Решение по дело №3763/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                  № 1390

                                         гр. Бургас, 14.11.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 3763 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № К19_36-F449936 от 21.01.2019 г., издадено от директор Дирекция „Контрол“  при ТД на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл.180, ал. 2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3413,05 лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

 В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП. Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представлява се от адв. И., поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

ТД на НАП – Бургас чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

Във връзка е Резолюция № 022691801977134/ 01.10.2018 г. на началник сектор „Регистрация“ в ТД на НАП Бургас, Дирекция „Обслужване“ е била възложена проверка за установяване на наличие или липса на основание за регистрация по ЗДДС на „С.“ ЕООД с ЕИК ********* по инициатива на орган по приходи. За целите на проверката на 06.10.2018г. по електронен път е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с № 022691801977134/ 01.10.2018г. Свидетелката Р.Д. на длъжност главен инспектор в ТД на НАП – Бургас извършила проверка на представените от дружеството справки, фискални отчети, договори и др. и установила, че „С.“ ЕООД е реализирало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС в размер на 58 125,57 лв. от търговия в заведение за обществено хранене и къща за гости за период 01.10.2017г.- 31.07.2018г. Свидетелката констатирала, че дружеството не е подало 7 - дневен срок от изтичане на месеца, в който е достигнат облагаемият оборот т. е. от 01.08.2018г. до 07.08.2018г. заявление за регистрация. За проверката е бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал.1 с № 020421802144409/ 22.10.2018г. връчен на 06.11.2018г. От 21.08.2018г. до датата на фактическа регистрация - 06.11.20 1 8г., лицето е реализирало облагаем оборот в размер на 21 604,04 лв. За периода 21.08.2018г до 06.11.2018г. жалбоподателят не начислил ДДС в размер на 3413,05 лв.

Свидетелката Д. съставила на 28.11.2018 г. срещу дружеството-жалбоподател АУАН за нарушение по чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС. Впоследствие на 21.01.2019 г. било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС е била наложена  „имуществена санкция” в размер на 3413,05 лева.  

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетелката Д. са обективни, логични, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.  

 

От правна страна:

 

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния  срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 На първо място е налице противоречие в посочените нарушение норми от жалбоподателя в АУАН и НП. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. чл. 180, ал. 2, вр. чл. 180, ал. 1 ЗДДС, която предвижда налагане на наказание на лицето, което  не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Същевременно в НП като нарушена от жалбоподателя е посочена нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Следователно двете разпоредби предвиждат два отделни фактически състава на административно нарушение, а именно неначисляване на дължим ДДС и неподаване в срок на заявление за регистрация от задълженото лице. Съществуващото противоречие съществено нарушава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е ясно какво нарушение му се вменява за извършено. Още повече както в АУАН, така и в НП се съдържат фактически констатации и за двете нарушения, което допълнително внася неяснота относно нарушението, за което е бил наказан жалбоподателят.

На следващо място е налице допуснато нарушение от АНО при приложение на санкционната норма. От една страна АНО в НП сочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 96, ал. 1 ЗДДС, като не е подал в срок до 7 дни след реализиране на облагаем оборот  заявление за регистрация, а от друга му налага наказание на основание чл. 180, ал. 2 ЗДДС, която предвижда наказание за неначисляване на данък в резултат от неподаване на заявление за регистрация. В случая АНО не е приложил правилната санкционна норма. Наказанието за нарушението по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е предвидено в чл. 178 ЗДДС, която разпоредба е следвало да бъде приложена в настоящия случай.

Констатираните от съда нарушения на процесуалния закон, посочени по-горе в изложението са съществени и опорочават развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство. Правото на зашита на жалбоподателя е било нарушено до степен, че неясен остава основаният въпрос за какво нарушение е бил наказан. Ето защо обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                               Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_36-F449936 от 21.01.2019 г., издадено от директор Дирекция „Контрол“  при ТД на НАП - Бургас, с което на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.180, ал. 2 ЗДДС е наложенa „имуществена санкция” в размер на 3413,05 лева за нарушение по чл. 96, ал. 1 ЗДДС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС