Р Е Ш Е Н И Е
№ 403 08.11.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08.11.2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател: Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Роман
Николов
Секретар : Катя Станоева,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков въззивно гражданско дело № 559 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение
№ 611 от 10.04.2019г., постановено по гр. д. № 04962/2017г. по описа на П.
районен съд, e:
Допуснато
извършването на делба между Б.Б.М., с ЕГН:**********
и адрес: ***, срещу Т. Б.М., с ЕГН:**********
и адрес: ***, М.И.Е., с ЕГН: **********
и адрес: ***, Р.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, З.М.А., с ЕГН:********** и
адрес: ***, М.М.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, Б.М.М., с ЕГН:**********
и адрес: ***, А.В.С., с ЕГН:**********
и адрес: ***, И.В.Н., с ЕГН:********** и адрес: ***, П.К.П., с ЕГН:********** и
адрес: ***, Б.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, Г.Б.Г., с ЕГН:********** и
адрес: ***, С. Б.Т., с ЕГН:********** и адрес: ***, Т.Г.Д.-С., с ЕГН: **********
и адрес: ***, Б.Г.Р., с ЕГН:********** и адрес: ***, Д.Б.П., с ЕГН:********** и
адрес: ***, И.Д.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, и А.Д.С., с ЕГН:********** и
адрес: ***,
по отношение на следните недвижими имоти:
1.Поземлен имот с идентификатор 55871.509.2035 по КККР на
***, представляващ нива /урбанизирана/ с площ от 8840 кв.м., находящ се в ***, при съседи: 55871.509.174; 55871.509.9976;
55871509.179; 55871.509.9972; 55871.509.98.
2.Поземлен имот с идентификатор 55871.508.1044 по КККР на
***, представляващ урбанизирана територия за ниско застрояване с площ от 4502
кв.м., находящ се в ***, при съседи: 55871.508.1104;
55871.508.1048; 55981.508.1107; 55871.508.1126; 55871.508-1129.
3.Поземлен имот с идентификатор 55871.509.1592 по КККР на
***, представляващ нива /урбанизирана/, находящ се в ***
с площ от 3484 кв.м., при съседи: 55871.509.1598; 55871.509.1970;
55871.509.1582; 55871.509.1568; 55871.509.1595.
4.Поземлен имот с идентификатор 55871.509.1595 по КККР на
***, представляващ нива /урбанизирана/, находящ се в ***,
с площ от 2180 кв.м., при съседи: 55871.509.1602; 55871.509.1568;
55871.509.1590; 55871.509.1607; 55871.509.1605; 55871.509.1573; 55871.509.1589;
55871.509.1598; 55871.509.1577;
55871.509.1593; 55871.509.1592; 55871.509.1584; 55871.509.1597;
5.Поземлен имот с идентификатор 55871.509.1582 по КККР на
***, представляващ ливада /урбанизирана/, находящ се
в *** и с площ 1403 кв.м., при съседи: 55871.509.1970; 55871.509.1572;
55871.509.1569; 55871.509.1568; 55871.509.1592.
6.Поземлен имот с идентификатор 55871.210.9 по КККР на ***,
представляващ нива /земеделска/, находящ се в ***, с
площ от 3113 кв.м., при съседи: 55871.210.17; 55871.210.16; 55871.210.13;
55871.210.12; 55871.210.10; 55871.210.8; 55871.210119; 55871.210.118.
при следните делбени квоти:
1.Б.Б.М.- 48/ 216 идеални части
от правото на собственост
2.Т. Б.М.- 48/ 216 идеални части от правото на
собственост
3.М.И.Е.- 6/ 216 идеални части от правото на собственост
4.Р.И.М.- 6/ 216 идеални части от правото на собственост
5.З.М.А.- 12/ 216 идеални части от правото на собственост
6.М.М.С.- 12/ 216 идеални части
от правото на собственост
7.Б.М.М.- 12/ 216 идеални части
от правото на собственост
8.А.В.С.- 3/216 идеални части от правото на собственост
9.И.В.Н.- 3/ 216 идеални части от правото на собственост
10.П.К.П.- 6/ 216 идеални части от правото на собственост
11.Б.И.М.- 2/ 216 идеални части от правото на собственост
12.Г.Б.Г.- 2/ 216 идеални части от правото на собственост
13.С. Б.Т.- 2/216 идеални части от правото на собственост
14.Т.Г.Д.-С.- 9/216 идеални части от правото на
собственост
15.Б.Г.Р.- 9/ 216 идеални части от правото на собственост
16.Д.Б.П.- 18/216 идеални части от правото на собственост
17.И.Д.С.- 9/ 216 идеални части от правото на собственост
18.А.Д.С.- 9/ 216 идеални части от правото на собственост
Недоволни
от решението са останали М.И.Г., З.М.А., М.М.С. и Б.М.М., които чрез адвокат К. Б. са го обжалвали, в частта, с
която са определени делбени квоти – тъй като съдът е
зачел завещанието на М. С. А. в полза на Т. М. и Б.М. в размер на 1/3 идеална
част от имотите и по този начин са
изчислени делбените квоти. Молят решението в обжалваната му част да бъде
отменено като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени
процесуални нарушения и необосновано. Молят да бъде постановено решение, с
което да бъде прогласена нищожността на представеното саморъчно завещание и да бъдат
изменени делбените квоти на съделителите
съгласно законовите им квоти в наследството на общия наследодател. Молят да им
бъдат присъдени направените от тях разноски.
Насрещната
страна Б.Б.М., чрез адвокат Л. Н., е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в
обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли да
му бъдат присъдени направените разноски.
Т. Б.М. оспорва жалбата в съдебно заседание и
поддържа становището на адвокат Н..
Останалите страни
не са изразили
становище по въззивната жалба.
За да постанови решението си П.
районен съд е приел следното:
Въз основа на удостоверението за
наследници, е отбелязал, че страните по делото са наследници на С. А. Б. поч. на ***г., б.ж. на ***.
Като е изходил от Решение №873/***г.
на ОСЗ - гр. П. и Решение №139/***г. на ОСЗ - гр.П., е отбелязал, че правото на
собственост върху процесните земеделски имоти е
възстановено на наследниците на С. А. Б..
Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 ЗН, която е идентична с разпоредбата на чл.45 ЗН/отм./, завещателното разпореждане, по силата на което завещателят
се разпорежда посмъртно в полза на едно лице с цялото си имущество или с дробна
част от същото, съставлява основание за универсално правоприемство,
установено по силата на закона, т. е., от момента на откриване на наследството
лицето, което е назначено (посочено) за наследник по силата на универсалното завещателно разпореждане, придобива и става титуляр на
целия комплекс или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя наследодател, респ.
и на задълженията му.
Отбелязал е, че по силата на
реституционния закон (ЗСПЗЗ) правото на собственост не се придобива, а се възстановява
в пълноценния му вид, поради което е приел, че процесните
две завещания обхващат и процесните реституирани
имоти.
П. районен съд е отбелязал, че с публично нотариално завещание
от ***г. наследодателят С. Б. е завещал на сина си М. С. А. една трета идеална
част от всичките си недвижими имоти.
Отбелязал е, че предвид
разпоредбата на чл.90 ЗН/отм./, който е приложим в процесния
случай относно публичното завещание,
разполагаемата част на завещателя е в размер на една трета част, тъй
като същият е имал две деца /М. и С./.
Отбелязал, че със саморъчно
завещание от ***г. М.С. А. е завещал на внуците си Т. Б.М. и Б.Б.М. една трета идеална част от всичките си имоти -
земеделски земи, възстановени с решения на поземлената комисия. Въз основа заключенията
на двете съдебно - графически експертизи, които са категорични, съдът е приел,
че саморъчното завещание е подписано от завещателя. Съдът е отбелязал, че и
двете експертизи са възпроизвели ясно съдържанието на завещанието, от което
може да се извлече валидната воля на завещателя. Отбелязал е, че с протокол от ***г.
на съдия по вписванията към ПРС саморъчното завещание е обявено от сина му Б.М..
Предвид разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН,
приложима относно саморъчното завещание,
съдът е приел, че разполагаемата част на завещателя е в размер на една
трета част, тъй като той има две деца /Б. и М./, поради което и завещанието
следва да бъде отчетено при определяне на дяловете.
Съдът е отбелязал, че съгласно разпоредбата на чл.89, ал.1 ПР на ЗН
наследствените дялове за наследства, открити след 16.10.1944г., но преди
29.04.1949 г., се определят по сега действащия Закон за наследството от 1949г.
Отбелязал е, че след като наследството на С. А. Б. е открито на ***г., то и
приложим закон е настоящия ЗН. Поради това и с оглед обстоятелството, че същият
има две деца М. и С., е отбелязал, че наследниците на М. А. получават общо 2/3
идеални части /1/3 идеална част по завещание и 1/3 идеална част по закон/, а
наследниците на С. А. получават 1/3 идеална част по закон.
Съдът е посочил, че М. А. има две
деца Б. и М., но е завещал 1/3 идеална част от притежаваните 2/3 идеални части
или общо 2/9 идеални части от процесните имоти на
внуците си Т. и Б. /деца на Б./. С оглед изложеното съдът е приел, че съделителите Т. М. и
Б.М., които са наследници по коляното на Б. А., притежават общо 4/9 идеални
части от процесните имоти, т.е. всеки от двамата съделители притежава по 2/9 идеални части, от които по 1/9
идеална част по завещание и 1/9 идеална част по закон. С оглед изложеното съдът
е направил извод, че всеки от двамата съделители Т. и
Б. М. притежава по 48/216 идеални части от процесните
имоти.
Съдът е отбелязал, че наследниците
от коляното на М. С. получават общо 2/9 идеални части или 48/216 идеални части
от процесните имоти, както следва:
М.И.Е.- 6/216 идеални части
Р.И.М.- 6 216 идеални части
З.М.А.- 12/216 идеални части
М.М.С.-
12/216 идеални части
Б.М.М.-
12/216 идеални части
Наследниците от коляното на С. А.
получават общо 3/9 идеални части от процесните имоти
или както следва:
А.В.С.- 3/216 идеални части
И.В.Н.- 3/216 идеални части
П.К.П.- 6/216 идеални части
Б.И.М.- 2/216 идеални части
Г.Б.Г.- 2/216 идеални части
С. Б.Т.- 2/216 идеални части
Т.Г.Д.-С.- 9/216 идеални части
Б.Г.Р.- 9/216 идеални части
Д.Б.П.- 18/216 идеални части
И.Д.С.- 9/216 идеални части
А.Д.С.- 9/216 идеални части.
С оглед изложеното П. районен съд
е постановил решението си.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и
по реда на чл. 269 от ГПК ,
Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от активно легитимирани
страни, имащи правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Въззивният съд, служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната
жалба, от доводите в писмения отговор на същата, както и от събраните по делото
доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
По
доводите във въззивната жалба, за допуснати
съществени процесуални нарушения, Пернишкия окръжен съд се е произнесъл с
определение 753, постановено на 05.09.2019г., с което е оставил искането на
жалбоподателите за допускане на втора повторна съдебно – графична експертиза и
с определение, постановено в с.з. на 08.10.2019г., с което е оставил без
уважение искането за отмяна на определението от 05.09.2019г.
По
делото не се спори, че страните по делото са наследници на С. А. Б. поч. на ***г., б.ж. на ***, както и че правото на
собственост върху процесните земеделски имоти е
възстановено на наследниците на С. А. Б. с Решение №873/***г. на ОСЗ - гр. П. и Решение №139/***г.
на ОСЗ - гр.П.. Видно от двете решения, всичките шест процесни
имота се намират или в *** /урбанизирана територия/ или в землището на ***.
Преди
първото по делото съдебно заседание, ищецът е депозирал две завещания и
протокол от ***г. за обявяване на саморъчното завещание: първото е публично
нотариално завещание от ***г., с което наследодателят на страните по делото С.
А. Б. е завещал на сина си М. С. А. разполагаемата си една трета идеална част
от всичките си недвижими имоти, находящи се в ***, а
второто е саморъчно завещание от ***г., с което М. С. А. е завещал на Т. Б.М. и
Б.Б.М. /негови внуци/ една трета идеална част от
недвижимите имоти – земеделски земи, които са възстановените с описаните по –
горе две решения на Поземлена комисия П. /ОСЗ гр. П./.
Съделителите М.Е., З.А., М. С. и Б.М., чрез процесуалния си представител
адвокат Б., са депозирали молба рег. № 33923 от 14.12.2018г., с която е
заявено, че не оспорват нотариалното публично завещание, но оспорват изцяло
саморъчното завещание, тъй като същото не е написано саморъчно от завещателя и
не е подписано от него, поради което е нищожно на основание чл. 42, ал.1, б.“б“
от ЗН, а освен това съдържанието му е неясно, нечетливо, неразбираемо и не се
чете датата на която е изготвено.
По отношение на публичното нотариално
завещание от ***г., с което С. Б. е завещал на сина си М. С. А. една трета
идеална част от всичките си недвижими имоти, което не е оспорено, Пернишкият
намира следното:
Същото
отговаря на изискванията на чл. 62 и сл. по отношение на форма и процедура за
извършването му, както и на изискванията на чл. 90 от ЗН /отм./ Съгласно ретроактивното действие на разпоредбата на чл.89, ал.1 ПР
на Закона за наследсвото, наследствените дялове за
наследства, открити след 16.10.1944г., но преди 29.04.1949 г., се определят по
сега действащия Закон за наследството от 1949г. Наследството на С. А. Б. е
открито на ***г., поради което приложим закон е настоящия ЗН от 1949г. Тъй като
С. А. Б. е имал две деца М. и С., и съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от
сега действащия ЗН, която е идентична с разпоредбата на чл.45 ЗН/отм./, то
разполагаемата част на завещателя С. Б. е била в размер на 1/3 идеална част,
която той е завещал. Следователно С. Б. е извършил завещание с разполагаемата
си част и след неговата смърт през ***г. синът му М. С. А. е станал собственик
на общо 2/3 идеални части /две трети/ от
неговите недвижими имоти, включително и от земеделските му земи – 1/3 идеална
част по наследство по закон и още 1/3 идеална част по завещание. С. С. А. е
станал собственик на 1/3 идеална част по закон.
По
отношение саморъчно завещание от ***г., с което М. С. А. е завещал на внуците
си Т. Б.М. и Б.Б.М. една трета идеална част от
всичките си имоти - земеделски земи, възстановени с двете решения на
поземлената комисия:
Нечетливо,
макар и не на 100%, е представеното по делото ксерокопие от саморъчното завещание.
Дори и в изключително умален формат, от изобразената на стр.3 от заключението
на вещото лице Е. Л. К. – цветна снимка на завещанието, е видно, че то е
четливо, още повече, ако то би било в пълен формат /л.166 от първоинстанционното производство/. Дори на тази малка
снимка се вижда датата на изготвяне на завещанието – „***“. За четливостта на
завещанието говори и обстоятелството, че на ***г. с протокол за обявяване на
саморъчно завещание, това завещание е било обявено, като за целта е било и прочетено
от съдията по вписванията към П. районен съд, без да е имало необходимост от
ползване на специалните знания на вещо лице графолог.
Въпреки
изложеното, съдът следва да отбележи, че дори и завещанието да беше нечетливо,
то няма никаква процесуална пречка, неговото съдържание да бъде установено със
заключение на вещо лице графолог по съдебно – графологична
експертиза.
От
заключението на вещото лице Е. Л. К. по първоначалната съдебно – графична
експертиза и от заключението на вещото лице Г.Г. Т.
по повторната съдебно – графична експертиза, категорично се установява, че
подписът положен в саморъчното завещание е изпълнен от М. С. А., с ЕГН **********.
От
заключението на вещото лице Е. К. се установява, че съдържанието на саморъчното
завещание е изпълнено от М. С. А., с ЕГН **********. Съдът следва да отбележи,
че това вещо лице е ползвало за сравнителен материал и документи, в които е
имало ръкописен текст, изпълнен приживе от завещателя /л.174 – л. 190/. Освен
това в устните си обяснения дадени в с.з. на 28.01.2019г., вещото лице Е. К. е
обяснило, че ръкописните текстове са идентични, макар да има известна разлика,
която се дължи на 97 годишната възраст на изготвилия завещанието, както и е
обяснило, че подписа на едно лице винаги е по – обработен от ръкописния му
текст. В заключението си вещото лице с удебелен курсив е отбелязало, че не са
установени следи от техническа подправка в изследвания документ /л.168 от първоинстанционното дело/. Също в заключението си вещото лице
Е. К. е отбелязало като забележка, че възпроизвеждането на текста е направено
буквално, а не логически /л.167 от първоинстанционното
производство/.
В
заключението си вещото лице Г. Т. е отбелязал, че не може да отговори на
поставената задача „ръкописния текст на саморъчното завещание от кого е
изпълнен, т.е. кой е авторът на текста“, като е посочил причината за това – тъй
като в представените като сравнителен материал, документи, липсва ръкописен
текст. Съдът следва да отбележи, че именно въз основа на направено искане от
страна на адвокат Б., в с.з. на 28.01.2019г. за назначаване на повторна съдебно
– графична експертиза, съдът е ограничил писмените документи, които да се
използват като сравнителен материал само до три броя, като и трите съдържат
само подпис на завещателя, без да съдържат данни за негов ръкописен текст.
С
оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че ръкописното завещание на М. С.
А. е написано и подписано от него и същото не се явява нищожно.
М. А. е имал две деца Б. и М., но е
завещал 1/3 идеална част, която се явява и разполагаема, от притежаваните 2/3
идеални части или общо 2/9 идеални части от процесните
имоти на внуците си Т. и Б. /деца на Б./. Следователно съделителите
Т. М. и Б.М., които са наследници по
коляното на Б. А., притежават общо 4/9 идеални части от процесните
имоти, т.е. всеки от двамата съделители притежава по
2/9 идеални части, от които по 1/9 идеална част по завещание и по 1/9 идеална
част по закон, които се равняват на по 48/216 идеални части от процесните имоти за всеки от тях двамата.
При това положение останалите съделители имат следните делбени
квоти:
М.И.Е.- 6/216 идеални части
Р.И.М.-
6/216 идеални части
З.М.А.-
12/216 идеални части
М.М.С.- 12/216 идеални части
Б.М.М.- 12/216 идеални части,
а наследниците
от коляното на С. А. получават общо 3/9 идеални части от процесните
имоти или както следва:
А.В.С.-
3/216 идеални части
И.В.Н.-
3/216 идеални части
П.К.П.-
6/216 идеални части
Б.И.М.-
2/216 идеални части
Г.Б.Г.-
2/216 идеални части
С. Б.Т.-
2/216 идеални части
Т.Г.Д.-С.-
9/216 идеални части
Б.Г.Р.-
9/216 идеални части
Д.Б.П.-
18/216 идеални части
И.Д.С.-
9/216 идеални части
А.Д.С.-
9/216 идеални части.
Оплакванията във въззивната
жалба се явяват неоснователни. В тази насока Пернишкият окръжен съд следва да
отбележи, че изрично и за двете завещания, П. районен съд е отбелязал, че са
извършени завещателни действия, с по 1/3 идеална
част, която се равнява на разполагаемата част за всеки от двамата завещатели,
което означава, че запазените части на останалите наследници не са засегнати.
Следователно въззивната
жалба се явява неоснователна. Поради съвпадане на мотивите на П. районен съд, с
тези на Пернишкия окръжен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Въззивният съд възприема по реда на чл. 272 от ГПК изцяло
мотивите на П. районен съд.
С оглед изхода по делото жалбоподателите следва
да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия ответник Б.Б.М. сумата 350лв., представляваща направените от него
разноски пред Пернишкия окръжен съд за адвокатски хонорар.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 611 от 10.04.2019г., постановено по гр. д. №
04962/2017г. по описа на П. районен съд
Осъжда М.И.Е.,
с ЕГН: **********, от ***, З.М.А., с
ЕГН:**********, от ***, М.М.С., с ЕГН:**********, от ***,
и Б.М.М., с
ЕГН:**********, от ***, да
заплатят на Б.Б.М., с ЕГН:**********, от ***, сумата 350лв. представляваща
направените от него разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.