РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Бургас, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20212120101726 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на “Иноксис“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.П.Р. за приемане за
установено по отношение на “Р1 Сьюче“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от У.С.А., че ответникът дължи на ищеца сумата от 9700
лева задължение за заплащане на равностойността на получено съоръжение-вакуумна
сушилня и монтирането му, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410
ГПК до изплащането. Твърденията са, че през есента на 2019г. страните влезли в преговори
за изработване, доставка и монтиране на вакуумна сушилня, като всички уточнявания са
правени по електронен път или чрез разговори. Издадени били и проформа фактури, които
сочат на договорена цена от 23500 лева без ДДС или 28200 лева с ДДС. В цената била
включена и сумата от 1000 лева за монтиране на съоръжението. С приемо-предавателен
протокол от 20.02.2020г. изделието било предадено, като в документа, подписан и от двете
страни, била изрично посочена и цената. Длъжникът извършил три авансови плащания и
едно последващо, след предаване на сушилнята, като превел 18500 лева. Остава непогасена
сумата от 9700 лева. Ответникът е нямал никога възражения за цената и качеството на
изпълнението. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.422 ГПК вр. чл.266 ЗЗД, чл.79 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е представил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете.
Поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си да предаде вещ, която да е годна за
обикновеното или предвидено по договора предназначение. Възложено било да се изработи
вакуум сушилен шкаф, но ищецът не изпълнил качествено работата. Приемо-
предавателният протокол не доказва, че работата е приета. Разместването на фактическата
власт върху работата не означава, че тя е приета по смисъла на чл.264 ЗЗД, тъй като няма
изразено явно или мълчаливо съгласие на поръчващия. Изработеното е негодно за
използване и ответникът веднага е направил своите възражения в този смисъл. В протокола
няма изрично отразяване, че работата се приема без забележки. Ответникът по електронен
1
път е отправил до ищеца многобройни възражения за качеството на вещта. Налице са скрити
дефекти, които са се появили след опит за работа с машината и те не са могли да бъдат
установени при предаването й. След откриване на дефектите ответникът веднага е известил
изпълнителя, поради което работата не е приета. След това ищецът спрял централно по
компютърен път работата на машината и ответникът повече не може да работи с нея. От
последвалата кореспонденция явства, че страните прекратяват договора по взаимно съгласие
и ответникът е претендирал да му се върне авансово платената сума. Сумите са платени
именно авансово, а не за извършена работа, като претендираната до делото сума не е
осчетоводена като дължима от ответника и той не е ползвал данъчен кредит за нея. Прави се
възражение по чл.265, ал.1 ЗЗД за намаляване на възнаграждението с претендираната сума.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
намери от фактическа страна и правна страна следното:
Искът е неоснователен.
Няма спор между страните, а и се установява от писмените доказателства –
издадени фактури за частично платени суми и писма от електронна кореспонденция, че
двете дружества са сключили неформален договор за изработка на вакуумна сушилня от
ищеца-изпълнител, която е следвало да бъде доставена и монтирана в обекта на ответника-
възложител.
Общата цена на поръчката е 23500 лева без ДДС /28200 лева с ДДС/ и тя включва
изработването на вакуумната сушилня и доставката на ремонтен комплект вакуумни помпи.
Платени са били авансово, преди доставянето на сушилнята, на два пъти през 2019г. общо
10500 лева с ДДС. След доставката на сушилнята са платени през февруари и юли 2020г.
още общо 8000 лева с ДДС. Следователно към момента ответникът е платил по поръчката
общо 18500 лева. Не са платени 9700 лева, остатък от цената.
От проведената електронна кореспонденция, неоспорена от страните, е видно, че
ответникът е възложил на ищеца да изработи и достави вакуумна сушилня, на която обемът
на вакуумния шкаф да е около 200-250 литра. До тогава ответникът е ползвал за дейността
си по сушене на хирургически конци сушилня с по-малък обем, а именни 101 литра. Ищецът
е отговорил, че може да направи по-голям сушилен шкаф, като обаче няма нужда да се
монтира в него нова вакуумна помпа, а може да се ползва старата помпа, която е монтирана
в досегашната сушилня на ответника. Преговорите са финализирани, като на 20.02.2020г.
представители на двете дружества, с двустранно подписан приемо-предавателен протокол са
удостоверили, че е изработена и доставена в държане на ответника вакуумна сушилня.
Остатъкът от цената не е платен.
Повод за отказа на възложителя да заплати изцяло цената е изпратен от него до
ищеца имейл от 28.02.2020г. /седмица след предаване на машината/, в който са изложени
оплаквания от работата на изработеното изделие. Оплакванията касаят изпускането на
вакуум, температура на помпата и маркучите на изхода над нормалната, разлика в
полученото качество на продукцията на най-горния рафт в сравнение с останалите рафтове,
разхлабени болтове на капака на помпата. Оплаквания са изложени и в имейла от
27.03.2020г., в който е записано, че след 26-часова работа налягането не достига желаното
ниво и продукцията не е изсушена, освен това дръжката на помпата е счупена.
Тези оплаквания досежно работата на вакуумната сушилня се доказват от разпита
на доведените от ответника свидетели. Св.С. технолог в дружеството е заявил, че ищецът е
трябвало да достави шкаф с помпа, които са комплект и представляват самата сушилня. Това
съоръжение било доставено. След около седмица, като се събрал материал за сушене,
служителите на ответника заработили със сушилнята, в отсъствие на представители на
изпълнителя. Оказало се обаче, че параметрите на новата сушилня били по-слаби от тези на
старата, която до тогава била ползвана. Новата сушилня не могла да дърпа влагата добре,
понеже помпата не била мощна. Материалът не се изсушавал напълно, освен това съвсем
2
скоро помпата почнала да хвърля стружки. Служителите били принудени да доизсушават
материала в стария сушилен шкаф. Св.М., инженер по производството, също е заявил, че
доставената машина не изсушава продукцията добре, не извлича достатъчно влагата и не
достига нужните параметри. По сигнал на ответника, служители на ищеца дошли веднъж,
констатирали, че помпата има дефектирала част и я отстранили, като направили помпата да
се управлява от самия контролер на машината. В последствие обаче екранът на машината
започнал да се заключва и не позволявал никакви настройки, което довело до това
сушилнята да не може да се ползва по предназначение.
От показанията на тези свидетели е видно, че е била доставена вакуумна сушилня
като цял комплект – шкаф и помпа, а не е била монтирана старата помпа на ответника.
Впрочем от имейла на ответника, пратен на 09.09.2020г. също е видно, че шкафът е
доставен с помпа. В този имейл пише, че помпата е за изхвърляне и се изразява учудване как
може това да се случи с нова помпа, като се заявява, че ответникът не е получил документи
за покупката и гаранцията на помпата.
Изготвената комплексна съдебно-техническа експертиза е в синхрон със
свидетелските показания по отношение на недостатъците на вещта. Тя е установила, че при
доставката и монтажа на вакуумната инсталация не са извършени проби за постигане на
необходимото налягане и влажност. Системата не е била напълно окомплектована. От
огледа на помпата не личи тя да е нова, тъй като външното й покритие е повредено. Няма
предоставена документация с описан технологичен процес на работа. Вещите лица са
установили при преглед на сушилнята, че тя не постига желаните резултати като технически
параметри при работа и не осигурява необходимото качество на обработваните материали.
Фирмата производител не е предоставила протоколи от технологични изпитвания на
сушилнята, удостоверяващи времето за постигане на необходимото налягане при дадени
температури, влиянието на характеристиките на заредените за сушене продукти върху това
време. Липсват протоколи от тестване на камерата на херметичност. Вещите лица са
установили също, че моделът помпа, монтиран в процесната сушилня, е подходящ за
работни пространства от 40-60 литра, а не за такива от 200 литра.
При това положение БРС приема, че доставената сушилня не работи правилно, не
функционира според очакванията и не достига в пълна степен изсушаване на материала.
Касае се за вещ с недостатъци.
Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Според чл.264, ал.2 ЗЗД при приемането той трябва да прегледа работата и
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се
появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага
след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД ако не направи такива възражения, работата се счита приета.
В случая трябва да бъде установено дали недостатъците на сушилнята не могат да
се открият при обикновения начин на приемане. Районният съд намира, че отговорът на този
въпрос е положителен. В съдебното заседание вещото лице е обяснило, че изработващият
тази сушилня трябва да представи пълна документация, от която да е ясно какви са
режимите на работа. Такава документация, както се изясни, не е представена от ищеца.
Служителите на ответника-възложител не са специалисти и не разбират от конструкция на
машината. Според вещото лице, специалисти са Иноксис ООД и те е трябвало така да
проектират инсталацията, че да постигнат желаните параметри. Инсталацията не е тествана
3
за херметичност, за това за колко време се достига налягането и дали е постигната степента
на изсушаване на материала. Вещото лице е на мнение, че производителят трябва да
извърши тези изследвания преди да достави машината на друго лице. Предвид на това съдът
счита, че недостатъците на сушилнята не могат да бъдат открити при приемане на вещта от
ответника. Те са станали явни след започване на работата на машината, като проблемите при
функционирането й са възниквали постепенно. Ето защо е нямало как да бъдат
констатирани на 20.02.2020г., когато е подписан протоколът за предаване на машината в
държане на ответното дружество. Самият изпълнител на поръчката не е тествал
предварително сушилнята как работи и какви резултати постига, поради което не може да се
иска от възложителя, при приемане на сушилнята да прецени дали тя има недостатъци.
Недостатъците са били установени няколко дни по-късно, при започване на работа с
машината и съответно те са скрити по смисъла на чл.264, ал.2 ЗЗД.
Предвид горното, основателно е възражението на ответника за намаляване на
възнаграждението с претендираната сума. Според чл.265, ал.1 ЗЗД ако при извършване на
работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има
недостатъци, поръчващият може да иска: поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаление на възнаграждението. В тази връзка вещите лица са посочили колко би струвала
нова помпа, която да се монтира в сушилния шкаф и да работи качествено, като достига
нужното налягане. Една от офертите за помпа е на стойност 6450 лева без ДДС или 7740
лева с ДДС /това е оферта от същата фирма, от която ищецът е взел помпата/. От друга
оферта, за доставка на вакуумни помпи за работно пространство на камерата от 200 литра
става ясно, че цената на една от помпите е 4672.69 евро или около 9138 лева. Като се вземе
предвид и стойността на монтажа на помпата и на придружаващите компоненти, може да се
направи извод, че цената за отстраняване на недостатъците доближава цената на иска. С
други думи, основателно е искането на ответника за намаляване на възнаграждението на
ищеца заради недостатъците, поради което, след извършване на това намаляване, не се
дължи заплащане на остатъка от цената.
Съдът намира, че може да се счете за основателно и другото защитно възражение, а
именно че договорът е прекратен по съгласие на страните. Между тях е водена мащабна
електронна кореспонденция, по повод недоволството на възложителя от качеството на
работа на сушилнята. Както стана ясно, тази кореспонденция не се оспорва от ищеца. На
09.09.2020г. представител на ищцовото дружество е изпратил имейл до представителя на
ответника, в който е записано, че предлага да им се върне машината, като от своя страна им
върнат парите след приспадане на транспортните разходи. Същия ден е получен отговор, с
който ответникът чрез представителя си е заявил, че е съгласен на този вариант. На
11.09.2020г. представителят на ищеца е изпратил ново електронно писмо, с което е заявил,
че транспорта ще излезе около 1000 лева, като сумата ще бъде върната след като вземат
вещта, т.е. след като вещта бъде върната. В отговор представителят на ответното дружество
е заявил, че шкафът няма да напусне пределите на завода, преди да се върне сумата.
4
Последвал е отказ първо да се върне сумата от страна на ищеца. Съдът намира, че
разменените имейли установяват формираната воля на двете страни да прекратят договора
помежду им. След като ищецът е предложил да си вземе машината обратно и да върне
парите, а ответникът се е съгласил с това предложение, договорът трябва да се счита за
прекратен. Разногласия е имало само относно това дали първо да се върне машината или
парите, но явна е волята на страните да се освободят от съглашението. След като
неформалният договор е прекратен, следва извод, че търсеният остатък от неплатената цена
повече не се дължи.
По изложените съображения искът по чл.422 ГПК се преценява за неоснователен.
Сушилнята е изработена с недостатъци и не функционира правилно, като не постига
желаните резултати. Това се установи от експертизата и от показанията на свидетелите. Тези
недостатъци на изработеното не са могли обективно да бъдат открити при приемане на
вещта, тъй като е трябвало тя да заработи, за да се проявят. Самият изпълнител на поръчката
не е направил нужните изпитвания на сушилнята преди да я предаде на възложителя, нито е
съставил документация за режимите й на работа. Не е извършил и на място, при
предаването, тест за работата на машината. Ето защо недостатъците е нямало как да се
разберат при съставяне на приемо-предавателния протокол. След като те са се проявили,
ответникът е информирал ищеца. Така в полза на ответника е възникнало правото да иска
намаление на възнаграждението – чл.265, ал.1 ЗЗД. Данните сочат, че смяната на помпата с
друга, по-мощна, би струвала приблизително неплатения остатък от цената. Следователно,
след извършване намаляването на възнаграждението, според БРС остатъкът не се дължи на
ищеца. Отделно от това, договорът е бил прекратен, видно от съвпадащите изявления на
страните, поради което цената повече не се дължи.
Искът се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да се осъди да заплати на ответника
разноски по делото от 2058 лева.
На ищеца, предвид изхода на спора, не се дължат разноски нито по исковото, нито
по заповедното дело.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Иноксис“ ООД /с предишно наименование “Инокс“ ООД/,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.П.Р. против “Р1
Сьюче“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от У.С.А.,
за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 9700
лева /девет хиляди и седемстотин лева/, представляваща остатък от задължение за
заплащане на равностойността на изработено и доставено съоръжение-вакуумна сушилня и
монтирането му, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
02.12.2020г. до изплащането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** на БРС
по ч.гр.дело № ***г. по описа на БРС.
5
ОСЪЖДА “Иноксис“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Р.П.Р. да заплати на “Р1 Сьюче“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от У.С.А. сумата от 2058 лева /две хиляди петдесет и осем
лева/ разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “Иноксис“ ООД, ЕИК *** за присъждане
на разноските в исковото производство и по заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: СТ
Съдия при Районен съд – Бургас: (П)
6