състав, въз
основа на който било извършено плащането, а такова нещо не било направено от страна на
ищеца, поради което счита предявения иск за неоснователен и недоказан.
На следващо място, оспорва предявения иск и по размер. Срещу ответника бил
предявен иск в размер на 5000 лева, който бил частичен от целия иск от 912000 лева.
Оспорва се размера на целия иск от 912000 лева, като силно завишен.
В тази връзка, моли съда да отчете, че при претенцията, предявена от К.Й. било
прието намаляване с 20% на обезщетението, поради съпричиняване от страна на същия, като
било взето предвид обстоятелството, че Йорнекли се намирал в непосредствена близост до
преобърнатия товарен автомобил „Ивеко Дейли“. Правело впечатление обаче, че същия
процент на намаляване на обезщетението бил приет и при Юмер Хасанов, при положение,
че било прието, че същият е съпричинил ПТII с действията си, като не е осъществил контрол
над управлявания от него автомобил „Ивеко Дейли“, както и че е стоял в непосредствена
близост до същия след преобръщането му. На следващо място - от страна на Гаранционен
фонд не било отчетено и нарушението на чл.200, т.2 от ППЗДВП на водача на товарния
автомобил „Ивеко Дейли“ Юмер Хасанов. Посочената разпоредба предвиждала, че когато
имало пострадали лица, както и когато в резултат на произшествието е създадена опасност
за другите участници в движението, водачът бил длъжен да вземе мерки за предупреждаване
на участниците в движението за опасността. Подобни действия от страна на водача на
преобърналия се автомобил не били предприети, а същият се е намирал в близост до
преобърналия се автомобил, с което допринесъл за настъпването на ПТП и на
неблагоприятните последици, както за себе си, така и за спътника си К.Й.. Следвало да се
има предвид също, че поведението на водача Хасанов не е било отчетено като обстоятелство
при определяне размера на обезщетението за К.Й., а отчетено единствено и само
обстоятелството, че Йорнекли се намирал в близост до преобърнатия товарен автомобил. По
никакъв начин от страна на ищеца не било отчетено обстоятелството, че причина за
настъпването на ПТП било преобръщането на товарния автомобил, вследствие действията
на починалия водач Юмер Хасанов. Посочените обстоятелства навеждали на извода, че при
определяне размера на обезщетението на К.Й., вината за настъпване на ПТП била
единствено върху ответника ИВ. Д. М., без да е налице каквото и да е съпричиняване от
страна на другия водач Юмер Хасанов.
С оглед всичко посочено счита, че приетия процент на съпричиняване при двамата
пострадали бил силно занижен, поради което изплатените на наследниците и близките на
Хасанов, както и на пострадалия Йорнекли суми били силно завишени. В тази връзка счита,
че и размерът на предявения срещу доверителя ми иск бил силно завишен и бил недоказан
до пълния му размер от 912000 лева.
В обобщение ответникът моли съдът да остави предявения иск без разглеждане като
недопустим. При условията на евентуалност, моли да се постанови решение, с което съдът
да отхвърли като неоснователна предявената искова претенция.
Иска се присъждане на разноски.
Правят се доказателствени искания: Да бъде изискано и приложено НОХД №
239/2016 г. по описа на ОС - Сливен, ведно с досъдебното производство към същото;
4
На основание чл.186 от ГПК да се задължи МВР Дирекция „Национална система
112“ да представи записите от тел.112 от датата на инцидента 30.08.2015 г., подадени във
връзка с настъпили ПТП на АМ Тракия в района на км. 250+800 км.;
След постъпване на поисканите в т.1 и т.2 от доказателствените искания документи,
да бъде назначена съдебнно-техническа експертиза, която след запознаване с материалите
по делото да отговори на въпросите:
Колко време след обръщането на т.а. „Ивеко Дейли“ с ДК № *** на пътното платно,
е настъпил ударът с л.а. „Мерцедес Ц 220“ с ДКН СН 2559 АМ?;
Били ли са предприети действия от водача на т.а.„Ивеко Дейли с ДКН *** по
предупреждаване на останалите участници в движението за възникналата опасност и
уведомяване на органите на МВР за преобръщането на т.а.„Ивеко Дейли“ на пътното
платно? Ако да – какви?
Би ли настъпил ударът между л.а.„Мерцедес Ц 220“ с *** и т.а.„Ивеко Дейли“ с
ДКН ***, в случай, че такива действия от страна на водача на т.а.„Ивеко Дейли“ с ДКН ***
са били предприети?;
Биха ли настъпили вреди за водача на т.а.„Ивеко Дейли“ и пътуващия в товарния
автомобил пътник, в случай, че двамата не бяха стояли в близост до обърнатия товарен
автомобил?
Прилага писмени доказателства по опис.
Съдът е назначил съдебно-техническа експертиза по делото и е изискал справка от
мобилните оператори, относно ползването на мобилен телефонен номер **********.
Справките и заключението са изготвени и представени в срок.
На последното по делото открито съдебно заседание е разпитано вещото лице В. Р.
Б..
Страните поддържат становищата си. Съдът им е предоставил възможност за
представяне на писмени защити. Такава е постъпила в срок от ответна страна.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото страните са представили следните писмени доказателства: пълномощно,
щета № 210008/05.01.2018 г., щета № 210192/31.05.2018 г., справка от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд на база на подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
/ГОА/ „Гражданска отговорност на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците /ГОА+ЗП/
по регистрационен номер ***, писмо с вх.№ 24-01-11/05.01.2018 г. , препис-извлечение от
акт за смърт на Ю.С.Х. на л.28 от делото, удостоверение за наследници на Ю.С.Х. с изх.№
232/01.09.2015 г. на Община Поморие, медицинска експертиза по щета № 210008/05.01.2017
г. , писмо с изх.№ 24-01-11/12.01.2018 г., протокол № 1/08.01.2018г. на Гаранционен фонд,
протокол № 021/12.01.2018 г. на Гаранционен фонд, преводно нареждане от 23.01.2018
г.,извънсъдебна претенция от К.Й. с вх.№ 24- 01-387/31.05.2018 г., епикриза от МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД на л.38 от делото, медицинска експертиза по щета 210192/31.05.2018
г., протокол № 11/07.06.2018 г. на Гаранционен фонд,, протокол № 11/12.06.2018 г. на
Гаранционен фонд, писмо с изх.№ 24-01- 387/12.06.2018 г. , преводно нареждане от
18.06.2018 г., регресна покана с изх.№ ГФ–РП150/29.01.2021 г., известие за доставяне на
л.45 от делото,, щета № 210363/07.11.2017 г., Присъда № 15 от 17.06.2016 г. по НОХД №
239/2016 г. по описа на СлОС, Мотиви към присъда № 15 от 17.06.2016 г. по НОХД №
239/2016 г. по описа на СлОС, Решение № 204/23.12.2016 г. по НОХД № 189/2016 г. по
описа на Бургаски апелативен съд, Определение от 23.12.2016 г. по ВНОХД № 189/2016 г.
по описа на Бургаски апелативен съд, решение № 111/13.07.2017 г. по наказателно дело №
288/2017 г. на ВКС на РБългария, протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от
30.08.2015г., скица на л.73 от делото,, албум за посетено местопроизшествие ПТП на АМ
„Тракия“ 250+800 км. Извършено на 30.08.2015 г. от л.74 до л.78 от делото, протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръв № 297/31.08.2015 г., протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 304/01.09.2015 г.,
съдебномедицинска експертиза на труп № 202/2015 г., заключение от д-р инж.Христо
Василев Узунов от л.84 до л.86 вкл. от делото, заключение от д-р инж.Христо Василев
Узунов от л.87 до л.94 вкл. от делото, Удостоверение за раждане от 13.04.2007 г. на Ю.Ю.А.,
медицинска експертиза по щета № 21 0 363/07.11.2017 г., протокол № 35/22.11.2017 г. на
5
Гаранционен фонд,, протокол № 42/30.11.2017 г. на Гаранционен фонд, справка за банкова
сметка на Ю.Ю.А. л.98 от делото, преводно нареждане от 04.12.2017 г. на л.99 от делото,
регресна покана с изх.№ ГФ-РП 279/14.07.2020 г., известие за доставяне на л.102 от делото,,
щета № 2 10 275/23.08.2017 г., споразумение от 29.09.2017 г. на л.104 от делото, протокол №
34/28.09.2017 г. на Гаранционен фонд, преводно нареждане от 29.09.2017 г., преводно
нареждане от 11.09.2017 г.,, удостоверение за раждане от 18.09.2003 г. на Окан Юмеров
Хасанов, удостоверение за раждане от 09.08.2008 г. на Доан Юмеров Хасанов,
удостоверение за раждане на Емира Юмерова Хасанова издадено въз основа на акт за
раждане № 0007/10.01.2013 г. на Община Поморие, препис извлечение от акт за смърт на
Ю.С.Х., удостоверение за наследници на Ю.С.Х. с изх.№ 232/01.09.2015 г. на Община
Поморие, пълномощно, нареждане от съжителката на починалия Ю.С.Х. - Мариана
Геракиева Арабаджиева за изплащане на обезщетение на л. 116, л.117 и л.188 от делото,
щета № 210341/20.10.2017 г. на л.119 от делото, протокол № 32/24.10.2017 г. на Гаранционен
фонд,, медицинска експертиза по щета № 210341/20.10.2017 г.,, протокол № 38/26.10.2017 г.
на Гаранционен фонд,, номер на банкова сметка на л.123 от делото, номер на банкова сметка
на л.124 от делото,преводно нареждане от 02.11.2017 г. на л.125 от делото, преводно
нареждане от 02.11.2017 г. на л.126 от делото,, удостоверение за раждане от 22.11.2000 г. на
Ю.С.Х., удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 20/17.10.2017 г. ,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх.№ 21/17.10.2017 г. на л.129 от
делото,, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№ 19/17.10.201 7г. на л.130 от
делото, удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.№ 22/17.10.2017 г. на л.128 от
делото, препис-извлечение от акт за смърт на Ю.С.Х. на л.132 от делото, договор за правна
защита и съдействие № 1349/19.11.2021 г., пълномощно на л.147 от делото и пълномощно на
л.149 от делото, удостоверение от 25.10.2021 г. на л.149 от делото,, пълномощно на л.150 от
делото,, фактура № **********/19.11.2021 г. на л.151 от делото,, детайли за трансакция на
л.152 от делото, писмо с рег.№ 105840-729/30.12.2021 г. от МВР-Д„Национална система
112?-РЦ 112“-Бургас на л. 161 от делото, СД № 105840-729/30.12.2021 г. на л.162 от делото и
пощенски плик на л. 163 от делото,, писмо с изх. № 4159/01.03.2022г. на л.173 от делото от
А1 България ЕАД, писмо с рег.№ С 1842/25.02.2022 г. от Виваком на л.178 от делото,
пощенски плик на л.179 от делото, писмо с изх.№ 1842/23.02.2022 г. от Теленор България
ЕАД на л.180 от делото, пощенски плик на л.181 от делото, платежни нареждания, както ми
приобщената по делото съдебно-техническа експертиза.
Претендираните от ищеца права произтичат от следните обстоятелства:
Гаранционен фонд, на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от Кодекса за застраховане
изплатил по щети № 210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; № 210341/2017 г.; № 210275/2017 г.;
№ 210275/2017 г.; № 210192/2018 г. и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на
СГС, сума в общ размер на 912000.00 лева на: Д.Ю.А. - наследник на Ю.С.Х. обезщетение за
неимуществени вреди на основание чл.288 от Кодекса за застраховането /отм./ сега чл.557
от КЗ – без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а.„Мерцедес
Ц 220“ с *** и по образувана щета № 210008/2018 г., като му определил обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150000 лв. за смъртта на неговия наследодател, като при
отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия същото
било редуцирано в размер на 120000 лева и било изплатено на молителя на 23.01.2018 г.; на
Ю.Ю.А. - наследник на Ю.С.Х. определил обезщетение за неимуществени вреди на същото
основание и по образувана щета № 210363/2017 г. в размер на 150 000 лева, за смъртта на
неговия наследодател, като при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия то било редуцирано в размер на 120000 лв. и било изплатено на
молителя на 04.12.2017 г., на Ф.А.А. и С.Ю.А., наследници на Ю.С.Х. Гаранционен фонд
определил на същото основание изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
образувана щета № 210341/2017 г., в размер на по 110000 лева за смъртта на техния
наследодател, като при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на загиналия било редуцирано в размер на по 88000 лева и било изплатено на молителите на
02.11.2017 г.; на О.Ю.А., Д.Ю.А. и Е.Ю.А., наследници на Ю.С.Х. Гаранционен определил
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на същото основание по образувана
щета № 210275/2017 г., обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 150000 лв.,
като при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия то
било редуцирано в размер на по 120000 лв. и било изплатено на молителите на 29.09.2017 г.,
на Мариана Геракиева Арабаджиева, фактически съжител на Ю.С.Х., Гаранционен фонд
определил за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на същото основание по
образувана щета № 210275/2017 г., обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140000
6
лв., за смъртта на Хасанов при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналия, което било редуцирано в размер на 112000 лева и било изплатено на
молителката на 11.09.2017 г.
К.Й. от с.Ястребово, обл.Русе, пострадал като пешеходец при описаното ПТП се
обърнал към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
осн. чл.288 от КЗ /отм./ сега чл. 557 от КЗ – без сключена задължителна застраховка „ГО“ за
л. а.„Мерцедес Ц 220“ с ДКНСН 2559АМ и по образувана щета № 210192/2018 г., ищцовото
дружество му определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лева, за
причинените му травматични увреждания, при отчитане на 20% съпричиняване на
вредоносния резултат, като така определеното обезщетение било редуцирано в размер на
24000 лева и му било изплатено на 18.06.2018 г.
