РЕШЕНИЕ

гр.София,15.05.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на петнадесети април  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 14758 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

         С решение от 11.04.2018 г. по гр.д. № 18446/17 г., СРС, ГО, 29 с-в  ОСЪЖДА на основание чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 3520 лева (три хиляди петстотин и двадесет лева), представляващ неплатена наемна цена за периода от м. ноември 2016 г. до м. декември 2016 г., дължима съгласно Договор за отдаване под наем на имот от 23.04.2016 г. и Анекс към него от 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба -24.03.2018 г. до окончателното й плащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 3520 лева до предявения размер от 8800 лева и за периода от м. януари 2017 до м. март 2017 г., както и за сумата от 2640 лева (две хиляди шестстотин и четиридесет лева), представляваща наемна цена за периода от 25.04.2016-

30.06.2016       г. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А., ЕГН- **********,*** против Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 3560 лева (три хиляди петстотин и шестдесет лева), като част от сумата от 11158,40 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 17 от Договор за отдаване под наем на имот от 23.04.2016 г. за периода от 11.11.2016-24.03.2017 г. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 623,30 лева (шестстотин двадесет и три лева и тридесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.С.А., ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева), представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Решението е обжалвано с въззивна жалба  на ищеца.

           Оплакванията на жалбоподателя са,че решението е недопустимо,в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Неправилно съдът приел,че не са налице основания за изплащане на първоначално определената  като недължима сума за наем за период от месец и половина.Неправилно е прието,че договорът за наем е прекратен предсрочно и то устно.Неправилно е постановена нищожност на клаузата за неустойка в договора .Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се уважат исковите претенции изцяло.Претендира разноски.

             Постъпил е отговор на  въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират се  разноски.

            Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

            Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

            В случая постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

На основание чл.272 ГПК СГС препраща към мотивите на първоинстанционния съд ,които стават част от настоящите мотиви по отношение претенцията по чл.232 ал.2 ЗЗД.

  Първоинстанционният съд правилно е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на сумата в размер на 2 640 лв., претендирана на основание чл.8, ал.1 от процесния Договор за наем, представляваща наем за месец и половина.

            Съгласно чл.8, ал.1 от Договора за наем, наемателят получава гратисен период от месец и половина, през който период не дължи заплащане на наем, като през този период наемателят се задължава да извърши ремонтни дейности на наетите наемни площи. Единствената санкция за неизпълнение на тази клауза от наемателя е предвидена в чл.8, ал.З от Договора-при неизпълнение на задължението си за ремонт и реновиране на сградите до 15.06.2016 г. -наемателят се задължава да заплати на наемодателя депозит в размер на един месечен наем като гаранция за изпълнението си на задълженията по договора и да плати компенсация на наемодателя за разноски по всяко неизпълнение на тези задължения.

             В процесния договор не е предвидено, че в случай на неизпълнение на условието за ремонт и реновиране на имотите наемателят следва да заплати на наемодателя дължимия наем за гратисния период от месец и половина изчислен в размер на 2640 лв.

             Неоснователно в жалбата се твърди, че в отговора по чл. 131 от ГПК в рамките на първоинстанционното производство не е оспорено уведомлението за прекратяване на Договора за наем. Твърдението е, че Договорът за наем е бил прекратен много по-рано от твърдяната от ищеца дата, а именно, в края на м. декември 2016 г.

          Видно от "Известие за доставяне" на Уведомлението за прекратяване на договора , същото не удостоверява да е било надлежно връчено на адресата. Посочено е, че пратката не е получена.

              Съгласно чл. 87, ал.2 от ЗЗД, Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти. След като наемодателят в края на м. декември 2016 г. е настоял наемателят Я.Н. да му предаде владението върху наетия имот и да му върне ключовете /което се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства/, то очевидно последващото ползване на имота е станало невъзможно и от този момент договорът следва да се счита за прекратен.

          Тъй като изпратеното на 28.02.2017 г. уведомление за прекратяване на договора не е достигнало до адресата си, то не е породило прекратителното си действие. След като е разгледал и обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че договорът е прекратен от страните в началото на м. януари 2017 г., когато фактически са върнати ключовете за освободения в края на декември 2016 г. имот.

                     Относно обжалваното постановявяне нищожността на клаузата за неустойка в Договора по искът с правно основание чл.92 ЗЗД.Решението в тази част  е неправилно.           

                   Клаузата за неустойка ще е нищожна ако противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

          Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

         Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

          В конкретния случай ,уговорената неустойка не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като уговореният размер от един процент на ден от неиздължената сума за всеки просрочен ден не нарушава принципа на справедливост. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 /15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката не е нищожна при липса на уговорен краен предел за начисляването й. Начисляването на неустойка и натрупаният размер в случая произтича единствено от значителната продължителност на периода на забава на плащането на паричното задължение и неговия размер - т.е. обусловен е поведението на длъжника. Релевираното неизпълнение на задълженото лице, обаче, не е предвидено като критерий при преценката за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави - според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

           В решение № 137 от 12.10.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г., Т. К., I Т. О. на ВКС, е прието, че несъразмерността между главницата и неустойката не може да се преценява към момента на неизпълнението, съответно неудържимото нарастване на неустойката в резултат на продължителния период на забавата, дори когато при извършване на съпоставка с главницата сочи на явна прекомерност, не е основание за обявяването на клаузата за неустойка за нищожна. Уговорката в договора е за начисляване на неустойка за дните на забавата, поради което преодоляването на нарастването на размера й, е предопределено от точното изпълнение на паричното задължение, което е изцяло предоставено на волята на страната-наемател.

             Прекомерната неустойка е действително задължение.То може да бъде намалявано от съда,чл.92 ал.2 ЗЗД,но не отпада изцяло.При намаляването следва да се установява съотношението с претърпените вреди.,какво е превишението й спрямо вредата,съотношението й с цената на договора,дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин и съобрази обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид.

Приложим по аналогия е чл.19 ал.4 ЗПК.След промените в ЗПК от 23.07.2014 г. /ДВ бр. 35/2014 г./ законодателят в чл. 19, ал. 4 ЗПК дефинира ясна горна граница на годишният процент на разходите, като изрично се упоменава, че същият не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. С, ал. 5 на същата разпоредба изрично се посочва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по, ал. 4, се считат за нищожни.

В настоящия случай изчислена чрез продукт "електронен калкулатор" законната лихва върху сумата от 1760 лв наем за месец ноември 2016 г. , считано от 11.11.2016 г. до 24.03.2017 г. възлиза за целия период на 92 лв, а нейният трикратен размер на 276 лв; за сумата 1760 лв.наем за месец декември за периода 11.12.2016 г.до 24.03.2017 г. възлиза на 71 лв.,а трикратния размер е 213 лв.Общият размер на неустойката за процесните месеци е 489 лв.,за която сума искът следва да бъде уважен, а решението да се отмени в частта ,в която е отхвърлен иска за тази сума.

По разноските:на ищеца се дължи сумата  724 лв.разноски, съобразно уважената част ,на ответника -1465 лв.,съобразно отхвърлената част.Въззивникът е сторил 1500 лв.разноски,съобразно уважената част на жалбата  му се дължи сумата 64 лв.; въззиваемата страна е сторила 800 лв.разноски,съобразно отхвърлената част на жалбата му се дължи сумата 765 лв.Възражението за прекомерност на платения адвокатски хонарар за възиваемата страна е неоснователно,същият е под размера на установения минимум по наредба №1/2004 за МРАВ.

 

            Воден от горното съдът

      

                                         Р  Е Ш  И:

ОТМЕНЯ решение от 11.04.2018 г. по гр.д. № 18446/17 г., СРС, ГО, 29 с-в  ,в частта с която се ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.А., ЕГН- **********,*** против Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 489 лв. , като част от сумата от 11158,40 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 17 от Договор за отдаване под наем на имот от 23.04.2016 г. за периода от 11.11.2016-24.03.2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 623,30 лева (шестстотин двадесет и три лева и тридесет ст.), представляващи направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.С.А., ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 1540 лева (хиляда петстотин и четиридесет лева), представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете и вместо това

                                    Постановява :

  ОСЪЖДА  Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН-**********,*** на  основание чл. 92 от Закона за задълженията и договорите сумата от 489 лв. , като част от сумата от 11158,40 лева, представляваща неустойка за забава, уговорена в чл. 17 от Договор за отдаване под наем на имот от 23.04.2016 г. за периода от 11.11.2016-24.03.2017 г.,както и сумата 724 лв.разноски за първоинстанционното производство,съобразно уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.С.А., ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 1465 лв, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете

             ПОТВЪРЖДАВА   решението  в останалата обжалвана част.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на П.С.А., ЕГН-**********,*** сумата от 64 лева, представляващи направени разноски във въззивното производство, съразмерно с уважената част от исковете .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П.С.А., ЕГН-**********,*** да заплати на Я.Н.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 765 лв, представляващи направени разноски във възивното производство съразмерно с отхвърлената част от исковете

         РЕШЕНИЕТО   подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                                                         

                                                                        

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.        

 

 

 

                                                                                                  2.