Решение по дело №1743/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, чрез старши юрисконсулт Вероника Рачева Иванова - Николова, против решение № 737/20.07.2023 г., постановено по АНД № 4950/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 02-2200265 от 28.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Диамант-строй“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, чрез юрисконсулт Иванова поддържа касационната жалба. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира разноски.

Ответникът по касация – „Диамант Строй“ ЕООД, чрез представител по пълномощие, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление отговорността на „Диамант – строй“ ЕООД е ангажирана за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 14.06.2022 г. в 14:00 часа, не е уредило като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключило трудов договор в писмена форма с лицето Васил Димитров Костадинов, ЕГН ********** (установен като втори шофьор на автобус с рег. № СМ 04 02 АТ, на територията на автогара „Запад“ в гр. Бургас). Костадинов собственоръчно е декларирал в справка на осн. чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че работи в „Диамант – строй“ ЕООД на длъжност „водач на автобус“ от 13.06.2022 г., работно време от 12:30 часа до 18:30 часа, няма почивни дни в седмицата, почивка в работния ден – 1 час и трудово възнаграждение 50 лева на ден. При проверка по документи на 11.08.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас не са били представени документи касаещи трудовото правоотношение с Васил Костадинов към датата на извършване на проверката на място – 14.06.2022 г., както и при извършена справка в Информационната система на ИА ГИТ – регистър „трудови договори“ по ЕГН не са установени данни за регистриран трудов договор между дружеството и лицето към 14.06.2022 г.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел обаче, че с оглед на събраните по делото доказателства неправилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството. Приел, че не са събрани категорични доказателства, които безспорно да доказват осъществен състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ от дружеството – жалбоподател. Дадена е вяра на показанията на свидетелите Емин и Костадинов.

Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.

В настоящия случай отговорността на дружеството - касатор е ангажирана в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, според която разпоредба „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

Според нормата на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

Настоящият касационен състав не споделя изводите на въззивния съд, довели до отмяна на оспореното наказателно постановление.

От събраните по делото доказателства се установява, че на датата на проверката – 14.06.2022 г. в 14:00 часа, на място в автобус с рег. № СМ 04 02 АТ, пътуващ по линията гр. Варна – гр. Златоград, експлоатиран от „Диамант – строй“ ЕООД, ЕИК ********* и находящ се на територията на автогара „Запад“ в гр. Бургас, е установено лицето Васил Димитров Костадинов да предоставя работна сила като втори шофьор на поверения автобус. Показанията на разпитаните пред РС свидетели Дърлянова и Сандев са безпротиворечиви относно това обстоятелство. Не може да бъде споделена тезата изложена от свидетелите Емин и Костадинов, че на процесната дата Костадинов не е полагал труд за дружеството, а е бил пътник в автобуса, превозван без пари от колега. В подкрепа на този извод е фактът, че Костадинов собственоръчно е декларирал в декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ (л. 22 от делото на РС), че е започнал работа в „Диамант – строй“ ЕООД на 13.06.2022 г., като извършва авто превоз, с посочено работно време от 12:30 часа до 18:30 часа, без почивни дни в седмицата, почивка в работния ден – 1 час и трудово възнаграждение – 50 лева на ден. Показанията на свидетелите Емин и Костадинов настоящата инстанция намира нелогични, поради което не ги кредитира. Същите по – скоро потвърждават защитна теза на жалбоподателя, тъй като напълно нелогично е твърдението на Костадинов, че е попълнил декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ под диктовката на служител, доколкото Костадинов, като собственик на собствена фирма се предполага, че е средно грамотен човек, който би могъл да попълни сам предоставената му декларация. Същата е подписана лично от него и не са направени възражения в насока неистинност на декларираните от него данни. Отделно от това показанията на свидетелите Емин и Костадинов не кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.

С оглед на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност, касационната инстанция намира за безспорно установено по делото извършеното нарушение от страна на „Диамант – строй“ ЕООД. Касае се за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл. 83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Както посочи по-горе настоящият състав жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба.

Посоченото нарушение представлява съществено нарушение на трудовото законодателство, което пряко нарушава трудовите и осигурителни права на работника. Засягат се обществени отношения във връзка с осъществяването на междуградски превоз на пътници, при които е от съществено значение спазване на изискванията, както по техническата изправност на превозните средства, така и по пригодността и надлежно регистриране на водачите на ППС извършващи превозите.

Относно размера на наложената санкция същата е под средния предвиден в закона размер, за което АНО е изложил мотиви касаещи друго нарушение от същия вид, поради което не се явява несправедлива и не следва да бъде изменяна.

Като е стигнал до изводи различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и съответно да бъде потвърдено оспореното наказателно постановление.

С оглед крайния изход на делото и претенцията на касатора за разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, „Диамант – строй“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на „Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 160 лв., съответно 80 лв. дължими за производството пред касационната инстанция и 80 лв. дължими за производството пред въззивната инстанция на осн.чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХІХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 737/20.07.2023 г., постановено по а.н.д. № 4950/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 02-2200265 от 28.11.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на „Диамант-строй“ ЕООД за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

ОСЪЖДА „Диамант – строй“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Златоград, ул. „Хан Аспарух“ № 4, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Раим Нафиз Хаджиюсеинов, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: