Решение по в. гр. дело №326/2025 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 522
Дата: 3 ноември 2025 г. (в сила от 3 ноември 2025 г.)
Съдия: Адриана Атанасова Велева
Дело: 20251800500326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 522
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500326 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 315 от 10.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1481/2023 г.
по описа на РС – Ботевград, е уважен предявеният от „и.ш – М“ ООД срещу
„Д.“ АД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от
7 206,48 лева, представляваща дължимата сума по сключен между страните
неформален договор за предоставяне на услуги в областта на интернет
рекламата. С решението ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца и
следните суми: 3 068,26 – разноски по делото и 1 720,00 лева – разноски в
проведеното обезпечително производство по ч.гр.д. № 44693/2023 г. по описа
на СРС, като е отхвърлено искането на ищеца за заплащане на сумата от 88,80
лева, представляваща платената от дружеството държавна такса за образуване
на изпълнително производство пред ЧСИ В.Н..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство - „Д.“ АД, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
1
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото
първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената
тежест, което е довело до неправилни фактически и правни изводи. Поддържа
се в жалбата, че в случая е налице пълно неизпълнение от страна на ищеца по
отношение на основния предмет на процесния договор между страните, а
именно - създаването от него на МСС акаунт. Отделно от това според
жалбоподателя неправилно първоинстанционният съд е приел, че основният
предмет на сключения неформален договор е единствено предоставянето на
рекламни услуги. В тази връзка са изложени подробни доводи, както и
самостоятелен анализ на част от събрания по делото доказателствен материал.
Отправено е искане за обезсилване на постановеното решение поради
неговата недопустимост и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционният съд, евентуално – за отмяната му и
постановяване на нов въззивен акт по съществото на спора, с който
предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна, с
който въззивната жалба се оспорва.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба подадена от „и.ш –
М“ ООД срещу „Д.“ АД, с която се иска осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 7 206,48 лева, представляваща незаплатената сума по
сключен между страните неформален договор за рекламни услуги в интернет.
Съгласно твърденията в исковата молба между двете дружества през месец
април 2022 г. е сключен договор по силата на който „и.ш – М“ ООД, като
изпълнител, се е задължил да предоставя на „Д.“ АД рекламни услуги за
Google и Facebook, за страните Р., С. и Б., а от началното на 2023 г. и за
Великобритания. Според изложеното дружеството ищец поело задължение да
заплаща от името на „Д.“ АД сумите за реклама в платформите Google и
Facebook, срещу възнаграждение, изразяващо се в агентска комисионна в
размер на 16,5% от съответния изхарчен бюджет. Посочва се също, че
фактурирането се е извършвало на месечна база, като до месец април 2023 г.
„Д.“ АД заплащал дължимите месечни разходи за реклама и агентска
комисионна. Твърди се в исковата молба, че през месеците март и април 2023
г., в изпълнение на поетите задължения, дружеството ищец е осъществявало
2
процесите на планиране, настройка, ежедневен мониторинг, оптимизация и
анализ (PPC-мениджър) на рекламните кампании на „Д.“ АД в платформите
на Google и META (Facebook и Istagram) за държавите Р., С., Б. и
Великобритания. Също така дружеството ищец е заплатило от името на
ответника 2 бр. реклами в мрежата на МЕТА/Facebook UK (Обединено
Кралство) на обща стойност 1 892,62 лева. За посочените услуги, както и за
дължимата агентска комисионна, са издадени следните фактури: с №
**********/31.03.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС, с №
**********/31.03.2023г. на стойност 2 568,54 лева с ДДС, с №
**********/28.04.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС и с №
**********/28.04.2023 г. на стойност 1 397,94 лева с ДДС, които останали
незаплатени, въпреки опитите на ищеца за доброволно уреждане на
взаимоотношенията между страните.
С отговора на исковата молба ответното дружество оспорва предявения
иск. Не отрича, че с дружеството ищец са обвързани от неформален договор,
чийто параметри страните са уговорили в електронна кореспонденция в
периода декември 2021 г. – февруари 2023 г., но оспорва твърдението на
ищеца, че предмет на договора е единствено предоставянето на рекламни
услуги. В тази връзка заявява, че основен предмет на сключения между
страните договор е изработката на МСС акаунт, който по своята същност
представлявал общ акаунт, обединяващ всички акаунти на дружеството „Д.“
АД. Поради пълното неизпълнение на основното задължение по договора
ответникът заявява, че е развалил договора с покана, изпратена по имейл на
19.07.2023 г., както и чрез куриерска фирма Еконт, но пратката е отказана.
Посочва също, че между страните не е договаряно заплащане на агентска
комисионна за изхарчен рекламен бюджет, а платените от ищеца суми за
реклами във FacebookUK са недължими, доколкото подобно действие не е
възлагано.
За установяване твърденията на страните в първоинстанционното
производство са приети писмени и гласни доказателства и са изслушани
заключенията по допуснатите съдебно икономическа и съдебно техническа
софтуерна експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
3
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно
решение за валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
По отношение правилността на обжалваното решение, както се посочи и
по-горе, въззивният съд е обвързан само от посочените във въззивната жалба
пороци, т.е. следва да се произнесе по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно следва да провери законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд. Предвид посоченото и след
самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност по делото, с оглед
доводите на страните, настоящият съдебен състав напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По отношение на конкретните доводи, изложени във въззивната жалба,
настоящият състав намира следното.
Във връзка с искането за обезсилване на постановеното решение,
поради неговата недопустимост, следва да бъде посочено, че недопустимо е
съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може
да се реши по същество, например когато е постановено при липсата на
положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка, или
когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е
произнесъл по предмет, по който не е бил сезиран - когато е определил
спорното право въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, в който случай е разгледан иск на непредявено
основание. Настоящият случай не е такъв, а оплакванията във въззиванта
жалба, касателно разпределението на доказателствената тежест от
първоинстанционния съд, имат отношение по въпроса за правилността на
обжалвания акт, не и за неговата допустимост. Неоснователно в този смисъл е
оплакването за недопустимост на постановеното решение, поради което
същото не следва да бъде обезсилвано.
По отношение на оплакванията на въззивника за допуснати от
4
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във
връзка с доклада по делото е необходимо да се посочи и следното. С
Определение № 1087/14.12.2023 г., постановено по реда на чл. 140 ГПК РС –
Ботевград е приел, че е сезиран с осъдителни искове, чието правно основание
е чл. 266, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 7 206,48 лева, представляваща дължимата сума по сключен
между страните неформален договор за предоставяне на услуги в областта на
интернет рекламата. При така заявената претенция и с оглед възраженията на
ответника, районният съд е разпределил доказателствената тежест между
страните. Докладът по делото е допълнен в проведеното първо открито
съдебно заседание, като съдът е приел за безспорно между страните,
обстоятелството, че между тях е сключен договор за предоставяне на интернет
реклама. В същото заседание докладът е приет за окончателен без възражения
от страните. Настоящият състав намира, че дадените указания при
разпределение на доказателствената тежест, покриват елементите на
фактическия състав на предявения иск, като първоинстанционният съд е взел
предвид и възраженията на ответното дружество, поради което не е било
необходимо повторно разпределяне на същата и даване на нови указания на
страните за събиране на доказателства във въззивното производство. Нещо
повече, именно във връзка с разпределената от първоинстанционния съд
доказателствена тежест, от страните са правени редица доказателствени
искания, т.е. в пълнота им е била предоставена възможността да защитят
тезите си. Поради това неоснователно е становището на въззивника, че е
възпрепятствано правото му на защита поради непълнота на доклада.
Обсъждайки изцяло доказателствената съвкупност по делото
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че сключеният между
страните неформален договор за изработка е с предмет предоставянето на
рекламни услуги в интернет (за конкретни държави и в конкретни платформи),
като е приел за неоснователно основното възражение на ответника за пълно
неизпълнение на договора, поради разлика в предмета му.
Посоченото възражение се поддържа и във въззивната жалба, поради
което следва да бъде разгледано от настоящия състав.
С оглед посоченото за безспорно между страните обстоятелство, че
помежду им е сключен неформален договор за интернет реклама, въззивният
5
състав намира за доказана една от предпоставките за установяване
дължимостта на претендираното парично вземане, а именно – наличието на
правоотношение от което то е възникнало. Касае се за договор за изработка с
периодично изпълнение, по който дължимата престация от изпълнителя
представлява извършването на еднакви по съществото си действия,
определени от вида услуга, през определен период от време. Периодичния
характер на договора, в настоящия случай обуславя и периодичното
задължение на възложителя да заплаща възнаграждение за приетата работа. За
конкретните уговорки между страните следва да се съди от приложената по
делото онлайн кореспонденция между тях, включително приложените оферти
(ценови предложения), отчети за реализирани кампании по месеци, както и от
представените фактури за предходни периоди, които съгласно заключението
на вещото лице са отразени в Дневниците за покупки на „Д.“ АД и по тях
дружеството е ползвало данъчен кредит.
Видно от кореспонденцията водена по имейл между Г.Е. – служител на
„и.ш – М“ ООД, и Д.Ц.-Н. – макретинг мениджър в „Д.“ АД, между страните е
уговорено дружеството-ищец да осъществява рекламната дейност за
дружеството-ответник като управлява профилите му в социалните мрежи с
цел да създава рекламни кампании, проследява и отчита резултатите и
извършва мониторинг на кампаниите в платформите на Google и META
(Facebook и Istagram). За посочените рекламни услуги, извършвани за
държавите Р., С. и Б., страните са договорили месечна такса в размер на
1 350,00 лева без ДДС, за която сума в периода м. април 2022 г. – м. април
2023 г. „и.ш – М“ ООД е издавал фактури на ответното дружество.
Установява се също така, че от месец януари 2023 г. страните са
постигнали съгласие и за извършване на рекламни услуги от страна на ищеца в
полза на ответника и за Великобритания. В тази връзка ищецът е заплащал от
името на ответника реклами в социалните мрежи, срещу възнаграждение,
изразяващо се в размер на 16.5% от съответния изхарчен бюджет.
Извършваните от „и.ш – М“ ООД ежемесечни дейности, включващи
мониторинг, анализи и консултации за различните акаунти (за различните
държави и различните платформи) се установяват и от приложените в
кореспонденцията между дружествата отчети за реализацията по месеци,
които са приети по делото, без оспорване от „Д.“ АД. Последното съпоставено
6
и със заключението по съдебно-оценителната експертиза и в частност - с
посоченото от вещото лице, че всички фактури, предхождащи по време
процесния период, са били надлежно осчетоводени от дружеството ответник,
води до извод, че извършваната от „и.ш – М“ ООД работа е приемана от „Д.“
АД без възражения. В тази връзка са и показанията на разпитаните по искане
на ищеца свидетели Г.Е. и М.Г., от които се установява, че дейността, която
дружеството ищец е извършвало, е свързана с рекламиране на продуктите на
дружеството ответник в социалните мрежи и интернет пространството,
включително проучване на пазари и изготвяне на месечни отчети по
кампаниите.
Предвид посоченото настоящият състав намира, че страните са
изградили трайни във времето отношения помежду си, като основния предмет
на сключеният между тях неформален договор за изработка е именно
предоставянето на услуги на месечна база, свързани с интернет реклама. Това
обстоятелство се установява и от приложеното по делото писмо от 20.07.2023
г., подадено от ответника до ищеца, в което изпълнителният директор на „Д.“
АД признава, че е възложил на „и.ш – М“ ООД да създаде и генерира реклами
в мрежите Google и Меtа. С посоченото писмо ответното дружество
уведомява ищеца, че разваля сключеният между тях договор, но не поради
неизпълнение на твърдяния основен предмет по договора – създаването на
МСС акаунт, а поради неизпълнение на задълженията свързани със
създаването на онлайн магазин и последващото блокиране на
shopping-акаунтa. Това води до извод, че отношенията между страните са се
влошили, считано от месец април 2023 година, в следствие ограничаване на
един от акаунтите на „Д.“ АД от страна на Meta, което според дружеството се
дължи на некачествената и непрофесионална работа на служителите в „и.ш –
М“ ООД. Посоченото писмо и изявлението в него, настоящият състав счита за
извънсъдебно признание на факт от страна на „Д.“ АД по отношение основния
предмет на сключения между страните договор, като същото се явява в унисон
с останалите коментирани доказателства в тази връзка. Също така по делото
не са събрани доказателства, от които да се установява противното, а именно
че основната уговорка, за която страните са постигнали съгласие е създаването
на МСС акаунт. В тази връзка в приложените писмени доказателства не се
открива нито предложена ценова оферта за извършване на подобна дейност от
страна на „и.ш – М“ ООД, нито приемане на офертата от страна на „Д.“АД в
7
този смисъл. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелката Д.Р.Ц.-Н., в
частта им в която излага, че основната уговорка между страните, за която са
постигнали съгласие е създаването на МСС акаунт. В тази им част показанията
на свидетелката Н. противоречат на изложеното от свидетелката Е., че
разговорите за този МСС акаунт са предшествали договорките по
сключването на процесния договор, както и на изложеното от свидетеля Г., че
докато е работил с дружеството ответник в периода м. април 2022 г. до м.
