РЕШЕНИЕ
№ 1598
гр. Бургас, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120101596 по описа за 2025 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит”
ЕООД, ЕИК ...., със седалище гр. ..., с която моли за осъждане на ответника К.
С. Й., с настоящ адрес в гр. ..., да му заплати следните суми по Договор за
потребителски кредит № .../.... год.: 139,22 лева – договорна лихва за периода
05.10.2023-04.10.2024 год.; 193,80 лева – възнаграждение за закупена и
използвана услуга „Фаст“; 303,35 лева – възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“, и 143,39 лева – обезщетение за забава за периода 06.10.2023-
04.10.2024 год., както и законна лихва за забава върху сумите, начиная от
30.12.2024 год. до окончателното им изплащане, по отношение които вземания
е отказано издаването на заповед за изпълнение, съгласно разпореждане рег.
№ 269/07.01.2025 год. по ч. гр. д. № 8825/2024 год. на БсРС.
Правното основание на предявените обективно съединени осъдителни
искове е чл. 415, ал. 1, т. 3, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, ЗЗД и чл. 10 и сл., ЗПК.
Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на
деловодните разноски в заповедното и в исковото производство.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: на
30.03.2023 год. ответницата К. Й. е подала до ищеца попълнено и подписано
искане за отпускане на потребителски кредит, със зададени параметри,
получила е разяснения, които са й дали възможност да прецени доколко
предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото й
1
състояние, декларирала е, че е запозната и с общите условия на ищеца,
получила е преддоговорна информация под формата на стандартен
европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация; съгласно
параметрите на процесния договор и чл. 15 от общите условия, клиентът
може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора; изборът е на клиента, а закупуваното им не е задължително условие
за сключване на договора; с оглед на свободата на договаряне и по своя
свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит,
включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и „Флекси“; на 30.03.2023 год.
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ....., по силата
на който ищецът е превел на ответника сума в размер на 700 лева; ответникът
К. Й. е получила одобрение да закупи и поисканите допълнителни услуги, с
параметри – възнаграждение за услуга „Фаст“ от 280 лева и възнаграждение за
услуга „Флекси“ от 420 лева; общият размер на договорното възнаграждение
по кредита е предварително определен в погасителния план, платимо
разсрочено; ответницата е преустановила плащанията на погасителните
вноски, като е платила общо 538,40 лева през периода 03.04.-31.08.2024 год.;
договорът за кредит е прекратен автоматично и вземанията са обявени за
предсрочно изискуеми от страна на ищеца, за което ответникът е уведомен с
писмо с обратна разписка; последната погасителна вноска обединява
непогасеното задължение по погасителния план поради настъпилата
предсрочна изискуемост; в условие на евентуалност ищецът се позовава на
обявяване на предсрочната изискуемост с получаване на ответника на препис
от исковата молба; договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления, а ЗПК
наслагва допълнително съдържание, с оглед защита интереса на икономически
слабата страна; сключеният договор за потребителски кредит с ответника
напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми
реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит; клиентът, с помощта на кредитния експерт, е длъжен надлежно да
попълни и провери всички клаузи и данни на ДПК, след което да подпише
договора и приложенията му и да ги предаде чрез кредитния експерт на
кредитора; клиентът проверява коректността на данните и следва да следи
всички полетата да са попълнени; кредиторът е уведомил ответника чрез
общите условия, които са неразделна част от самия договор, и чрез документа
„Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е поставен на
видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на договорите за
потребителски кредит; видно от начина на сключване на договора, още при
подписване на искането за кредит потребителят е бил информиран за общо
дължимата сума по ДПК; ответникът е имал възможност да се откаже от
договора при условие, че не го удовлетворява, за който отказ да уведоми
дружеството и да върне по сметка на същото преведената сума, като заплати
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до
датата на връщане на главницата, съобразно регламентираното в т. 7 от
2
Общите условия и ЗПК; ответникът е имал и възможност да измени договора
чрез предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се е
възползвал и от това право; ответникът Й. е усвоила предоставения й кредит,
тя се е съгласила с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването
на СЕФ и допълнителна преддоговорна информация.
Ищецът е подал заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. №
8825/2024 год. на БсРС, по която е издадена заповед за изпълнение – за
главницата по договора за кредит и законната лихва за забава върху нея; за
другите процесни вземания е отказано издаване на заповед за изпълнение.
С разпореждане рег. № 269/07.01.2025 год., постановено по
заповедното дело, на заявителя е указано правото за предяви осъдителен иск
по чл. 415, ал. 1, т. 3, ГПК.
Ответникът К. Й. не е изразил становище по делото, не е направил
доказателствени искания.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна
преценка на събрания доказателствен материал, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото е представен сключен в писмена форма договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт, по силата на който ищецът-
ЕООД е предоставил на ответника К. Й. сума в размер от 700 лева, със срок за
връщането й от 18 месеца, съгласно писмен погасителен план-приложение
към договора. С договора са уговорени възнаградителна лихва от 41 % и ГПР
от 48.37 %; посочен е лихвеният процент на ден – 0.11.
Съгласно т. 15. 1. от общите условия на ищеца, приложени към
процесния договор за потребителски кредит, всеки потребител, пожелал и
закупил допълнителната и незадължителна услуга „Фаст“, получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на
потребителски кредит – с предимство, преди кредитоискателите, които не са
закупили тази допълнителна услуга, и в рамките на 1 час от депозиране на
искането за отпускане на потребителски кредит в системата на кредитора.
Според т. 15. 2. от същите общи условия, всеки кредитополучател,
пожелал и закупил допълнителната и незадължителна услуга „Флекси“,
получава право да променя едностранно погасителния си план при
изпълнение на определени специфични изисквания, посочени в т. т. 15. 2. 1.-
15. 2. 3. от общите условия, като при такава извършена промяна на
погасителния план страните подписват анекс.
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора за кредит, тъй като е
предоставил на контрахента си К. Й. заемната сума, но ответникът не му е
заплатил в цялост процесните суми, след приспадане на извършените
3
частични плащания.
С определение рег. № 3117/02.06.2025 год. съдът е обявил на страните,
че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит,
произтичаща от спазване на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените обективно съединени осъдителни искове за неоснователни. В
тежест на ищеца е провеждане на главно и пълно доказване легитимацията си
на кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в т.
ч. валидното възникване на правоотношението, предаването на заемната сума
и настъпилата изискуемост на претендираните парични вземания. Процесното
правоотношение, от което ищецът черпи права, представлява договор за
потребителски кредит по чл. 9, ал. 1, ЗПК, а за спазване на императивните
разпореди на този закон, както и на ЗЗП, съдът следи служебно – това
обстоятелство е изрично обявено на страните с проекта за доклад, изготвен с
определение рег. № 3117/02.06.2025 год. От съдържанието на договора за
кредит, сключен между страните, се установява, че предметът на
допълнителната услуга „Фаст“ по същността си представлява законовото
преддоговорно задължение на кредитора да оцени платежоспособността на
кредитополучателя по смисъла на чл. 16, ЗПК, в който случай не се дължи
такса и тя не следва да бъде възложена на контрахента, подал искане за
отпускане на кредит.
По делото не е доказана валидността и на втората договорена услуга –
„Флекси“, която е свързана с евентуални бъдещи изменения на договора за
кредит. Ищецът не е установил каква насрещна услуга би предоставил на
ответника (каква би била собствената му дължима престация при желание на
контрахента да използва услугата) и дали изобщо такава е ползвана, поради
което не е налице и основание за дължимост на възнаграждение за нея. Такса
за посочената допълнителна услуга не се дължи и по аргумент от чл. 10а, ал.
2, ЗПК, която забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. И
двете договорени услуги – „Фаст“ и „Флекси“, са свързани с усвояване и
управление, поради което те следва да бъдат приети за нищожни, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД.
Налице е и непропорционалност между цената на двете допълнителни
услуги и разходите, които кредиторът би направил за престиране, поради
което съдът приема, че цената на двете допълнителни услуги е елемент от
възнаграждението на кредитора, но то не е включено в ГПР, а така е
заобиколено ограничението по чл. 19, ал. 4, ЗПК за максимален размер, т. е.
налице е нищожност по чл. 21, ал. 1, ЗПК.
В процесния договор не е посочена ясна методика на формиране на
ГПР с конкретните му компоненти – това са съставните елементи, които
4
участват във формирането на ГПР, без значение дали ГЛП е фиксиран, или
променлив. Липсата на тези данни водят до извода, че договорът за кредит
противоречи на императивното правило на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК и е
недействителен.
Автономията на волята на страните по чл. 9, ЗЗД е ограничена от
императивни законови норми и от добрите нрави, чието нарушение води до
пълна или частична нищожност. Клаузите на процесния договор за заплащане
на възнаграждение за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“
противоречат на закона, поради което са нищожни.
При постановяване на решението си настоящият съдебен състав се
съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело
С-714/22, което е задължително, на основание чл. 633, ГПК, за всички
съдилища в РБ. В него се приема, че когато в договор за потребителски
кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 год. разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница. Член 3, буква ж) от Директивата предвижда,
че „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички разходи, включително
лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят
следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните, разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1, ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, в т. ч. всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Нормите на чл. 22 и чл. 23, ЗПК
сочат, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, а потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът приема, че таксите за
услугите „Фаст“ и „Флекси“ по процесния договор са били известни на
кредитора и са инкорпорирани в погасителния план, но не са били отчетени
при определянето на ГПР. Тези такси са паричен разход за длъжника във
връзка с договора за кредит, т. е. те представляват общ разход по кредита и
компонент на ГПР. Невключването им в ГПР води до неправилно определяне
на размера му, което е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, водещо до
5
нищожност на договора.
С оглед дадените от СЕС разяснения, посочването на неправилен
размер на ГПР следва да се приравни по правни последици на пълното му
непосочване. В настоящото дело съдът приема, че кредиторът-ищец не е
доказал изпълнението на императива по чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, а това е
основание за квалифициране на договора за потребителски кредит като
недействителен, по чл. 22, ЗПК.
Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените обективно
съединени осъдителни искове са неоснователни, поради което те следва да
бъдат отхвърлени.
Ответникът не е направил искане за присъждане на деловодни
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос в
заповедното производство и в исковия процес (чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3,
ГПК; т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД във
вр. с чл. 10 и сл., ЗПК на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. ....., за осъждане на ответника К. С. Й.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ..., .. ул. .... да заплати на ищеца следните
суми по Договор за потребителски кредит № ../... год.: 139,22 лева – договорна
лихва за периода 05.10.2023-04.10.2024 год.; 193,80 лева – възнаграждение за
закупена и използвана услуга „Фаст“; 303,35 лева – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“, и 143,39 лева – обезщетение за забава за периода
06.10.2023-04.10.2024 год., както и законна лихва за забава върху сумите,
начиная от 30.12.2024 год. до окончателното им изплащане, по отношение
които вземания е отказано издаването на заповед за изпълнение, съгласно
разпореждане рег. № 269/07.01.2025 год. по ч. гр. д. № 8825/2024 год. на
БсРСС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
Окръжен съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния
акт.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7