Решение по дело №494/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260048
Дата: 22 март 2021 г. (в сила от 21 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20205610200494
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 


                                      22.03.2021г.                      гр.Димитровград

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Димитровградският районен съд, в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов

 

с участието на секретаря Дарина Петрова и в присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното от съдия Ив.Маринов АНД №494 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е на основание чл.59 и следв. от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „ЕВРО ФЕРТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, общ.Димитровград, ул.“Химкомбинатска“№3, представлявано от изпълнителен директор П.Т.К., ЕГН **********, е депозирал жалба против Наказателно постановление №НП9/14.10.2020г. на Кмета на Община Димитровград, с което за това, че на 30.09.2020г. в отдел „Приходи“ на Община Димитровград, при извършена проверка от старши инспектор в отдел „Приходи“ по подадена данъчна декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси с вх.№ДК140002001/30.09.2020г. по регистъра на Община Димитровград от „ЕВРО ФЕРТ“АД, ЕИК *********, дружеството в качеството си на данъчно-задължено лице е декларирало чрез З.Д.И. с ЕГН **********, редовно упълномощена, следния недвижим имот- 12,2/2493 идеална част от поземлен имот с идентификатор 21052.1016.407 целия с площ от 2493 кв.м, находящ се в землището на гр.Димитровград, ул.“Шандор Петьофи“№24, като към декларацията е приложено копие от нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4955, дело 269 от 29.06.2020г. вписан в Служба по вписванията под акт № 146 том № 7 дело № 743 от 29.06.2020г. и данъчната декларация е подадена в отдел Приходи на 30.09.2020г., а съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е следвало да бъде подадена до 29.08.2020г. – в двумесечен срок от придобиването на недвижимия имот, с което за нарушението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Изложените в жалбата доводи могат да се определят като такива за необоснованост и неправилност на наказателното постановление, неустановеност на елементите от състава на самото нарушение, неправилна преценка на констатираните обстоятелства. В съдебно заседание жалбоподателят- чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата си, счита, че не е било налице задължение за деклариране на конкретния имот, пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата– Община Димитровград- чрез упълномощен процесуален представител, оспорва депозираната жалба. Намира, че наказателното постановление е законосъобразно, правилно, пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на направените разноски.

Районна Прокуратура – Хасково, ТО-Димитровград – редовно призовани, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

С оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание такива, съдът намира следното:

В отдел „Приходи“ на Дирекция „Финансово-счетоводни дейности“ при Община Димитровград, била подадена на 30.09.2020г. данъчна декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси- с вх. №ДК140002001/30.09.2020г. С описаната декларация  „ЕВРО ФЕРТ“АД- гр.Димитровград, ЕИК *********, в качеството си на данъчно-задължено лице декларирало чрез З.Д.И. с ЕГН ********** - надлежно упълномощена съгласно нотариално заверено пълномощно №8391/30.09.2020г., следния недвижим имот - 12,2/2493 идеална част от поземлен имот с идентификатор 21052.1016.407 - целия с площ от 2493 кв.м, находящ се в землището на гр. Димитровград, общ. Димитровград, ул.“Шандор Петьофи“№24. Към декларацията е приложено копие от нотариален акт № 107 том 2, рег.№ 4955 дело 269 от 29.06.2020г., вписан в Служба по вписванията под акт № 146 том № 7, дело № 743 от 29.06.2020г. Съобразно приложения нотариален акт, на 29.06.2020г. е била извършена замяна на недвижими имоти, като дружеството- настоящ жалбоподател, е прехвърлило собствеността на гараж №13 на В.Б.Я., а същата е прехвърлила на дружеството собствеността на гараж №10, ведно с прилежащите им идеални части.

На 30.09.2020г. в отдел „Приходи“ на Община Димитровград, била извършена проверка от О.Б.С.- старши инспектор в отдел „Приходи“, в присъствието на свидетелите С.Т.Г.- старши експерт, и Д.Д.- старши експерт, които установили, че данъчната декларация е подадена в отдел „Приходи“ на 30.09.2020г., а съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е следвало да бъде подадена до 29.08.2020г.- т.е. в двумесечен срок от придобиването на недвижимия имот.

За така констатираното нарушение, на 30.09.2020г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №9, в който било описано нарушението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ- подаване на декларация след изтичането на 2-мес. законоустановен срок.

Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството същия ден- 30.09.2020г., който го е подписал без да посочва възражения.

Адм.-наказващият орган пристъпил към издаването на процесното наказателно постановление №НП9/14.10.2020г., с което за извършено нарушение на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Постановлението било връчено на пълномощник на жалбоподателя на 20.10.2020г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата против него е депозирана пред административно-наказващия орган на 26.10.2020г.- видно от поставения входящ номер, т.е. в законоустановения 7-дневен срок.

Горните факти се установяват от акт за установяване на административно нарушение №9/30.09.2020г., наказателно постановление №НП9/14.10.2020г. на Кмета на Община Димитровград, от останалите писмени документи- приложени и приети като доказателство по делото, от показанията на актосъставителя О.С., показанията на свидетеля по установяване на нарушението и по съставянето на акта С.Г., както и на свидетеля Д.Д., които са еднопосочни и взаимно допълващи се, относно главния за доказване факт, поради което са и кредитирани от съда по начин, описан по-долу.

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН. Против издаденото наказателно постановление е подадена жалба пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.

Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира:

При съставяне на акт за установяване на административно нарушение №9/30.09.2020г., са спазени като цяло изискванията на чл.42 от ЗАНН. 

Констатациите описани в АУАН, в последствие пренесени и в издаденото наказателно постановление съответстват като цяло на изписаната разпоредба на чл.14, ал.1 от ЗМДТ.

В случая безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е придобило собствеността върху недвижим имот- описания по-горе гараж, което придобиване е станало на 29.06.2020г.- видно от представения нотариален акт. Обстоятелството по какъв начин е извършено придобиването на собствеността- с покупко-продажба, дарение, замяна, е ирелевантно в случая, същественото е увеличаването на имуществото в патримониума на дружеството, което обстоятелство води до определени задължения. Безспорно е също така, че дружеството е подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ на 30.09.2020г. – т.е. след изтичането на установения със същата разпоредба 2-месечен срок. 

Според текста на чл.14, ал.1 от ЗМДТ: „За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.“.

               След преценка на събраните доказателства, Съдът приема, че нарушението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, визирано в АУАН и обжалваното Наказателно постановление и вменено на жалбоподателя като извършено, не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

На първо място намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото не са изяснени по безспорен начин и не са описани в АУАН и НП обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Липсва пълно и достатъчно конкретизирано фактическо описание на административното нарушение, съгласно императивното законодателно изискване. Изложените обстоятелства и приложените по делото доказателства не се явяват достатъчни за обосноваване на административно-наказателна отговорност и не позволяват индивидуализацията на конкретното изпълнително деяние, като административно нарушение с присъщите му обективни белези. Ангажирана е административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която за новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок Общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Нормативната уредба в ЗМДТ и в ЗУТ не сочи при наличието на кои критерии една сграда се счита за новопостроена или завършена. В конкретния случай това обстоятелство не е описано, както и не е описано дали придобитият имот подлежи или не на въвеждане в експлоатация. Доколкото в представения нотариален акт е описано, че двата заменени гаража имат идентификатор  по кадастралната карта, одобрена със заповед от 2006г., следват и други въпроси, свързани с това дали тези гаражи са възприети като новопостроени, дали са въвеждани в експлоатация и кога е станало това, ако е прието, че подлежат на такова въвеждане.   

Установяването на тези обстоятелства в съдебната фаза на процеса не може да санира допуснатите пропуски, като от тук следва и единствения обоснован извод, че както при АУАН, така и при НП, след формално събраните писмени доказателства свързани с автора на приетото като извършено административно нарушение, не са съобразени с действителното правно положение, без описанието на нарушението и доказателствата, които го потвърждават да отговарят на елементите на вмененото като извършено административно нарушение.

Приложените по делото доказателства не сочат по несъмнен начин, че жалбоподателя е осъществил административно нарушение. Такова административно нарушение не е доказано, доколкото липсва установяване и доказване на съществени елементи от фактическия състав на административното нарушение по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, а именно- като какъв е възприет съобразно цитираната разпоредба, придобитият недвижим имот – новопостроен и неподлежащ на въвеждане в експлоатация или друг, съответно липсва описание и аргументация за така възприетото.

Налице е съществен порок на административно-наказателния процес, свързан с доказване по несъмнен и категоричен начин извършване на неправомерното деяние, който порок съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя и е предпоставка за отмяна на наложеното административно наказание. За да е установено и доказано едно адм.нарушение, следва същото да е установено като време, място и начин на извършването му, както и да е установен самият извършител. Всички тези обстоятелства следва да бъдат отнесени към съответната нарушена материална норма, а в последствие- отнесени към правилната санкционна такава. В случая е налице непълнота между елементи от фактическия състав на конкретното адм.нарушение и установената фактическа обстановка, доколкото доказателствата, установяващи фактическата обстановка не покриват всички изискуеми елементи на административното нарушение. 

С оглед описаното, Съдът намери НП за необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. 

Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалваното наказателно постановление, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, съобразно мотивите по-горе за отмяна на обжалваното наказателно постановление, то на основание разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени разноските, които е направил по съдебното производство. Доколкото са налице доказателства за размера на така направените разноски- представен договор за правна защита и съдействие с описана сумата от 300 лева като заплатена, то тези разноски следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от административно-наказващият орган.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП9/14.10.2020г. на Кмета на Община Димитровград, с което на „ЕВРО ФЕРТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, общ.Димитровград, ул.“Химкомбинатска“№3, представлявано от изпълнителен директор П.Т.К., ЕГН **********, за това, че на 30.09.2020г. в отдел „Приходи“ на Община Димитровград, при извършена проверка от старши инспектор в отдел „Приходи“ по подадена данъчна декларация по чл.14, ал.1 от Закона за местните данъци и такси с вх.№ДК140002001/30.09.2020г. по регистъра на Община Димитровград от „ЕВРО ФЕРТ“АД, ЕИК *********, дружеството в качеството си на данъчно-задължено лице е декларирало чрез З.Д.И. с ЕГН **********, редовно упълномощена, следния недвижим имот- 12,2/2493 идеална част от поземлен имот с идентификатор 21052.1016.407 целия с площ от 2493 кв.м, находящ се в землището на гр.Димитровград, ул.“Шандор Петьофи“№24, като към декларацията е приложено копие от нотариален акт № 107, том 2, рег.№ 4955, дело 269 от 29.06.2020г. вписан в Служба по вписванията под акт № 146 том № 7 дело № 743 от 29.06.2020г. и данъчната декларация е подадена в отдел Приходи на 30.09.2020г., а съгласно разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗМДТ е следвало да бъде подадена до 29.08.2020г. – в двумесечен срок от придобиването на недвижимия имот, с което за нарушението на чл.14, ал.1 от ЗМДТ, на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева - като незаконосъобразно.         

ОСЪЖДА Община Димитровград, ЕИК *********, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на „ЕВРО ФЕРТ“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Димитровград, направените разноски по делото (АНД 494/2020г. по описа на РС-Димитровград) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 300 (триста) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

   

 /Ив.Маринов/