Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1964
гр.Пловдив, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като
разгледа АНД № 5441/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Студио Дуенде“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Герлово“ № 8, ет.7, ап.21, срещу наказателно постановление №
315613-F328988
от 31.01.2018 г., издадено
от и.д. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на
основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му е наложено
административно наказание – имуществена санкция, в размер на 200 лева, за
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
В жалбата се излагат доводи, че за
осъществяването на счетоводни услуги е наета фирма, която е информирала
управителя на жалбоподателя, че всички необходими документи са подадени.
Посочва, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, а единственото
провинение в случая се изразява в избор на счетоводител. Поради изложеното от
съда се иска да бъде преразгледана наложената санкция на дружеството.
В проведеното открито съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован, за него се явява управителя С.Д..
По същество излага съображения, идентични в депозираната жалба, като допълва,
че в момента на установяване на извършеното нарушение, същото е било
отстранено. Възразява, че нито през 2015 г., нито през 2016 г. е ощетила
бюджета на Държавата, поради което моли по отношение на представляваното от нея
дружество да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, редовно уведомена, за нея се явява юрк. Т., представя пълномощно. По
същество на спора взима становище, че от всички събрани по делото
доказателства, нарушението се явява безспорно установено. Посочва, че в
настоящия случай не са налице предпоставките по чл. 28 ЗАНН, доколкото самото
деяние е формално, нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена
опасност, а същото е отстранено след като управителят е бил поканен за
съставяне на АУАН. Излага доводи, че веднъж дружеството е предупреждавано за
извършване на същото по вид нарушение. Поради изложеното моли обжалваното НП да
бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 09.08.2017 г. в НАП постъпила информация от
Агенция по вписванията, че дружеството „Студио Дуенде“ ЕООД не е подало ГФО за
2016 г. Подадената информация от централното управление на НАП била препратена
към ТД на НАП Пловдив. Свидетелят С.С., заемаща длъжността „***“, получила
списък на фирми, които не са депозирали ГФО за 2016 г. до законоустановения
срок – 30.06.2017 г. Било установено и че дружеството – жалбоподател е
осъществявало търговска дейност, тъй като подало в ТД на НАП Пловдив годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И045319/30.03.2017 г., към която
имало приложен годишен отчет за дейността.
С оглед пропускането на срока за
подаване на ГФО за 2016 г., св. С. съставила на дружеството - жалбоподател,
АУАН № F328988/05.09.2017 г., въз основа на който е издадено обжалваното НП. В
деня на съставянето на АУАН от жалбоподателя било подадено Заявление Г2 за
вписване на ГФО в търговския регистър.
По отношение на дружеството –
жалбоподател на 23.03.2017 г. била издадена резолюция за освобождаване от
административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение, за
извършено нарушение по чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч, констатирано с АУАН № F258237/27.09.2016
г.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.С..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО вх. № 1600И045319/30.03.2017 г.,АУАН № F328988/05.09.2017
г., Резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с
отправяне на предупреждение,АУАН № F258237/27.09.2016 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № 755/ 14.08.2017 г. на Министъра на финансите. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден
при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП
съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 38 ал. т.1 от ЗСч:
всички търговци по смисъла на Търговския закон публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или
съответния орган - чрез заявление за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година. Съгласно чл. 74 ал. 1 от ЗСч,
който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от
200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от
0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който
се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лева.
В настоящия случай по делото не
се спори, а и от ангажираните гласни и писмени доказателства, се установява, че
дружеството не е спазило срока по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч и
не е подало заявление за вписване ГФО за 2016 г. до 30.06.2017 г. Неизпълнението
на предвиденото в ЗСч задължение
в указания от закона срок е административно нарушение, за което правилно е
ангажирана отговорността на дружеството.
В тази връзка не се споделя
наведеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
извършено нарушение, доколкото липсва виновно поведение от страна на неговия
управител. Следва да се има предвид, че в определени случаи ЗАНН допуска санкциониране на самите
юридически лица като изключение. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗАНН, в предвидените в съответния закон,
указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет
случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Отговорността на юридическото лице или на
едноличния търговец е обективна и тя не зависи от вината на физическо лице.
Достатъчно е да е осъществено нарушение на цитираната норма, за да се наложи
санкция. Субект на задължението е самото юридическо лице или едноличен търговец
и при неизпълнението му се реализира отговорността на тези лица /така Решение № 13127 от
10.10.2013 г. по адм. д. № 9658 / 2013 на Върховния административен съд/.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Дори напротив, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че по отношение на
дружеството-жалбоподател е било започнало административнонаказателно
производство за нарушение от същия вид, но за друг период, което е приключило с
резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с оправено
предупреждение и същото е освободено от административнонаказателна отговорност
и е предупредено, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. Респ. по отношение на жалбоподателя веднъж е
приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, което само по себе си изключва
приложимостта и втори път /така Решение №
266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 674 от 24.04.2017 г. по н. д. № 51 / 2017 г. на
Административен съд - Пловдив/.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателят да е извършил
вмененото му административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минимален размер.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 315613-F328988 от 31.01.2018
г., издадено от и.д. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „Студио Дуенде“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Герлово“
№ 8, ет.7, ап.21, на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ му
е наложено административно наказание – имуществена санкция, в размер на 200
/двеста/ лева, за нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 ЗСч.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
ТС