април 2023 г. от страна на „Д.“ АД не е поставяна подобна задача. Следва да се
посочи също, че показанията на свидетелка Н. съдът цени през призмата на чл.
172 ГПК, с оглед вероятната нейната заинтересованост от изхода на делото,
предвид управленската позиция, която взима в дружеството-ответник
(съсобственик, основател, член на съвета на директорите и маркетинг
директор) и родствените й връзки с изпълнителния директор и съсобственик
на същото. Не на последно място съдът намира показанията на посочената
свидетелка за житейски нелогични доколкото същата изразява недоволство си
от работата на дружеството ищец, датиращо още от 2022 г., но въпреки това в
началото на 2023 г. му е възложила допълнително извършването на сходна
дейност за друга държава – Великобритания. Последното не може да бъде
отчетено и в подкрепа на изложеното във въззивната жалба становище, че
дружеството-ответник е заплащало възнагражденията (преди процесните) в
очакване на изпълнение на основната възложена работа. По мнение на
настоящия състав при неизпълнение на договореното в срок, какъвто
ответникът посочва от 2-3 месеца, разваляне на договора и прекратяване на
облигационните отношения, би следвало да се предприеме от дружеството в
един много по-кратък период от време, не след повече от година (на
19.07.2023 г. по твърдения в отговора на исковата молба), в която се заплащат
възнаграждения по фактури без изрични възражения по работата.
Предвид всичко посочено настоящият състав намира за неоснователно
поддържаното от въззивника възражение във връзка с предмета на договора и
оттам във връзка с пълното неизпълнение на същия.
По отношение на останалите възражения на въззивника за недължимост
на сумите поради неточно изпълнение на договора, въззивният съд намира
следното.
С оглед приетото за безспорно наличие на облигационна връзка между
8
страните, както и установения предмет и характер на сключения между тях
неформален договор за изработка, за основателността на исковата претенция,
съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД е необходимо да бъде доказано приемането на
работата от страна на „Д.“ АД.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС издадените
фактури отразяват възникналото между страните правоотношение, а
отразяването им в счетоводството на ответното дружество, включването им в
дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по
тях, представлява признание за приетата работа. В този смисъл –
Определение № 626 от 8.07.2014 г. по т. д. № 4525/2013 на ВКС и цитираните
в него решения на ВКС; Решение № 198 от 13.05.2016 г. по т. д. № 2741/2014 г.
на ВКС; и много други, включително цитираните решения в мотивите на
първоинстанционния съд.
В настоящия случай от заключението по приетата съдебно
икономическа експертиза се установява, че две от процените фактури, а
именно с № **********/28.04.2023 г. за сумата от 1 620,00 лева с ДДС и с №
00006383/28.04.2023 г. за сумата от 1 397,94 лева с ДДС, са отразени в
Дневника за покупки на ответното дружество, респективно в справка
декларация по ЗДДС за данъчен период месец май 2023 г., и за тях то е
ползвало данъчен кредит. Същото се отнася и за представените от ищеца
фактури за минал период: с № 00006050/26.05.2022 г. за сумата от 2 043,60
лева с ДДС; с № 00006120/25.08.2022 г. за сумата от 2 757,73 лева с ДДС; с №
00006276/31.01.2023 г. за сумата от 2 431,49 лева с ДДС; с №
00006294/28.02.2023 г. за сумата от 4 386,05 лева с ДДС.
По отношение на останалите две процесни фактури, а именно с номера
№ 00006341/31.03.2023 г. за сумата от 1 620,00 лева с ДДС и №
00006342/31.03.2023 г. за сумата от 2 568,54 лева с ДДС, вещото лице посочва,
че не са отразени в дневниците за покупки на „Д.“ АД и в справка декларация
по ЗДДС за данъчен период април 2023 година. Вещото лице приема още, че
счетоводството на ответното дружество е водено редовно и са спазвани
сроковете за подаване на декларации по ЗДДС, с изключение на посочените
две фактури, които не са осчетоводени.
Като съобрази задължителната практика на върховната инстанция и с
оглед приетото от вещото лице, съдът счита, че в случая е налице несъмнено
9
признание на задължението по две от процесните фактури, които са били
надлежно осчетоводени от „Д.“ АД, а именно с № **********/28.04.2023 г. и
с № 00006383/28.04.2023 година. Следователно доказано е задължението на
дружеството по тях в размер съответно от 1 620,00 лева с ДДС и от 2 568,54
лева с ДДС.
За доказано следва да се приеме и задължението по другите две
процесни фактури - № 00006341/31.03.2023 г. и № 00006342/31.03.2023 г.
Макар неосчетоводени от дружеството ответник, фактурите са индиция за
извършената през месец март 2023 г. работа от „Интерактив Шеар-М“ ООД,
съгласно сключеният между страните договор. В тях ясно и конкретно е
посочено съдържанието на предоставените услуги, като по естеството си те не
се различават от описанието на услугите във представените по делото фактури
за следващия месец и за предходния период. Сходство има и в начислените
суми. Посоченото за пореден път свидетелства както за периодичния характер
на сключения договор, така и за неговия предмет. Също така извършването на
уговорената по договора услуга се установява от приложената по делото
електронна кореспонденция между страните и в частност от приложените
отчети за дейността на ищеца. Същите не са оспорени от ответника нито в
рамките на производството, нито се откриват данни в тази насока в самата
кореспонденция. Посочените доказателства кореспондират и с изложеното от
вещото лице, изготвило съдебно техническата-софтуерна експертиза, при
изслушването му пред първоинстанционния съд. Така вещо лице посочва, че
от страна на „и.ш – М“ ООД, на месечна база са изпращани репорти за всички
рекламни кампании с данни как се движат и какви дейности са извършени от
дружеството. Експертът посочва още, че макар да не са налице приемо-
предавателни протоколи за извършената работа, от страна на „Д.“ АД липсват
възражения по отчетите, като според заключението „и.ш – М“ ООД е
извършвало дейности по мониторинг, консултации и анализ, за които,
съгласно уговореното между страните, е начислявана месечна такса в
приблизително еднакъв размер. Тук е мястото да се посочи, че въззивният
състав не кредитира заключението на вещото лице в частта му
представляваща препоръки към двете дружества за последащо оптимизиране
на работата, но се доверява на изложеното от вещото лице в откритото
заседание пред първоинстанционния съд във връзка със спорния по делото
предмет.
10
Като доказателство за приемане на работа от страна на „Д.“ АД, във
връзка с която са издадени фактурите с № **********/31.03.2023 г. и №
**********/31.03.2023 г., настоящият състав счита извършеното от „Д.“ АД
осчетоводяване на фактури, издадени в месеците, предхождащи месец март
2023 г., както и на двете фактури, издадени в края на месец април 2023 г.,
което свидетелства за изградените между страните трайни търговски
отношения във връзка със сключения между тях договор за изработка с
периодичен характер. Също така посочените две фактури, макар и
неосчетоводени от „Д.“ АД, в нито един момент не са били оспорени от
дружеството. Напротив по делото е приложена кореспонденция водена между
А.А. за ищеца и Д.Ц. за ответника, видно от която на 18.04.2023 г. ответното
дружество признава дължимото по процесните фактури с №
**********/31.03.2023 г. и № **********/31.03.2023 г., като поема
ангажимент за заплащането им в рамките на седмица. По този начин по
мнение на настоящия състав „Д.“ АД е признало наличието на задължения в
размер съответно от 1 620,00 лева с ДДС и 2 568,54 лева с ДДС.
Неоснователно въззивникът поддържа и възраженията си за непълно и
неточно изпълнение на договора, част от които свързани с предмета на
договора, за което въззивният състав вече изложи мотиви. В другата си част
доводите във въззивната жалба се основават на твърдяно неизпълнение, от
което е последвало блокиране на търговския акаунт на дружеството в Meta
през месец април 2023 година. В тази връзка следва да се посочи, че по делото
не беше доказана уговорка между страните, различна от тази „и.ш - М“ ООД
да създава, поддържа, контролира и анализира рекламните кампании на „Д.“
АД в интернет. За целта по заявка на „и.ш - М“ ООД от „Е.Т.Т.П.Б..“ ЕООД
(като официален партньор на Meta за Б.) e създаден рекламен акаунт с ID
732509734797611, който в последствие е споделен към Бизнес акаунта (Бизнес
Мениджър) на дружеството с ID ******************. От друга страна „Д.“
АД е имал свой Бизнес акаунт с ID ************************, а съгласно
приложеното становище от „Е.Т.Т.П.Б..“ ЕООД проблемът е свързан с акаунт с
ID **********************, т.е. различен от посочените. Също така видно от
становището, което е обсъдено и в заключението на вещото лице по съдебно
техническата–софтуерна експертиза, след тристранна среща между страните в
производството и „Е.Т.Т.П.Б..“ ЕООД, и след намесата на техническите екипи
на Meta, рестрикциите, наложени на „Д.“ АД са премахнати, считано от
11
10.05.2023 година. По отношение конкретната причина за ограничаване
достъпа на „Д.“ АД през месец април 2023 г., вещото лице при изслушването
си пред първоинстанционния съд заявя, че са възможни различни хипотези,
дори и грешка от страна на „Фейсбук“, поради използването на изкуствен
интелект, но категорично посочва, че достъп до блокирания акаунт
дружестовото-ищец е получило след като са наложени рестрикциите, с цел
установяване на проблема и помагане за разрешаването му. Също така според
експерта става въпрос за търговски акаунт на „Д.“ АД, който се управлява
именно от дружеството. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената
по делото електронна кореспонденция, от която на първо място е видно, че
преди месец април 2023 г. от страна на Д.Ц.-Н., без съгласуване с ищеца, са
предприемани действия за пускане на отделни рекламни постове във
„Фейсбук“, но през акаунти, различни от създадените за работа на „и.ш - М“
ООД. Това е довело до блокиране на конкретен профил на „Д.“ АД и на
05.03.2023 година (виж лист 115-124 и 231-238), но видно от
кореспонденцията, служителите на „и.ш - М“ ООД не са имали достъп до този
акаунт, а по управляваните от тях профили, проблем не е имало. Подобна е и
ситуацията при наложената на 06.04.2023 г. рестрикция на акаунта на „Д.“ АД,
като видно от кореспонденцията служителите на „и.ш - М“ ООД са потърсени
за съдействие и разрешаване на проблема. В тази връзка са и свидетелските
показания на свидетелката Е., която посочва, че проблемът е свързан личен с
рекламен акаунт, с различно ID, от ID-то, което са обслужвали „и.ш – М“
ООД. По делото липсват други доказателства, от които да се установява, че
именно действията на служителите на дружеството-ищец, поради тяхната
непрофесионалност, са в основата на възникналия проблем с търговския
акаунт на „Д.“ АД.
Не може да бъде прието за неизпълнение на договора и твърдяното от
дружестовото-ответник неразбиране от страна на служителите на „и.ш-М“
ООД на спецификите на отделните рекламирани продукти. Действително
видно от приложената по делото кореспонденция (лист 106-112), от страна на
„Д.“ АД, през месец януари 2023 година, са отправяни критики по отношение
на планираните за месеца рекламни постове, предвидени за социалните мрежи
във Великобритания. Следва да се посочи на първо място, че по посочената
кореспонденция е изолирана по делото, т.е. няма данни за това от страна на
„Д.“ АД да са правени системни изрични възражения по приемане на
12
работата. На следващо място, видно от имейлите, основните критики са
свързани със спецификите на предлагания от „Д.“ АД нов продукт и превода
им на английски език, като страните са уговорили и провели онлайн срещи, в
които служители на дружеството да го представят и да обяснят предимствата
му. Посоченото съдът намира за нормално с оглед правилата на формалната
логика и предвид предмета и характера на създадените между страните
отношения. Служителите на „и.ш –М“ ООД би следвало да са специалисти по
създаването, позиционирането, оповестяването и анализирането на
резултатите от конкретна рекламна кампания, а служителите в „Д.“ АД би
следвало да са тясно профилирани да познават в детайли продуктите, които
предлагат. Именно поради това за житейски обосновано настоящият състав
намира, че при самото изработване на рекламните текстове може да са налице
несъответствия между вижданията на двете страни, като логично е страната,
по чието възлагане се създава рекламата да прояви проактивност, доколкото в
неин интерес е продуктът, който предлага и ще бъде рекламиран, да бъде
представен на потребителите по най-добрия начин.
Не може да бъде споделено и възражението на въззивника за
недължимост на процесните суми, свързано с оспорване на обема работа и
стойността на фактурите. Действително съгласно заключението по съдебно
техническата-софтуерна експертиза за извършените дейности от страна на
„и.ш – М“ ООД не са съставяни приемо-предавателни протоколи, но в т. 2 от
заключението вещото лице посочва, че въз основа на стандартни практики,
оптимизация и настройка на 5 рекламни акаунта в Google и Meta, обикновено
изискват около 30 часа месечно. Според експерта тези дейности обхващат
настройки на рекламни групи и текстове, настройки на таргетиране и
корекции в бюджетните параметри и преглед и анализ на данни за ключови
думи и аудитории. Установява се от показанията на свидетелката Е. и на
свидетеля Г., че извършваната дейност от „и.ш –М“ ООД, във връзка с
рекламирането на „Д.“ АД в различните платформи и за различните държави,
на практика отнема повече от 30 човекочаса месечно, като с работата са
ангажирани повече от един служител. Посоченото, съобразено и с приетото за
установено по делото приемане на работата от страна на „Д.“ АД, води
настоящия състав до извод за доказаност на задължението на дружеството в
общ размер от 7 206,48 лева, представляващо сбор от стойността на следните
фактури: с № **********/31.03.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС, с №
13
**********/31.03.2023г. на стойност 2 568,54 лева с ДДС, с №
**********/28.04.2023 г. на стойност 1 620,00 лева с ДДС и с №
**********/28.04.2023 г. на стойност 1 397,94 лева с ДДС.
Предвид всичко гореизложено и с оглед липсата на плащане по
процесните четири фактури, предявеният иск, като основателен, следва да се
уважи изцяло.
Тъй като крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
съвпадат, решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора в настоящото производство въззивникът
следва да бъде осъден да заплати разноските, сторени от въззивеамата страна.
Такива съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, договор, гактура и
платежно нареждане към него, се установяват в размер на 1 680,00 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния
представител на въззивника е направено възражение за прекомерност на
посочения претендиран хонорар, което настоящият състав намира за
основателно. Като съобрази фактическата и правната сложност на делото,
материалния интерес на спора и извършените в рамките на въззивното
производство усилия от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се
присъди в тежест на въззивника е в размер на 1 020,00 лева. Следва да се
посочи също, че при определяне на посочения размер въззивният състав
ползва само за ориентир определените възнаграждения в Наредба № 1/2004 г.
за възнаграждения за адвокатска работа, като присъди минимума, съгласно чл.
7, ал. 2 от Наредбата.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 315 от 10.12.2024 г., постановено по гр.д.
№ 1481/2023 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА „Д.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Ботевград, ул. Индустриална № 1 да заплати на „и.ш - М“ООД,
14
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Симеоновско шосе № 33, ет. 2, офис 2, сумата от 1 020,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15