Решение по дело №766/2019 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№        …..…/…………….…   , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 766 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на В.Д.Й. ЕГН ********** против Електронен фиш серия К № 2005082 от 03.04.2018год., с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. на основание чл. 182, ал.1, т.2  от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е издаден в нарушение на закона (навежда твърдения за допуснати нарушения на процес. правила и материалния закон) и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като  прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2005082 е бил съставен от ОД на МВР Варна за това, че на 03.04.2018год. в 14:42часа, в гр.Варна, Аспарухов мост посока център, с МПС „Пежо 806“ с рег. № РР3530ВС е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил управляван със скорост 63км./час при разрешена скорост 50км./час или превишение 13км/час. и нарушението било установено с автоматизирано техническо средство № 0601/12. Като собственик на автомобила бил вписан въззивника В.Д.Й.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер на 50лв. на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства  – гласни, писмени и веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни изводи.

След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание съдът, прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания описани по-горе.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В жалбата си въззивникът е направил възражение за това, че в ЕФ не бил посочен автор, нямало подпис и име на издателя, което не давало възможност за преценка досежно компетентността на издателя.

Посоченото възражение не се споделя от съда. ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от ЗДП и §.1 от ДРЗАНН. Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез информативно-информационна система  въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша защото той се създава от информационна система.

На следващо място реквизитите на ЕФ са изчерпателно посочени в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП като в случая ревизирания ЕФ съдържа всички от тях.

Действително в ЕФ липсва дата на издаване. Такава обаче не е предвидена и в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението, която е и единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото производството по ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е особено то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на административно-наказателна отговорност в случая започва да тече от датата на нарушението, а тази за изпълнение на наложеното административно наказание от датата на влизане в сила на ЕФ.

Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че в ЕФ не било посочено точното местоположение при извършване на нарушението, то не се споделя от съда доколкото в ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на Аспарухов мост посока –център. 

В случая материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост е била 50км./час (изрично определена в чл. 21, ал.1 от ЗДП за движение в населено място (поставянето на нарочен знак не се изисква), а въззивникът се е движел с превишение от 13км./час.

Нарушението е било установено с годно техническо средство – Радар TFR1-M № 601. В тази насока са приложените  към АНП Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 валидно до 24.02.2010год. и Протокол №10-9-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR -1M. Не е спорно по делото, а и факта, че лабораторията на МВР е оправомощена да извършва последващи проверки е публично известен. Информацията за оправомощените лаборатории е публикувана на основание чл.55, ал.1 от ЗИ в официалния бюлетин на ДАМТН и е достъпна на интернет страницата на ДАМТН в рубриката Регистри – Списък на лицата оправомощени за проверка на средства за измерване на компоненти и допълнителни устройства към тях където лабораторията на МВР фигурира под № 19.

Безспорно в ЕФ техническото средство с което е било заснето нарушението не е било индивидуализирано с марка и модел, посочен е само номер. Горното обаче също по никакъв начин не води до порочност на ЕФ защото такова формално изискване не предвидено от една страна, а от друга сам въззивникът сочи, че модела на техническото средство е бил посочен в разписката с която му е бил връчен ЕФ. 

Що се касае до твърдението в жалбата, че не били използвани обозначителни знаци на мястото на контрол, последното може и да е вярно, но по никакъв начин не води до опорочаване на процедурата по издаване на ЕФ защото такова изискване от 16.01.2018год., когато е променена Наредба №  8121з-532 от 12.05.2015г. не е налице.

Действително видно от приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на радара техническото средство е отчело скорост на движение 66км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 63км/час. Това обаче безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка и то в полза на извършителя.

Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е бил определен коректно от органите на МВР. Видно от приложената към делото справка от началника на ІV РУП при ОД на МВР Варна въззивникът е собственик на МПС-то посочено в ЕФ, а данни още по-малко пък доказателства, че същият се е възползвал от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДП по делото не са налице.

Доколкото превишението на скоростта е 13км/ч., то правилно е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДП като е определено наказание и във фиксирания в тази норма размер – 50лв., поради което и не се налага корекция на ЕФ в тази насока.     

С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2005082, с който на В.Д.Й. ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.1 от ЗДП, на основание чл.182, ал.1, т.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                         

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: