№ 290
гр. С., 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело №
20255501000245 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение №703/25.07.2024г., постановено по гр.д. №491/2024
г. по описа на Районен съд – С., с което „З.”АД е осъдено да заплати на П. К.
Ш., сумата от 14 732, 02 лв., представляваща изплатено от ищеца обезщетение
за причинени имуществени вреди на трето лице, вследствие на ПТП от дата
27.05.2020г., ведно със законната лихва от 30.01.2024г. до окончателното
изплащане на вземането; сумата от 652,23 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 02.10.2023 г. до 29.01.2024 г., както и
разноски по делото.
Въззивникът „З.”АД излага доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение, като твърди, че решението е неправилно постановено -
при нарушение на съдопроизводствените правила и е несправедлИ.. Моли да
се постанови решение, с което да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд изцяло и на негово място да бъде постановено
решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Също така моли
присъденото обезщетение да бъде намалено наполовина с оглед наличието на
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил.
В законния срок е постъпил писмен отговор от третото лице - помагач
Агенция "Пътна Инфраструктура", чрез юрисконсулт С. С. М.. Счита, че
въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
В законния срок е постъпил отговор от П. К. Ш., чрез адв. И. С., в който
моли въззивният съд да потвърди обжалваното решение. Претендира
1
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
435 от КЗ.
Ищецът П. К. Ш. моли съда да постанови решение, с което да осъди
„З.”АД да му заплати сума в размер на 14 732, 02 лв., представляваща
дължимо се застрахователно обезщетение за заплатени на увреденото лице
имуществени вреди от настъпилото ПТП на 27.05.2020 г., ведно с дължимата
се законна лихва за забава, смятано от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на вземането; както и сумата в
размер на 652.23 лева, представляваща дължимата законна лихва за забава,
върху претендираната главница от 14 732.02 лв. за периода от 02.10.2023 г. до
29.01.2024 г. Претендира присъждане на направените в производството
разноски.
Ответникът „З.”АД счита така заведените искови претенции за
процесуално допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло ищцовите
претенции, както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените
в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Моли съда да
отхвърли същите изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК претендира да му се
присъдят разноските в настоящото производство, в това число за
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение.
Третото лице - помагач, привлечено на страната на ответника – А.П – С.,
чрез Областно пътно управление – С. е представило писмено становище, с
което излага съображения за недопустимост и неоснователност на искането за
привличането му в това качество.
Окръжен съд приема за безспорно обстоятелството, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, за товарен автомобил марка „Волво”, модел
„ФХ 12380 4x2“ с peг. №*** е налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със З. АД, застрахователна полица
№BG/30/120000045399 /л.9 по делото/, валидна от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Не е спорно, че ищецът П. К. Ш. е заплатил в полза на А.П – С. сума в
размер на 14 732, 02 лв. на 16.03.2022 г., за което е представено платежно
нареждане от същата дата /л.7 по делото/.
Видно от приложеното АНД №1058/2022г. по описа на Районен съд - С.,
с решение №230/26.05.2022г.ищецът П. К. Ш. е признат за виновен в това, че
на 27.05.2020г. по АМ “Т.“, км.202+200, в землището на с.К., общ.С., при
управление на моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се
от товарен автомобил, марка “Волво“, модел “ФХ 12380 4х2“, с рег. №*** с
прикачено към него ремарке за товарен автомобил марка “Бунге“, модел “ПА
22 Е“, с рег. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл.20, ал.1 от ЗДвП –
2
“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, като не сторил това и по непредпазлИ.ст
допуснал причиняването на значителни имуществени вреди на пътната
инфраструктура, а именно - 104 метра стоманена предпазна ограда/мантинела,
единична, вид “Н2 W7“ на обща стойност 14 991,78 лева (четиринадесет
хиляди деветстотин деветдесет и един лева и 78 ст.), (с включен ДДС),
собственост на Агенция “Пътна инфраструктура” С., Областно пътно
управление С. - престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“, във вр. чл.342, ал.1 от НК,
освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба.
Видно от писмо изх. № 5083/10.10.2023г. застрахователят – ответник е
отказал изплащане на претендираното от ищеца обезщетение по щета №0801-
006753/2023-01.
Пред първоинстанционния съд е назначена автотехническа експертиза,
чието заключение въззивният съд възприема, като мотивирано и компетентно
изготвено.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При настъпване на застрахователното събитие и при наличие на валидно
застрахователно правоотношение, и в случай че застрахованият реално е
удовлетворил увреденото лице за причинените му вреди, той може да иска от
застрахователя да изпълни договорното си задължение и да му заплати
застрахователното обезщетение. Тази хипотеза е уредена изрично в
разпоредбата на чл. 435 КЗ, съгласно която, ако е удовлетворил увреденото
лице, застрахованият има право да получи от застрахователя
застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума и на
покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл.
434 КЗ.
В настоящия случай не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, към датата на
настъпване на процесното ПТП, за товарен автомобил марка „Волво”, модел
„ФХ 12380 4x2“ с peг. № *** със „З.“ АД.
Не е спорно, че ищецът П. К. Ш. е признат за виновен с влязло в сила
решение по АНД №1058/2022г. по описа на Районен съд - С., че на 27.05.2020г.
по АМ “Т.“, при управление на товарна композиция, състояща се от товарен
автомобил, марка “Волво“, модел “ФХ 12380 4х2“, с рег. № *** с прикачено
към него ремарке за товарен автомобил марка “Бунге“, модел “ПА 22 Е“, с рег.
№ **, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл.20, ал.1 от ЗДвП –
“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни и по
непредпазлИ.ст допуснал причиняването на значителни имуществени вреди
на пътната инфраструктура, а именно - 104 метра стоманена предпазна
ограда/мантинела, единична, вид “Н2 W7“ на обща стойност 14991,78 лв.
3
Съгласно т. 15 от тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че решението по чл. 78а от НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
Не е спорно, че ищецът е заплатил в полза на А.П – С. сума в размер на 14
732, 02 лв. на 16.03.2022 г., за което е представено платежно нареждане от
същата дата /л.7 по делото/.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че е осъществен
фактическият състав на чл. 435 от КЗ, поради което предявеният иск е
основателен в претендирания размер.
С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и
предявеният иск за лихва за забава в размер на 652, 23 лв. за периода от
02.10.2023г. до 29.01.2024г. До същите изводи е достигнал в решението си и
С. РС, поради което съдът намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „З.” АД следва да заплати на адв. И. С., пълномощник на
въззиваемия в настоящото производство, адвокатско възнаграждение в размер
на 1 500 лв. за оказаната безплатна адвокатска помощ на П. К. Ш. във
въззивното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 703/25.07.2024г. по гр.д. № 491/2024 г. по
описа на Районен съд – С..
ОСЪЖДА „З.”АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.,
** да заплати на адв. И. С., от АК – С., личен № **, съдебен адрес гр.С., **
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. за оказаната безплатна
адвокатска помощ на П. К. Ш. във въззивното производство.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с **, в **
с титуляр адв.И. С. С..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – А.П гр. С., ЕИК **, гр.С., **, съдебен адрес чрез
гл.юрисконсулт С. С. в отдел ** – С., гр.С., **.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5