С влязла в сила присъда по НОХД 239/2016 г. на ОС Сливен, потвърдена с Решение
на АС Бургас по ВНОХД № 189/2016 г., Решение по наказателно дело № 288/2017 г. на ВКС
ИВ. Д. М. с ЕГН ********** е бил признат за виновен, а ПТП настъпило при следния
механизъм: На 30.08.2015 г. около 01.40 часа по автомагистрала Тракия, в района на
км250+800 м. Юмер Хасанов управлявал т.а.„Ивеко Дейли“ по прав и равен пътен участък,
сухо време и добра видимост със скорост около 112 км/ч. Водачът загубил контрол над
управлението на автомобила и след последователни опити да го овладее автомобилът
достигнал дясната мантинела по посока на движението, където се ударил и обърнал върху
дясната си станична повърхност и се установил напречно върху платното за движение с
гумите срещу посоката на движещите се от изток на запад автомобили. След установяване
на автомобила в покой Юмер Хасанов и возещия се до него К.Й. излезли от кабината, без да
имат травматични увреждания и започнали да обикалят около автомобила, търсейки
изпаднали от нещо вещи и предмети. В същото време в този участък, с посока от изток на
запад и по посока на преобърналия се автомобил в дясната лента за движение се движил на
къси светлини л.а.„Мерцедес Ц 220“ с ДК № СН2559 АМ, управляван от И.М., със скорост
от 144 км/ч. Автомобилът осветил подовите елементи на обърнатия товарен автомобил на
разстояние от около 85 м, но М. не предприел аварийно спиране, вследствие на което
настъпил удар между челната част на л.а.„Мерцедес“ и предната долна част на т.а.„Ивеко
Дейли“, в резултата на който двата автомобила продължили движението си напред,
завъртайки се по посока на часовниковата стрелка на 180 градуса, при което последвал удар
между покривната част на т.а.„Ивеко“ и телата на намиращите се зад него Юмер Хасанов и
К.Й..
Безспорно е установено, че в нарушение на чл.260 от КЗ /отм./ ответникът
управлявал увреждащия лек автомобил без сключена ЗЗ „ГО“ към датата на ПТП.
Претендира се, да бъде осъден ответника, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12
от Кодекса за застраховането /отм./, сега чл.558, ал.7 от КЗ, да заплати на Гаранционен фонд
сумата от 5000 лв., като частична от 912000 лв. - изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по описаните щети и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на СГС,
ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът е представил писмен отговор по предявения срещу него иск в срока по
чл.131 от ГПК, с който посочва, че е недопустим, неоснователен и недоказан, както по
основание, така и по размер. Излага подробни съображения и моли съда да постанови
решение, с което да го отхвърли.
Страните претендират съдебно-деловодни разноски.
Съдът назначил съдебно-техническа експертиза по делото, която да отговори на
въпросите:
1. Колко време след обръщането на т.а.„Ивеко Дейли“ с ДК № *** на пътното
платно е настъпил ударът с л.а.„Мерцедес Ц 220“ с ***?;
2. Били ли са предприети действия от водача на т.а.„Ивеко Дейли“ с ДКН *** по
предупреждаване на останалите участници в движението за възникналата опасност и
уведомяване на органите на МВР за преобръщането на т.а.„Ивеко Дейли“ на пътното
платно? Ако да – какви? Ако не са били предприети такива действия, какви действия е
следвало да бъдат предприети, както от водача, така и от неговия спътник?
3. Биха ли настъпили вреди за водача на т.а.„Ивеко Дейли“ и пътуващия в товарния
автомобил пътник в случай, че двамата не бяха стояли в близост до обърнатия товарен
автомобил?
Вещото лице маг.инж.маг.ик.В.Б. е заключил следното:
7
1. Процесното ПТП между т.а.„Ивеко Дейли” и л.а.„Мерцедес Ц220” е настъпило в
01,43ч. на 30.08.2015 г., но колко време преди това се е обърнал т.а.„Ивеко Дейли“,
експертизата не може да каже, тъй като няма данни в делото.
2. Не са били предприети действия от водача на т.а.„Ивеко Дейли” с рег.№ *** за
предупреждаването на останалите участници в движението за възникналата опасност. Не са
били уведомени органите на МВР за обърнатия микробус. Следвало е водачът и неговия
спътник да поставят светлоотразителен триъгълник най-малко на 100 м пред обърнатия
автомобил и да бъдат уведомени органите на КАТ.
