Р E Ш Е Н И Е
№ 460
гр.Плевен, 21.09.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 554 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №265/31.05.2021г.,
постановено по НАХД №771 по описа за 2021г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно
постановление №20-0256-000514/22.09.2020г. на Началник РУ към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Долна Митрополия, с което на Г.С. *** на основание чл.185 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 20лева, за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП; на основание
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева, за нарушение
на чл.137Е от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Г.С.,
чрез адв.М. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен,
постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди се, че
районният съд е дал вяра на показанията на полицейските служители, въпреки, че
същите са посочили , че не помнят точно каква е била ситуацията в деня на
проверката. Твърди се още, че показанията на тези служители не са били съвсем
логични и последователни. Счита се, че субект на нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП може да бъде само собственика на съответното ППС. Сочи се още, че в
съдебният акт съдът е приел, че нарушителят следва да отговаря за нарушение по
чл.175 ал.3 предл. 2 от ЗДвП, а не както е посочено в НП по предл.1 на същата
норма. Счита се, че по този начин е ограничено правото на защита на лицето, което
представлява съществено нарушение и основание за отмяна на наказателното
постановление. Твърди се, че липсват и доказателства за субективната страна на
състава по чл.175 ал.3 от ЗДвП. Твърди се още, че районният съд не е разгледал
и обсъдил наведените доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на
съставяне на акта и издаване на НП. Сочи се, че в акта липсва подпис на
свидетеля, а такъв е положен само от актосъставителя, което е грубо нарушение
на разпоредбите на ЗАНН. Твърди се още, че в АУАН и НП не е налице описание на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено, поради което също е нарушение
на разпоредбите на закона. Счита се също, че районният съд не е анализирал и
предпоставките за приложимост на института на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че
случаят е маловажен, а наложената санкция значително надхвърля целта, заложена
от законодателя по отношение налагането на административно наказание. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на НП,
алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
От ответната страна не е депозиран отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание
касаторът не се явява, представлява се от адв.М. от САК с надлежно
пълномощно, който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания.
Претендира разноски, съобразно представен списък.
В съдебно заседание
ответникът не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба се подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима
за разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на С. за това, че на 22.08.2020г. в
11:21часа в с.Байкал, на ул.***в посока с.Гиген, управлява мотоциклет Симсон
С51 с поставена табела стар образец ***, без поставена предпазна каска и без
ГТП на мотоциклета. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл.147 ал.1,
чл.137Е и чл.140 ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди изцяло наказателното постановление
районният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта се установява,
че С. е извършил вменените му нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Този извод
съдът е мотивирал като е кредитирал изцяло показанията на контролните органи,
които пресъздават непосредствени възприятия, а именно че мотоциклетът е бил със
запален мотор и се е движил, а водачът е бил без каска, както и че мотоциклетът
е със стара регистрационна табела „Пл“. Счел е, че не са събрани доказателства,
които да установяват факти, различни от посочените в акта и постановлението. За
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП съдът е приел още, че при съставяне на акта
и НП не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, като пълно и
точно е описано нарушението, датата и мястото на извършването и нарушената
разпоредба, като правната му квалификация е прецизна. Посочил е, че правилно на
основание чл.175 ал.3 предл.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, които наказания са
минималните предвидени в закона. Счел е, че определеното наказание е
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на
чл.12 и чл.27 от ЗАНН. Приел е още, че за извършеното нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като същото е
формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни
последици. По отношение нарушенията на чл.147 ал.1 и чл.137Е от ЗДвП съдът е
счел, че същите са доказани, като безспорно водачът е бил без каска, както и
мотоциклета е без ГТП. В заключение е приел, че доказателствената сила на АУАН
не е оборена и правилно С. е санкциониран с НП.
Решението е правилно, съответстващо на материалния
закони и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота,
като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на
вменените на С. нарушения по чл.147
ал.1, чрл.137Е и чл.140 ал.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните
изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят от настоящия състав,
поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2
изр.2 от АПК.
Неоснователни са възраженията в
касационната жалба. Районният съд правилно е установил действителната
фактическа обстановка, от която по безспорен начин се доказва извършването на
нарушенията, които са вменени на водача на мотоциклета. Правилно е кредитирал
свидетелските показания на контролните органи, доколкото същите представляват
възпроизвеждане на преки възприятия, а и лицата не са заинтересовани от изхода
на делото. Последните установяват, че С. е управлявал мотоциклета, който е бил
със стара регистрационна табела и без ГТП, а водачът е бил без каска.
Нарушението на чл.140 ал.1 от ЗДвП съдът е счел, че правилно е санкционирано по реда на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП с налагане на административни санкции в предвидения по закона минимален
размер, като по този начин са изпълнени целите на чл.12 от ЗАНН. И в акта, и в
НП дадената правна квалификация на
нарушението е по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като съдът е приел, че същата е прецизна
и съответства с текстовото описание на състава на административно нарушение.
Не са допуснати и съществени нарушения на разпоредбите
на ЗАНН, каквито твърдения са изложени в касационната жалба. Видно от
приложения АУАН, в него подписи са положили и актосъставителя и свидетеля по
акта, като двата подписа се припокриват, но са налице. Пълно и ясно са описани
и вменените нарушения на лицето, като видно от изложеното в жалбата до районния
съд и в касационната жалба, същият е разбрал за какви нарушения му се търси
отговорност. Не е нарушено правото на защита на С..
Относно нарушението на чл.147 ал.1 от ЗДвП следва да
се посочи, че тази разпоредба има императивен
характер, което означава, че всички МПС, в т. ч. и процесното, подлежат на
периодични технически прегледи. Редът и условията за провеждане на техническите
прегледи са регламентирани в Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. По делото не са представени
доказателства, процесното МПС да е преминало годишен технически преглед, от
което следва, че С. го е управлявал при несъблюдаване на изискванията на чл.147
ал.1 от ЗДвП. Доколкото в ЗДвП не е предвиден специален административно-наказателен
състав за управление на ППС, които не са преминали през задължителния периодичен
преглед за техническа изправност, правилно наказващият орган, а впоследствие и районният
съд са приели, че деятелността на С. от обективна и субективна страна е
съставомерна по чл.
185 от ЗДвП, регламентиращ отговорност за нарушение на ЗДвП и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
За констатираните нарушения правилно районният
съд е приел и че не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Касационната
инстанция възприема мотивите на районния съд, поради което не е нужно да ги
преповтаря. Следва само да се посочи, че всичките изброени доводи в
касационната жалба представляват смекчаващи вината обстоятелства и са съобразени
от наказващия орган при определяне размера на наложените наказания.
Предвид гореизложеното, решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№265/31.05.2021г., постановено по НАХД №771 по описа за 2021г. на Районен съд
Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.