РЕШЕНИЕ
№ 418
гр. Русе , 10.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520201041 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от ДД. ММ. М., ЕГН: **********, живущ с.СС. вв., обл.
Разград, срещу наказателно постановление № 38-0001148/2021г, издадено от Директор
на РД„Автомобилна администрация” – Русе, с което за нарушение на чл. 34, §3, б."Б"
от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал.11 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвтПр) му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500
лева.
Моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно,
алтернативно приложението на чл.28 от ЗАНН.
РРП не взема становище по жалбата.
1
Съдът като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 11.03.2021год., около 08.10ч, в гр. Русе, общ. Сливо поле, село Бо6ово, до
разклона за село Голямо Враново, посока гр. Тутракан, жпод.М. управлявал
товарен автомобил марка ДАФ ФТ ХФ 105, категория N3, с рег. No
СА2420ХТ, собственост на ТУРБОТРАКС България ООД, с ЕИК *********,
с прикачено към товарния автомобил - полуремарке марка Кьогел СН 24,
категория 04 с рег. No Т1040Е8, собственост на АРС транс ЕООД, когато бил
спрян за проверка от св.Д., инспектор от РД „Автомобилна администрация” –
Русе. От представеното СМР установил, че жпод.М. извършвал международен
обществен превоз на товари от Р Германия за Р България. Автомобилът бил оборудван
с дигитален тахограф, марка Siemens VDO, сьс сер. No **********. При проверка
картата на водача No 0000000050545002 за дигиталния тахограф, св.Д. установил, че за
периода от 05.03.2021 г., 11:20 часа до 06.03.2021 г., 07:40 часа, жпод.М. не бил въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато бил извън
превовното средство и не бил в състояние да използва посочения дигитален тахограф.
За доказателство извел компютърна разпечатка от карта на водача.
За констатираното съставил АУАН, обвС.ващ го за нарушения на чл. 34, §3,
б."Б" от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Актът бил подписан без възражения и връчен.
Впоследствие било издадено и наказателното постановление, с с което на посоченото
основание билио наложено горепосоченото наказание.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени
доказателства и събраните гласни, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай лицето, като водач на МПС е нарушил разпоредбата на чл.
34, §3, б."Б" от Регламент № 165/ 2014 г. Същото нарушение е доказано от събраните
по делото писмени и гласни доказателства. На първо място това са показанията на
св.Д., които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с приложената компютърна
разпечатка от карта на водача, установяваща че за посочения период жпод.М. не въвел
ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато бил извън
превозното средство и не бил в състояние да използва монтирания в него дигитален
тахограф. Съгласно посочената, като санкционна разпоредба нормата на чл. 93в, ал.11
2
от ЗАвП водач, който не е въвел данните от периодите на "друга работа", "време на
разположение", "прекъсване" или "дневна почивка", когато няма възможност да
използва монтирания в превозното средство тахограф, поради това, че е извън
превозното средство, се наказва с глоба в размер на 500 лева.
По делото не е спорно, че проверяваното превозно средство, управлявано от
жалбоподателя е било оборудвано с дигитален тахограф Сименс със сериен номер No
**********, обстоятелство изрично отбелязано в акта и НП. В разпоредбата на чл. 34, пар.
3, б. "б" от Регламент /ЕС/ № 165/2014 изрично е предвидено, че когато в резултат на
отсъствие от превозното средство, водачът не е в състояние да използва този тахограф,
периодите на това отсъствие се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа. Събраните гласни
и писмени доказателства установяват, че жалбоподателят не изпълнил това свое
задължение. Досежно приложеното по преписката удостоверение за дейности съдът
отбелязва, че действително чл. 34, пар. 3 от Регламента – 165/14 постановява, че "държавите
членки на налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не са били в превозното средство", но в конкретния
случай повдигнатото обвинение е за това, че водачът не е изпълнил задължените си чрез
използване на приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено от дигиталния
тахограф, да отрази в картата си на водач, че за определен период от време бил извън
превозното средство поради "друга работа", различна от управление, "период на
разположение" или "почивки по време на работа", а не за представяне на формуляри
/удостоверение за дейности/ относно това, какви са били неговите действия извън
превозното средство. Въз основа на предходното , съдът намира, че приложеното
удостоверение за дейности не може да изключи отговорността на водача.
Съдът преценява, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с описание на нарушението, както и точната му правна квалификация.
Описанието на вмененото на водача нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно.
Съдът намира за неоснователно развитото от жалбоподателя оплакване, че липсата на
конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел е довело до
ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с
материалния закон в извършването на какво нарушение е обвинен. Това е така, тъй
като в случая безспорно е установено, че за посочения период водачът не е въвел по
какъвто и да било начин каквито и да било данни. Поради това неконкретизирането на
посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на
жалбоподателя. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е
обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Ясна е датата
на извършване на нарушението – изрично е посочена като период: 05-06.03.21год.,
както и датата когато св.Д. установил последното – датата на проверката : 11.03.21год.
3
С оглед на това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.
Не са налице условията на чл.28 от ЗАНН – нарушението е формално, не се
изисква настъпване на неблагоприятни последициа. Обстоятелствата, при които е
извършено процесното нарушение, не го характеризират като такова с по- ниска степен
на обществена опасност от обичайния начин на извършване на подобни нарушения, за
да е налице хипотезата на маловажен случай на административно нарушение.
Съдът намира, че наложената санкция е съобразена с разпоредбите на чл.27 ал.1
и 2 ЗАНН: тя е в законоустановения, не позволяващ отклонения размер от 500лв.,
поради което жалбата на наказания се явява неоснователна, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0001148/2021г, издадено от
Директор на РД„Автомобилна администрация” – Русе, с което за нарушение на чл. 34,
§3, б."Б" от Регламент (ЕС) № 165/2014, на основание чл. 93в, ал.11 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр), на ДД. ММ. М., ЕГН: **********, живущ с.СС.
вода, обл. Разград, е наложено административно наказание, глоба, в размер на
500лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14 – дневен срок
от съобщаването му до страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4