3. Ако водача и спътника му биха били на повече от 41 м от обърнатия автомобил не
биха настъпили вреди за двамата. Колкото по-близко са били до него, толкова по-големи са
вредите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Правната квалификация на предявеният иск е чл.288, ал.12 от КЗ /отм.,/ сега чл.558,
ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Доказателствената тежест бе разпределена между страните, като всяка от тях следва
да докаже твърдените от нея факти.
В тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване размера
на претендираната сума, както и изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щети №
210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; № 210341/2017 г.; № 210275/2017 г.; № 210275/2017 г.; №
210192/2018 г. и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на СГС.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./, Гаранционният Фонд
изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка
на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ /отм./ урежда правната възможност Гаранционният
Фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при
ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез
сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ - арг. чл.288, ал.1, т.2, б.„а“
от КЗ /отм./. Следователно, възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните кумулативни предпоставки (юридически факти):
1) ищецът да е платил обезщетение на увреденото лице (наследниците му) за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента в търсения размер;
2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл.45, ал.1 от ЗЗД, т.е. вредите да
са причинени от делинквента, чрез неговото виновно и противоправно поведение;
3) деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от
делинквента;
4) делинквентът да не е обезпечил своята деликтна отговорност по застраховка
„Гражданска отговорност“ към момента на реализиране на ПТП.
В настоящото производство се установи наличието на всички изброени
кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на
ищеца на процесната сума, като частична от изплатената от ищеца на наследниците на
Юмер Хасанов сума, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинено от
ответника ПТП на 30.08.2015 г., управлявайки л.а.„Мерцедес Ц 220“ с ДК № *** със скорост
от 144 км/ч без да има сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
Между противоправното и виновно поведение на ответника, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП и настъпилите вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка, с оглед на
което са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД,
съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
8
Влязлото в сила присъда по НОХД 239/2016 г. на ОС - Сливен, потвърдена с
Решение на АС - Бургас по ВНОХД № 189/2016 г., Решение по наказателно дело № 288/2017
г. на ВКС с които виновен ИВ. Д. М. с ЕГН ********** бил признат за виновен имат
обвързваща доказателствена сила за съда, относно настъпилото ПТП и вината на ответника.
Както е изложено по-горе в делото, при отчитане на 20% съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия е редуцирано изплатеното от ищеца на наследниците му
парично обезщетение.
Именно, въз основа на установените в тези писмени доказателства факти, се
извежда и изводът за причинно-следствена връзка между допуснатото от ответника виновно
нарушение на правилата за движение при управление на лекия автомобил и настъпилите
вреди. Видно от събраните по делото материали при управление на л.а.„Мерцедес Ц 220“ с
ДК № *** ответника ИВ. Д. М. е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозния товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Безспорно, наред с това е обстоятелството, че ответникът към датата на настъпване
на ПТП не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Установи
се също, че на основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а” от КЗ, ищецът Гаранционен фонд е изплатил
обезщетение на пострадалото лице, с оглед на това, че причинителят на вредата - ответник
по настоящото дело, не е имал сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност”.
Съгласно чл.288, ал.12 от КЗ след изплащане на посоченото обезщетение ищецът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. В този смисъл ответникът
дължи на Гаранционния фонд заплатеното от него на наследниците на починалия Юмер
Хасанов обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като частичен от
заплатените от ищеца 912000 лв.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на сумата от 5000 лв. се явява доказан,
както по основание, така и по размер и като такъв следва да бъде уважен. Безспорно се
установи, че посочените обезщетения са изплатени на наследниците на починалия от страна
на ищеца.
С оглед основателността на основния иск върху главницата се дължи и законна
лихва от завеждане на иска - 06.10.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
В тежест на ответника са и направените по делото разноски в размер на 650.00 лв.,
от които 200.00 лв. за държавна такса и 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.558, ал.7 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ИВ. Д. М. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев” № 2, ет.4,
СУМАТА от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, предявен като частичен от 912000.00 лв.
/деветстотин и дванадесет хиляди лева/, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд
обезщетение по щети № 210008/2018 г.; № 210363/2017 г.; № 210341/2017 г.; № 210275/2017
г.; № 210275/2017 г.; № 210192/2018 г. и съгласно споразумение по гр.д.№ 11261/2017 г. на
СГС, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, считано от
06.10.2021 г. - датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ИВ. Д. М. с ЕГН ********** и адрес:
***, ДА ЗАПЛАТИ на Гаранционен фонд, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, СУМАТА от 650.00 лв. /шестстотин и
петдесет лева/ - разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
10