№ 61
гр. Елин Пелин, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20231820100761 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Н. Р. Т., ЕГН ********** от с.., Община
Елин Пелин, Софийска област, ул. „..“ № 3 чрез пълномощника си адв. М. М.
– АК Пловдив със съдебен адрес: гр.Пловдив, бул. “..“ № 81, ет.3, ап.Б е
предявил срещу ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „.“ № 29, ет.7 представлявано от Н.й П.П. иск с
правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Моли съдът да постанови решение, с
което да приеме, че клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за потребителски
кредит № 810223 от 07.02.2023 г. сключен между ищеца и ответното
дружество, предвиждаща кредитополучателят да заплати на кредитодателя
неустойка в размер на 1341,72 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, като противоречаща на чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради
нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 от ЗПК.
Излага твърдения, че съгласно процесния договор ищецът следва да
върне сума в размер на 1237,99 лева при сума на получаване 1000.00 лева при
ГПР 47,92 %, годишен лихвен процент 40,05 %, при срок на кредита от 10
месечни вноски.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако кредитополучателят в тридневен
1
срок не предостави обезпечение по кредита, трябва да заплати неустойка в
размер на 1112,00 лева разсрочена на 10 месечни вноски, като по този начин
общото задължение по договора е в размер на 2350.00 лева.
Така уговорената клауза за заплащане на неустойка по чл.11, ал.1 от
договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречие с
чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП и чл.19, ал.4 вр. чл.21 ал.1 от ЗПК, като се
излагат подробни аргументи в тази насока.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени
доказателства са изпратени на ответника “Сити кеш“ ООД, като в срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор, в който ответникът прави изявление, че не
претендира заплащане на неустойката предмет на процесния договор.
Не оспорва, че между страните е сключен процесния Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. по силата на който ищецът е
получил в заем сумата от 1000.00 лева, при ГПР 47,92 %, годишен лихвен
процент 40,05 %, при срок на кредита от 10 месечни вноски.
В молба депозирана за открито съдебно заседание, излага твърдения,
че ищецът е сключил с ответното дружество общо три договора, които са
идентични, като във всички е уговорена неустойка. Предвид наличието на
трайни отношения между страните и сключването на множество договори при
идентични условия, не може да се твърди липса на индивидуално договаряне
на клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях
многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам
е избирал да направи обратното. Изложеното сочи, че е налице индивидуално
договаряне, което изключва неравноправността на оспорените клаузи и
липсата на достатъчно информация за финансовите задължения, които се
поемат с тях. Ищецът е бил отлично информиран за условията за ползване на
продукта на търговеца предварително да представи обезпечение, като има
право на избор какво да бъде то, като в случай, че не го направи, да плати
неустойка в точен индивидуално определен размер. Това изключва
възможността Н. Р. Т. да не е бил предварително наясно с икономическите
последици от сключваните договори за кредит. Моли съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
2
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени
доказателства се установява, че между “Сити кеш“ ООД и Н. Р. Т. е сключен
Договор за потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. по силата на
който ищецът е получил в заем сумата от 1000.00 лева, при ГПР 47,92 %,
годишен лихвен процент 40,05 %, при срок на кредита от 10 месечни вноски.
Съгласно чл.11, ал.1 от договора ако кредитополучателят в тридневен
срок не предостави обезпечение по кредита, трябва да заплати неустойка в
размер на 1112,01 лева.
Според погасителния план по договора неустойката е разсрочена на 10
вноски. Така общо дължимата сума по кредита в случай, че не бъде
предоставено обезпечение, за каквото в случая не се ангажират доказателства
да е предоставено е в размер на 2350.00 лева.
Установява се също така, че ответното дружество "Сити Кеш" ЕООД
е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за
кредитните институции, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства и това го определя като кредитор по смисъла на чл.9,
ал.4 от Закона за потребителския кредит. От друга страна ищцата по делото
има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР на Закона за защита
на потребителите. В този смисъл сключения между страните договор е
потребителски, поради което следва да отговаря на изискванията на чл.143-
148 от Закона за защита на потребителите.
Настоящият състав намира за основателни доводите на ищеца за
нищожност на клаузата предвидена в чл.11, ал.1 от процесния договор
предвиждаща заплащане на неустойка във фиксиран размер от 1112,01 лева
при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на
договора по следните съображения:
Така уговорената клауза в чл.11, ал.1 и чл.5 от договора за заем,
според която се дължи неустойка във фиксиран размер от 1112,01 лева при
неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на
обезпечение чрез поръчител отговарящ на изискванията на чл.5 от договора
или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко
3
противоречие с целите заложени в Закона за потребителския кредит. На
практика тази клауза цели да улесни финансовата институция, като й спести
задължението за извършване за своя сметка на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, като прехвърля това й задължение за
оценка на риска върху самия длъжник и то за негова сметка, чрез увеличаване
размера на кредита му близък до размер на отпуснатия заем доколкото се
касае за получена сума в размер на 1000.00 лева, а общия дължим размер с
включената неустойка възлиза на 2350.00 лева – налице е оскъпяване над
100%. Не Т.а обаче е изискването на чл.16 от Закона за потребителския
кредит, която норма предвижда финансовата институция да извърши
проверка на платежоспособността на потребителя преди сключването на
договора за кредит чрез посочване на конкретни действия въз основа на които
да бъде проверена именно от кредитора, а именно да извършва справка в
Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в
Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите при
вземане на решение относно предоставянето на потребителски кредити,
вземайки предвид тази информация при управление на риска, свързан с
предоставянето на кредита и чак тогава да поиска предоставяне на
обезпечение въз основа на риска от неизпълнение на задълженията и след
предоставяне на обезпечението договорът да бъде сключен. В противен
случай на длъжника се вменява задължение за осигуряване на обезпечение на
отпуснатия му кредит и то след като вече сумата му е предадена от кредитора
и ако не изпълни това задължение, размера на кредита се увеличава до
размер, който е необосновано висок. В конкретния случай не се установява
ответното дружество да е извършвало проверката за кредитоспособността на
ищеца и какво е становището на кредитния консултант във връзка с
процесния на риск.
От друга страна следва да се вземе предвид и т.3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, според
която нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. С тълкувателно решение е прието, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от
нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговските правоотношения, но преценката за нищожност на неустойката
4
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните критерии: 1.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди; 2. дали изпълнението на задължението
е обезпечено с други правни способи - като поръчителство, ипотека и др.; 3.
вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; 4. размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка. Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.
В случая уговорената в чл.11, ал.1 от договора неустойката цели
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение на кредита. Това задължение
обаче има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
основното задължение за погасяване на договора за паричен заем.
Уговорената клауза за предоставяне на обезпечение представлява
допълнителна гаранция в полза на кредитора, като уговорената неустойка за
неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, който е близък до
размера на главницата, настоящият състав намира че е в разрез с добрите
нрави. С клаузата предвидена в чл.11, ал.1 от договора за кредит несъмнено
се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора,
извън установения годишен процент на разходите, който по този начин се
явява само привидно съобразен със законоустановените изисквания за
действителността му.
От представения по делото погасителния план към Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. се установява също, че още
със сключването на договора в погасителния план е уговорено разсрочено
плащане на неустойката за неизпълнение на посоченото задължение за
предоставяне на обезпечението формулирано в чл.11, ал.1 от договора.
Действително в погасителния план е отбелязано, че неустойката се дължи
само при непредставяне на поне едно от обезпеченията изискани от
кредитора, но несъмнено всяко едно от уговорените обезпечения би било
практически неизпълнимо от кредитополучателя, особено в уговорения
кратък тридневен срок.
5
С оглед изложените съображение, настоящият състав намира, че
подобна клауза изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, тъй като излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят й е вменил и нарушава
принципа за справедливост, тъй като допълнително увеличава размера на
отпуснатия кредит. По изложените съображения, съдът приема, че така
уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради което
в частта за неустойката договорът не е породил правно действие. В този
смисъл доводите на ответното дружество за наличието на индивидуално
уговорена клауза, която е информирала кредитополучателя в достатъчна
степен, за да е наясно какво договаря са неоснователни и не могат да
опровергаят изложените по-горе съображения, които обосновават
основателност на иска.
Ето защо предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца сторените
разноски по делото – 50.00 лева заплатена държавна такса.
В случая на ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. М. М.,
поради което на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, на пълномощника следва да се присъди сумата от 494.40
лева предвид представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна като противоречаща на добрите нрави
съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД, клаузата на чл.11, ал.1 от Договор за
потребителски кредит № 810223 от 07.02.2023 г. предвиждаща
кредитополучателят Н. Р. Т., ЕГН ********** да заплати на „Сити Кеш“
ООД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „.“ № 29, ет.7
представлявано от Н.й П.П. неустойка за неизпълнение на задължение на
заемателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция в размер на 1112,01 лева.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на ответника Н.
6
Р. Т., ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 50.00
/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. –
АК Пловдив с адрес: гр.Пловдив, бул. „..“ № 81, ет.3, ап.Б сумата 494.40 лева
/четиристотин деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки/
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
7