М О Т И В И
към
Решение № 1623/03.09.2019 по АНД № 3417
по описа на Районен съд Варна за 2019 година,
Пети
наказателен състав
Районна прокуратура Варна е внесла
постановление в едно с материалите по досъдебно производство № 1850/2017 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР
Варна, водено срещу Е.Г.Л. за извършено
от него престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК, с предложение
обвиняемият Л. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебно заседание
обвиняемият Е.Л., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв.О.Д.А. ***, редовно упълномощен.
По същество адв.А. моли съда с решението си да
признае за невиновен подзащитния му Е.Л.. Не оспорва, че подзащитният му е
нанесъл лека телесна повреда, но това не е извършено от него по хулигански
подбуди. С действието си, а именно - сблъскването, пряката цел на подзащитния
му Л. е била да преустанови евентуалното действие на пострадалия по повод
сблъсъка. Не може да се приеме, че това сблъскване попада под общия знаменател
на понятието хулигански подбуди, защото по този начин Л. не е показал
пренебрежение към обществото и не е нарушил обществения ред, а е отвърнал на
едно евентуално бъдещо физическо въздействие от страна пострадалия върху него в
резултат на техния сблъсък. В постановлението на Варненска районна прокуратура
не са изложени аргументи относно субективната страна на деянието, касаещо
хулиганските подбуди и някаква форма на вина по никакъв начин не била доказана
и по време на воденото досъдебно производство в Първо РУ. Акцентира, че за да е
осъществен от субективна страна състава на престъплението по чл.131 ал.1 т.12
от НК не е достатъчно да се извърши определено деяние на публично място, което
да бъде възприето от други лица, а е нужно още съответната проява да е
извършена с цел демонстрация на явно пренебрежение към съществуващия обществен
ред и спокойствие. Именно когато липсва този субективен елемент, както е в
процесния случай, поведението на подзащитният му Е.Л. не субсидирало в себе си
признаците на това престъпление.
В последната си дума
обвиняемият Е.Л. моли да бъде признат за невиновен.
Районна
прокуратура-Варна, редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание.
След преценка на
събраните в досъдебното производство доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 14.08.2017 г. около
16:30 ч. св.Р.М. излязъл от дома на баща си в гр.Варна *** и тръгнал по
тротоара. В същото време обв.Л. паркирал автомобила
си и тръгнал по тротоара към дома си в гр.Варна ***, като се движел срещу св.М..
При разминаването им последвал сблъсък между левите им рамена, след което
инстинктивно обв.Л. с ръка нанесъл удар в главата на
св.М. и двамата продължили по пътя си.
Веднага след инцидента
св.Р. М. посетил Отделението по Съдебна медицина при МБАЛ Св.Анна-Варна АД, там
била прегледан от съдебен лекар д-р С.М. и от заключението на Медицинско
удостоверение № 141/2017 г. е видно, че са установени следните увреждания: контузия
на долната челюст, травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното ухо,
които са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза № 472-2017, изготвено от д-р С.М. е видно, че
при възникналия инцидент Р. В. М. е получил травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясното слепоочие, контузия на главата, контузия на долната челюст,
тези травматични увреждания могат да бъдат получени при удар с юмрук и са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Обвиняемият Е.Г.Л. е роден на *** ***,
с висше образование, женен, с 2 деца, работещ, с ЕГН **********.
Видно от приобщеното по делото
свидетелство за съдимост, същият е неосъждан.
Съдът установи изложената фактическа
обстановка след анализ поотделно и в съвкупност на събраните в хода на
досъдебното и съдебно производство гласни и писмени доказателствени средства:
отчасти от обясненията на обвиняемия Л.; показанията на св.Р. М., дадени на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по делото;
показанията на свидетеля Теодора Л., дадени в хода на досъдебното производство
и приобщени към доказателствената съвкупност по делото; приобщените към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства: протокол за очна ставка, медицинско
удостоверение, съдебно-медицинска експертиза.
Съдът дава вяра на обясненията на
обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие, в частта им, в която по
същество описва фактическите обстоятелства около възникналия между него и св.М.
физически контакт, както и за нанесения от него на св.М. удар с ръка в областта
на главата, тъй като в тази им част обясненията на обвиняемия кореспондират с
показанията на пострадалото лице – св.М. и на св.Л..
Съдът кредитира показанията на св.М.
дадени в хода на досъдебното производство в частта им, в която описва
обстоятелствата около възникналото между двамата физическо спречкване, последвалия
удар, който обвиняемия му е нанесъл с ръка по главата, тъй като показанията на
свидетеля в тази им част от една страна се подкрепят отчасти от обясненията на
самия обвиняем, а от друга, досежно нанесения му от страна на обвиняемия удар
показанията на свидетеля се подкрепят от заключението на съдебно-медицинската
експертиза.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля М. дадени в хода на досъдебното производство в частта им, в която
твърди, че обвиняемият му е пресякъл пътя и го блъснал с лявото си рамо, тъй като
показанията на свидетеля не се подкрепят от обясненията на обв.Л.,
както и от показанията на св.Л..
Съдът дава вяра показанията на
св.Теодора Л. от досъдебното производство относно времето и мястото на възникналия
конфликт между обвиняемия и св.М., а именно сблъсъка между тях при
разминаването им, тъй като в тази им част показанията на свидетелката кореспондират
с показанията на св.М. и обясненията на обв.Л..
Съдът дава вяра показанията на
св.Валерий М., дадени в хода на досъдебното производство, досежно това каква по
вид и съдържание информация му е била дадена от сина му Р. М. за възникналия
инцидент.
Съдът кредитира събраните в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото в хода на
съдебното следствие писмени доказателствени средства като преценя същите за
събрани при условията и реда предвиден в наказателния процесуален закон.
Съдът изцяло кредитира като обективно,
безпристрастно и компетентно, заключението на вещото лице по приетата и неоспорена
от страните съдебно-медицинска експертиза, като изготвена от лице експерт с
необходимите професионални знания и опит в съответствие с обективните находки
установени по време прегледа на освидетелстваното лице – св.Р. М., поради което
изгради фактическите си изводи и върху заключението на вещото лице.
С гореописаното деяние
според ВРП обв.Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК - за това, че на 14.08.2017 г. в гр.Варна, причинил на Р. В. М. лека телесна
повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане в областта на дясното
слепоочие, контузия на главата, контузия на долната челюст, които са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди Представител на Варненска районна прокуратура
счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК, за
освобождаване от наказателна отговорност на лицето, с налагане на административно
наказание, а именно:
- деянието е извършено умишлено и за него е
предвидено наказание лишаване от свобода до три години;
- лицето не е осъждано до
момента за престъпление от общ характер и не е освобождавано от наказателна
отговорност по реда на този раздел;
- от престъплението няма
причинени имуществени вреди
и затова прави предложение обвиняемият Л. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Безспорно установено е,
че на 14.08.2017 г. около 16:30 часа в гр.Варна, на *** е възникнал инцидент
между обв.Л. и св.Р. М. по повод сблъскване между тях
при разминаването им по тротоара. След сблъсъка обв.Л.
ударил с ръка св.М. по главата.
Спорното обстоятелства в
случая е дали деянието на обв.Л. е извършено по
хулигански подбуди.
Решаващият съд намери, че в хода на съдебното
следствие не бе установено, респективно не бе доказано от прокурора по несъмнен
начин, каквото е изискването на процесуалният наказателен закон, че деянието,
за което с внесеното в съда постановление е било повдигнато обвинение
против обвиняемия Е.Л. съставлява престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
За да е съставомерно деянието на
обвиняемия Л. по посочения текст от наказателния закон следва да е налице
умисъл у дееца за нанасяне на телесна повреда, в случая лека, но с допълнителен
елемент от субективна страна – наличие на хулигански подбуди, като в случай на
липса на хулигански подбуди това води до извод за липса на престъпление по този
текст от наказателния закон. Нужно е да бъде установен мотив, решение, цел със
съответното деяние по чл.131 ал.1 т.12 от НК, грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото.
В настоящия случай до физически
конфликт между обвиняемия и св.М. се е стигнало в резултат на инцидентен
физически контакт между тях.
При събраните фактически данни извода,
който прави съда е, че за да нанесе удар в главата на св.М., обвиняемия го
мотивират не хулигански подбуди, т.е. мотиви и цел насочена към грубо
нарушаване на обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото, а
самото поведение на св.М. към него, а именно осъществяването на физически
контакт между тях и желанието на обв.Л. да прекрати
този контакт.
Инкриминираните действия към него
момент на обвиняемия към пострадалото лице – св.М. са мотивирани, подбудени от
конкретното поведение от страна на самия пострадал към подсъдимия, а не от
желанието на подсъдимия да изрази своето неуважение към обществото и да наруши
установения обществен ред причинявайки на свидетеля телесна повреда.
Подбудите, мотивите на обвиняемия в
конкретния случай се явяват такива от личен характер, тъй като освен друго са
били засегнати и негови лични права, като например правото му на телесна
неприкосновеност.
Наличието на личен мотив от своя
страна изключва хулиганските подбуди. Няма как едновременно да има личен мотив
и хулигански подбуди за нанасяне на телесна повреда.
Действително хулиганство по смисъла на
чл.325 от НК може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл,
като последният ще е налице ако по личен мотив се нанася телесна повреда и
действията могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл,
но не следва да се смесват хулиганските действия като факти от действителността
и мотивите, подбудите на дееца, които са елемент от субективната страна на
деянието за което обвиняемия е предаден на съд и при липсата на които подбуди
липсва осъществен състав на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
От друга страна, в случая, причиненото
с инкриминираното деяние увреждане на пострадалия – св.М. разстройство на
здравето представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК и се преследва по тъжба на пострадалия с
оглед разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК, като до приключване на съдебното следствие
прокурорът не е поискал от съда да се произнесе с присъдата си за извършено от
подсъдимия престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Ето защо и на горните съображения,
съдът призна за невинен обвиняемия Е.Г.Л. за това, че
на 14.08.2017 г. в гр. Варна, причинил на Р. В. М. лека
телесна повреда – травматичен отток и кръвонасядане в областта на дясното
слепоочие, контузия на главата, контузия на долната челюст, като в своята
съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото
му обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал. 1 от НК.
При този изход на делото, тъй като
обвиняемият Л. бе признат за невинен по повдигнатото му обвинение, съдът не го
осъди за разноски по делото и същите остават за сметка на държавата с оглед
разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК.
По гореизложените
съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: