№ 1015
гр. Пазарджик, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220100563 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 51 от ЗАдв. във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Д. П. Г., лично и чрез процесуалния си представител, назначен
по реда на чл. 95 от ГПК, твърди, че е бил представляван от ответника –
адвокат В. С. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик по адм.д. № 690/2015 г.
по описа на Административен съд – Пазарджик, к.адм.д. № 4829/2016 г. по
описа на ВАС, адм.д. № 394/2017 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, к.адм.д. № 2519/2018 г. по описа на ВАС и адм.д. № 64/2020 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик без между тях да е имало
сключен договор. Делото приключило с присъждане на обезщетение в полза
на ищеца против ГДИН при Министерство на правосъдието в размер на 2 000
лв., но адвокат С. не претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК и не представил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, с което нарушил правата и законните интереси на ищеца. Също така
адвокат С. представлявал ищеца и по заведената от ищеца пред ЕСПЧ жалба
№ 73516/2016 г. (Г. срещу България), но пълномощникът отново не
представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК и не претендирал от
ответника Република България присъждане на разноски по делото. След
приключване на делата ответникът завел против ищеца гр.д. № 2578/2021 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик за заплащане на адвокатско
възнаграждение. В хода на същото поискал обезпечение на иска и му била
издадена обезпечителна заповед № 15 от 01.06.2022 г. Въз основа на същата
1
бил наложен запор на личната партида на ищеца в Затвора Пазарджик по
изпълнително дело № 450/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 885 Г. С.. В
резултат от запора от личната партида на ищеца били удържани почти 8 000
лв. В това се изразявали причинените му от ответника имуществени вреди.
Също така считано от 09.08.2021 г. ищецът започнал да се нервира и ядосва,
да страда от безсъние и главоболие, да се чувства малоумен, в безпомощно
състояние, унижен и изтезаван. В този смисъл претърпял неимуществени
вреди, които оценява на 10 000 лв. С оглед на това предявява против
ответника В. С. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв. за периода от
09.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 8 000 лв. и мораторна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 000 лв. за периода от
09.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Сочи доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. С. С. намира иска за
недопустим и неоснователен. Намира исковата молба за нередовна, тъй като
ищецът не е посочил по кое конкретно дело какви разноски ответникът е
следвало да претендира и какви разноски по пера, по дата и за коя инстанция
е направил ищецът. Твърди, че по посочените от ищеца дела не са били
направени разноски и не е можело да се претендират такива. Намира за
неоснователно твърдението на ищеца, че му е било присъждано обезщетение
и то в посочените размери. Излага съображения във връзка с искането на
ищеца за освобождаване от държавна такса. Прави възражение за давност.
Относно твърдението за наложен запор сочи, че същият е наложен от съда и
ищецът не го е обжалвал. Претендира разноските по делото. Ангажира
доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по
делото, че през периода от 2015 г. до 2020 г. ответникът В. С. С. е
представлявал ищеца Д. П. Г. по адм.д. № 690/2015 г. по описа на
Административен съд – Пазарджик, образувано по искова молба на ищеца
против ГДИН и Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди. Делото е приключило на 16.10.2020 г. с
решение по к.адм.д. № 64/2020 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, с което исковата претенция е частично уважена.
Ответникът е представлявал ищеца и по жалба № 73516/2016 г. (Г.
срещу България), заведена пред ЕСПЧ, приключила със споразумение за
2
заплащане на обезщетение в размер на 10 000 евро.
През 2021 г. ответникът В. С. С. е завел против ищеца Д. П. Г. иск по
гр.д. № 2578/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за заплащане на
дължимото му адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ по
посочените дела.
На 29.07.2021 г. е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор
върху бъдещо вземане на Д. П. Г. по жалба № 73516/2016 г. Въз основа на
обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело № 20218850400450
по описа на ЧСИ Г. С.. На третото задължено лице Министерство на
правосъдието е изпратено запорно съобщение за дължимата сума в общ
размер на 7 066 лв. Третото задължено лице е признало вземането и е заявило
готовност да изпълни запора.
На 01.06.2022 г. е допуснато обезпечение на законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане, чийто размер към 31.05.2022 г. е
498.91 лв., чрез налагане на запор върху вземанията на Д. П. Г. по партидата
му в Затвора Пазарджик. Въз основа на обезпечителната заповед е образувано
изпълнително дело № 20228850400231 по описа на ЧСИ Г. С. и е изпратено
запорно съобщение на третото задължено лице Затвора Пазарджик за сумата
от 498.91 лв. и разноски по изпълнителното дело в размер на 200 лв.
На 22.08.2022 г. в Затвора Пазарджик е постъпило и запорно съобщение
по изпълнително дело № 20225220400112 по описа на ДСИ при Районен съд –
Пазарджик за налагане на запор на сумата от 80 лв. и разноски и такси за
изпълнението в размер на 42 лв. въз основа на изпълнителен лист, издаден по
адм.д. № 1222/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в полза
на ГДИН при Министерство на правосъдието.
Свидетелят Н. Н. А., без родство със страните, установява, че познава
ищеца от 2014 г. от Затвора Пазарджик. Двамата били в съседни килии, които
имали общ прозорец и често говорили помежду си. Виждали се и на карето.
Ищецът му разказал, че адвокат В. С. го посещавал в затвора във връзка със
завеждане на дело в Административен съд – Пазарджик за условията в
затвора. Между двамата нямало сключен договор. Тъй като ищецът нямал
пари да плати на адвоката, се уговорили ищецът да му намери няколко
клиента в затвора. Делото в Административен съд – Пазарджик било
спечелено от ищеца. По това време адвокатът завел и дело в Страсбург, също
без сключен договор между двамата, по което било постигнато споразумение
за заплащане на обезщетение на ищеца в размер на 10 000 евро. По тези дела
адвокатът не представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Вместо това
завел дело против ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение и
запорирал личната му партида в затвора. Първият запор бил през 2021 г., още
преди да постъпят парите от Министерство на правосъдието, а вторият през
2022 г. Запорирали около 6 000 лв. Остатъкът от 11 000-12 000 лв. ищецът
изхарчил в лавката на затвора за цигари. Когато разбрал за запора, ищецът се
ядосал. В началото се ядосвал по-малко, защото имал пари в сметката, които
3
можел да харчи, но когато изхарчил всички пари, започнал да се ядосва
повече. Просил кафе и цигари, защото нямал пари, не можел да спи. Вземал
някакви лекарства, защото вдигал кръвно. Няколко пъти посещавал
медицинския център в затвора. И до сега продължавал да се ядосва заради
запора на парите му.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 51 от ЗАдв. във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено от адвокат, както и искове по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да
установи по делото, че ответникът е извършил противоправно деяние в
качеството си на процесуален представител на ищеца по посочените в
исковата молба дела, като не е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение, а впоследствие е завел против ищеца иск за заплащане на
адвокатско възнаграждение и е наложил запор върху личната му партида в
Затвора Пазарджик, в резултат от което на ищеца са причинени имуществени
и неимуществени вреди.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се
направи извод, че процесуалното поведение на ответника в качеството му на
пълномощник на ищеца пред Административен съд – Пазарджик и ЕСПЧ
представлява противоправно деяние, което да е основание за ангажиране на
деликтната му отговорност. Противоправността е обективен елемент от
фактическия състав на непозволеното увреждане и представлява
противоречие с императивна правна норма или нарушаване на общата забрана
на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да не се вреди другиму, с което се накърнява
правнозащитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
В случая между страните няма спор, че ответникът, имащ качеството на
адвокат от Адвокатска колегия – Пазарджик, е представлявал ищеца по адм.д.
№ 690/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и пред ЕСПЧ по
жалба № 73516/2016 г. (Г. срещу България). Няма спор и, че между страните
не е бил сключен договор за осъществяване на процесуално
представителство, с който да е определен размерът на дължимото на адвоката
възнаграждение. В този смисъл са и показанията на свидетеля А., който
потвърди, че между страните не е имало договор. Ищецът не твърди, нито
ангажира доказателства, по някое от делата, по които е бил представляван от
ответника, да е направил разноски, в т.ч. да е заплатил адвокатско
възнаграждение. При това положение не е била приложима разпоредбата на
чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноски, тъй като такъв се
представя при реално сторени от страната разноски по делото – в този смисъл
в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че списъкът съдържа
4
изброяване на всички разходи, които страната е направила. В случая разноски
от ищеца не са били направени и представянето на списък по чл. 80 от ГПК е
било безпредметно. Не е налице и хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй
като по делото не се твърди, нито има доказателства страните да са уговорили
оказване на безплатна адвокатска помощ в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1
от ЗАдв. Поради това ответникът не е имал основание да претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В този
смисъл не е налице неправомерно и противоречащо на закона процесуално
поведение на ответника.
Не представлява противоправно действие на ответника и предявяването
на иск против ищеца за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение
и обезпечаването на висящия иск чрез запориране на вземанията на ищеца.
Правото на иск е израз на основното право на защита, регламентирано в чл.
56 от Конституцията на Република България. Всеки гражданин има право на
защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни
интереси. Предявяването на иск съставлява правомерно и добросъвестно
упражняване на законоустановени граждански права, за което ответникът не
може да бъде санкциониран. Добросъвестността е налице винаги, когато едно
право се упражнява с убеждението, че то съществува. Противоправно би било
само превратното упражняване на субективни права с цел злоупотреба, но по
делото не се твърди, нито има данни завеждайки иска по гр.д. № 2578/2021 г.
по описа на Районен съд – Пазарджик и обезпечавайки същия, ответникът да е
действал злонамерено, с ясното съзнание, че претендираното от него право не
съществува, а единствено с цел да навреди на ищеца, в т.ч. като бъдат
запорирани вземанията му.
Дори и да се приеме, че ответникът е имал противоправно поведение, то
по делото не се установи при условията на успешно проведено пълно
доказване, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с действията на ответника.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по
делото беше разпитан свидетелят А., чиито показания обаче са твърде
оскъдни и общи, що се отнася до психическото състояние на ищеца след
налагане на запора. Същият заяви единствено, че ищецът се ядосал, не можел
да спи и вдигал кръвно. Няма никакви данни в какво точно се изразяват
психическите страдания и негативните душевни преживявания за ищеца.
Недоказани остават и твърденията му, че заради запора започнал да страда от
главоболие, чувствал се малоумен, в безпомощно състояние, унижен и
изтезаван. Не се установява и категорично наличие на причинно-следствена
връзка между налагането на запора и твърдените неимуществени вреди, тъй
като според свидетеля първоначално ищецът се ядосал малко, защото по
личната му партида все още имало средства, които можел да харчи, и едва
след като изхарчил парите започнал да се ядосва повече, защото не можел да
разполага със запорираните средства. В този смисъл не се установява дали
душевните страдания на ищеца са продиктувани от наложения запор или от
5
факта, че е изхарчил парите, с които е разполагал. Освен това от писмените
доказателства по делото се установява, че през 2022 г. запор на личната
партида на ищеца е бил наложен и въз основа на изпълнителен лист, издаден
в полза на ГДИН по адм.д. № 1222/2021 г. по описа на Административен съд –
Пазарджик, който също би могъл да е причина за душевните терзания на
ищеца.
Не се налице и твърдените от ищеца имуществени вреди от запора, тъй
като от една страна запорът е наложен въз основа на влязло в сила
определение за допускане на обезпечение, което не е било обжалвано от
ищеца, въпреки че разпоредбата на чл. 396, ал. 1 от ГПК му дава такава
възможност, а от друга страна към настоящия момент запорираната сума е
запазена по сметката на съдебния изпълнител и съгласно чл. 459, ал. 1 от ГПК
ще бъде предадена на ответника в качеството му на обезпечен кредитор едва
след като представи изпълнителен лист за вземането си. С такъв той все още
не разполага, тъй като производството, по което е допуснато обезпечение, е
висящо. Съществува и възможност запазената сума да се разпредели между
останалите кредитори или дори да се върне на длъжника, ако обезпечението
бъде отменено. Поради това имуществени вреди за ищеца на този етап не са
настъпили.
С оглед изложеното предявените искове следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Ответникът е претендирал заплащане на разноските по делото, но по
делото не са представени доказателства такива да са направени, поради което
разноски не се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. Г., ЕГН **********, понастоящем
намиращ се в Затвора Пазарджик, против В. С. С., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. ****** искове с правно основание чл. 51 от ЗАдв. във връзка с
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени вреди от налагане на запор на личната партида на ищеца в
Затвора Пазарджик по гр.д. № 2578/2021 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, както следва: неимуществени вреди в размер на 10 000 лв.,
изразяващи се в изнервеност, ядосване, безсъние, главоболие, безпомощно
състояние, унижение, изтезаване и други, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в
размер на 9 000 лв. за периода от 09.08.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба – 07.10.2022 г.; имуществени вреди в размер на 8 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
6
исковата молба до окончателното изплащане, мораторна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 000 лв. за периода от
09.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7