Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                Година 09.01.2017                            Град Стара Загора  

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд                                               Петнадесети  граждански състав

На втори ноември                                                           Година две хиляди и шестнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                        Председател: Олга Златева

                                                                                             

Секретар Е.Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Олга Златева

гражданско дело номер 6742 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по искова молба на „***" ЕООД – Стара Загора против „***" ООД – Стара Загора по искове по чл. 109 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/15.01.2007г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: с. *** п.к. 6050, ***, с площ 6148 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, номер по предходен план: 551; съседи 77476.507.12, ***, 77476.507.59, 77476.507.66, 77476.507.154, 77476.507.61, 77476.507.27, 77476.507.29, 77476.507.28, 77476.507.30, 77476.507.24, 77476.507,23, 77476.507,21, 77476.507.19, 77476.507.15, 77476.507.31, 77476.507.11. Съседният имот - с идентификатор ***, бил собствен на ответното дружество. В този имот ответникът имал административни и производствени сгради, които ползвал по предназначение и с цел да развива дейността си - производство, монтаж, инженеринг и лизинг на газови уредби и инсталации, и търговия с горива и втечнени газове. При осъществяване на дейността си, ответникът ползвал част от собствения на ищеца имот за преминаване на товарни влакови композиции за пренасяне на втечнения газ и горива. Влаковите композиции преминавали по железопътни релси, разположени в имота на ищеца, без негово съгласие и без правно основание за ответника, като така, ответникът лишавал ищеца от правото да ползва имота си в неговата цялост и по предназначение, а ответникът го ползвал за осъществяване на собствената си стопанска дейност без основание в продължение на 5 години, без до момента да заплаща някакво обезщетение за това ползване. Претендира се ответникът да преустанови преминаването по железопътните релси, разположени в собствения на ищеца имот, и да премахне същите за своя сметка, както и да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване за частта от имота, върху която са разположени релсите - 35 кв.м. площ, за периода 01.12.2010 - 30.11.2015 г. в размер на *** лв.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови неправомерното ползване на част с площ от 35 кв.м. от собствения на ищеца имот с идентификатор ***, върху която площ са разположени жп релси; да премахне за собствена сметка същите жп релси, както и да заплати на ищеца сумата от *** лв., представляваща обезщетение да неправомерно ползване на частта от имота на ищеца за периода от 01.12.2010 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват, като неоснователни. Твърди се, че ищецът не бил носител на правото на собственост. За собственик на имот с идентификатор ***, на основание придобиване чрез публичен търг, било вписано „***" ООД - Стара Загора. Имотът с идентификатор *** имал начин на трайно ползване - второстепенна улица, като самият ищец твърдял в исковата молба, че ответникът ползва част от имота му /35 кв.м./ за преминаване на товарни влакови композиции. Т.е. с действията, които извършвал ответникът - преминаване през имота на ищеца, по никакъв начин не се нарушавал/ограничавал правото на собственост на ищеца. Процесният имот бил с предназначение - второстепенна улица, т.е. служел за преминаване. Действията, които ищецът твърдял, че ответникът извършва, по никакъв начин не създавали пречка или не ограничавали спокойното служене на собственика с процесния имот, съобразно неговото предназначение. С оглед изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС бил неоснователен. Липсвали и двете предпоставки за уважаването му - ищецът не бил собственик на процесния имот, а действията на ответника не нарушавали/ограничавали правото на собственост на ищеца, с оглед предназначението на имота.

Неоснователен бил и вторият обективно съединен иск за заплащане на обезщетение в размер на *** лв., поради неправомерно ползване от страна на ответника на част от имота на ищеца от 35 кв.м. за периода от 01.12.2010 година до 30.11.2015. Ставало въпрос за ж.п. линия, която преминавала през целия ***, по-късно „***” ЕАД, още при изграждането на завода през 1961-1962 година. И сега тази ж.п. линия преминавала през редица обособени вече имоти на различни собственици. Ищецът закупил имот с идентификатор *** с начин на трайно ползване - второстепенна улица, видно от приложения нотариален акт, на 22.04.2008 година, Следователно, закупил улицата заедно с ж.п. линията, преминаваща през него. От закупуването на имота до предявяването на исковата молба, т.е до 18.12.2015 година, ищецът не бил поискал по никакъв начин преустановяване на действията на ответника - преминаване по ж.п. линията. Следователно, налице било мълчаливо съгласие за едно вече заварено положение - преминаване през ж.п. релсите, минаващи през имот с идентификатор ***. Ответникът добросъвестно поискал да му бъде учредено право на преминаване по административен ред. Предвид това, че се касаело само до преминаване, както и предназначението на имота на ищеца- за второстепенна улица, то в никакъв случай не можело да се приеме, че правото на собственост, или правото на ползване на ищеца било нарушено от страна на ответника. При ширина на улицата 14 м. влаковата копозиция преминавала през ж.п. коловоза за секунди, и то само няколко пъти в месеца. Неоснователно било твърдението, че с това преминаване ответникът лишавал ищеца от ползването на имота му,/като се има предвид, че предназначението на имота било за второстепенна улица/, което лишаване от ползване да е в причинна връзка с поведението на ответника. Процесната част от имота, 35 кв.м. не би могла да се предостави от собственика за възмездно ползване от друго лице, като по този начин да получава доходи и увеличи имуществото си. Тъй като ищецът претендирал за обезщетение за неправомерно ползване на имота от страна на ответника, а не преминаване, както се твърди в самата искова молба, то се моли съдът да приеме искът за неоснователен и да го отхвърли като такъв.

В съдебно заседание пълномощникът на ищцовото дружество моли да се уважат предявените искове. Претендира разноски, възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представя писмена защита.

В съдебно заседание пълномощникът на ответното дружество моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски, възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя писмена защита.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:               

От приетия по делото нот. акт № 72, том I,  рег. № 1194, дело № 67 от 22.04.2008г. на нотариус Веселина Иванова, с район на действие – района на РС – Стара Загора, се установява че ищецът е закупил поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: с. ***, *** /т. 1.5. от нот. акт/. На основание придобиване чрез публичен търг, на 20.01.2016г. собственик на имота е станало „***” ООД – Стара Загора /удостоверение изх. № 181/28.01.2016г. на Служба по вписванията – Стара Загора/. Исковата молба е подадена в съда на 18.12.2015г., следователно, към завеждане на делото, ищецът е собственик на имота. От значение за иска по чл. 109 от ЗС е ищецът да е собственик на имота към завеждането на делото. Съгласно чл. 226 от ГПК, делото следва хода си между първоначалните страни. Съдът дължи постановяване на решение, съобразно правата на страните при завеждане на делото, независимо от това дали третото лице участва в процеса или не /в този смисъл Решение № 807 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1081/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 125 от 27.03.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 69/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 149 от 11.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2013 г., II г. о., ГК и др./.

Не е спорно по делото, а и от приетите нот. акт № 34, том III,  рег. № 2176, дело № 68 от 06.08.2003г. на нотариус Антония Коева, с район на действие – района на РС – Стара Загора, и скица се установява, че ответникът е собственик на съседен имот с идентификатор ***.

От приетото по делото заключение на съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че поземлен имот № ***, с начин на трайно ползване за второстепенна улица, се намира на територията на бившия *** – Стара Загора, на север граничи с локалното околовръстно шосе, на изток – със северната си част – с бензиностанция. В имота има изградена и действаща второстепенна улица, на територията на индустриален квартал, с голям брой застроени имоти. Имотът не е ограден. Изпълнена е вертикална планировка – има положена асфалтобетонна улична настилка. През имота преминава ж.п. линия. Площта на ж.п. линията, преминаваща през имота е 9,60 кв.м. /1,60 м./6 м./ - 6 м. е широчината на улицата, в това число влизат и двата бордюра, а 1,60 м. е затворен отрязък, като се застане перпендикулярно срещу линията, т.е. това е широчината на жп линията. В участъка пред имота на ответника има преминаване на жп линия, която продължава и преминава през имота на ответника, минава и в други участъци на тази и на други улици. Ж.п. линията обслужвала много имоти.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля .... Същият заявява, че е работил на територията на *** от 1966 г., приключил работа след 28 години. Основните жп магистрали били четири или пет и всички били разположени изток-запад, предназначението им било за монтаж на машините в изграждащите се цехове. Първото нещо в строителството било монтаж на тези жп линии и изграждане на пътищата за транспорта на площадката на целия комбинат. *** бил пуснат в експлоатация през 1963 г. През 1966г. заводът работел, свидетелят бил назначен в производство в съседство, но на същата територия. Минавал през всички тези жп линии от първия му работен ден. Ж.п. линията минавала през имотите на ответника и на „Панхим”, минавала и по-рано. Когато работел там, вървял по асфалтовия път и пресичал всички ж.п. линии, за да отиде на работното си място, защото производството било разположено в най-южната част, а се влизало от север. Тогава линиите съществували. Имотът бил парцелиран и продаден на различни собственици. Ответното дружество ползвало заварената ж.п. линия. След като приключил работа в комбината, свидетелят започнал частна дейност на тази територия във фирма „Зарахим” и жп линията влизала в имота на „Зарахим”, който бил бившият кислороден цех на Химкомбината. До преди пет години свидетелят работил в имота всеки ден, а преди две години последно минавал оттам.

От показанията свидетеля се установява, че, когато страните са придобили собствеността върху процесните имоти, ж.п. линиите са били налице, т.е. същите не са построени от ответника. Няма основание ответникът да премахва за своя сметка ж.п. релси, намиращи се в имота, собственост на ищеца, които ответникът не е поставил и които са съществували и са се използвали много преди възникването на тази собственост. Отделно от това, по делото не е доказано как точно съществуването и ползването на ж.п. линиите, заемащи 9,60 кв.м. от имот № ***, целият с площ от 6148 кв.м., пречат за използването на имота. Самият ищец е закупил имота през 2008г. в същото състояние и с налични ж.п. релси, като по нотариалния акт имотът е с начин на трайно ползване – второстепенна улица, която е изградена и действаща. Не е доказано и защо преминаването на влакови композиции по релсите, след като те се ползват по предназначението им, препятства упражняването на правото на собственост на ищеца, не е доказан и интезитетът на това преминаване. С иска по чл. 109 от ЗС се брани правото на собственост срещу всяко неоснователно действие или бездействие, засягащо вещта, обект на вещното право. За основателността на иска обаче е необходимо да се установи не само неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и търсената защита да съответства на вида на нарушението /Решение № 132 от 30.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 66/2009 г., II г. о., ГК, Решение № 266 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 365/2010 г., II г. о., ГК /. А от събраните гласни доказателства, писмени /скици/ и заключението на съдебнотехническата експертиза се установява, че процесната ж.п. линия преминава през имота на ищеца, ответника и много други имоти, като без съмнение, и премахвайки само в един участък някаква част от нея, обслужващата функцията на жп линията ще бъде прекратена, тя няма да може да изпълнява своето предназначение и това премахване ще засегне правната сфера на трети лица.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 109 от ЗС следва де се отхвърли, като неоснователен. Страните следва да уредят отношенията си във връзка с ж.п. линията, в участъка й в имота на ищеца, по друг правен ред.

Относно иска за сумата от *** лв., представляваща неоснователно обогатяване от ползването на процесната част от собствения на ищеца недвижим имот от ответника за периода от 01.12.2010 г. до 30.11.2015 г., то през този период ищецът е бил собственик на имот с идентификатор ***, като в съдебно заседание е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че жп композиции на ответника са преминавали по жп линията, намираща се в имота с кадастрален номер *** през процесния период. Ползвайки ж.п. линията, в частта й преминаваща през имота на ищеца в този период, ответникът се е обогатил със спестените разходи за наем, съответно ищецът е обеднял, неполучавайки наем. Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебнотехническата експертиза, размерът на обезщетението за лишаване от ползване от 9,60 кв.м. за периода от 01.12.2010 г. до 30.11.2015 г. на база пазарната месечна наемна цена е 141,12 лв., следователно за тази сума и за тази квадратни метри, искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 21 000 лв. и за площта до 35 кв.м., следва да се отхвърли, като неоснователен.

С оглед изхода на спора, в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника разноски за експертиза и адвокатски хонорар, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразено с уважената част от иска по чл. 59 от ЗЗД – в размер на 1838,90 лв. Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорар, тъй като се касае до представителство по два обективно съединени иска, с фактическа и правна сложност, и тъй като договореният и заплатен от ответника адвокатски хонорар от 1760 лв. не е в много по-голям размер от минималния, посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.  

Воден от горното, съдът

                                                            Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „***” № 165, иск за осъждане на „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „*** № 1, да преустанови ползването на част, с площ от 35 кв.м., от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/15.01.2007г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: с. ***, п.к. 6050, ***, с площ на поземления имот 6148 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, номер по предходен план: 551; съседи: 77476.507.12, ***, 77476.507.59, 77476.507.66, 77476.507.154, 77476.507.61, 77476.507.27, 77476.507.29, 77476.507.28, 77476.507.30, 77476.507.24, 77476.507.23, 77476.507.21, 77476.507.19, 77476.507.15, 77476.507.31, 77476.507.11, върху която площ са разположени жп релси, и да премахне за собствена сметка същите жп релси, като неоснователен.

ОСЪЖДА „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „*** № 1, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „***” № 165, сумата от 141,12 лв., представляваща неоснователно обогатяване от ползването на 9,60 кв.м. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/15.01.2007г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: с. ***, п.к. 6050, ***, с площ на поземления имот 6148 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, номер по предходен план: 551; съседи: 77476.507.12, ***, 77476.507.59, 77476.507.66, 77476.507.154, 77476.507.61, 77476.507.27, 77476.507.29, 77476.507.28, 77476.507.30, 77476.507.24, 77476.507.23, 77476.507.21, 77476.507.19, 77476.507.15, 77476.507.31, 77476.507.11, за периода от 01.12.2010г. до 30.11.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от *** лева и площ от 35 кв.м., като неоснователен.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „***” № 165, да заплати на  „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „*** № 1, сумата от 1838,90 лв., разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                            Районен съдия: