ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 130
гр. Пловдив, 18.01.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в закрито заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1377 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.М. К. , ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адвокат Г.Г.,
срещу заповед № 20 ОА-2169/16.10.2020г. на кмета на община Пловдив, с която е
одобрено изменение на ПУП – План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на част от
кв. 8 – нов по плана на ЖР „Христо Смирненски III“, гр. Пловдив, като от УПИ
III- 513.331, жилищно и обществено застрояване и IV-513.332, жилищно и
обществено застрояване с привеждане към проектен идентификатор без промяна на
предназначението се образува един нов УПИ III – 513.424, жилищно и обществено
застрояване с ново свободно застрояване и подземно застрояване с устройствени
показатели за зона Смф2: Височина до 45 м, П.застрояване – 50%, Кнт – 4, Позел.
– 30%, Паркиране – 100 %.
В жалбата се поддържа становище за нищожност на
оспорения административен акт поради пряко противоречие с предвижданията на Общ
устройствен план – Пловдив, одобрен с решение № 375 взето с протокол № 16 от 05.09.2007г. на Общински свет –
Пловдив, който за зона Смф2 допуска застрояване с височина до 15 м и Кнт – до 2,5. Твърди се, че в случая е налице
хипотеза, при която се допуска изграждането на строеж в съществено отклонение
от правилата и нормативите за застрояване и приложимите нормативно актов и на
практика се предвижда незаконен строеж с висока степен на обществена опасност.
Относно правния интерес за търсената съдебна защита,
оспорващият поддържа, че се явява непосредствено засегнат от плана при
условията на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, тъй като се допускат намалени разстояния,
промяна в преназначението и характера на застрояване. Ответникът - кмета на община Пловдив, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт А., поддържа становище за
недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес. Претендира присъждане
на съдебни разноски.
Заинтересованата страна – „БСБ Инвест“ ЕООД, ЕИК ***,
адрес: гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, ет. 5, ап. 5, представлявано от
управителя – П. Т., чрез адвокат И.Н., поддържа становище за недопустимост на
жалбата поради липса на правен интерес. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Според представените по делото доказателства Н.М. К. е собственик на поземлен имот 56784.513.26 по
КККР на гр. Пловдив, административен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ №
88, който имот се явява съседен от север на УПИ III- 531.331, жилищно и
обществено застрояване.
Според нот. акт № 6, том 1, рег. № 92, дело № 6 от
2021г. и нот. акт 73, том 5, дело 928/31.01.2020 г., „БСБ Инвест“ ЕООД е
собственик на имот 56784.513.331 и 56784.513.332 по КККР на гр. Пловдив, за
които са отредени
УПИ III- 531.331, жилищно и обществено застрояване и
IV-513.332 , жилищно и обществено застрояване.
По делото се допуснаха две съдебно - технически
експертизи с вещи лица: арх. Х.С. и арх. Р.Н., чиито заключения се приеха със
заявено оспорване от страните. Непротиворечиво и двете заключения установяват,
че според ОУП – Пловдив/2007г. за зоната, в която попадат процесните имоти -
Смф2, са предвидени: височина на застрояване до 15 м и Кнт от 1,2 до 2,5.
Според ПУП – ПУР на кв. „Христо Смирненски III“, гр. Пловдив, одобрен с решение
№ 106, взето с протокол № 6/10.04.2013 г. на общински съвет - Пловдив тези
показатели са конкретизирани: височина на застрояване до 18 м и Кнт 3. В
последствие с ПУП – ПРЗ за част от кв. 8 и кв. 9 по плана на кв. „Христо
Смирненски III“, гр. Пловдив, одобрен със заповед № 19ОА-2396/03.10.2019г. на
кмета на община Пловдив, са образувани процесните УПИ III- 513.331, жилищно и
обществено застрояване и IV-513.332, жилищно и обществено застрояване, с
предвидени показатели: височина на застрояване до 18 м и Кнт 5.
При тези безспорни изходни данни двете вещи лица
установяват, че с обжалвания Плана за застрояване по отношение на поземлен имот
56784.513.26 по КККР на гр. Пловдив (собственост на жалбоподателя) не се предвижда ново свързано застрояване и намалени
разстояния. Еднозначно е също становището на експертите, че с Плана за
регулация не се предвижда промяна в предназначението на имотите предмет на
плана - УПИ III-513.331 и IV-513.332, което се запазва за „жилищно и обществено
застрояване“, няма и промяна в границите им към съседните имоти.
Вещото лице С. намира, че предвиденото с плана
застрояване в
новообразувания УПИ III – 513.424 с височина до 45 м следва да се
третира като промяна в режима на застрояване и ползване на имота, предмет на
плана, което рефлектира върху граничещите с неги имоти.
Вещото лице Н. е на позиция, че няма промяна в
характера на застрояване в УПИ III – 513.424, тъй като височина до 18 м и
височина до 45 м е конкретизация в рамките на предвиденото за имота „високо
застрояване“ по смисъла на ЗУТ, поради което не установява и въведени с ПЗ по
отношение на имота на жалбоподателя ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Според правилото на чл. 131, ал. 2 ЗУТ, непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са:
1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния
устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти,
включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че по отношение на
жалбоподателя не се установява наличието на хипотезите по чл. 131, ал. 2, т. 1,
т. 2 и т. 3 ЗУТ, доколкото непротиворечиво и двете
съдебни експертизи установяват, че имот 56784.513.26 по КККР на гр. Пловдив не
е предмет на плана и за него не се предвижда свързано застрояване, нито
намалени разстояния. Вещите лица са единодушни и по това, че за имотите,
предмет на плана не се предвижда променя на предназначението, т.е. в случая не
е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ.
По
отношение на хипотезата на чл.
131, ал. 2, т. 2 ЗУТ следва да се отбележи също, че след изменението,
обнародвано в ДВ, бр. 16/23.02.2021 г., отпада заинтересоваността на
непосредствените съседи при предвидена промяна в застрояването в съседен имот.
Според действащата редакция на нормата непосредствено засегнати от
предвижданията на ПУП недвижими имоти са съседните имоти, когато се създава
свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана. Тоест
към момента промените в режима на застрояване в имота предмет на плана, касаещи
характера на застрояването му (височината на застрояване), не са предвидени от
законодателя като такива, обосноваващи непосредствено засягане за съседните
имоти. Тази разпоредба е с процесуален характер и има незабавно действие, т.е.
прилага се и по отношение на висящи неприключили производства.
Относно хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, по
аргумент от чл. 18 ЗУТ вр. чл. 7 на Наредба № 7 от 22.12.2003 г., следва да се
приеме, че релевантни към режима на застрояването в конкретен имот са: площ,
линии на застрояване, плътност на застрояване, интензивност на застрояване и процент
на озеленяване. Тоест, за да е налице промяна в режима на застрояване на
съответен имот, следва да е установена промяна най – малко в един от тези
показатели.
По смисъла на чл. 8 вр. ал. 9, ал. 2 и чл. 112, ал. 3
вр. § 5, т. 33 ДР на ЗУТ, пряко отношение към режима на ползване на имотите има
всяка промяна в отреденото им с ПУП предназначение, респ. установяването на
сервитутни зони,
с които се въвеждат ограничения за промяна на
предназначението им и режима на ползването им.
В случая за имота на жалбоподателя не е установена
нито промяна в устройствените показатели, нито промяна в предназначението, нито
е предвидена сервитутни зони или друго ограничение върху ползването му, поради
което не се обосновава и наличието на засягане в хипотезата на чл. 131, ал. 2,
т. 5 ЗУТ.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата
на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по
съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен
субект, освен изрично посочените със закон.
По смисъла
на чл. 147, ал.1 вр. 159, т. 4 от АПК наличието на парвания интерес от
търсената защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която следва
да бъде удовлетворена във всеки етап на съдебното производство. Правният
интерес представлява интерес, насочен към защита на материално субективно право,
свободи или законен интерес, чрез съдебно обжалване с цел премахване на
неблагоприятните правни последици от индивидуален административен акт. Това
обуславя наличието на пряк и личен правен интерес от съдебно обжалване, който
ще е налице, ако с административния акт се изменят, прекратяват и ограничават
субективни права на жалбоподателя или се създават, или разширяват правните му
задължения, или се създават пречки за упражняване на субективно право.
След като в
случая жалбоподателят не доказва наличието на нито една от предпоставките по
чл. 131, ал. 2 ЗУТ, жалбата му се явява подадена при липса на правен интерес,
поради което на основание чл. 159, т. 4 АПК е недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане, а съдебното производство – прекратено.
Предвид
изхода на делото и правилата на чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, претенциите на
ответника и заинтересованата страна за присъждане на съдебни разноски следва да
бъдат уважени.
По реда на
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение
за процесуалния представител на ответника в размер на 80 лева, която сума ведно
с разноските на ответника - в размер на
554 лева за възнаграждение на вещо лице, формира общ размер на съдебни разноски
от 634 лева.
Разноските
на заинтересованата страна се доказват в размер на 1500 лева за адвокатска
защита.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество, даден с протоколно
определение в открито съдебно заседание на 20.12.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.М. К. , ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“, представлявано от адвокат Г.Г.,
срещу заповед № 20 ОА-2169/16.10.2020г. на кмета на община Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 1377 по описа за 2022г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА Н.М.
К. , ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на община Пловдив, сумата от 634 /шестстотин тридесет и четири/ лева, представляващи съдебни разноски.
ОСЪЖДА Н.М.
К. , ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БСБ Инвест“ ЕООД, ЕИК ***, адрес:
гр. Пловдив, ул. „Пролет“ № 2, ет. 5, ап. 5, сумата от 1500
/хиляда и петстотин/ лева,
представляващи съдебни разноски.
Определението
подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: