№ 20349
гр. С. 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110119054 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу К. Т. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че К. Т. С. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните
суми: 800,04 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.03.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
11.10.2024 г. до изплащане на вземането; 147,77 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2024 г. по ч.гр.д. № 60520/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.03.2022 г. – м.04.2023 г. на ответника топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. „М.П.“ ***, вх. В, ет. 3, ап. 30, която
потребителят не заплатил в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по размер. Твърди, че през процесния период жилището не е било
обитавано и топлинните уреди не били в експлоатация (вентилите на радиаторите били
затворени), което се потвърждавало и от отчета на електронните измервателни уреди в
имота, поставени от фирмата за дялово разпределение.
Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по съществото на спора.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
1
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че
ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и
изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
С определението по чл. 140 ГПК от 28.08.2025г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че К. Т. С. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. С.
ул. „М.П.“ ***, вх. В, ет. 3, ап. 30.
Отделно от гореизложеното, от представеното от ищеца заявление-декларация за
открИ.не на партида, подадено на 17.10.2014 г. от К. Т. С., се установява, че ответникът е
отправил искане до ищеца за промяна на партидата на негово име за процесния имот. Това
изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. След като ищецът, като доставчик на топлинна енергия за битови
нужди, е приел отправеното към него през 2014 г. предложение на К. Т. С., входирал го е,
продължил е да доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на
посочения в заявлението абонатен номер, то следва да се приеме, че е сключен с ответника
облигационен договор при Общи условия за ползване на топлинна енергия за жилището.
Това договорно правоотношение е продължило да съществува и за исковия период, поради
липсата на доказателства, че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо,
въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото следва да се приеме, че
ответникът К. Т. С. e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с
ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
2
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника К. Т.
С. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с включените в него права и задължения.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Термокомплект” ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в имота на ответника е имало 5 броя
радиатори с монтирани ИРРО и щранг-лира в банята с размери 2 елемента с ф2 без
техническа възможност за монтаж на разпределител; показанията на уредите са били
отчетени на 15.06.2022 г. и 04.05.2023 г., като отчетните формуляри с подпис на потребител
са представени на вещото лице; за двата отчетни периода за щрганг-лирата има служебно
изчислена ТЕ на база инсталирана мощност; през процесния период ТЕ за отопление
отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната
наредба върху пълната отопляема кубатура 240 куб.м., съгласно списък с разпределение на
кубатурите в сградата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за
отопление на общи части; в процесния имот са монтирани два броя водомери за топла вода,
които са отчетени на 15.06.2022 г. и 04.05.2023 г., като отчетите с подпис на потребител са
представени на вещото лице; за период 2022/2023 г. има корекция (намаление) на отчетеното
количество топла вода с -0.0411 куб.м. спрямо показанието на общия водомер в абонатната
станция; за период 03-04.2022 г. изчисленията от ФДР за ТЕ за отопление от радиатори с
монтирани ИРРО е завишена с +121.02 лв. и ТЕ за БГВ е завишена с +57.14 лв., като в
таблицата към т. 4 вещото лице е представило корекция на сумите за ТЕ за отопление на
имот, като са приспаднати изчисленията за 5-те ИРРО и ТЕ за БГВ, а за останалите периоди
и компоненти изчисленията са в съответствие с нормативната уредба; топломерът е
преминал метрологична проверка и не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности. В проведеното на 06.11.2025 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично
разясни, че за исковия период следва да отпадне начислената сума за радиаторите, тъй като
са били отчетени за предходен период, като остава единствено ТЕ за сградна инсталация и за
щранг-лирата в банята, което е съобразено при изготвяне на експертизата.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 621,88 лв., вместо претендираните от ищеца 800,04 лв.,
поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за ТЕ
за процесния период възлиза в размер на 621,88 лв., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от 11.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
Във връзка с възраженията на ответника следва да се добави и следното:
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2016 г. по
тълк. дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в действащата си редакция Законът за енергетиката
(ЗЕ) запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
3
мнозинство от 2/3 (чл.133 ал.2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на
топлоснабдяването на сградата (чл.153 ал.2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този
закон и Закона за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват
искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да
възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такИ. сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г, топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата -
етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни
права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси,
включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който
законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между
етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В подкрепа на гореизложеното следва да се отбележи, че в т. 86 от Решение от
05.12.2019 г. на Съда на Европейския съюз (четвърти състав), постановено по съединени
дела С708/17 и С725/17, е прието, че отдаденото от сградната инсталация количество
топлоенергия включва не само топлоенергията, отдавана вътре в съответния апартамент от
физическите компоненти на сградната инсталация като топлопроводите и тръбите, които
минават през този апартамент, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните
обекти. Съдът на Европейския съюз (СЕС) отбелязва още, че отделните апартаменти в
сградите в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като топлината
циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните
помещения. В заключение СЕС посочва, че член 27 от ДиректИ. 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за
изменение на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на ДиректИ. 85/577/ЕИО на Съвета и ДиректИ. 97/7/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от ДиректИ.
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на ДиректИ. 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО
на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския
парламент и на Съвета („ДиректИ. за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на
апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
4
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
621,88 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 114,86 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 147,77 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 75,00 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 75,00 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за СТЕ,
като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът
определя в размер на 100 лв., или общо 600 лв. за заповедното и исковото производство.
Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 466,38 лв.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „М.“ № 26,
дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 621,88 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2022 г. до
30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ул. „М.П.“ ***, вх. В, ет. 3, ап. 30,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 11.10.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
114,86 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.10.2024 г. по ч.гр.д. № 60520/2024 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
621,88 лв. до пълния предявен размер от 800,04 лв., както и за установяване на вземане за
мораторна лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за разликата над
уважения размер от 114,86 лв. до пълния предявен размер от 147,77 лв.
5
ОСЪЖДА К. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ул. „М.“ № 26, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 466,38 лв. – разноски за
исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Термокомплект” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6