Решение по дело №3681/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 486
Дата: 21 февруари 2020 г.
Съдия: Стоил Делев Ботев
Дело: 20197180703681
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№486/21.2.2020г.

Град Пловдив, 21. 02. 2020 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на 22,01,2020 година  в състав:

                                                  Председател: Анелия Харитева

                                                            Членове: Стоил Ботев

                                                                            Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора  Мирослав Христев, като разгледа докладваното от съдия Ботев к.н.а.д. № 3681  по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 1765 от 01,10,2019г., по НАХД № 5394/2019г. по описа на РС  гр. Пловдив , 16-ти наказателен състав е отменено наказателно постановление № №337711-F369334/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН**********, на основание  чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/.

Касационният жалбоподател – ТД на НАП Пловдив , чрез юк. Ф.  обжалва  съдебното решение на РС,  като иска  пълната му отмяна и потвърждаване изцяло на оспореното НП.

Ответникът – Н.И. в о.з. лично оспорва жалбата и представя становище –пледоария на л. 23.

Прокурорът - счита  жалбата за неоснователна.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка със соченото касационно основание констатира, че касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РС е приел за установено , че на 12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение с номер F369334 за това, че на 30.01.2017г. възобновил трудова дейност, но в срок до 06.02.2017г. не подал декларация за възобновяване на трудова дейност, като собственик на Инес-93 с ЕИК *********.  Нарушението било констатирано на 12.01.2018г. при подаване на декларацията която е трябвало да се подаде до 06.02.2017г.   Декларацията била представена от упълномощено лице М.Д., в присъствие на която бил съставен АУАН и бил връчен същия.

  Констатирано било, че нарушението е извършено за първи път и против издадения АУАН не постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган  издал процесното наказателно постановление, като преценил, че случаят не е маловажен.

РС е изложил мотиви , че съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението и  само ако нарушителя след като е търсен не е намерен или не се яви акта се съставя в негово отсъствие.

Посочено е,  че действително акта е съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно което  е общо и не включва представляване в хода на административно наказателно производство, поради което е счел, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно наказателното производство, което налага отмяната на оспореното НП.

Посочено в мотивите е и , че реално жалбоподателя е поставен в ситуация да гадае какво нарушение е извършил и по коя законова  разпоредба, тъй като нито в АУАН, нито в НП е даден пълен текст на съкращението НООСЛБГРЧМЛ.

Решението е правилно.

 Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Водим от изложеното, съдът намира, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1765 от 01,10,2019г., по НАХД № 5394/2019г. по описа на РС  гр. Пловдив , 16-ти наказателен състав.

Решението е окончателно.

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: