№ 2045
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110110882 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от „*** – ВАРНА” ООД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.” № 33 срещу А.Х. С., ЕГН ********** с адрес
гр. Варна, ул. О. № 18, за съдебно установяване в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 574,24 лева, представляваща главница,
дължима за периода от 30.01.2018г. и 22.02.2021г., за ползвани и неплатени ВиК услуги
по партида с абонатен номер 1159391, за обект-имот, находящ се в гр. Варна, ул. О. №
18, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 26.03.2021г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от
78,40 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
29.03.2018г. до 22.03.2021г., (съобразно протоколно определение от о.с.з. от
05.11.2021г., с което производството по делото е прекратено за разликата до
първоначално предявените суми поради частично оттегляне на предявените искове от
ищеца), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 677/31.03.2021г., постановена по гр. дело № 4448/2021г. на ВРС, чл. 422
ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на ВиК оператор е
доставил на ответника ВиК услуги на адрес: гр. Варна, ул. О. № 18, които не са
заплатени от последния. Твърди, че ответницата има качество на потребител на ВиК
услуги, като същата е титуляр по партида на доставка на ВиК услуги.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор. С отговора на исковата
1
молба признава предявеният иск за главница в размер на 551,92 лева, за предоставени
ВиК услуги за периода 27.02.2018г.- 23.02.2021г., като представя и доказателства за
осъществено плащане на задължението. По отношение на останалата част от
задължението за периода 30.01.2002г. – 27.02.2018г. релевира ВЪЗРАЖЕНИЕ за
погасяване на същото по давност, като се позовава на изтичане на тригодишната
погасителна давност на периодичните задължения.
При тези съображения желае да бъде постановено решение при признание на
иска по отношение на сумата от 551,92 лева, за предоставени ВиК услуги за периода
27.02.2018г.- 23.02.2021г., като за останалата част предявеният иск да бъде отхвърлен
предвид позоваване на погасителната давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представени по делото са доказателства за плащане на задължения за
предоставени на адреса на потребление ВиК услуги (л.171 – л.241 от делото), ведно с
доказателства за заплащане на лихва за забава върху всяка една главница, което
плащане е осъществено на 27.08.2021г.
Представен е опис на платените фактури от 27.08.2021г., в който се посочва, че
стойността на заплатените фактури от № ********** до № ********** възлиза на
общата сума от 658,02 лева.
Представена по делото е разписка от 19.11.2021г. за плащане на сумата от 14,87
лева главница по фактура **********/27.02.2018г., както и разписка от 19.11.2021г. за
заплащане на сумата от 5,24 лева.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК
в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания
случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с
ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен
между тях договор за доставка на ВиК услуги, обстоятелството, че се явява изправна
страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да предостави същите на
ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си, съответно всички правопогасяващи или
правонамаляващи обстоятелства.
Не се оспорва по делото,че ответникът има качество на потребител на ВиК услуги
на адреса, на който ищецът доставя същите. От представените по делото разписки за
заплатени ВиК услуги, съдът приема, че ответникът е заплатил на ищеца задължението
2
си за потребена питейна вода и отвеждане на мръсни води. В подкрепа на това свое
задължение ответникът представи разписки от 27.08.2021г. и разписка от 19.11.2021г.
за заплащане на дължимите задължения. Така заплатената стойност на предоставените
услуги изрично се признава от ответника, който с уточнителна молба от 01.11.2021г.
посочва, че размера на плащането възлиза на 658,02 лева. От така осъщественото
плащане сумата от 559,37 лева се отнася за погасяване на задължението по главницата,
а 98,65 лева за дължимата мораторна лихва. От представената по делото разписка за
осъществено плащане в размер на 14,87 лева от 19.11.2021г., по фактура №
*********/27.02.2018г., съдът приема, че ответникът е заплатил остатъка от дължимата
главница за разликата над платените на 27.08.2021г. - 559,37 лева до пълно дължимия
размер по искът за главница от 574,24 лева (559,37 + 14,87). Погасено се явява и
задължението на ответника за мораторна лихва. При тези съображения следва да бъде
направен извод, че в хода на процеса ответникът осъществи плащане на задължението
си за главница в размер на 574,24 лева, както задължението си за лихва за забава в
размер на претендирания от ищеца размер, поради което претенцията на ищеца се
явява изцяло удовлетворена. Плащането на задължението е факт по реда на чл. 235,
ал.3 ГПК, който следва да бъде взет в предвид от съда при постановяване на
окончателния съдебен акт. При тези съображения и доколко осъщественото плащане
от ответните страни се признава от ищеца, то съдът следва да отчете същото като факт
погасяващ задължението им, което поражда като последица отхвърляне на предявените
искове.
По отношение на разноските:
Настоящото съдебно производство се развива по реда на чл. 422 ГПК, след
издаване в полза на ищеца на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 2492,71лева, главница, дължима за периода от 26.11.2001г. и
22.02.2021г., за ползвани и неплатени ВиК услуги, както и сумата от 2095,08 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от
01.03.2002г. до 22.03.2021г. Издадената заповед по гр. гр. дело 4448/2021г. е
постановена поради депозирано на 26.03.2021г. заявление за издаване на такава от
кредитора. Исковото производство е образувано поради приложение на разпоредбата
на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл. 47, ал.5 ГПК, като в указания от съда срок заявителя
депозира искова молба, с която сезира първоначално съда с установителни искове за
установяване дължимостта на сумите, за които бе снабден със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК. По повод образуваното съдебно производство
на 23.08.2021г. съдът връчи препис от исковата молба и доказателствата към нея на
ищеца, който на 02.09.2021г. депозира писмен отговор чрез процесуалния си
представител, с който от една страна релевира възражение за погасяване по давност на
част от периодичните плащания, а за друга част призна тяхната дължимост, като
представи и горепосочените разписки за плащане на задължението си от 27.08.2021г.
3
Ищецът запознавайки се с писмения отговор на ответника, оттегли част от предявите
искове на осн. чл. 232 ГПК, за които суми бе снабден със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, като поддържа единствено за частта, която ищецът е заплатил задължението
си на 27.08.2021г., респ. на 19.11.2021г. Съдът прекрати производството по делото в
съответната част, в която исковете се оттеглиха.
Исковият съд следва да се произнесе по разноските на страните, които са сторени,
както в заповедното производство, така и в исковото такова.
Съдът съобразно гореизложеното и доколкото намира, че ответникът оттегли част
от установителните си искове, след като се запозна с възражението за погасяване на по
давност на част от задълженията за предоставяне на ВиК услуги, следва да редуцира
размера на определените му разноски в заповедното производство, доколкото за
оттеглената част приема, че не е бил сезиран. Общият материален интерес, за който
заповедният съд е сезиран възлиза на 4587,79 лева, от които 2492,71 лева – главница и
2095,08 лева мораторна лихва. Материалният интерес, за който исковият съд разгледа
спора по реда на чл. 422 ГПК възлиза на 652,64 лева. В заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 91,76 лева под формата на заплатена държавна
такса. В това производство съдът определя минимално юрисконсултско
възнаграждение от 50 лева, на осн. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Макар и съдът да отхвърли исковете по реда на чл. 422 ГПК, то до този резултат се
достигна поради приложение на чл. 235, ал.3 ГПК, поради което разноските в
заповедното производство следва да бъдат редуцирани до този размер от 652,64 лева.
При изложените съображения на ищеца в заповедното производство му се дължат
общо 63,05 лева съдебно – деловодни разноски и определено му минимално
юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът, който в исковото производство има качество на ответник в
заповедното производство не е сторил разноски, поради което такива не му се дължат.
В исковото производство на ищецът се дължат разноски, независимо отхвърляне
на предявените искове, доколкото плащането от страна на ответника на задълженията
му за консумирани ВиК услуги на адреса на потребление е осъществено на
27.08.2021г., съответно на 19.11.2021г., а т.е. след сезиране на съда, който доколкото
производството е по реда на чл. 422 ГПК се счита за сезиран от депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 26.03.2021г. За
процесуално представителство съдът определя минимално възнаграждение в размер на
200 лева, от по 100 лева за всеки един от предявените искове за главница и лихва за
забава, на осн. чл. 25 вр. чл.26а от Наредба за заплащане на правната помощ. По
отношение на доплатената държавна такса, същата следва да бъде присъдена на ищеца
съразмерно частта, за която той не е оттеглил предявените искове или сумата от 13,05
лева. При тези съображения общо дължимото възнаграждение за исковото
4
производство възлиза на 213,05 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
На ответника разноски не се дължат предвид това, че отхвърлянето на исковете е
резултат на плащане, което е осъществено след сезиране на съда, при което той с
поведението си е станал причина за завеждане на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „*** – ВАРНА” ООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „П.” № 33 срещу А.Х. С., ЕГН
********** с адрес гр. Варна, ул. О. № 18, за съдебно установяване в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 574,24 лева,
представляваща главница, дължима за периода от 30.01.2018г. и 22.02.2021г., за
ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159391, за обект-
имот, находящ се в гр. Варна, ул. О. № 18, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.03.2021г., до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 78,40 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата, начислена за периода от 29.03.2018г. до 22.03.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
677/31.03.2021г., постановена по гр. дело № 4448/2021г. на ВРС, чл. 422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА А.Х. С., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. О. № 18 ДА
ЗАПЛАТИ на „*** – ВАРНА” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „П.” № 33 сумата от 63,05 (шейсет и три лева и 5 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 213,05 (двеста и тринадесет лева и 5 ст.) лева съдебно –
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство , на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5