РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Кюстендил, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ в публично заседание
на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600443 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ПРОТЕСТ на РП – Кюстендил и по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител ЕВ. Д. К.
срещу оправдателна Присъда № 260039/5.07.2021 г. на КнРС, постановена по НОХД №
885/2020 г.по описа на съда, с която подсъдимия КР. Д. Д., ЕГН **********, от гр.
Кюстендил е признат за невиновен в извършването на 7.12.2019 г. на престъпление по чл.
343 а ал.1б.“а“ пр.ІІ във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ предл.ІІ вр. с чл.342 ал.1 НК и е оправдан по
повдигнатото му обвинение за това престъпление.
В протеста и мотивите към него са релевирани оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на протестираната присъда, като се сочи, че съдът е посочил по негово
виждане редица“неблагополучия“ в разследването, което било довело до недоказаност на
обвинението, а в действителност е точно обратното, като се изхожда от АТЕ и гласните
доказателства. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова
присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
или алтернативно – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на І-инстанционния съд.
1
Във въззивната жалба, подадена чрез повереника на частния обвинител адв.Д.М., са
релевирани оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата по
съображения, че е безспорно доказана обективната и субективна съставомерност на
обвинението. Към мястото, където пресичащата пешеходка е предприела пресичане на
пътното платно при липса на пешеходна пътека подсъдимият е имал добра видимост и е
могъл да спре автомобила поради техническа възможност за това. Той е имал достатъчно
време да види пешеходката и да задейства спирачната система на автомобила, е установено
от АТЕ. В случая подсъдимият не е спазил изискването на чл.20 ал.2 ЗДвП да намали
скоростта и да спре МПС във с всички случаи, когато възниква опасност аз движението.
Сочи се още, че СМЕ не е приета по надлежния ред, тъй като изготвилото я вещо лице не е
било призовавано. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и признаване на
подсъдимия за виновен по обвинението, като му се наложи предвиденото в закона
наказание. В протеста и жалбата не са направени доказателствени искания.
Постъпило е писмено възражение срещу протеста и въззивната жалба от защитника на
подсъдимия адв.Г.М., с което се поддържа, че няма основания за отмяна на присъдата, която
е правилна и законосъобразна. Установено е според защитата пресичане на пешеходката на
нерегламентирано за това място и несъобразяване с приближаващия на кръговото
кръстовище на бул.“***“ лек автомобил в нарушение на чл.113 т.1 и т.2 ЗДвП. Начинът на
пресичане и удължаването му - не от тротоар до тротоар, а по диагонал към острова,
очертаващ кръстовището Т 12, въпреки че е имала видимост към автомобила, са установени
от допълнителната АТЕ. Тези нейни нарушения са в причинна връзка с уврежданията й.
Липсват доказателства за скоростта на автомобила и на спирачен път, което опровергава
доводите в протеста за възможност на подсъдимия да предотврати ПТП.
В о.с.з. прокурорът поддържа протеста и поддържа, че присъдата е необоснована, тъй като
в мотивите й съдът приема, че подсъдимият е могъл да види пешеходката и е могъл да
предотврати ПТП, но въпреки това е счел, че не е налице изпълнително деяние, извършено
от подсъдимия. Съдът е обсъждал експертиза, която не е приел по надлежния ред – с
призоваване на вещо лице и с възможност за задаване на въпроси от страните. Сочи се още,
че в мотивите на присъдата е посочено неясно защо наличие на мотоциклет, какъвто по
настоящото дело няма и вероятно това е останало от друг съдебен акт. Липсват правни
съображения за оправдаването на подсъдимия, а вместо това съдът подробно е изтъкнал
допуснати недостатъци на разследването в ДП. Безспорно е установена скоростта на
движение на автомобила и че пострадалата не попада в опасната зона. По тези съображения
се моли за уважаване на протеста.
Повереникът на частния тъжител Е.К. – адв. Д.М. не оспорва протеста и поддържа жалбата
си, като поддържа, че от двете АТЕ е категорично установено, че подсъдимият е имал
възможност да види пешеходката и да задейства своевременно спирачната система и неясно
защо съдът е игнорирал двете експертизи, едната от които е тройна. Доказателствата по
делото сочат на обективна и субективна съставомерност на обвинението и по тези
2
съображения се моли за отмяна на присъдата на КнРС като неправилна, незаконосъобразна
и немотивирана и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за
виновен и му се наложи съответно наказание. като претендира присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Защитникът на подсъдимия К.Д. – адв.Г.М. в подробната си пледоария поддържа
писменото си възражение и поддържа, че не са събрани в ДП достатъчно доказателства за
поведението на двамата участници в ПТП. Подсъдимият се е движил с позволена скорост на
кръстовище, подал е светлинен сигнал за завой наляво, но пешеходката не е упражнила
абсолютното си право да пресича от тротоар до тротоар и е нарушила чл.113 и 114 ЗДвП.
Съгласно ТР 2/2016 г., когато се пресича на нерегламентирано място пътното платно от
пешеходеца, то тогава неговото право на преминаване не е абсолютно и тя е трябвало да се
съобрази с приближаващия автомобил. Липсва легално определение на понятието престарял
човек, а пострадалата изглажда според защитата перфектно за годините си. По тези
съображения се моли за потвърждаване на І-инстанционния съдебен акт.
Подсъдимият в лична защита изрази съгласие със заявеното от защитника му и като
последна дума заяви пред съда, че не се признава за виновен, че не е виновен за това, че г-жа
К. не знае правилата за движение по пътищата и пресича на нерегламентирано място, а по
най-прекия по нейна преценка път и поиска да бъде оправдан.
КнОС, след запознаване с доводите и възраженията на страните, с материалите по делото
и проверявания съдебен акт, в рамките на визираните му от чл.313 и сл НПК процесуални
правомощия, намери постановената присъда за незаконосъобразна като постановена при
допуснато съществено нарушение на процесуални правила – липса на мотиви, в които е
ясно очертана възприетата от съда фактическа обстановка, както и липса на надлежно
обсъждане на доказателствата и обосновани правни съображения за постановяването на
оправдателната присъда. Всичко това обуславящо неяснота във волята на съда и
формиращо абсолютното отменително основание на чл. 348 ал.1 т.2 във вр. с чл. 348 ал. 3 т.
1 и т.2 предл. І-во НПК.
Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда/диспозитив/ подсъдимия КР. Д. Д. ЕГН ********** е признат за
невиновен в това, че на 7.12.2019 г. в гр.Кюстендил, на кръгово кръстовище, намиращо се
на ул.“***“ срещу обществено заведение/пицария/ „****“, при управление на МПС – лек
автомобил“****“ модел „***“ с рег. № К****, е нарушил правилата за движение по чл. 5
ал.2т.1, чл.20 ал.1 ЗДвП и чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинил на ЕВ. Д. К. от
гр. Кюстендил средна телесна повреда, като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата и на осн.чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл.343 а ал.1 б.“а“ пр.ІІ във вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ пр.ІІ вр.
с чл.342 ал.1 НК.
3
При прочит на мотивите на присъдата обаче не става ясно каква е приетата от съда за
установена фактическа обстановка от всички събрани в съвкупност по делото писмени и
гласни доказателства. В началото на мотивите е направен опит за формулиране на
фактическа обстановка, но тя е непълна. Защото по-нататък в мотивите се съдържа
ирелевантен анализ на работата на органите от досъдебното производство, вместо съдът да
изложи какви факти е приел за установени. Съдът е коментирал в мотивите си заключението
на АТЕ, но не е посочил какви факти въз основа на него е приел за установени.
Липсва анализ на доказателствата и кои от тях се кредитират и кои не и кои са
основанията за това, както изисква нормата на чл.305 ал.3 НПК.
По-нататък в мотивите си съдът е цитирал разпоредбите от ЗДвП, които според ОА са
нарушени от подсъдимия и е приел, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата К., която“не познава разясненията на ТР № 2/2016 г. на ОСНК, ВКС – т.6 г от
него“. Съдът е приел още, че подсъдимият се е движил със скорост 24,4 км/час – далеч под
разрешената скорост на движение.
На последната страница от мотивите действително присъства част от изречение за участие
на мотоциклет, какъвто в процесното дело няма.Действително, както твърди прокурорът, не
е призовавано вещото лице съдебен лекар, изготвил СМЕ и тя не е била приета от съда като
доказателство, което означава, че тя не е приета по надлежния ред, а е коментирана в
мотивите. За прецизност следва да се посочи, че това е пропуск по събиране на
доказателствата, който принципно би могъл да се отстрани от въззивния съд. Но в
настоящия случай това не е възможно, тъй като липсват мотиви, което води до
невъзможност на въззивния съд да провери правилността на присъдата и да се произнесе по
съществото на обвинението..
В резултат на това изложение съдът е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал
по обвинението.
Посочените пропуски в мотивите на присъдата се приравняват на пълната им липса
относно релевантните за предмета на обвинението реквизити – фактическа обстановка,
анализ на доказателствата и правни изводи за/не/съставомерността на обвинението. При
това положение е неясна волята на съда защо е приел, че подсъдимият не е нарушил
вменените му правила за движение с ОА.
Липсата на мотиви относно релевантните фактически и правни съображения на І–
инстанционния съд безусловно формират отменителното основание на чл.348 ал.1 т.2 във
вр. с ал.3 т.1 и т.2 предл.І-во НПК. Действително присъдата е оправдателна, но както за
подсъдимия/въпреки че постановеният правен резултат е в негов интерес/, така и за частния
обвинител остава неясно защо подсъдимият е признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за нарушение правилата за движение по чл.5 ал.1 т.2, чл.20ал.1
и чл.20 ал.2 ЗДвП.
4
Констатираната липса на мотиви в проверяваната присъда е и абсолютна пречка за
въззивния съд да провери правилността й поради неясната воля на съда за постановяването
й. Затова той е лишен от възможността да се произнесе по същество по доводите и
възраженията на страните.
Предвид гореизложеното за въззивния съд е приложима хипотезата на чл.335 ал.2 НПК. С
настоящото решение ще се отмени оправдателната присъда на КнРС и делото ще се върне за
ново разглеждане от друг състав на І-инстанционния съд поради допуснатото с нея
отстранимо съществено процесуално нарушение, от стадия на съдебно заседание.
При новото разглеждане на делото, респ. при постановяване на присъдата си, новият
състав на І-инстанционния съд следва да съобрази:1/. указанията в настоящото решение за
спазване разпоредбите на чл. 107 ал.5 НПК и чл.305 ал.3 НПК и 2/.доводите в протеста и
въззивната жалба на частния обвинител за незаконосъобразност на присъдата, както и
доводите на защитата в обратния смисъл – за потвърждаване на оправдателната присъда.
При новото разглеждане на делото при изготвяне на мотивите съдът следва да обсъди
поотделно дали подсъдимият е нарушил всяка една от посочените норми на ЗДвП, с
посочване на съответните фактически и правни аргументи за това. Отделно от това, при
новото разглеждане на делото съдът следва да предостави възможност на подсъдимия да
даде обяснения по обвинението, което, видно от съдържанието на протоколите, не е било
сторено при първото разглеждане на делото.
Предвид основателността на протеста и въззивната жалба на частния обвинител К. на
подсъдимия не следва да се присъждат разноските за въззивното производство в размер на
600 лв.
Предвид гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2 във вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 предл.І-во
НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 260039/5.07.2021 г. на КнРС, постановена по НОХД №
885/2020 г. по описа на съда и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд от стадия на съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия КР. Д. Д. , ЕГН **********, от
гр.Кюстендил, за присъждане разноските му за въззивното производство в размер на 600 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6