№ 19763
гр. София, 30.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110106186 по
описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу
Областна администрация – София с ЕИК **********, за установяване, че дължи сумите, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 62162/2022г. на СРС, 70 състав, а именно:
2284,75 лева главница за изразходвана топлинна енергия за периода 01.07.2020г. –
30.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.11.2022г. до окончателното й изплащане,
мораторна лихва върху нея за периода 31.12.2020г. – 01.11.2021г. в размер на 313,04 лева,
цена на услугата дялово разпределение в размер 22,45 лева за периода 01.05.2020г. -
30.10.2020г., ведно със законната лихва считано от 16.11.2021г. до окончателното й
изплащане, както и 4,61 лева мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2020г. –
01.11.2022г. Сумите са начислени за потребление в имот: гр. София, ул. „Х.Б.“ № 8, вх. 1,
половината от втория етаж. Претендира сторените разноски – в заповедното и исковото
производство.
Ответникът, чрез М.М. – областен управителна област София, оспорва исковата молба с
аргументи, че между страните нямало валиден писмен договор, че организацията, на която е
бил предоставен за ползване „Сдружение национален център за социална рехабилитация“
вече не ползва имота и в процесния период не е бил ползван от никого. Прави бланкетно
възражение за изтекла погасителна давност. Иска отхвърлянето на претенциите и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице – помагач на страната на ищеца МХ „Е.“ ООД излага, че в посочения
период за цитирания абонатен номер е било изготвено дялово разпределение в съответствие
с всички действащи нормативни актове.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че процесният имот е
частна държавна собственост. Видно от осъществената писмена кореспонденция между
страните същият е бил ползван преди процесния период от „Сдружение национален център
за социална рехабилитация“, като срокът за ползване от тази организация е изтекъл още през
2011г. Видно от писмо от ищеца до ответника от 21.06.2022г. /получено в Областната
администрация на 24.06.2022г./ - л. 14 от делото първият го уведомява, че има неплатени
задължения за топлинна енергия за посочения имот. Поканени са да заплатят същите в 7-
дневен срок. Със същото писмо се напомня и че няма сключен договор и се прилагат
документи за сключването на такъв. Отправено е предупреждение, че при незаплащане на
сумите ще се пристъпи към събирането им по съдебен ред.
Видно от Протокол от 19.09.2002г. Етажната собственост на сградата, в която е и
процесният имот, е взела с мнозинство решение топлинното счетоводство да се извършва от
ЕТ „А.Б.“ , чийто правоприемник е третото лице – помагач по делото МХ „Е.“ ООД.
Сключен е съответно и Договор от 19.11.2002г. с това дружество.
По писмените доказателства установяват данни, които ответникът не оспорва – че имотът е
топлоснабден, че е имало валидно дялово разпределение за исковия период, че Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители
в гр. София са надлежно оповестени.
С приетите по делото писмени доказателства /представени от ищеца и ТЛП/ и
експертните заключения /СТЕ и ССЕ/, се установи изпълнение на задълженията на ищеца за
доставка на топлоенергия за посочения период, която не е платена.
Конкретно СТЕ дава заключение, че измервателните уреди съответстват на всички
технически и одобрени типове, минали са задължителните проверки. Начислените суми в
голямата си част за заради неосигурен достъп до измервателните уреди и са на база –
съгласно нормативните изисквания.
ССЕ потвърджава, че в процесния период няма плащания. Посоченият размер на
мораторните лихви е правилно изчислен. По отделните пера се дава заключение, че се
дължат: 2352,90 лева главница /в размер повече от претендирания/, мораторна лихва върху
тази сума 301,51 лева /по-малко от претендирания/ и размери на главницата и мораторната
лихва за дялово разпределение в исковите размери.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Съдът намира исковете за основателни. Доказано е, че жилищната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, е надлежно присъединена към мрежата на услуги на ищеца. Редовни
2
са всички измервателни уреди. Не са констатирани нарушения на нормативните изисквания
нито за начисляване, нито за отчитане на претендираното количество. Доказа се още, че
сумите са дължими и не са плащани. В частта за главницата ще бъде присъден
претендирания размер, а не посоченият като дължим от ССЕ. Обратно за мораторната лихва
– за горницата над доказаното като дължимо 301,51 лева до пълно предявения размер от
313,04 лева подлежи на отхвърляне. Исковете за суми, дължими за дялово разпределение са
основателни в цялост.
Доказано е, че топлоснабденият имот е частна държавна собственост. Аргументите на
ответника, че не били искали подаване на топлинна енергия и че имотът не бил ползван от
никого не представляват успешно обратно доказване. Действително въз основа на Общите
условия за ползване на топлоенергия за стопански нужди има задължение да се сключи
писмен договор. Има също обаче и задължение по чл. 66, ал. 1 от същите при промяна на
ползвателя да се подаде в месечен срок заявление за смяна партидата. Това не е сторено от
собственика – ответната администрация. Същата в качеството си на собственик е била
длъжна още през 2011г. да представи данни кой ще ползва имота, да иска евентуално
прекъсване топлоподаването в случай, че няма ползвател. Ето защо с неправомерното си
бездействие по отношение титуляра на партидата, собственикът е допуснал в същия да не се
осигурява достъп, което пък от своя страна е самостоятелно основание на формата за дялово
разпределение да начислява суми в определени размери. Дори само ако беше изпълнено
съвестно това задължение на представители на собственика, не би се стигнало до
начисляване на суми, или начисляването им съобразно реално потребление или липсата на
такова. Що са касае в тази връзка до аргумента, че нямало валиден договор с третото лице
помагач съдът счита следното. Доказано е, че Етажната собственост надлежно е взела
решение с мнозинство посочено дружество да извършва дяловото разпределение,
респективно е сключен договор, действащ и към изследванията на СТЕ и ССЕ. Сумите за
дялово разпределение се дължат както от ответника, така и от другите собственици в
посочения вход 1.
Изложеният в отговора аргумент за изтекла погасителна давност е неоснователен. Същата е
три-годишна за перодичните вземания по заплащане на топлоенергия. Най-старото
начислено вземане датира от 01.07.2020г., като давността за това вземане би била изтекла
ако заявлението е подадено след 01.07.2023г., а в случая същото е входирано на
17.11.2022г., с което действие се спира същата.
По изложеното се налага извод, че страните не са имали облигационни отношения. В
същото време на адреса е осъществявяна услуга от ищеца в доказани размери, като
условията по прекъсването й и / или редуцирането й са поради обективно неизпълнение на
задълженията по общите условия от страна на ответника. Именно собственикът е този,
който трябва в месечен срок да подаде заявление, респективно нови данни за нов ползвател
и да поиска смяна на партидата. Това не е сторено не по вина на ищцовото дружество. Още
повече, че с писмо, прието от ответника на 24.06.2022г. надлежно е разяснено какво и защо
се дължи и какви действия ще предприеме дружеството ако няма плащане. Следва да се
3
изтъкне, че, бидейки ищецът общинско дружество, е длъжно да предприеме действия по
доказването на тези претенции и това не подлежи на субективна преценка. Доказва се
обогатяването на ответника за сметка на ищеца в размер на дължимите суми по ССЕ,
съответно обедняването на ищеца в същия размер.
По разноските
С оглед изхода на спора и при заявените искания страните си дължат разноски по
съразмерност.
От сторените разноски в заповедното /за държавна такса 52,50 лева и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение/, общо 102,50 лева се дължат 102,00 лева.
От сторените в исковото – по списък 951,40 лева се дължат 947,20 лева.
По искането на ответника за разноски, съдът, като съобрази, че участието му се изчерпва от
подаване на отговор, подписан лично от Областния управител, и че по делото няма
доказателства юрисконсулт да е представлявал ответника, намира искането за
неоснователно.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********** по чл.
422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД искове срещу Областна администрация – област София с ЕИК
**********, с адрес: гр. София, ул. „А.“ № 22, за установяване, че дължи сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 62162/2022г. на СРС, 70 състав:
2284,75 /две хиляди двеста осемдесет и четири лв. и 75 стотинки/ лева главница за
изразходвана топлинна енергия за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г., ведно със законна
лихва от 16.11.2022г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху нея за периода
31.12.2020г. – 01.11.2021г. в размер на 301,50 /триста и един лв. и 50 стотинки/ лева, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълно предявения размер от 313,04 лева
като НЕДОКАЗАН, също сумата цена на услугата дялово разпределение в размер 22,45
/двадесет и два лв. и 45 стотинки/ лева за периода 01.05.2020г. - 30.10.2020г., ведно със
законната лихва считано от 16.11.2021г. до окончателното й изплащане, както и 4,61 /четири
лв. и 61 стотинки/ лева мораторна лихва върху тази главница за периода 01.07.2020г. –
01.11.2022г.
ОТХВЪРЛЯ възражението на Областна администрация – област София за изтекла
погасителна давност като НЕОСНОВАТЕЛНО.
4
ОСЪЖДА Областна администрация – област София ДА ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД разноски
в заповедното производство лева за 102,00 /сто и два/ лева разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Областна администрация – област София на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК ********** сумата 947,20 /деветстотин четиридесет и
седем лв. и 20 стотинки/ разноски по съразмерност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Областна администрация – област София за
присъждане на разноски като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението е постановено при участието на „МХ Е.“ ООД като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5